Отсъстващи татковци

Дефинирай какво според теб е "често отсъствие".

Има. Мъжът ми живее в чужбина и идва тук през отпуската, по празници или през уикендите. Поради Ковид кризата пътуванията през уикендите намаляха много. Като дойде не само, че не ми помага, ами трябва и за него да мисля. Ние също ходим при него, защото аз от година и половина работя дистанционно и мога да гж правя от където си искам.
Когато дойде у дома не ми помага с чистенето, защото това си е моята къща. Когато аз съм при него само ми мрънка, че апартамента бил мръсен и че трябва да се изчисти. И чака аз да го направя. Иначе.обича да пазарува, но винаги се връща с безалкохолни и бисквити, а другото аз да съм го купела, защото той не разбирал.

Моя мъж го няма по 8-9 месеца е годината понеже е моряк. Оправям се с децата, къщата и ангажиментите основно сама. Рядко ги оставям на бабите ако имам нещо спешно да свърша.
Иначе като си е тук е много отдаден на семейството. Занимава се с децата, води ги на градина и извънучебни занимания, играе с тях. С домашните задължения предпочитам да не ми помага, най-много да измие чиниите или да зареди пералнята. Гледам да не го товаря, за да си почине и да използва времето за децата. Опитва се да навакса времето, ама не става за няколко месеца. Децата всеки път приемат много трудно раздялата.

Ние сме така. Ами справяла съм се сама с почти всичко. Моя мъж работи предимно нощни смени. Отсъства често. Отделно се занимава с куп други неща. Но ми е помагал, доколкото е възможно. Въпрос на организация е всичко. Сега са тийнейджъри и е по-лесно.

Моят мъж от година и половина е шофьор на Тир. Понякога е тук, понякога го няма 2-3 месеца. Вече се научих да се оправям със всичко сама.
В момента е тук, готви и зарежда миялна.
Децата ми са горе-долу големи, но грижата за тях е изцяло моя.

Винаги съм се чудила на връзките, в които мъжът живее в чужбина, жената гледа децата в България и се виждат по празници и отпуски само - години наред. От една страна, това е гаранция за дълъг брак. Но, от друга, може ли двамата партньори да са истински близки, в реалния смисъл на думата "връзка", ако им се събира време заедно само 2-3 месеца в годината? Не съществува ли възможността за паралелни връзки, изневери и т.н.?
Имаме такова познато семейство. Мъжът си има друга в Германия, но като се прибере в БГ, е съпруг и баща за подражание.
Аз не бих се хванала на такова хоро, пък ако ще й да ме позлатява, когато се видим.

Michone, кажете Пази Боже.Тези хора не са разделени от хубаво.Таткото е заминал Само за 6 месеца, че да платим кредита, ипотеката и да идем на почивка като другите .
И така минават 6 месеца,  но да вземе децата и жената е трудно и нерентабилно.Нека да стоят в България, той ще праща пари...и така минали 5-10 години.
Трудно е, но са принудени хората за маалко по-добър живот.
Така, че не се чудете ако не ви е дошло до главата.Не може всички да са IT с специалисти работещи от къщи и помагащи татковци.

Абсолютно! Освен това, специално моят мъж се старае да си намери работа 45/15, което е оптималния вариант в неговата професия.
И аз бях така едно време за една съседка с мъж в чужбина "тююю, не бива тъй!". Ама бива и още как!

Аз съм такъв отсъстващ татко, от тези прибиращи се късно. Трудно е наистина, жена ми от самото начало се научи да се справя сама с грижите по децата и дома. Нямам почти никаква възможност да помагам с домакински работи, но се старая да обръщам внимание на децата през малкото си свободно време. Осъзнавам добре, че тази цена е твърде висока и съм решил от тук нататък да променя нещата през следващите години.

Всяко семейство си има своя организация.Например жените на моряците така свикват,че понякога се дразнят като се застоят на брега.За изневери и паралелни връзки,всеки си знае за себе си.
Подобни дълги раздели са цената за по-добър живот.
Ако съпруга отсъства за да осигури по-висок стандарт на семейстнвото е разбираемо.
Опитайте се като е в къщи да му вменявате повече домашни задължения.Вече зависи дали и вие работите и колко са големи децата.

И моят мъж пътува - все се смее, че след всеки рейс се запознаваме отново, голяма тръпка, емоция... ама ако някой път не се харесаме... Докато децата са по-малки е по-лесно, в смисъл, че има нещо, което свързва. Нашите вече са големи и наистина е предизвикателство, но то си зависи от хората.

Дори не се замислям за изневери. Каква е гаранцията, че ако живеем заедно няма пак да ми изневери? Въпрос на желание.

Абсолютно същите наблюдения имам от такива семейства в личното ми обкръжение.

Моят баща беше такъв - отсъстващ. Отиде на много добра работа в чужбина, но майка ми не пожела да отиде с него, понеже беше само за година, а тя щеше да си изгуби работата. Но му удължиха срока, пак и пак... Той се върна след 6 години, беше си идвал по за малко, ние бяхме ходили два пъти при него по за малко. Бяхме вече почти тийнейджъри и не го искахме. Беше просто един човек, който пристига отнякъде и иска и той да ни командва.
Никога не развихме истинска връзка с него.
А на въпроса за помагането - разбира се, че не правеше нищо, освен да си чете вестника. За всичко си имаше начин да се прави без него.
Той беше като пето колело на каруцата, във всяко отношение.

Тея татковци не го правят за техен кеф да ги няма с месеци, правят го за семействата си. Жертват здравето си, личния си живот, като цяло всичко в името на семейството си. Моя баща беше дълги години тираджия, започна като бях малка. Всеки път като заминаваше ми беше страшно тежко и така и не свикнах. Всеки път като се върнеше от път гледах да наваксам времето, в което не бяхме заедно, дори като вече бях на 23-24, много силна връзка имаме. Не мога да го разбера това как може да зачертаеш едва ли не баща си, защото е отсъствал от вкъщи, за да се трепе за теб. Жестоко е.

Все пак, Джейн, важно е и какво прави когато е при вас. Какво е отношението му. Ето, вие сте си имали силна връзка, но бащата на друга потребителка изобщо не се е занимавал с тях, седял си е с вестника или е раздавал команди. Разбирам да не пипне нищо домакинско, защото се е утрепал от работа, но поне с децата да си поговори, да им обърне внимание. Иначе независимо от финансовите ползи, за теб този човек е никой, непознат. Откъде да дойде сближаването?

Имам три роднински семейства, при които мъжете пътуват. Браковете на нито един от тях не е успешен. На две от тях жените и мъжете си имаха тайни  половинки, да не коментирам отношенията с децата. Въпреки това, вярвам, че зависи от самия човек - дали майката ще поддържа идеята вкъщи, че татко работи, винаги има начин да се комуникира. Също дали бащата няма да търси друга, или дали като се върне ще гледа децата или само ще лежи на дивана с подтекст "бачкам, искам почивка и нищо да не правя".

Аз съм дъщеря на отсъстващ татко - моряк. Какво да кажа... за първи път замина като бях на 5 и като се върна след 6 месеца, беше мнооого напълнял и не го познах. Аз му отворих вратата и изтичах в хола да кажа на мама и баба, че един чичко е дошъл... Но и през месеците, в които си беше тук, прекарваше повечето си време пред телевизора или навън с приятели, та нямам почти никакви спомени с него. От както се разведоха с майка ми, като бях на 13, не ме е потърсил нито веднъж, ама това е друга тема...

Сега съдбата ме направи половинка на отсъстващ (още не е татко, нямаме брак) моряк. Първото му заминаване беше ужасно тежко за мен - не знаех какво да очаквам, как ще усещам липсата му, какво ще изпитам като се върне, но всичко мина добре. Сега като го няма за втори път, ми е много по-спокойно. Вече се занимавам със собствено бизнесче, а и лятото толкова бързо тече времето, че изобщо не разбрах кога минаха 4 месеца. Остават още 2. Пишем си и се чуваме всеки ден. Огромни благодарности на технологиите.

Но и аз по принцип не съм от "лигавите" безпомощни принцеси, винаги съм си била самодостатъчна финансово и технически... Емоционалната и физическата близост разбира се няма как да се заменят по никакъв начин, но това е цената, която плащат такива двойки и аз съм приела тези "условия" още като тръгнахме заедно.

Той сам чудесно осъзнава недостатъците на такъв начин на живот. Неговият баща също е моряк. От сега иска да си намери работа на брега и кара разни курсове, кандидатства по обяви.

Разбира се ,че е трудно при дългите раздели ,но работата на брега никога няма да донесе толкова средства,така ,че всеки сам си преценява.

Едно време бяха големите пари по корабите. Сега нещата се промениха, екипажите са предимно от филипинци. На брега (пристанищата) има много по-добри възможности. А и не само.

Моят мъж май още не може да се адаптира. Първия месец минава добре, обаче втория се изнервя много, ако почне трети - съвсем зле става. И после си идва и не му се тръгва.

Аз съм съгласен бивш моряк съм знам кошко е трудно знам как в всяко пристанище имаме по 2.3.4... жени .Пожелавам отидете и вие с мъже в всяко пристанище . Мили мами оценете лишенията и на тези дето " само се кефят " на ваш гръб

Заболя ме главата! Аз тука не се лишавам, не работя и деца не гледам, а? Моля ви, не се изтъквайте, ах горките мъже, дето са на гурбет. Че като почнааа...

Когато изначално си приел, че мъжът ти си има дадена професия - моряк  - и отсъства - е едно.

Моят баща също е моряк, но почна да плава чак когато със сестра ми бяхме пораснали. Майка ми моряк го е взела, но 20 години не го пуснала да плава

Ако сега мъжът ми реши да пътува с месеци, не гарантирам как бих си живяла точно.

Ами много е трудно. От две години животът ми е като лудо влакче - нагоре-надолу. Особено в края на юли беше пълна лудница - на всеки 3 дни - "ще си дойда, няма да си дойда".

Отсъстващите мъже обикновено обезпечават добре съпругата си, така че тя няма нужда да ходи на работа през целия си живот. Това не бива да се забравя!

Къде са тези жени, които не работят през целия си живот Татковците не всички са с огромни заплати.

Мне, не е обикновено. Имам много познати моряшки съпруги. Всичките до една работят.

Обикновено. Не ми се говори какво е нашето финансово положение от 2 г. Човек, работещ на заплата на 1во число, би полудял. Таман си помисля, че съм събрала пари от моите и се налага да го подпра. Живот.

Има. Моят мъж има собствен бизнес от скоро и работи буквално от сутрин до вечер. Събота и неделя - също. С помагането е на периоди - сега измина един такъв, в който ми помагаше добре. Но обичайно сама се оправям. Честно казано, това ме възпира от идеята да имаме още едно дете - просто мисля, че няма как да се справя. Гледам обаче да не се оплаквам, защото знам, че това е цената на финансовата ни обезпеченост.

Всички работим от сутрин до вечер. Ако се прибира вечер, не се води отсъстващ татко И да кажа, от многото работа понякога има колкото полза, толкова и вреда... Гледайте си уикендите да сте заедно.

Аз пък познавам поне 2 моряшки съпруги, които никога не са работили.  Познавам и други, които не са моряшки, и пак не работят. Гледат си децата само. То не че това не е работа, но ако се прибави и ходенето на работа, пък и съпруг, който си е у дома, но се връща всеки ден на обед да се храни вкъщи с всички изисквания за първо, второ и десерт ежедневно, когато съпругата в същото време ходи и на работа, и се грижи за домакинството и децата, никак не е розово, но какво да се прави.

Да, когато го няма, ми е малко по-леко като домакинство. Но наистина е незначително.

Останах с впечатление, че темата е не само за татковци с професия "моряк". Авторката пита дали има татковци, които често отсъстват. И далеч не всички работят от сутрин до вечер.

Не е само за татковци моряци, но и за тираджии и всякакви други случаи, в които мъжът работи в чужбина или друг далечен град.
Ако живее в същия град и се прибира всяка вечер в своето легло, колкото и късно да е станало, е съвсем съвсем различно. Да не кажа, че няма нищо общо. Ако таткото ходи на командировки за по няколко дни в годината, също не се брои за отсъстващ.

Добре. Разбрах ви. Явно това е масовото тълкуване в темата. Преставам да пиша, за да не я разводнявам.

Много ще се радвам някой да се похвали, че е постигнал работна и финансова стабилност. Че ние сме нагоре-надолу.

Аз се хваля за това - поне докато бях моряк - без лишения а бившата ?? не работеше . Така че лишенията не са само за " мама " а и за ония дето гние във водата или по пътищата ? Впрочем не омаловажавам и трудът в БГ

Аз също съм от жените, които могат да се справят с всичко. Моят мъж го няма около 6 месеца в годината и се налага , тук в България, да се справям сама . Имаме две деца - на 14 и 8 години. Вече пета година сме така. Когато се прибере ми помага много, включва се във всяка част на домашните задължения, и дори ме отменя в много от тях, за да мога аз да си почина. За протокола - ходя на работа.

След 15 септември всички тръгваме - той на път, децата на училище, аз на работа. Ще видим как ще е този път.