Въпрос към жените, които са имали и имат истински добри отношения с майките си

Темата ти е много мила

Струва ми се, че искаш да си възможно най-добрата майка и се страхуваш, че нямаш заложен пример от детството. Не се притеснявай толкова.

Всеки от нас като родител ще се опита да избегне грешките на своите родители и ... ще допусне други. Такъв е живота!

Аз съм благословена - отгледана съм от 4 майки и без баща Моята майка и трите ми баби /три сестри - по линия на баща ми/. Всяка от тях ми даде много. Всяка от тях бе напълно достатъчна, за да ми е майка и като любов и като отношение и като уроци, емоции, взаимност, пример.... И пак има грешки/ситуации, които се опитвам да избегна с моето дете и виждам как правя други.

Няма идеални майки, няма правилен начин - даваш  най-доброто от себе си, водиш се само от любов.

Ще ти дам пример - разговорите за секса - моята майка ми обясни отгоре, отгоре, а аз умрях от срам Майката на баща ми бе най-консервативната и строга жена и се държеше така сякаш секса е нещо забранено и ако не знаех, че е майка на баща ми щях да помисля, че е девствена. Другата ми баба бе творческа личност - художничка, бохем, поживяла си, похойкала си, нивгаш семейство не желала да създава - нейните разкази и приказки за секса ме караха да се хиля и изчервявам чак до ластика на бикините. А третата баба - кротка, отрудена женица ако знаеш какви съвети даваше - кратки, загатнати, без много приказки, но винаги полезни и от позицията на дълъг и щастлив сексуален живот и то доста горещ без да парадира. Засмях се като се сетих за тези времена и ми стана много мъчно едновременно.

Темата е наистина хубава!
Мама винаги е очаквала и  очаква от мен да дам най-доброто от себе си без да е държала някога да имам само отлични оценки, да съм перфектна във всичко, да отговарям на идеята на други хора за успех.
Винаги ми е повтаряла, че съм хубава, че съм много умна, че мога да постигна всичко, което реша. Когато избрах да запиша коренно различна специалност от първите две, беше от малкото хора, които бяха уверени, че ще успея.
Хубав спомен... Не мога да се огранича с един. Май помня с усмивка най-вече трудните моменти, в които сме се справили двете.
Не обича да говори за мъже и секс, но винаги ме е изслушвала (аз обичам да споделям).
Пушач е и не ме спря, когато реших да започна да пуша, но например като момиче много ми е говорила, че не подхожда на една дама да пие много,  обсъждали сме рисковете при употреба на наркотични вещества.
Сигурно мога да напиша още много, но не знам в каква посока.

Не са само майките. Бащите също могат да бъдат добри, разбиращи и подкрепящи. Аз съм изключителна късметлийка с такива родители. Да са ми живи и здрави, изгледаха ни, възпитаха ни, сега се радват на внуци и виждам, че и към тях се отнасят по същия начин. Много отдавна в нашето семейство конфликти не е имало. Дребни разправийки да, но истински проблеми не помня. Изслушвали са ни, подкрепяли са ни, случките са много и няма да описвам, те не са важни една по една, а с това, че като цяло създават в децата усещане за обич и сигурност. Едно от най-ценните неща, които са ми дали, е независимост и самостоятелност отрано, въпреки че сега, като майка на дъщеря, оценявам колко им е било трудно. И двете със сестра ми сме правили грешки, но те никога не дадоха непоискано мнение, а в същото време винаги бяха до нас след това, когато ние търпяхме последиците от грешките си. Дори и да не са били съгласни с нещата в личния ми живот, дума не казаха, а ме оставиха сама да взимам решения. Каквото и да пиша, малко е. Надявам се да съм поне наполовина такъв родител сега.

Имам всеотдайна и прекрасна майка. Но най-полезния ми ментор беше баща ми. Никога не ми е натрапвал мнение. Показвал ми е различни видове характери, отношения и поведения. Представяше ми реални персонажи, вместо приказни герои. Имахме силна връзка.
Уроци можеш да получиш и от случайни запознанства. Споделените искрено драми, грешки или успехи също са полезни. Срещала съм, увредени от примитивни родители хора. Но те са се дистанцирали от вредния модел и се основават на личния избор.
В моят случай, трудно намирам аналогични личности в живота. Отчитам и грешки в позитивните им страни. Алтруисти и нравствено чисти. Но тези качества водят до лични провали. Особено при изявена неблагодарност или противоположен манталитет и ценности.
Личният,  житейски опит коригира перфектните съвети.

Аз донякъде имах добра връзка с майка ми, но мога да разкажа историята със секса, защото я помня.
За секса - по някакъв повод си бях направила тест за бременност (нямах повод за съмнение, просто ми беше интересно) и този тест стигна до нея. Обясни ми, че не се притеснява, че правя секс, а че не ѝ харесва, че явно не се пазя достатъчно. Нейното решение беше "два презерватива.... и възглавница между вас"

Майка ми винаги е следила нещата, но контрол имаше само при нужда. Тя винаги искаше още е още, имахме много задължения вкъщи. Сега като разказвам на приятели какво ни е било позволявано само след питане, всички са изненадани. Та май е било като в казарма. Имаше си научили да разбира, че лъжем. Примерно когато е лошо времето гледаше десния ни крачол за да разбере дали сме се качвали в някоя кола, пипаше компютъра за да разбере дали сме играли. А ако ни намереше цигарите, ги конфискуваше и ги пушеше пред нас нарочно.

Много проблеми съм имала с нея и много проблеми съм ѝ създавала. Тя така и не се отказа и всеки път говорихме по няколко часа защо съм направила нещо. До ден днешен не правя нещо без да мога да отговоря на въпроса "защо го направи". Сега сме много близки и знам, че е до мен в момента, в който имам нужда от нея.

Да, майките прощават. Знам,че ще успееш и ще се справиш е много по-задължаващо от тирада забрани. Особено когато ти имат доверие. Не съм имала особени ограничения. Купонясвах си от ученичка, с точните хора. Брат ми ме просвети за основните клопки и игри на мъжките мераци. Интересни ми бяха и пикантните истории на лелите ми. Светици и грешници, с превантивни съвети. Общо взето в рода ми жените са били авантюристки. Брак на база бурна любов, критикувани първоначално. След това подкрепяни за избора.
На детето си бих дала същата свобода на избор и самостоятелност.
Личните си момински драми споделях с приятелки и опитни каки. Добре, че съм ги спестявала на майка ми.😁

Всички подсъзнателно повтаряме модела, който сме усвоили наблюдсвайки, като деца.
В мига, в който го схванеш, че не си ти, а копираш неволно, става и промяната.
Така стана с мен, промених се и смених и подхода с възпитанието изцяло. Дадох му пълна свобода, доверие и подкрепа.

Перфектни родители няма. И моята майка се е отчела с много негативи (но в тази тема няма да говорим за тях ), обаче и с много позитиви, които винаги ще помня и съм сигурна, че са оказали много хубаво влияние. Помня как като боледувах като малка, ме разтриваше, слагаше ми компреси, студени кърпи, вдигаше ме на два часа да пия лекарство (аз едвам ставах, а тя как е спала, не знам). Четеше ми приказки и ми разказваше любими истории с часове, и всякаш никога не й омръзваше. Готвеше ми всякакви вкусотии, супички, манджички. Водеше ме къде ли не, по паркове, градинки, площадки. С две думи, грижовен родител, който отделяше много време и внимание за мен.

Теми като секса й бяха много трудни, и до ден днешен й става супер неудобно дори само да намекна нещо, пък си представям какво ще бъде, ако започна да споделям Но тя е израсла в друго поколение, с други виждания за тези неща. Повечето неща научих от сестра ми.

Имам прекрасна връзка и с двамата си родители. Никога не сме имали грандиозни скандали. Чак идилия не знам дали може да се нарече, но бих казала нормални човешки отношения.
С баща ми като цяло сме на едно мнение, той е бил доста луда глава като дете и тийнейджър и разбиранията му за възпитание са много либерални. Отделно, че характерите ни са еднакви.
Майка ми е пълна противоположност, много разумен и внимателен човек, елегантна, женствена. Като бях в пубертета много се "карахме" за гръндж модата (карахме силно казано, не ми е забранявала, но си казваше мнението). И до днес не понасям токчета, елегантни дрехи, рокли и т.н.

За секс не сме говорили никога, по мое време това беше тема табу. Веднъж намерих в чекмеджето на бюрото ми листовки за презервативи и полово предавани болести, това беше в тази насока смятам, че съм надградила модела им с моето дете. Говорим свободно по всички въпроси.
Но тях сме говорили за нещо друго важно - насилието, винаги са ме възпитавали, че случи ли се веднъж, ще се случи и следващ път.

Те също са надградили модела на своите родители. По бащина линия дядо беше учител, с мен винаги е бил много мек (е, аз бях и кротко дете), но с баща ми е действал доста твърдо, включително шамари, за тогава са си били нормални. Но както казва баща ми, това не е помогнало, затова вдигането на ръка не влизаше във възпитателните му методи.
Майка ми също е надградила модела на баба и дядо, те не одобряваха всякакви купони, излизания и такива неща в тийн годините, тя нямаше нищо против. Само ми казваха като реша да се прибирам да не го правя сама в тъмниците, а да се обадя, без значение колко е часът и ще дойдат с колата да ме приберат. Тази свобода ме направи много отговорна. Е, не че не съм правила глупости, за които не им казвах, то си е в природата на тийнейджъра, но все пак обаче преценявах внимателно и не се забърквах в неприятности.
 
И последно - знам, че винаги мога да разчитам на тях. Не съм разглезена и не злоупотребявам, надявам се никога да не ми се наложи да търся помощ, но знам, че каквото и да се случи, са зад мен. Дано и моето дете живее със същото усещане за сигурност.

И аз съм от щастливците с грижовни и всеотдайни родители и безгрижно детство. Понеже се пита за майките, ще напиша за нея.  Това, което най-много ми харесва в подхода й към моето възпитание, е това,че имах пълната й подкрепа винаги, независимо какво правя. Винаги ми е говорила, че съм умна, красива, че мога да се справя и постигна всичко, което искам. Беше и сега продължава да ми е опора, човека, на когото мога да разчитам за всичко. Винаги е вярвала в мен, дори и през тинейджърските ми години, които бяха доста бурни. Вече сме ги изговорили и съм поискала прошка за нещата, през които трябваше да мине тогава. Но въпреки моите глупости, тя никога не загуби доверие в мен. Буташе ме напред, дори когато не исках да вървя. Имам ярък спомен как й казвам, че я мразя, а тя съвсем спокойно ми каза, че тя пък ме обича без значение какво правя и без условия. Мисля, че това е най-важното за детето - безусловната майчина любов. И до днес сме в прекрасни отношения, помага ми за малкото. Стремя се даа прилагам нейните възпитателни методи към сина ми. Е, има и неща, които са били не толкова правилни, но пак са били продиктувани от любов към мен. С баща ми също винаги сме се разбирали, въпреки че той е по-затворен и не говори много. Но тези хора никога не съм ги чула да се карат на висок глас, нито лоша дума да си кажат. Имах много спокойно семейство и весело детство. Единствено знам, че майка ми съжалява, че не е имала второ дете, но са били трудни години /кризата в 90те/ и са предпочели да осигурят за детето, което вече имат. За сексуални теми не сме говорили кой знае колко, единствено ми обясни как да се пазя и ми купуваше презервативи

През пубертета много се джафкахме, но аз си бях труден тийнейджър. Имало е моменти, в които ме в потискала. Най-мразех като ме сравняваше с други деца. Това е единственото, което винаги ме е изнервяло. "Тя може да има 6ца, ама ти не" и подобни. И за кг ми е опявала, ама 10 години по-късно ми мрънкаше "ама ти нищо не ядеш", "хапни сега това" 😁 когато имах най-голяма нужда от нея ме подкрепи. Започнах и на по-късен етап да споделям повече с нея. Като цяло предпочитах приятелите си за споделяне и за искане на съвет. Сега вече като майка мога да кажа, че със сигурност каквото и да е правила е било от добри намерения, а аз пък вярно на моменти съм имала нужда даже от бой. Пътували сме заедно. В 8ми клас ме заведе в Дисниленд. След години заедно се опитахме да поддържаме магазинче с бг стоки, за което пак сме имали караници, но то не може без тях. Със сигурност винаги ще казвам, че нашите отношения не бяха перфектни, но бяха страхотни и страшно ми липсва всяка секунда

Аз имам най-добрата майка на света.

Никога няма да забравя, че когато бях малко тийн момиче, тя организира истински женски празник в деня на първата ми менструация. С торта, бонбони и кока кола. Празнувахме аз, мама и сестра ми.
После си имахме същия празник и в първия специален ден на сестра ми.

Междувременно моите приятелки се притесняваха да говорят с майките си на тая тема, вкл. и за момчета, съзряване, секс и ... аз ги водех за всякакви съвети при моята майка. Тя говореше с тях и непрекъснато им казваше, че трябва да не се срамуват да попитат собствената си майка, защото тя е и ще бъде винаги най-близкия им приятел.
С моята майка може и до днес да се говори за всякакви проблеми. Тя винаги е на разположение на деца и внуци- да изслуша, да помогне..
Не дава непоискани съвети и не се меси в нашите решения.
Не досажда, не изисква, не налага мнение.

Дано до всяко дете да има такава майка. До моето- също.

В тинейджърските години си мислех, че имам най-ужасните родители- не наживяли се, егоисти, властни, искала съм да се изнасям на квартира и тн. За много от нещата все още мисля, че не са били прави, но с годините смятам, че всичко това ме е направило това, което съм сега и ако мога да върна времето назад, не бих променила нищо. Майка ми все още си е властен харахтер, но аз се научих да поставям граници.
Въпреки различнията, винаги ще и бъда благодарна, за това че ме научи да споделям и се опитваше да бъдем по-скоро приятелки, от колкото майка и дъщеря, но мисля, че с нея съм споделяла повече темата за момчета (кой ме харесва, аз кой харесвам), докато темата за цикъла, секс, бременност, цигари/алкохол/наркотици съм говорела повече с баща ми.
Към днешна дата са ми на първо място приятели и след това родители. При мен нещата винаги са се случвали по трудния начин и без тяхната подкрепа, не знам дали щях да се справя. В трудни моменти винаги се сещам за репликата на баща ми "И нали знаеш?! Майка ти е зад теб, аз зад нея."

Когато бях малка, майка ми беше заета, взискателна и дисциплинираща. Не съм си и помисляла да й имам доверие, защото бях убедена, че няма да ме разбере.
Най-неочаквано в пубертета се оказа, че имам много готина майка. Не знам какво се промени, всъщност по никакъв начин не се измени живота й. Може би само това, че баща ми се върна от чужбина и вече не ни отглеждаше сама.
Тогава се оказа, че тя разказва вицове, разбира важни неща, знае интересни истории и въобще, че е много добър и стойностен човек. Не го бях очаквала.

Когато аз родих, цел номер едно ми беше децата да имат доверие. Направих всичко, за да го постигна. Което показва, че не винаги с нашите деца имаме заучен модел - може точно грешките на родителите да ни стимулират да обърнем модела.