С времето се научих поведението ми да съответства на това на отсрещния. Обещания и ангажименти спазвам стриктно към хора, които ми отвръщат със същото. На останалите не се вживявам чак толкова. Преди повече се стараех, сега повече се щадя (защото друг няма кой да го прави). Ако нещо не съм направила на 100 процента, а на 97 примерно, липсващите 3 процента не ми бодат очите. Вече не.
- Публикувана: 13 септ. 2021, 11:17 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2021, 14:33 ч.
Как да станем безотговорни и мързеливи?
Player, смятам, че такъв ни е натюрела.
Аз не закъснявам, не се размотавам, стегната съм, акурантна и експедитивна. Обаче!
С времето се научих да върша всичко така, че първо да не ме напряга, второ - да не очаквам другите хора да са в моето темпо и нагласа, и трето да ми остава лично мое време за губене и блеене.
Може да е час, може да е три дни.
Колкото по- рано схванеш, че чуждите действия са в противовес с твоята нагласа и това няма механизъм по който да се промени, толкова по- лесно и спокойно ще ти е на теб.
Щастието не е там.
Аз не закъснявам, не се размотавам, стегната съм, акурантна и експедитивна. Обаче!
С времето се научих да върша всичко така, че първо да не ме напряга, второ - да не очаквам другите хора да са в моето темпо и нагласа, и трето да ми остава лично мое време за губене и блеене.
Може да е час, може да е три дни.
Колкото по- рано схванеш, че чуждите действия са в противовес с твоята нагласа и това няма механизъм по който да се промени, толкова по- лесно и спокойно ще ти е на теб.
Щастието не е там.
Винаги съм смятала, че такъв се раждаш, характер един вид - отговорен/работохолик или пълен непукист/което е просто мил начин да кажа мързелив и тотално безотговорен. Последните години с огромна изненада наблюдавам, че хората всъщност притежават умението да се променят. За съжаление е от първото към второто. Признавам не мога да разбера какво точно се случва. Разочаровани са, намират си нещо друго..
Не се научаваш, живота ти го налага. Аз като се добия от работа предния ден и на следващия не мога да стана от леглото, не защото не искам, а просто защото не мога. Работя тежка физическа работа и почти всяка от колежките ми е в подобно положение. Разбира се като го обясниш това, на някой който по цял ден седи на бюро те гледа като теле в железница и се чуди аджеба от кво толкоз се уморяваш. Със свекървата имахме подобен спор и за малко да я набия. Та, да - желание имам - сили нямам.
Аз съм на бюро и също се изморявам доста. Просто по друг начин.
Да, но не така, че през почивният си ден да не си в състояние да станеш от леглото и да не свършиш нищо, просто защото физически не можеш да мръднеш.
Точно така, идеята не е кой какво работи - на бюро или нещо друго, то и аз съм бил и от двете страни... обаче все повече хора напоследък по мои наблюдения си живеят ден за ден, без никакви, ама никакви притеснения - нещо сбъркал - ми нищо, кво толкоз... не си спазил ангажимент - голяма работа. Та затуй взех да се чудя, аз ли съм сбъркан, нещо съм изтървал новия тренд ли и така. Благодаря на всички, които писахте, очевидно не съм останал единствен 
Мисля, че човек трябва да проумее, че много преувеличава важността на дадени събития в собствената си глава. Например, като съм поела някакъв ангажимент все мисля, че ако не го изпълня отсрещната страна ще е много разочарована, ядосана, ще загуби уважение към мен, или пък ще прецакам нещо друго, което зависи от него и тнт. А съм забелязала, че в 95% от случаите, точно отсрещната страна е тази, която махва с ръка и не го приема драматично. Още повече, че е голяма вероятността и отсрещната страна да е от типа хора, за които дадено обещание или някаква уговорка нямат кой знае каква тежест (все пак този тип хора преобладава). Тук говоря теоритично разбира се, още не съм овладяла изкуството да не ми пука, за съжаление Колкото до зле свършената работа, завиждам на хората, които правят нещо, колкото да го отметнат, ама пуст перфекционизъм.. иначе те определено живеят по-леко според мен с принципа "ми ако не ти харесва направи го ти по-добре" 
Колкото до зле свършената работа, завиждам на хората, които правят нещо, колкото да го отметнат, ама пуст перфекционизъм.. иначе те определено живеят по-леко според мен с принципа "ми ако не ти харесва направи го ти по-добре" 
Аз съм на бюро и също се изморявам доста. Просто по друг начин.
Да, но не така, че през почивният си ден да не си в състояние да станеш от леглото и да не свършиш нищо, просто защото физически не можеш да мръднеш.
