Проблема в мен ли е

# 45 21 юли 2021, 13:22 ч.

Мнения: 12 760

Авторке, най-важното е да гледаш напред. Хората се развиват, ти самата се развиваш, а съвсем скоро ще си смениш средата.
Този проблем е само епизод от хубавия живот, който ти предстои.

# 46 29 юли 2021, 10:05 ч.

Варна
Мнения: 1 020

Цитат на: Zlobarka в нд, 13 юни 2021, 16:41

Здравейте! Темата може би ще се стори глуповата на някои от вас, но искам да споделя с хора, които могат да изразят безпристрастно мнение. Ще започна оттам, че от малка съм много кротко и срамежливо дете. Може би и това е причината до 7ми клас да бях обект на подигравки и обиди. Това допълнително ме направи още по-затворена в себе си. От страна на семейството /майка ми; родителите ми са разведени/ не срещах много подкрепа дори смяташе, че се лигавя

самооценката ми просто беше много ниска,не излизах, нямах приятели. С мама никога не сме били в топли отношения.
Та около 7ми клас си намерих най-добра приятелка, с която всичко беше супер докато не поотраснахме. Намерих си и доста други приятели, но главно ми беше тя.. След това тя започна да ме напада за каквото и да е, да ме кара да се чувствам зле заради това, което съм, да вижда най-лошото във всяка моя "щастлива" история, не се радваше на никое мое постижение.. с две думи си мисля, че е комплексарка. Колкото и гордо да звучи..според мен ми завижда. Пораснах, станах по-разумна и тн.. докато тя си седеше дъска и все така мноого злобна

.. въпреки че мразеше всеки, говореше зад гърба на всеки, аз и бях приятелка и много я ценях. Лека полека тя ме замени със същата злоба като нея самата и двете заедно успяха да ме изолират от всичките ми приятели и съответно да остана сама. Защото са ми били толкова верни приятели Simple Smile

Когато ме обиждат се защитавам, отвръщам, но винаги интелигентно и без да използвам груби думи.
Историята е много дълга, но мисля,че това е главното от нея. Заради израза ми "дъска" не започвайте да ме нападате, моля Satisfied

просто мисля, че обеснява много за самата нея.
На моменти се чудя дали нещо не е повредено в мен.. или съм много чувствителна или изобщо не ми пука за нещо. Възможно ли е да е вследствие от детството ми Neutral Face

Никой не ме подкрепя за нищо, чувствам се много самотна.. и не знам как да поправя това. Всеки ме кара да се чувствам зле.. Sad

Човек, който говори така за приятелите си, няма как да има такива.
Всички имат недостатъци, но приятелството вижда позитивите.
Докато намериш тези, които ще те подкрепят и разбират, ще мине време. Много "приятелства" не оцеляват.
Просто не поддържай връзка с тази.

# 47 29 юли 2021, 16:08 ч.

Мнения: 393

Цитат на: Zlobarka в нд, 13 юни 2021, 16:41

самооценката ми просто беше много ниска,не излизах, нямах приятели. С мама никога не сме били в топли отношения.
Та около 7ми клас си намерих най-добра приятелка, с която всичко беше супер докато не поотраснахме. Намерих си и доста други приятели, но главно ми беше тя.. След това тя започна да ме напада за каквото и да е, да ме кара да се чувствам зле заради това, което съм, да вижда най-лошото във всяка моя "щастлива" история, не се радваше на никое мое постижение.. с две думи си мисля, че е комплексарка. Колкото и гордо да звучи..според мен ми завижда. Пораснах, станах по-разумна и тн.. докато тя си седеше дъска и все така мноого злобна

Като теб и аз бях обект на подигравки до 9-10 клас с никой не говорех с никой от класа не излизах имах две приятелки от училище едното момиче за съжаление отиде в друго училище а другото момиче остана. Бяхме постоянно заедно тя беше като мен не говореше с никой само единствено с мен, но след време започна да ме отбягва ако мога така нарека на мен ми беше супер криво че тя не искаше да с мен да говори и съм слушала какви ли не думи по нейн адрес че тя била такава и онакава... за мен също са споменавали грозни думи който никак не са ми били приятни да ги чуя! За нея всичко правех изслушвах е давах и съвети имаше пререкания с родителите и беше ми казала че не се грижат за нея, последствие видях че не е така те се грижат за нея...не са е оставили, изпращала съм е до спирката да се пребира..посрещала съм е..с пари съм и помагала като е нямало с какво да се пребере до тях...и всичко това беше докато аз не завърших 12клас тя завърши след мен....на моя бал тя не пожела да дойде бях е поканила каза: Майка не ме пуска не мога да дойда...малко ми беше обидно но ми мина..след като завърших не се бяхме чували с месеци. Докато не ми се обади да ме попита дали ще отида на нейния бал аз се съгласих(нищо че тя на моя не дойде ) отидох на бала й изпратих е до хотела,след това се бяхме чули и видяли още 2 пъти... това беше когато бях на 18 ся съм на 21 към днешна дата нямам и нито номера нито фейсбук нищо...загубихме връзка,имам сведения че тя е родила и има дете(тя е на 20) така че живота продължава напред ще видиш че няма да е само тя ще има и други с който да излизаш всичко е до човек! Simple Smile

Причина:

Причина: