Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Мами, бабите и свекървите помагат ли ви??

  • 2 641
  • 59
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Помагат ли ви от време на време свекървите и майките за децата и бебенцата ви?

Последна редакция: вт, 07 сеп 2021, 12:10 от Не се сърди, човече

# 1
  • София
  • Мнения: 21 345
Не, нямаше нужда. При нормални обстоятелства двамата родители са достатъчни.

# 2
  • Мнения: 8
Не, нямаше нужда. При нормални обстоятелства двамата родители са достатъчни.
e=1631002543]
Помагат ли ви от време на време свекърви те и майките за децата и бебенца та ви?
[/quote] да именно когато трябва

# 3
  • София
  • Мнения: 11 724
да именно когато трябва
A кога трябва? И какво разбираш под "помага с бебето" - храни го, сменя памперс, къпе или ?

# 4
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 4 417
Не, не ми помагат.

Последна редакция: вт, 07 сеп 2021, 12:10 от Не се сърди, човече

# 5
  • София
  • Мнения: 6 194
Зависи какво разбираш под помощ.
Помагали са, когато децата поотраснаха и трябваше да се водят някъде (на извънкласни мероприятия, на спорт, на детско парти), когато ги водеха някой път с тях на почивка или ги наглеждаха за няколко дни, за да идем някъде. Не са идвали ежедневно, не са гледали малки бебета, не са къпали, хранили, обличали, извеждали (не броя да дойдат с на в парка на разходка). Справяли сме се сами със съпруга ми и не ни е тежало, но пък съм знаела, че при необходимост мога да разчитам да се отзоват на молба от наша страна.
Уточнявам, че ние сме с 4 деца, от които първите 2 са породени, но другите са с голяма разлика. И в чужбина сме живяли с 2 и за кратко с 3 деца. Разчитали сме един на друг. Но пък вкъщи живеем в съседство с моите родители (в един вход сме), свекърите живеят през няколко пресечки и родителите ни са приятелски семейства още отпреди да се родим ние със съпруга ми, та сме малко по-особен случай.
За двете по-малки деца са помагали повече, в смисъл, че бабите вече бяха пенсионерки и им беше приятно да вземат някое дете или всички и да идат някъде на въздух, а аз да остана да ошетам, да се изкъпя, да се наспя. Но пък тогава вече и кантората ни беше до дома ни, заради което съпругът ми си беше почти постоянно у дома. После имахме за кратко и бавачки, докато тръгнат на ясла.
Ако става дума за едно дете и то бебе, помощ от бабите понякога дори пречи на родителите. Единствено е плюс, когато и двамата родители работят, но тогава вече не е помощ, а си е гледане.

# 6
  • София
  • Мнения: 21 345
Преди малкият да тръгне на училище, майка ми го е гледала за по няколко часа може би 4-5 пъти. Това са 4-5 пъти за около 6 години. Толкова се е налагало – по-рядко от веднъж годишно. Ти нещо такова ли разбираш под "когато се налага"?

# 7
  • Мнения: 44 019
И бабите, и дядовците са били винаги насреща, когато сме поискали помощ, но не сме прекалявали.
След раждането свекърва ми остана за 1 седмица.
На 6 месеца майка ми остана за 2 дни с бебето, ние отидохме с приятели на планина.
На 1 г. пак, не помня точно за колко, 5-6 дни, ходихме на море.
След 3 г. ваканциите оставаше основно при майка ми и баща ми, защото сами са си шефове и можеха да си позволят по-свободно разпределяне на времето. Свекърите ми също са работещи и при тях беше по-трудно, затова ходеше, когато беше там сестрата на мъжа ми с нейните деца и основно тя се грижеше за всички диванета.

Иначе за ежедневието не. Живеем в различни градове и сами се справяме с мъжа ми. Не ми е било трудно, защото сме само с 1 дете и мъжът ми участваше активно в отглеждането (след работа, почивните дни и на почивки я гледаше изцяло той).

# 8
  • Мнения: 10 440
Не,не са ми помагали много.
Свекърва ми е инвалид в количка.
Майка ми работи,има си социален живот-излиза с приятелки,пътува често....
Веднъж седмично идваше,давах и количката да заведе бебето на разходка за около час.
Сега дъщеря ни е вече голяма-излизат с баба си в парка,на кино,на ресторант. пак веднъж седмично за 2-3 часа.
За цял ден или за няколко дни-не.

# 9
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 2 620
Помагат ми, да. Но докато децата бяха бебета съм ги оставяла на баби за около час най-много, при това много рядко, за да ида на лекар или да свърша нещо друго. Сега, когато децата са по-големи повече ми помагат, най-вече през ваканциите - гледат децата по седмица-две. Не мога да ги оставя за повече, защото ми е жал за родителите ни, децата са щури и трудни за гледане. Пак съм доволна, пък и децата са щастливи, защото искат да са с бабите и дядовците си.

# 10
  • София
  • Мнения: 7 399
До 2-годишна възраст гледахме изцяло сами (в чужбина), като ползвах услугите на детегледачка веднъж седмично, ако се налагаха излизания. Майка ми започна да се включва, когато се върнах обратно на работа в България, а таткото още не беше приключил ангажимента в чужбина.

# 11
  • Мнения: 85
Майка ми е гледала големия ми син веднъж за 3 дни, бях в болница, от деня на прибиране си го гледах пак аз.
Нито ден повече, нито час някога мама или свекърва не е гледала нито едното от двете ми деца.
В чудесни отношения сме, просто не им се гледат деца, възрастни са, уморени, имат своите болежки тук там, работят още. 
Предпочитат да си почиват, а и аз съм съгласна.
Идват на гости, аз си гледам децата те им се радват колкото могат и искат.

# 12
  • Мнения: 1 009
Моите родители ни помогнат. В началото майка ми, по мое желание, остана за няколко дни вкъщи. След това идваха и взимаха бебето за разходка за около час, но 1-2 пъти седмично. Докато аз оправя вкъщи, взема си душ. Оставяли сме я за по няколко часа докато с мъжа ми отидем да свършим някакъв ангажимент. Когато стана на 1г и 7-8м започнахме да я оставяме за по 1-2 нощувки при тях. Но те са млади и най- важното е, че имат желание да си гледат внучето. Няколко пъти аз съм се обаждала да ги питам дали имат възможност да я гледат, докато в повечето случаи те сами се обаждат и питат няма ли вече да я водим, че им липсва. Гледат я добре, малката се чувства комфортно при тях и сама ги търси. Като я оставяме няма търпение да ни кажа чао Grinning
Ако нямаха възможност или не искаха не бих се натрапвала.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 31 706
Да, помагаха и все още помагат. Много. Но помощта не се дължи. Тя е по желание.

# 14
  • София
  • Мнения: 20 121
Не.

Принципно бих приела при обстоятелства като влизане в болница например.
Малкият е гостувал 5-6 дни по негово желание. Не знам дали се брои за помощ....

Общи условия

Активация на акаунт