Фентъзи и фантастика - 22

доколкото разбрах, тези които бяха при хората на Аланик са върнати, но са подарили на нейния лидер (Ринакин?) един пълен комплект тайникси (по един от всеки цвят). А тези, които родителите на Джорген бяха събрали, за да предадат на Върховенството, са избити в експлозията (те май са по-голямо количество от "отвлечените"), но пък се споменава, че в недрата на Детритус/Метален рой има още много неопитомени охлюви.

Първо това е книга от типа в които седем човека спират петдесет хилядна армия.  Страшно "обичам" такива книги. Второ двамата главни герои - Амара и Тави се радват на ненормален късмет.  Например когато едното племе на маратите внезапно се притече на помощ на Тави. Далеч по-реалистичен е сблъсък на Исана и Корд, той пробуди много повече интерес в мен. Уви само той не стига, за да направи книгата.
Не бих могъл да кажа и че харесвам Първия лорд - твърде много не му пука за хората около него и считам, че не заслужава короната си. Тук съм на страната на Фиделиус. Да, новият му господар също може е жесток,  но Гай не знам си кой изобщо не ми допада. Показателно е че когато награди Тави изобщо не попита леля му и чичо му, нито пък него самия, а просто обяви решението си, след един разговор с Амара.
ОСвен това - наречете ме консервативен- хим не ми хареса, че Бърнард има закачка с Амара, която може да му е дъщеря.

минусите
1. Точно както и предполагах Аланик на нищо не научи Джорген, реално сега той ще трябва да споделя с нея и знанията които научи от Юно/Юна,  голямата полза от нея- Джорген сега е много по-силен от Аланик, а скоро ще се върне и Спенса
2- Цялата книга ми бе ужасно хаотична. Мога да разбера хората, на които събитията им приличат на компютъран игра. Главните герои избягаха внезапно, после се върнаха, после пак изчезнаха, после играха политически игри, после пък се замесиха в битка,изведънж Джорген си заряза хората, за да си играе на сайтоник, а на края се върна за дая спечели. В това отношение Към Небето ми е много по-поледователна.
3. В последните две новели за мен ЕФ Ем са й развалили характера. Първо - наруши командната структура без да е наясно дали Коб и майката на Джорген не са под прикритие (не бяха но не в това бе въпроса). Не знаеше и дали сайтоничните охлюви не са нужни за важна операция. Не се посъветва и с прекия си командир, а просто послуша Аланик, която имаше егоистични цели. Сега пък я назначиха за дипломат, а тя е възможно най-лошият дипломат - твърде искрена е. Дипломатите трябва да лъжат и мажат. Ако така се разсъждава то и майката на Джорген винаги говореше каквото и дойде на акъла, излиза, че и тя бе супер-дипломат. Еф Ем искала да помага на хората. Ами да беше станала обмудсман. Социален работник да бе станала- При това Еф Ем каза една голяма простотия, че щом говориш за скръб на родител се чувстваш по-добре. Ами не е така. Е, при по-емоционалните хора може да е така. Но ам също съм преживявал такова нещо и нямах никакво желание да говоря, а само да се потопя в работа и да не мисля за това, за да не полудея. Не винаги говореното помага. Особено както в случая -Еф Ем вече не бе толкова близка на Джорген, та да се налага той да й споделя.
4.Финалът бе твърде изнасилен. Малко в стила "Добрият крал се появява, раздава справедливост, наказва лошите и награждава добрите"
5. Много ми е интересно какво се очакваше да направи Стъф?  Реално погледнато той бе вицеадмирала, Джорген, който е някак капитан-дезертьор дойде  и наруши командната структура. Имаше два варианта - да го хвърли в ареста, да изправи дезертьорите прев военен съд и вече там да разследва дали са прави или не  и да действа според обстоятелства -или изцяло да му прехвърли отговорносттаи да го саботира. То избра втория варниат, не говори добре за характера му (липса на решителност), но не е като да имаше много опции.
6. Джорген според мен ще бъде ужасен (вице)адмирал, точно както и Еф ЕМ в реалният свят ще бъде ужасен дипломат. Да, добър командир е, успява да накар хората да повярват в него и е съвестен, но за да си генерал/пълководец трябва и още нещо - да ръководиш хората отзад, да изпращаш легиони на явна смърт, а ти да не участваш във военните сражения и после съвестта ти да може да го понесе. За Моента Джорген с нищо не е показал, че е такъв тип човек.
7. В книгата имаше твърде малко за Дърдорко, чак към края се появи. В книгата от името на Еф ЕМ имаше повече за него. Липсват ми шегичките на Дърдорко, с които изобилваше в Към Небето
8. Удивен съм, че не бе отразено, че Върховенството губи важна твърдина в Към Никъде. Това е удар върху тях. За мен бе по-логично хората да се опитат да се съюзат с  ескадра "Абордаж" и Тръпка.
9. Част от героите в  "Към Звездите" ми изчезнаха мистериозно. Имаше едно невидимо момиче, което вече четири книги не знаем съдбата му.

иначе отчитам и плюсовете
1. Земляните най-накрая спечелиха реални съюзници и то във важен момент
2. Джорген се доказа като лидер и получи възможност да се издигне в командната структура. (крайно време беше). Аз бих го направил колонел, но и вицеадмирал е добре.
3. Имаше доста за сайтоничните охлюви, приятелиет откриха и нови видове
4. Джорген показа и човешката си същност, след смъртта на родителите си.
5. Научихме доста за сайтонизма.