Създавам тема за музикални жанрове, които са малко познати, под някаква форма не са част от популярната култура, но имат своето значимо място за многообразието.
- Публикувана: 17 юни 2021, 11:51 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2021, 17:16 ч.
Непопулярни музикални жанрове
The Revenge Project е добър български пример за хубав дет. 
BC: https://the-revenge-project.bandcamp.com/album/figment-paradise
BC: https://the-revenge-project.bandcamp.com/album/figment-paradise
Не знам дали съвсем разбирам темата - да обсъждаме стилове, да обменяме конкретна музика?
Иначе обичам post-metal/sludge, doom, stoner/desert rock, psychedelic rock, dark folk/neofolk, dark jazz, много ethnic и folk неща. Последната ми любов са анадолския рок/турските психеделии и synthpop-ът.
Харесвала съм и отделни атмосферични post black metal неща, разни indie и indie folk, folktronica, post-punk, avant-garde..
Преди слушах и доста български неща, но много от групите ги няма вече, няма и да ги има... Исихия, Cigaretta, Center, Trysth, Upyr. Последните години не съм наваксвала какви нови са излезли.
Иначе Irfan са ми все така огромна любов, почти не съм пропускала техен концерт, откак ги слушам.
Оставям една бавна, вдъхновена от легендата за невъзможната любов на Армида, Сарацинска вещица и Риналдо, рицар кръстоносец:
и една по-динамична, вдъхновена, ако не се лъжа, от едноименния залив и Истанбул:
Иначе обичам post-metal/sludge, doom, stoner/desert rock, psychedelic rock, dark folk/neofolk, dark jazz, много ethnic и folk неща. Последната ми любов са анадолския рок/турските психеделии и synthpop-ът.
Харесвала съм и отделни атмосферични post black metal неща, разни indie и indie folk, folktronica, post-punk, avant-garde..
Преди слушах и доста български неща, но много от групите ги няма вече, няма и да ги има... Исихия, Cigaretta, Center, Trysth, Upyr. Последните години не съм наваксвала какви нови са излезли.
Иначе Irfan са ми все така огромна любов, почти не съм пропускала техен концерт, откак ги слушам.
Оставям една бавна, вдъхновена от легендата за невъзможната любов на Армида, Сарацинска вещица и Риналдо, рицар кръстоносец:
и една по-динамична, вдъхновена, ако не се лъжа, от едноименния залив и Истанбул:
Irfan са ми любими! Бях на техен концерт, който остави незабравим спомен в паметта ми.
Иначе и аз всяка седмица поне по веднъж превъртам по един диск на Кхруангбин.
Аз от своя страна мога да се похваля с един доста добър, но адски меланхоличен бедрум поп албум "tragedy reel". Много ми хареса и това ме провокира да напиша няколко реда за него тук.
Иначе и аз всяка седмица поне по веднъж превъртам по един диск на Кхруангбин.
Аз от своя страна мога да се похваля с един доста добър, но адски меланхоличен бедрум поп албум "tragedy reel". Много ми хареса и това ме провокира да напиша няколко реда за него тук.
Дет метъл. Като цяло метъл сцената е доста неглижирана в БГ, за разлика от Швеция например. Построк нещата са много приятни за слушане.
Дет метъл. Като цяло метъл сцената е доста неглижирана в БГ, за разлика от Швеция например. Построк нещата са много приятни за слушане.
Дет метъл. Като цяло метъл сцената е доста неглижирана в БГ, за разлика от Швеция например. Построк нещата са много приятни за слушане.
Мига на парцали.
Не мога да очаквам в България да се знае нещо повече от чалга, гръцко и турско. Като изкуство сме много деградирала и изпаднала нация, не можем да предложим много, не и сравнено с другите държави.
Но да ми кажеш "слушал съм и не съм ги чувал"... Не те знам колко си слушал, но това са най- популярните банди в жанра. Bodom изкарват първи платинен албум, когато са още на по 21, китариетът им Алекси Лайхо е обявен за най- добрият китарист в света, свири Вивалди на електрическа китара. Скоро медиите гръмнаха заради смъртта му, всеки, дори не-метъл обществото е наясно кой е той.
Не те знам какво си слушал, но очевидно не е било метъл.
Слушал съм малко,колкото да не е без хич.Но да предположим че това малко е било от групи,които когато са били създадени,по същото време инструменталистите от изброените от теб групи са били в "Ташкент",тогава как ти се струва това че би трябвало да ги познавам тези по новите.
Слушал съм малко,колкото да не е без хич.Но да предположим че това малко е било от групи,които когато са били създадени,по същото време инструменталистите от изброените от теб групи са били в "Ташкент",тогава как ти се струва това че би трябвало да ги познавам тези по новите.
Кво?
Слушал си малко, очевидно нищо не си слушал. COB са създадени през 1997. Norther къде там. И двете банди са идвали в България. Arch Enemy няма някой, който какъвто и рок да е слушал, да не ги е чувал, най- вече заради Анджела. Алекси свири със Зак Уайлд и Стиви Вай. И за тях предполагам не си чувал.
Hypocrisy са основани през 1990, Питър Тетгрен продуцира много от гореизброените.
И няма значение всъщност колко стари са бандите. Важно е каква следа са оставили като групи. След като за основателите никога не си чувал, ясно е колко си "слушал". За 30 години барем беше чул нещичко.
Arch Enemy имат хубави неща и отпреди Анджела. С тази новата сега нещо не ме радват, тя на живо е зле. И Children of Bodom и Arch Enemy не спадат ли към мелодик дет? Както и ранните неща на In Flames и т.н. Мелодик дет слушам доста, според мен има и по-голяма публика (по света де, у нас едвам се събираме по 500 човека на концерт на Dark Tranquility, 2011 година си спомням, че Mixtape беше полупразно), но под дет метъл имах предвид Death на Чък Шулдинър, Morbid Angel... Steve Vai, Jeff Beck са в други измерения. Който свири на китара, няма как да не ги знае и да не се кефи.
Steve Vai, Jeff Beck са в други измерения. Който свири на китара, няма как да не ги знае и да не се кефи. 
Алекси никога няма да си отиде. Той събираше хора от всякакъв произход, пол и раса, даваше им смисъл да живеят. Създаде семейство.
И никога не вдигна глава и не се възгордя. Напротив, казваше: "Аз не се чувствам като най- добър. Ако спреш да се развиваш, музиката страда. Не спирай на върха." И към феновете се отнасяше като към семейство.
Сигурна съм, че сега е спокоен и свободен, там, където е. Заслужава го.
И никога не вдигна глава и не се възгордя. Напротив, казваше: "Аз не се чувствам като най- добър. Ако спреш да се развиваш, музиката страда. Не спирай на върха." И към феновете се отнасяше като към семейство.
Сигурна съм, че сега е спокоен и свободен, там, където е. Заслужава го.
Слушал съм малко,колкото да не е без хич.Но да предположим че това малко е било от групи,които когато са били създадени,по същото време инструменталистите от изброените от теб групи са били в "Ташкент",тогава как ти се струва това че би трябвало да ги познавам тези по новите.
Кво?
Слушал си малко, очевидно нищо не си слушал. COB са създадени през 1997. Norther къде там. И двете банди са идвали в България. Arch Enemy няма някой, който какъвто и рок да е слушал, да не ги е чувал, най- вече заради Анджела. Алекси свири със Зак Уайлд и Стиви Вай. И за тях предполагам не си чувал.
Hypocrisy са основани през 1990, Питър Тетгрен продуцира много от гореизброените.
И няма значение всъщност колко стари са бандите. Важно е каква следа са оставили като групи. След като за основателите никога не си чувал, ясно е колко си "слушал". За 30 години барем беше чул нещичко.
Евровизия не е най-доброто мерило за музика. Там част от целта е да направиш мейнстрийм песен. Независимо от жанра, тя трябва да притежава някакъв баланс между catchiness и все пак качество.
Но малко китара, дисторшън, крясък или двойна каса не са супер оригинални сами по себе си. Моля, да не ми се сърдят феновете на Måneskin, те са си по-скоро из рок жанровете, не из метъла и не коментирам тях. Мисля, че най-нетипичното нещо, което съм чувала на Евровизия, е някакво индъстриал парче (на Hatari). Понеже не харесвам жанра и не разбирам от него, също няма да коментирам. Не е моето нещо.
Да не говорим, че метълът има супер много поджанрове, някои от които нямат нищо общо един с друг. Та, с лека ръка е хвърлено твърдението за популярността му.
Но малко китара, дисторшън, крясък или двойна каса не са супер оригинални сами по себе си. Моля, да не ми се сърдят феновете на Måneskin, те са си по-скоро из рок жанровете, не из метъла и не коментирам тях. Мисля, че най-нетипичното нещо, което съм чувала на Евровизия, е някакво индъстриал парче (на Hatari). Понеже не харесвам жанра и не разбирам от него, също няма да коментирам. Не е моето нещо.
Да не говорим, че метълът има супер много поджанрове, някои от които нямат нищо общо един с друг. Та, с лека ръка е хвърлено твърдението за популярността му.
Ти писа "Хора,които даже въобще не слушат метъл са чували за..."Е,това просто е тъпо и давам отчасти пример със себе си.Ако това е твоят стил музика,то за огромен брой хора метъла е толкова далеч колкото магаре от космос.И между впрочем това не е тема за метъл.Той все пак си е сравнително популярен стил.Един наистина непопулярен стил е например госпъл стила.Ето една подобна песен,а неин кавър даже ми харесва повече.
Това е ТВОЕТО мнение, пич, а ти не си всички. Метълът е един от най- глобално слушаните стилове, чалга се слуша само тук и у Гърция. Ако ти не си ги чувал не значи, че никой друг не е. Странно как свиваш кръгозора си единствено до себе си.
Може да си подминавал реклами, новини, плакати на предстоящи концерти, метъл клубове и така нататък, но дет метъла не е непопулярен стил, ти просто си в дълбока заблуда.
Вече какво ти харесва също не е критерий за популярност.
Един доста популярен стил у нас, само сред тесният кръг от феновете на японската музика. Нарича се V kei, от Visual kei, най- близко сравнение бих направила с американският глем рок като визия. Основан през 1989 от X Japan, които за първи път въвеждат цветните коси, крещяшите дрехи, гримът и женските аксесоари, носени от мъже на сцената.
С годините стилът се разраства в различни посоки: класически, готик, лолитка, пънк и т.н.
Конкретната песен е тъмна версия на Алиса в страната на чудесата.
Малко пояснение:
В клипа се вижда Алиса, която носи черно зайче и е облечена в черно. На края на видеото тя преминава през арка и зайчето става бяло.
В японската култура бялото се използва като символ на смъртта. В много култури и легенди минаването през празна арка означава преминаване в отвъдното.
Ти писа "Хора,които даже въобще не слушат метъл са чували за..."Е,това просто е тъпо и давам отчасти пример със себе си.Ако това е твоят стил музика,то за огромен брой хора метъла е толкова далеч колкото магаре от космос.И между впрочем това не е тема за метъл.Той все пак си е сравнително популярен стил.Един наистина непопулярен стил е например госпъл стила.Ето една подобна песен,а неин кавър даже ми харесва повече.
Това е ТВОЕТО мнение, пич, а ти не си всички. Метълът е един от най- глобално слушаните стилове, чалга се слуша само тук и у Гърция. Ако ти не си ги чувал не значи, че никой друг не е. Странно как свиваш кръгозора си единствено до себе си.
Може да си подминавал реклами, новини, плакати на предстоящи концерти, метъл клубове и така нататък, но дет метъла не е непопулярен стил, ти просто си в дълбока заблуда.
Вече какво ти харесва също не е критерий за популярност.
Един доста популярен стил у нас, само сред тесният кръг от феновете на японската музика. Нарича се V kei, от Visual kei, най- близко сравнение бих направила с американският глем рок като визия. Основан през 1989 от X Japan, които за първи път въвеждат цветните коси, крещяшите дрехи, гримът и женските аксесоари, носени от мъже на сцената.
С годините стилът се разраства в различни посоки: класически, готик, лолитка, пънк и т.н.
Конкретната песен е тъмна версия на Алиса в страната на чудесата.
Малко пояснение:
В клипа се вижда Алиса, която носи черно зайче и е облечена в черно. На края на видеото тя преминава през арка и зайчето става бяло.
В японската култура бялото се използва като символ на смъртта. В много култури и легенди минаването през празна арка означава преминаване в отвъдното.
Новият гениален албум на TRIGAIDA, озаглавен “ELATE” е повече от фантастичен. В него има толкова много магия и любов, че е трудно това да се обобщи в няколко параграфа текст. Повече за нея тук.
Препоръчани теми