Пневмония на новородено

Здравейте, честита рожба! Притесненията ви са разбираеми, но бих искала да ви успокоя и да ви вдъхна надежда.
Пневмонията наистина е сериозно заболяване, но е напълно лечимо.
Първородното ми дете се роди 800 гр в 26 седмица и мина през какво ли не.
Също имаше тежка пневмония, но за щастие докторите успяха да се справят.
Най-вероятно се касае за вътрематочна инфекция или погълнати околоплодни води.
Вярвам, че докторите ще вземат правилните решения и детето ще се възстанови скоро.
Имайте кураж, не губете надежда.
Сърфактанта много помага, на моето му сложиха 2 дози и беше доста време на апаратна вентилация, но важното е че преудоля всичко.
Успех!

Честито бебче да расте здраво и щастливо..И горе главата..! Знам,че се притеснявате,нормално е новороденото ви бебче е болно,но и аз като бляк Пърл ще ви успокоя.Племнникът ми се роди с вродена пневмония и два часа след раждането обясниха,че има пневмония.С антибиотици и 1 седмица в кувьоз се оправи и много бързо взе да наддава и расте..Сега е на 1г и 6м..Докторите казаха,че е било заради някаква инфекция..Успех и бързо оздравяване 🌹☘️

Благодаря ви за подкрепата
Молим се с всички сили:heart:
Толкова чакано бебче е

Здравейте, аз също като вас на 30.08 родих моето бебенце в 39 г.с, планово секцио с никакви индикации за проблеми (не са ми били изолирани никакви бактерии през цялата бременност от урина или влагалище) , нито съм се разболявала, но както и да е. След няколко часа е започнал да диша трудно, след което са го интубирали. На два антибиотика, в ковьоз и на системи, с диагнозма вродена пневмония. Изпитах най-големия ад в живота си, когато разбрах, но още на следващия ден след операцията започнах да нося кърма в отделението. Вчера малчо се екстубира сам, толкова силно дърпаше тръбата, че му я махнаха и сега диша самичък. Още е в ковьоза. Неонатолозите не говорят никога с прогнози, затова и не знам колко още ще е на антибиотик и в ковьоз и кога ще може да се приберем. Но моето притеснение идва от това да не е по-податлив на респираторни заболявания сега и искам да го предпазя максимално като си го приберем. Бихте ли споделили, някой който го е изживял, има ли нещо по-различно в грижите за дечица, които са били на апаратна вентилация? Трябва ли да се посети неонатолог според вас като профилактика? Притеснява ме също и че е слабичък и не знам как ще бъде в началото с кърменето, по колко ще изяжда и т.н, но мисля че това мога да го проследявам. Всякакви съвети и насоки биха били полезни, разбира се ще питам и лекарите преди изписването, когато малчо е готов. А на авторката, знай, че има още една мама в същата ситуация като теб, вярвай, че скоро бебче ще диша самичко и тепърва ще се гушкате и опознавате. ❤

Mani1996, благодаря за подкрепата от сърце и душа се моля скоро да се гушнем, защото аз дори не можах да го гушна. Все още е интубиран, малко са намалили апарата и малко той диша, но още не ми е спокойно. Не съм наясно какво следва след като се оправи дали ще означава, че е ще е податлив на плевмония. Четох коментари и по други места, че не са имали повече проблеми, но в крайна сметка всичко е в Божийте ръце

Здравейте, как сте? Как са децата ви?
Искрено се надявам вече всичко да е наред

Здравейте, бебчо е още е в интензивно отделение. Екстубирали са го в събота, но все още има тръбичка в нослето, с която му впръскват кислород. Вчера бяхме при него да го видим, диша нормално, но на моменти по учестено,което не трябвало да става. Бавно стават нещата, но и неговото състояние е било много критично. Сега съм в къщи броя секунди,минути и така дни до като си го вземем здрав. Все още ми е притеснено, а и сега още повече как ще го опазим от Ковид и още куп вируси...това трябваше да е най-щастливата ми година от 3г насам, а тя стана една...

Включвам се, за да ви вдъхна кураж и да ви пожелая съвсем скоро да си гушкате бебчо и да забравите всички притеснения.
Личен опит нямам, но майка ми има с мен.
Аз съм била с пневмония в началото и то сериозна. Майка ми дори отказва да говри за този момент, защото явно за нея е бил някакъв ад. Това се случва преди 34 години и са успели да ме стабилизар, а днес медицината е много по-напреднала.
За протокола, напълно пълноценен човек съм. Вече имам и свое дете.
Като малка наистина по-често боледувах я от гърло, я от сливици, но нищо сериозно или с трайни последствия.
Лека полека го израстнах този период, а и с времето се научих как да се пазя.
 Вярвам, че всичко ще се нареди и при вас!!!

Важното е че се подобрява, дори и да се случват бавно нещата, все пак е малко човече.
Знам какво е това ужасно чакане, при мен беше само 5 дена и беше някакъв кошмар в който не спирах да плача.
Имайте вяра че всичко ще се оправи, опитайте се максимално да запазите спокойствие, все пак ще му трябва здрава майка  когато го изпишат.

Давам всичко от себе си да съм стабилна психически, защото имам и друго детенце  което ще е ученичка след няколко дни. В къщи се крия от нея като плача...но и тя си поплака за братчето си.. толкова го чакаше. Дай Боже скоро да сме всички заедно:praying_hands:

Как е вашето бебче? Аз родих на 14 септември и съм в същата ситуация. Бебето не дишаше добре, откараха го в неонатология с пневмония. Засега състоянието му е тежко, включен му е апарат за дишането. Умирам от притеснение какво ще се случи, всеки ден се надявам на информация за подобрение, а засега получавам само негативни новини.

Какви негативни новини? Имайте предвид, че първите няколко дни неонатолозите наистина са много обрани в информацията, която дават. Но не правете грешката да четете в интернет какво пише за вродена пневмония. Детенцето ще се оправи, просто е нужно време. Ние сме си вече вкъщи от една седмица и (да чукам на дърво) засега всичко е наред. Беше общо 10 дни в кувьоз, на два антибиотика, първите 3 дни интубиран. Накрая вече всички кръвни показатели бяха нормални, инфекцията беше излекувана. В коя болница преместиха вашето бебче?

Здравейте, напълно разбирам как се чувствате. Нас ни изписаха след 17дена лечение. Но сега страха не спира казаха че имало кисти в главата и трябвало да го проследим на 30 дни. Направо настръхвам от сега, някой ако е наясно нека сподели

Дъщеря ми има киста в главата в следствие на кръвоизливи от раждането. Както вече споменах беше екстремно недоносена с много рискове.
Не искам да ви плаша, но наистина е нужно да се проследяват накъде отиват нещата с кистите.
Орентирайте съм към добър специалист за ТФЕ, а по-нататък задължително следене от детски невролог.
До колкото си спомням сте от Пловдив. Там има чудесен детски невролог- Иванов.
На този етап никой не може да каже дали ще има някакви последствия, мога да ви обнадеждя че при моето дете нямаше.
Но ние го следяхме непрекъснато при различни специалисти и правихме интензивна рехабилитация. Ако имате въпроси пишете ми на лично, ще се опитам да ви помогна. Успех!