Има ли други, които не желаят да работят по специалността си? Отчаяна съм

Каква специалност?

Много хора работят работа, която не харесват. Работят за пари. Твоето ми се вижда просто глезене.

Компютри вълнуват ли те? Има дистанционно обучение за всякакви неща, за сайтове например. Или нещо друго временно /продавачка, офис асистент, фактуристка/, докато събереш пари за друго,което искаш. Също може временно да работиш по специалността, пак така докато събереш средства. Няма да е зле да кажеш каква е специалността?

Опитайте все пак по специалността.Поне ще посъберете пари.Малко хора работят това ,което искат.А Вие и не знаете какво искате.

Без стаж по специалността не знам ще събира ли чак ...

В днешно време много хора работят не по специалността, и то не защото не искат, а защото нямат възможност. Много се преквалифицират, други работят каквото намерят, на места и това не е лесно, да намериш работа.
Така че не разбирам защо си решила, че падаш отвисоко? Като не ти харесва твоята специалност и имаш възможност за нещо друго, избираш другото. Ако не става, работиш по специалността, колкото и да не ти е любима, защото просто пари трябва да се изкарват. Ще дойде момент, в който би могла да си позволиш преквалификация. Т.е. искам да кажа, че не е някаква особена ситуацията, в която си. Просто някакви представи имаш изградени отпреди или от хората около теб, забрави ги. И това, че всички вярвали в авторката, пък не се получило не го разбирам. Човек не живее и работи според това какво си мислят другите. На него трябва да му харесва. И за справянето, ако си съвестен човек, ще се справиш, каквото и да започнеш. Освен това има възможности за работа от къщи, зависи какво иска човек.

щом не ти харесва, не го работи. Не върви срещу себе си, Имаш много време да завършиш каквото си искаш

Никой не е казал, че трябва непременно да се работи по специалността. В момента ти си в период, който при много млади майки води до остри завои - между раждането на детето и тръгването му на градина има няколко години, в които майките порастват и преосмислят миналото и бъдещето си, защото са в нова роля и покрай бъдещето на детето се сещат за живота на майките си, за собствения си живот преди, за желанията си след раждането и трябва да запълнят тази празнина от време. Не е лесно да се смени попрището, защото винаги ще се намерят сто човека да порицаят и да кажат "за какво си го учила, пари и време на вятъра, я се стягай и стига фасони как не искаш повече да работиш по специалността си". Решението си е твое, защото засяга твоя живот и бъдеще. Ако има кой да ти помогне, действай смело. Финансовата поддръжка е важна, за да се смени професия и образование. Морално няма защо да се чувстваш зле за угодия на другите - те да си гледат работата и да си работят каквото са учили.

Аз пък имам впечатление, че повечето хора около мен не работят по специалността си. Има и такива, слава богу, но като че ли са по-малко.
Когато специалността не ти харесва или не намираш работа по нея, не ти остава нищо друго, освен преквалификация. Къде с учене, къде без, но се налага.

на студентите винаги  дават възможност да се местят в същия ВУЗ друга специалност, макар и коренно различни. Не  е трябвало да си губите времето да учите нещо, което  не ви харесва.
Но така или иначе, завършили сте. Няма нищо срамно и да сте разбрали, че не ви харесва, никой няма право да ви съди, не се сравнвайте със съучениците, всеки си има свой живот, те пък могат да изостанат по-късно.

Аз съм на 34 и също не работя по специалността си. Преквалифицирам се в момента, защото специалността ми не е призната в Германия. Понякога плановете ни не се стичат така както сме си ги представяли. В България можех да започна работа, ако имаше кой да ме сложи на позиция или да изгони някой, за да ме назначат - е чак такива връзки нямах, та затова започнах от нулата в Германия... с две думи, не си единствената. Разбирам те много добре. И аз се чудех за чий го изкарвах това висше, да седи в рамка... ама с висшето сметки не се плащат както казаха другите преди мен.

Единствената полза от моето висше е, че там се запознах с колега, който ми удари едно рамо в професията, която упражнявам сега. Която няма почти нищо общо с това, което завършихме. Че аз и масгистър имам по тази специалност, счетоводство... Голяма ентусиастка бях, завърших с отличие Смея се, за да не ревна за изгубеното време да се напъвам да уча за отлични оценки... Иначе хартийката е важна, навсякъде ми я искат като кандидатсвам. Нямам един ден работен като счетоводител. И слава богу! В унито ми допадаше на теория, но около мен са само счетоводители, ниско платени масово. Като ги слушам и се радвам, че не ми провървя в тази специалност.

А ти, авторке, не си ли работила нещо до раждането? Някакъв опит в нещо имаш ли?

Аз имам познат, който във втори курс разбра, че "не е неговото нещо", въпреки това го завърши и стана строителен инженер, съвсем съзнателно. След това ходи на следдипломна квалификация за съвсем другото, вече "негово нещо" и сега работи с удоволствие, и е високо ценен.

Ти всъщност наясно ли си какво искаш да работиш? Помисли дали не можеш да идеш поне на някакъв курс, който да ти помогне да започнеш мечтаната работа. Ако нямаш пари и за курс, имаш два варианта.
Или започваш по специалността - защо не? Била си отличничка. Аз като започнах работа, изгубих пет години в майчинство.  Мъжете са натрупали през това време опит в работата. Ами нищо, наваксах си.
Или започни нещо друго, както маса други хора.

Виж какво всъщност желаеш и действай. Не унивай, не си първата или единствената. Седни, премисли, запиши си плюсове и минуси на един лист и започвай да търсиш, каквото е подходящо за теб.

В момента няма значение какво иска, а че е разбрала, че не иска да работи по специалността, която има. Когато казваш "не харесвам тази рокля" никой не те пита "а като не харесваш тази, каква искаш". Какво значение има какво искам, важното е, че тази рокля не я искам. Може и да не зная каква рокля искам, но със сигурност точно тази не я искам. Всичко се случва стъпка по стъпка. Тя е в момента на първата стъпка - не искам да работа по специалността. Предстои да изясни какво точно иска и дали може да го направи.

Т
Всичко се свежда какво можем да си позволим в живота. Ако имаш мъж или родителите, които да те издържат може да се преквалифицираш, може и да не работиш. Ако нямаш просто навеждаш глава и работиш. Чак пък толкова да е неприятна работата ти, нали не е неквалифицирана, ходила си в университета да я изучиш.

Забрави я сега специалността. Отвори Джобса и почни да четеш обявите. Чети какво се търси и си мисли такова дали ти се работи. Оттам ще ти светне полека какво да правиш. Виж, ориентирай се какви професии има, какво се търси и какво би правила.

Принудата си е принуда, признавам като чуя или прочета (не е лично към теб, Дана) неща като "като няма накъде свеждаш глава и работиш", ми става едно гадно на душата. Нещо като да се примири със съдбата си и много-много да не знае, едва ли е чак толкова лошо. Няма значение дали е "чак толкова неприятна работа", щом като човек не я иска тази работа. Все едно да обясняваш на една жена, която не иска да е с един мъж, че е по-добре да стои с него като няма нищо друго, какво сега, той едва ли е толкова неприятен. Ако ще най-хубавият да е, тя не иска да е с него. Също с работата - каквато ще да е най-хубавата работа отстрани, човек като не я иска тази работа, тя му тежи и всеки ден е като каторга. Насила хубост не става, а и да става - не бива. Няма смисъл да я навиваме авторката как не е чак толкова зле. Щом не иска, значи не иска. Да си даде време да разбере какво иска. Ако все пак не е много сигурна, а й се налага да работи, да помисли за някакъв компромисен вариант за някакво време и през това време да планира. Няма никакво значение чуждите хора как  изглеждат отстрани какво са постигнали - те си вземат решенията за себе си.

Еми гадно е на душата, ама е факт. Ако няма кой да я издържа, трябва да започне някаква работа жената. То не пречи паралелно да се оглежда и ослушва за нещо, което й е на сърце.

Въобще не е задължително да работиш буквално по специалността, но обучението не е само зубкане на текста от учебника, би трябвало да ти даде широк набор умения и ти би трябвало за тези там пет или колкото си изкарала висше години да осъзнаеш какви са тия умения и евентуално да се ориентираш къде се търсят. Разшири малко хоризонта, опознай света, порови се в интернет, това последното поне се очаква да си го усвоила, както вече се спомена чети обяви за работа, там ще са изредени някои такива "умения" за да придобиеш представа някаква за какво става дума Не се сещам за как пък толкова тясна специалност дето само едно нещо може да се върши с нея, че съвсем да няма избор, но за много неща може да караш по някой допълнителен курс.

За съжаление, трябва да се яде всеки ден по три пъти, някои имат и деца, заеми, наеми. Така че елементът на принуда го има краткосрочно, докато все още сиренето е с пари.
Докато дългосрочно  просто трябва да  имаш план.

Съвсем е права Ефибуш, че даже с една и съща специалност можеш да работиш различни неща, все по специалността. Да вземем моята  специалност. Тясноспециализирана е и работих доста време нещо, с което  се справях, но не можех да се изявя и не ме удовлетворяваше. Да го наречем административна работа. Докато разбрах съвсем случайно, че еди къде си се търсят хора. Нещо коренно различно като вид работа, и все пак точно по моята специалност. Да го наречем търговска работа.
Ами, там паснах като ръка в ръкавица.
Има  за какво да помисли авторката.

Изглежда ми, че ти е тъпо само заради Какво ще кажат околните.
Егото ти говори или чувство за вина, ако семейството ти е плащало и те е издържало 4 години и сега са в очакване на грамадна заплата,  а не да те видят зад щанд в Била примерно.
Всяка година хиляди българи завършват какви ли не измислени специалности.Далеч не всеки работи по тях.
Аз съм една от тях и не ме е срам.Понякога на 20 не знаеш какво точно искаш и се впускаш по течението.
И все пак с висше образование в си ви ще ти се отворят повече възможности,  от колкото ако си само със средно.
Най-важното е да си намериш работа, на която ходиш с желание и да не ти пука кой какво ще си помисли или ще ти подметне!

Аз се преквалифицирах. На 22-23 записах ново висше и го завърших. Работих за да изкарвам пари междувременно, но имах и подкрепа от близки. Тогава нямах деца, дългове, кредити или ипотеки. Нямах много разходи. Беше трудно и бях ужасен студент поради много причини, но завърших, сега го работя с удоволствие и не съжалявам.

Според мен най-важното е да намериш твоя занаят, твоето нещо. Нещото, което ще работиш с удоволствие и ще те увлича, ще ти харесва. Ако го намериш и се увлечеш по него със страст, ще бъдеш добра и все някога ще намериш начин да го работиш. Или работата сама ще се появи, както става в много случаи. Всеки се прочува с това в каквото го бива (в неговите си среди).
Пробвай различни неща, това е моя съвет.
Успех!

Единия път се преквалифицирах на 30, а следващия на 42-43. И не защото "не е моето и няма смисъл", а защото с времето аз се промених, времената се промениха, целите ми се промениха. Съвсем като по учебник - циклично с житейските етапи и етапите на развитието на децата ми. Това са едни от най-правилните решения в живота ми, макар че си отнесох доста критики. Сега вече никой не критикува, защото вижда, че е било точно това, което е трябвало да направя. Важното е на човек да му стиска и да издържи на гадните периоди на критики, когато всички наоколо най-добре знаят кое е най-добре за него и му приказват как да не знае много, а да си натиска парцалките.

Малко хора познавам, които да работят по специалността си.
Аз самата около 8 години работих по специалността си, но макар че си обичах работата, бранша се оказа кофти. Ниски осигуровки, нерегламентиран извънреден труд, силно изразена сезонност.
Затова и аз смених посоката. Това пък ме обогати с допълнителни знания и умения. Не виждам смисъл да се самосъжаляваш и мъчиш да оправдаеш нечии очаквания. Ти си възрастен човек, ще работиш това, което искаш, времената се менят интересите също.

Авторке, разбирам те напълно. Живи и здрави скоро ще родя, от сега се замислям какво ще работя след като ми приключи майчинството, тъй като не съм сигурна, че искам да се връщам на сегашната ми работа. Преосмислих някои неща, и съм в голямо чудене
Имам завършен бакалавър, по който не искам да работя (не е свързан със сегашната ми работа) но и двете не ги искам. Обмислям за магистър и по него да си работя, но се чудя. Важно е да имаш подкрепата на мъжа си и/или семейството.

Май сме изключение тия, които работим по специалността си.

Всъщност повечето от моите познати работят по специалността си.
С един швейцарец обсъждахме въпроса, защо в Швейцария толкова малко хора имат висше образование. Според него, докато някой негов съученик учи висше, той самият е трупал стаж и опит. И когато съученикът се изучи, не го наемат непременно на по-висока заплата.

За мен определено дълбаенето в една посока имат смисъл. Иначе човек хем е изразходвал годините за следване, хем започва от нулата без опит, хем висшето му е безполезно.
Но всеки си преценява. Не бива работата да е тегоба, трябва да се намери подходящият за точно този човек вариант.

И всъщност защо темата е озаглавена "Има ли и други..."

Хич не съм съгласна с това, че висшето било непотребно и т.н. Човешкият мозък има уникалната способност да учи, а ученето е придобиване на нови знания и умения и комбинирането им със стари знания и умения и достигане до нови комбинации от знания и умения. Така е и с образованието - човек ,който е имал акъл да изкара едно висше образование, може да изкара и други образования и да се преориентира в различни области - със сигурност знанието, което е натрупал от всяко образование като начин на мислене дори и справяне с някакви професионални и учебни проблеми, са основа и му служат и при новото образование и работа. Това не е някаква велика тайна, но не знам защо хората на  професионално и житейско ниво го отричат. Най-вероятно заради типа произвоство и организация на произвосдствата  - серийно производство, при което се иска тясна специализация и човек е в едно квадратче от организационната схема, където се очакват определен, сравнително малък набор дейности за извършване, има интрукции, процедури и т.н. Но в реалността, човек много бързо научава новите неща с ново образование и нова работа, защото вече се е справял веднъж с аналогични или подобни проблеми в старото образование и работа.
Дълбаенето е просто друг път в кариерата - става все по-тесен специалист и натрупва все по-специфична експертиза с идеята или да стане уникален и да му плащат много повече заради тази уникалност, или за да расте в кариерата, примерно да става експерт-счетоводител или одитор.

Няма висше, което да е безполезно, дори и да не си работила по специалността и 1 ден.
Същото важи и за средното.
Всеки изучаван предмет разширява хоризонта, обогатява общата култура, всяко обучение създава нови умения, запознанства, полезни контакти и т.н. Да не изброявам азбучни истини.
Отделно, от личен и този на мои близки опит – никога не знаеш кога някоя диплома може да ти потрябва, както и да ти се наложи да си вадиш хляба с някоя отписана специалност. Не се знае какви „интересни“ времена те очакват. Особено пък когато имаш семейство и деца, става съвсем интересно.

Безполезно образование няма, но има хора, чието образование е само на хартия и техните дипломи могат да бъдат безполезни.

Освен да са купени, друга причина не виждам да са само на хартия. Дори да е проспал почти всички лекции, все нещо е научил за някой изпит.

А според мен у нас най-полезни са купените дипломи. Спомнете си всички онези калинки във и около властта, както и на стратегически места...

Те дори не си ги бяха купили както трябва, а ги изловиха при първата проверка.

Говориш за тези, които ги хванаха. А колко още не са хванати...

[video][/video]Има хора, които са взели дипломи с чужди реферати, плащане и преписване на по-голямата част от изпитите си. Има и такива, които са с механична памет, успяват да зазубрят материала, но това е до изпита. Някои казваше, че били като казанчето на тоалетната чиния.

Ако става дума за личното развитие на човека, да кажем мисленето да си развие - ок, полезно е висшето образование, даже и когато не се използва в работата. Но дали някой би се навил да утрепе четири или пет години от живота си, просто за да си развие мисленето? Ако предварително знае?
Затова смятам, че е най-добре, ако може да се надгражда. Е сега, ако не може - караш нататъка и се захващаш с нещо, което да правиш с удоволствие.

Да, аз утрепах, за да си развия мисленето. При това с удоволствие ги утрепах тезигодини, за да си развия мисленето и е една от най-добрите постъпки в живота ми. После утрепах още години, за да си развия мисленето. Сега пак трепя години да го развия. Всяко нещо е надграждане. На сегашната си работа и по сегашната си професия използвам страшно много неща, които са от предишното ми образование. А това, което сега завършвам е надграждане на двете предишни, които може да са много различни на пръв поглед, но са доста по-близки, отколкото може да предположи човек. Не е нужно да е само в дълбочина, развиването е и на ширина. По0скоро бих го оприличила на пирамида, на която основата става все по-широка и има повече мегдан да расте на височина стабилна. Иначе е като обелиск, който за да е стабилен, трябва да е дълбоко вкопана в земята. Всъщност това, което пиша в момента е свързано с първото ми образование, макар метафората за пирамината и обелиска сега ги измислих.

Андариел, много хубаво, щом така си решила и си доволна от решенията си.
Това си мисля, че трябва да направи авторката - да не седи да се депресира, а да прецени какво иска в този живот. Това, което е добро за един, не подхожда 1:1 за някой друг.

Написах го само като пример, че по отношение на образованието няма грешни решения, нито срамни. Това не е престъпление, нито нещо лошо, за да се срамува човек или да се смята за лузър, непостоянен или нещо такова. Чуждите хора могат да си мислят всичко, също и близките могат да имат недоволства, но ученето, каквото и да е, е едно от най-хубавите неща, които човек може да направи за себе си. Не говоря наизуст, казвам го това на моите деца откакто са се родили и по-късно размишляваха какво да запишат. Казах им, че не трябва да се страхуват от грешен избор, защото за учене грешен избор няма, а винаги има презаписване, смяна на специалност, но дори за една година в най-непоходящата уж специалност ще научат много повече, отколкото ако не са там, а никъде.

Ех, момичета, млади сте, имате тооолкова много време да учите и да надграждате, да променяте и да вземате нови решения. Никое образование не е излишно според мен. Аз съм на 51, преквалифицирах се поне три пъти, за последен път сега го правя. Мъжът ми започна да работи по специалността си едва след като се пенсионира, а след това изкара още два различни курса. Децата ми не работят също по специалността си. Дъщерята смени няколко чужди фирми, казва, че никой не се интересува какво си завършил, важното е да имаш висше образование. Синът ми работи осем години по специалността си и накрая превърна хобито си в професия. Човек на 18-19 обикновено е неориентиран, няма нищо лошо да решиш в по-късна възраст какво ти се работи.

Хората обикновено се тормозят от това, че близките и неблизките започват да предявяват претенци и да внушават чувство за проваленост, ако трудовата биография не е права и нагоре. А на работодателите никога не може да се угоди, защото са като 2-годишни деца, които искат всичко по някаква тяхна си фантазия и избират емоционално, а не рационално. Другите хора имат някакви очаквания, които самите те рядко покриват за себе си. Единствената "загуба" от неподходяща специалност са парите, които са платени като семестриални такси, но и там на човек му свидят парите, ако не отговаря на очакванията му (тук говоря по-скоро за родителите, които започват да обясняват как са платили пари на вятъра за една излишна диплома).

А каква е тази специалност, по която не желае да работи авторката, не разбрах?

На въпроса " Има ли и други?" .Да има и то доста. Аз също съм в това число, с тази разлика, че се реализирах, в смисъл работих по моята специалност и се справях добре, според околните дори отлично, но..... и тук идва голямото НО- тази работа вече не ми харесва и се чудя в какво да се преквалифицирам. Спомням си, че докато бях и в гимназия и в университет винаги ми е било интересно да програмирам. В смисъл имахме от време на време такива предмети, в което програмирането беше засегнато, но малко и сега се чудя дали вече на възраст мога да запиша курсове за програмиране. И аз се чудя дали ще се справя, но сякаш ми се иска да опитам. В тази връзка, ако някои от тук коментиращите може да ме насочи към курсове или учебни материали- ще се радвам.

Програмирането е за млади, направо не започвай

Май има разлика между програмиране и писане на кодове. За второто има доста курсове, някои дори в началото са безплатни. Знам, че ентусиастите са стотици, но бързо им секва меракът и отпадналите са доста.

udemy.com - за самоподготовка (има и безплатни курсове)
Прагматик - за школа (добри са).

Успех!

Естествено, че има много хора, които не си работят по специалността. Аз например нямам и 1 ден стаж по специалността си. Не е редно да се обвиняваш, че на 19 не си избрала най-правилната за теб професия - напълно нормално е сега след време да преценяваш нещата по друг начин, а и все пак и светът около нас се променя с бързи темпове. Важно е да работиш нещо, което ти харесва, все пак прекарваме немалка част от живота си на работа и ако тя ни прави нещастни, то не си струва "жертвата". Има много безплатни видео ресурси в youtube, курсове онлайн на символични цени, академии и т.н., от които можеш да научиш много, да се преквалифицираш и да изкараш сертификати, които да ти помогнат да си намериш работа. Не се отказвай да учиш и да се развиваш в посоката, която те влече, само защото си завършила X специалност преди години. Успех!

Авторката си изля мъката и явно ѝ олекна. Не се появи повече.

Целта е постигната.

Авторката, ясно, че с това не ти се занимава. А с какво ти се занимава, в какво си добра, с какво те бива?