Как да си върна усмивката и силата на жена?

  • 6 648
  • 257
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 18 229
Добре де, и ние с БНД сме разделени. Не се вайкам, че няма кой да наложи дисциплина. Дисциплината я налагам аз. Няма баби, психолози и т. н. Няма по-важен човек от майката за едно дете. Ако тя чака на друг да го възпитава, просто ще си порастне невъзпитано.

# 121
  • Мнения: X
Авторке, няколко неща ми направиха впечатление от постовете ти. Първо, явно разводът ти не е отскоро, така че поведението на дъщеря ти далеч не се дължи на него, а на пубертета. Второ, купуваш смартфон след смартфон и пишеш, че задоволяваш всякакви прищевки на децата за да не живеят в лишения както си живяла ти. Но изглежда, че ги глезиш прекалено много и голямото вече ти се качва на главата. Преосмисли това, защото синът ти сега е добър, но не е ясно като го тресне и него пубертета какво ще стане. А дъщеря ти щом не цени телефоните, е трябвало още след първия счупен, да й купиш един обикновен. Да не говорим, че щом на 14 е имала вече 6 смартфона, вероятно си започнала да й ги купуваш твърде рано, което аз лично не намирам за правилно. Децата имат нужда от най-обикновен телефон, по който да им се обаждаме.

За дъщеря ти и друго ми направи впечатление. Пишеш, че закъснява, т.е. вечерно закъснение ли имаш предвид? Ако е така, лично за мен,е твърде рано на тази възраст децата да излизат вечер сами. В днешно време, светът е опасен, особено за момичетата и трябва контрол. Особено когато няма баща до себе си, вместо да я глезиш, трябва да въведеш ред и дисциплина. И да не се опитваш нито да й се харесаш, нито да си й приятелка. Защото толкова много проблеми може да възникнат, че влошените отношения между вас не биха изглеждали нищо особено. Така че приоритет трябва да бъде безпроблемното преминаване през пубертета, а приятелство и добри отношения ще градите след 5-6 години, когато ще е по-зряла и ще те разбере.

Ако това от старите постове е вярно, че си живяла с мъж, може и това да не й се е отразило добре. Защото много често децата страдат, когато майката им натресе нов мъж. И съдейки по първия ти пост, страдаш заради мъжете, вместо да мислиш за децата. И е напълно възможно децата да са били неглижирани от теб и затова да се е стигнало до това положение с дъщеря ти.

А за издръжката, ако бащата плаща 230 лв общо за двете деца, можеш да му заведеш дело за увеличаване на издръжка, защото сега минималната издръжка е повече. А баща алкохолик на децата не им трябва, защото няма как да им бъде пример. Единствено ще се натъжат, ако го виждат пиян. Затова не мисля, че има смисъл да им го натрапваш.

# 122
  • Мнения: 18 522
Lorelada, ти си с малко дете. Повярвай, нищо общо нямат сладките малки дечица с тийнеджърите. Да, пак си е твоето дете, но, представи си, понякога дисциплината може да не свърши перфектна работа. И детето хич да не постъпи както ти искаш и задаваш правилата. Пък иначе да си си перфектна майка, нали. Плюй си в пазвата както се казва. Защото и аз 14 години не бях имала съвсем никакви проблеми с големия си син. Та така, с малко дете си е къде къде по-лесно, там всеки може.

# 123
  • Мнения: 18 229
Щом казваш... И с нейни набори явно някои не могат, щом примерно не могат да му обяснят да не бие и тероризира другите деца. Е, може и просто да не искат, разбира се.

# 124
  • Мнения: 18 522
Явно не си ме разбрала изобщо. И на най-добрата майка, дори и да е писала книги по темата, дори и без развод, децата могат да й спретнат номер, да не слушат, да направят всякакви дивотии. Никой не е застрахован. Няма такова нещо - посветих се на децата = те са вечно успешни и добри. Правим каквото можем и очакваме най-доброто, но това не са механизми на часовник и да вървят под строй.

# 125
  • Мнения: 18 229
Да, може да има проблеми, но да чака тия проблеми да й ги разреши бабата или бащата, който е зает с новото си семейство, няма да доведе до нищо. Каквото тя успее да направи по въпроса, това ще е. Може и нищо.

# 126
  • Мнения: 709
Lorelada, ти си с малко дете. Повярвай, нищо общо нямат сладките малки дечица с тийнеджърите. Да, пак си е твоето дете, но, представи си, понякога дисциплината може да не свърши перфектна работа. И детето хич да не постъпи както ти искаш и задаваш правилата. Пък иначе да си си перфектна майка, нали. Плюй си в пазвата както се казва. Защото и аз 14 години не бях имала съвсем никакви проблеми с големия си син. Та така, с малко дете си е къде къде по-лесно, там всеки може.

Авторитет започва да се създава от раждането на детето, а не се чака да стане тинейджър. Това се надгражда.

# 127
  • Мнения: 18 522
Е жената е минала и през развод, който взима част от силите ти. Може да не си перфектна всеки ден.

Аз имах период, месеци наред, в който едвам се влачех да ходя на работа, хранех децата с купена готова храна, в същото време малкото беше болно и по болници обикаляхме. Стреса оттогава някак подсъзнателно съм го изтикала, да не си го спомням. Каквото съм могла, това съм правила сама. Всеки прави колкото може. Гради както може. Но няма гаранция, че тийна ще е послушен и добре възпитан накрая.

Най-важното е да се запази спокойствие и да се търси път към детето. Сега са сами тримата с децата, може да се направят много неща заедно.

# 128
  • Мнения: X
Не искам да звуча грубо, но се съмнявам дамата да има реален шанс и сили тепърва да "въведе ред, разпредели отговорности" и да промени ролите на сцената у тях. Това е тежка битка, за която моментът е изпуснат. Тези 5 или колкото там години след развода, вместо в изграждане на семейство от 3ма,където тя е висшето същество "ма-тати", са инвестирани в неуспешен опит да се привлече нов "баща" и съпруг,за да се "ремонтира" разваленото семейство.
Каквото било, било. Дъщерята  няма да започне да пуска прахосмукачката и да пазарува храна, само защото ние тук искаме така. Ако е на 14,сменя училище тази есен- дано там средата я увлече в по-смислени занимания, преди малката да е навредила сериозно на братчето или на себе си. Всеки опит за "лишения" на този етап ще доведе до нови золуми и кофти реакция. Сещам се единствено за онези американски филми, където латино гърла попада в  претенциозен бял колеж и успява да впечатли тарторките с непукизъм, изненадващи умения и "топки". На мястото на авторката бих играла непукист, бих си направила тик ток, бих се записала на таекуондо /заедно със сина/ и бих демонстрирала у дома новата си роля- висшето, премъдро, върховно спрямо тях и закрилящо ги същество "ма-тати"

Последна редакция: нд, 01 авг 2021, 01:08 от Анонимен

# 129
  • Мнения: 709
Хайде стига с тоя развод, де (към Бианка това:)
Андариел е напълно права, на авторката не й трябва съчувствие, а й трябва да се вземе в ръце. Дъщеря й е напипала слабото място - разводът и таткото, и авторката “компенсира” с вещи и галене, смачквайки се и психически и физически да задоволи всяка прищявка.
Тя не е родител и авторитет, тя е средство. Пият си кафетата заедно, гледат си Тик-Ток, страничен наблюдател е на всичките глупости, за които може да се сети един тинейджър. Това е, което правят повечето родители вече - абдикират от позицията си още преди да са я взели и си разменят местата с децата си, оставяйки ги да карат влака.
Проблемът не е в бунтарката тинейджърка (защото почти всички минават през това), а в реакцията-отговор на майката. И дъщеря ми е дете на разделени родители, но не си е позволила да прекрачва граници, защото те са били начертани от момента, в който е поела въздух (въобще не е като да няма кусури за дялане, но знае каква е моята роля и каква нейната). Напипат ли ти слабото място - спукана ти е работата. А чувството за вина е най-слабото място на един родител.
Влезеш ли в къщата на южноамериканци, обръщаш се към най-стария мъж - той е авторитетът. При черните - най-старата жена. Така е било и в България - всички са треперили пред възрастните. И до ден днешен гледам родителите ми в очите в очакване на одобрение, а не е като да не съм опипвала почвата като тинейджър да видя докъде са отпуснати юздите.
С тия новоизлюпени ценности и права, детето е издигнато в божество и оставено да се качва и буквално и преносно на главите на възрастните. Разбира се, че като тинейджъри сме правили глупости, но сме знаели докъде стига границата. А дали ще е там (или няма да я има), зависи само и единствено от родителят. Има и по-проблемни деца, така е, но действията им не трябва да се поощряват с поддържане на ролята на жертва и със задоволяване на поредния каприз. Някой разбра ли каква е ответната реакция за счупените телефони, агресии, слаби оценки и закъсняването вечер? Аз не.
За съжаление приказката за първите седем години въобще не е голословие. И съм съгласна с Уичи, че авторката каквото и да направи сега, ще е като след дъжд качулка, понеже единствено ще предизвика още по-гневна реакция. Нещата вече са стигнали до степен “даденост”. Сега тепърва ще й е много трудно, макар че й желая успех. И все пак трябва като за начало да престане да търси отговорност на всички други, и да разбере, че тя е главата на семейството.

Последна редакция: нд, 01 авг 2021, 01:33 от Aerin

# 130
  • Мнения: 12 473
Няма да спра да повтарям, че целта не е децата да са щастливи, а ние да се научим сами да бъдем.

# 131
  • Мнения: 709
Няма да спра да повтарям, че целта не е децата да са щастливи, а ние да се научим сами да бъдем.

Абсолютно. Ако тръгнем от самия старт с нагласата, че не трябва да правим всичко в името децата да са щастливи, въобще няма да се стига дотук.

# 132
  • София
  • Мнения: 17 711
Проблемът е, че едното дете на авторката е разлигавено и болно за внимание, не че е имало развод, пък втори мъж, пък не знам си какво.
Явно разводът и вторият мъж важат само за едното дете.

Сигурно е много гадно, но понякога хората имат едно добро дете и едно кофти. И само защото и двете са ти деца, не значи да пуснеш едното да скача на главата на другото. Това е част и от ученето на справедливост, взаимно уважение и равнопоставеност. Не да се впускаш в "спасяването" на едното, а другото да си кютка, че не прави проблеми.

Аз съм единствено дете, но си се представих съвестна, неправеща проблеми и възпитана как да се държа още от малка и някой да ме бие по главата, да ме топи, а родителите ми да се хвърлят да спасяват въпросния, а моята фрустрация понеже не е показно- театрална да си седи неизказана. Да не мога да съм слаба и да ми е тежко и да гледам майка си да ми реве и аз нея да крепя, вместо тя мен. И сега ме побиха тръпки, а представям си на 10... Това ще е от тия семейства, дето на проблемното все ще му намират оправдания, че е по чувствително, все щв му търсят работа, че то нали си е по- капризно, все ще му дават пари назаем, че нали е сестриче и авторката като умре, синът й щв пише теми, че жена му го сиктирдосала и е на улицата, щото си е дал дела на сестра си, нищо че е сменила 5-ма съпрузи, а той има 2 деца да гледа.
Черногледо или не, това е динамиката. А авторката, като не ще да я познаят, да беше писала, че има 3 деца. По- добре да си измислиш едно допълнително, отколкото да заличиш едно.

# 133
  • Мнения: 6 505
Аз мисля, че малко се пресилиха нещата около тийнейджърката. Да, детето е влязло в рискова зона, но никъде в постовете на авторката не открих някаква свръх ескалация на проблема. Напр.не разбрахме какво значи закъснения - едно е да се прибере за вечеря в 8 вместо в 7, друго е ако си дойде в полунощ. Чупенето на мебели е у дома, доколкото рзбрах не вандалства на публични места, а и пак едно е да откачи пантата на кухненския шкаф, друго е да разпори дивана с нож. С психолог е говорено, ама тука някои го обявиха за некадърник все едно лично са запознати с проблема по-добре от него.

# 134
  • Мнения: X
Знаеш ли, Силви, моята тийнейджърка е на 15, т.е. само с една година по-голяма от дъщерята на авторката. Имам някаква идея колко неразбрани, недооценени и онеправдани са на тази възраст. Драма куин да искаш. Но да чупи каквото и да е у дома, само за да се покаже в Тик Ток, да посяга на по-малкия си брат, да съсипва амнайсти подред айфон и да очаква да получи нов, ми идва туу мъч. Закъсненията също са проблем. Най-малкото заради собствената ѝ безопасност.

Общи условия

Активация на акаунт