Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 412
Ина Иванова е експерт, който специализира тясно в областта на социалните и презентационни умения. Тя е популярна с това, че помага на клиентите си да трансформират начина, по който гледат на себе си и на взаимодействията си с околните. Работата ѝ помага на хората както в личен, така и в професионален план.

В настоящата консултативна тема Ина Иванова ще отговаря два пъти седмично на вашите въпроси, свързани с:

• Взаимоотношения – семейство, приятели, партньор
• Как да намирате общ език с вашето дете
• Как да помогнете на детето си да се изразява, да добива самочувствие
• Общуване на работното място
• Как да впечатлявате по време на интервю за работа / повишение / презентации
• Лично самочувствие и мотивация
• Справяне със стреса
• Хранителни навици и как влияят те на нашето психично състояние




Ина Иванова

Ина Иванова е психолог и има завършена и магистратура по "Реторика" в Софийския университет.
Съосновател е на "Наука за хората" - компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективното общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Консултира клиенти с висок профил като посланици, политици и директори. Сред листа с клиентите ѝ са световни компании, наредени в топ 100 на Fortune 500. В качеството си на експерт е канена да консултира НАТО в Брюксел, както и на кръгла маса в Загреб, организирана от Facebook.

Автор е на редица статии, които публикува в блога на сайта на Наука за хората, писала е за списание Elle, Кариери, Дир, Труд и др. Публикациите се радват на голяма популярност, като имат над 1 милион четения.



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #психология #взаимотношения #мотивация


Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: вт, 28 сеп 2021, 10:12 от Mamma

# 1
  • Мнения: 41
Опознаването е процес

Мислите ли, че познавате половинката си? Имам предвид… наистина да го познавате?
Чудите ли се, кои са най-ефективните въпроси за опознаване на човек?
Какво чувства, как възприема света, какво мисли…

Понякога чувстваме, че познаваме някого, но в неочакван момент, виждаме страна, за която не сме подозирали.
Опознаването може да ни се струва даденост.

 В ежедневието попадаме в капана на ежедневните въпроси:
“как мина днес на работа” “какво ти се хапва” “къде искаш да излезем” и т.н.

Звучи ли ви познато? Въпреки, че са често срещани, това не са въпроси за опознаване на човек,
 с когото искате да общувате по-добре.
        
Днес ще ви представя чудесен инструмент, чрез който да опознаете или преоткриете един човек,
независимо дали е интимен партньор или друг близък до вас.

Въпросникът ще ви помогне не просто да поговорите, а да споделяте.
Да видите какво се крие отвъд опаковката.
Може би дори дългогодишната половинка ще успее да ви изненада.

Но преди това, нека ви въведа в темата:

Науката зад интимността

Професорът по психология Дан МакАдамс изучава как точно може да опознаем някого. Той вярва, че има три нива на “опознаване”. Това са трите етапа, през които преминаваме, докато станем близки с някого, било то интимно или приятелски.

Етап 1: Основни точки
На това ниво опознаването ни дава общата картина за това какъв тип е този човек. Най-общо говорим за спектъра, който обхващат Големите 5. Това представлява петфакторен модел за личностните черти .
Те са Екстраверсия, Сътрудничество, Съзнателност, Невротизъм, Откритост към нов опит.

Етап 2: Лични притеснения
Това е етап, в който опознаваме целите, ценностите и мотивиращите фактори. Така изграждаме по-пълна картина за решенията и нагласите, които оформят живота на даден човек. Когато някой ви се разкрива, трябва да пазите неговите лични и интимни тайни само за себе си. Опознаването е интимен процес.

Етап 3: Тайните, които казваме пред себе си за себе си
Накрая, когато опознаваме някого истински, ние знаем и начина, по който той/тя говори на себе си. Става дума за начина, по който всеки се отнася към своите грешки, победи… Дали е много педантичен, самокритичен, със самочувствие или може би твърде строг и суров към себе си.

Въпросът е – можете ли да преминете отвъд тези три нива?
Първото ниво е лесно, всеки ежедневен разговор може да ни покаже общата картина за някого. Към второто ниво минаваме съвсем естествено – когато пътуваме, живеем заедно и имаме споделени моменти. Но към третото ниво може да бъде преминато само, ако е целенасочено.

Когато задаваме правилните въпроси в безопасна среда. Безопасна среда означава, че нищо не напряга обстановката и се чувствате сигурни да споделяме и да се разкриваме.

36-те въпроса – път към опознаването
Социалният психолог и изследовател Артър Арон, разработва 36 интригуващи въпроси за опознаване, които да помогнат на хората да разчупят границите. Да преминем на едно друго ниво на общуване и да ни помогнат да достигнем до най-интимните чувства на човек.  

Интересното, което д-р Арон прави е да среща напълно непознати, които си задават тези въпроси и съответно отговарят на тях. Това, което изумява като резултат, е, че в края на експеримента двойките имат желание да се целунат и изпитват чувства много близки до влюбване в резултат на това взаимно себеразкриване. Има го заснето на видео и е любопитен за гледане процес.

Важно е да имате предвид следното, преди да започнете:

Целта на тези интересни въпроси за опознаване е да постигнете взаимно, ескалиращо себеразкриване.
Отделете време на това да зададете даден въпрос, да изслушате отговора и след това да споделите и вие от своя страна. Дайте на процесът на опознаването и разкриването нужното време.

Не задавайте всички въпроси накуп. Един на вечеря, един в колата… Запазете ги в телефона си и се връщайте към тях, когато считате, че е подходящо.
Не е нужно да следвате последователността им или да задавате всеки един от тях, ако не считате, че е уместно.

Усетете накъде ви води този процес и слушайте интуицията си, но не се страхувайте да експериментирате! Simple Smile

36 въпроса

Чувствайте се свободни да ги изпратите по мейл на приятел или да ги принтирате. Не ограничавайте опознаването само до интимната половинка.
Защо не опитате и със семейството и с вашите близки приятели?



    1. Ако може да избереш всеки на света, кого би искал като гост за вечеря?
    2. Искаш ли да си известен? По какъв начин?
    3. Преди да говориш по телефона, понякога репетираш ли какво ще кажеш? Защо?
    4. Какъв би бил идеалният ден за теб?
    5. Кога за последно си пя сам? А на някой друг?
    6. Ако в момента си на 30 год. и може да живееш до 90, и имаш възможност да запазиш или тялото или ума, който имаш в момента, кое би избрал?
    7. Имаш ли своя представа за това как ще умреш?
    8. Назовете три общи неща, които мислите, че вие и вашият партньор имате за общи.
    9. За какво в живота си се чувстваш най-благодарен?
    10. Ако би могъл да промениш нещо по начина, по който си бил отгледан, какво би било?
    11. В рамките на 4 мин. разкажи с възможно най-много детайли своя живот.
    12. Ако се събудиш утре и си придобил едно качество или способност, какво би искал да бъде?
    13. Ако кристална топка може да каже истината за теб, живота, бъдещето или нещо друго, какво бих искал да знаеш?
    14. Има ли нещо, което си си мечтал да направиш от дълго време? Защо не си го направил?
    15. Кое е най-голямото постижение на живота ти?
    16. Кое е най-важното за теб в едно приятелство?
    17. Кой е най-ценният ти спомен?
    18. Кой е най-страшният ти спомен?
    19. Ако знаеш, че в рамките на една година ще умреш внезапно, ще промениш ли нещо за начина, по който живееш сега? Защо?
    20. Какво означава приятелството за теб?
    21. Каква роля са изиграли любовта и обичта в живота ти?
    22. Споделете по 5 неща, които харесвате в партньора, като се редувате.
    23. Колко сплотено и задружно е семейство ти? Мислиш ли, че си имал много по-щастливо детство от повечето хора?
    24. Как се чувстваш по отношение на връзката с майка ти?
    25. И двамата направете три истински „ние“ изявления. Например „ние и двамата в тази стая се чувстваме …“
    26. Довършете изречението: „Иска ми се да имам някого, с когото да мога да споделя …“
    27. Ако станеш много близък приятел с партньора си, какво би било важно за него/нея да знае?
    28. Кажи на партньора си какво харесваш в него: Кажете неща, които не бихте казали на някого, когото сте срещнали преди малко.
    29. Споделете по един засрамващ момент от живота си.
    30. Кога за последен път плака пред друг човек? А сам?
    31. Кажете на партньора си нещо, което ви харесва в него (в процеса на задаване на въпросите, нещо, което сега сте видели в него).
    32. Кое е твърде сериозно, за да се шегуваш с него, според теб?
    33. Ако знаеш, че ще умреш тази вечер, без възможност да общуваш с никого, за какво най-много ще съжаляваш, че не си казал на някого? Защо още не си му казал?
    34. Твоята къща, заедно със всичко, което притежаваш се подпалва. След като спасиш любимите си хора и домашни любимци, имаш време да спасиш само още едно нещо. Какво би било? Защо?
    35. От всички хора в твоето семейство, коя смърт е най-обезпокоителна за теб? Защо?
    36. Сподели личен проблем и попитай на партньора си как той/тя би се справил/а с него. В допълнение – нека твоя партньор да те наблюдава и да каже как смята, че ти се чувстваш, по отношение на твоя проблем.



Какво мислите? Със сигурност това не са теми, които често биват обсъждани,
а могат да отключат наистина дълбок и интересен разговор.

Тези забавни въпроси за опознаване могат да ви помогнат в комуникацията с човека срещу вас.
Чрез подобен тип разговори може да преоткриете близък човек и да чуете от него неща,
за които не сте подозирали.


Ще очаквам вашите въпроси по подобни и други теми!
Ина Flowers Cherry Blossom

Последна редакция: вт, 28 сеп 2021, 17:36 от Ина Иванова

# 2
  • Мнения: 5 385
Здравейте!
Стана ми интересно и прочетох набързо въпросите. С ММ се познаваме доста добре, бихме могли да отговорим почти на всеки от тях без затруднение. Нямаме тайни един от друг, ММ ми е най-добрият приятел, с когото мога да споделя всичко, в добри и лоши моменти, винаги сме били заедно, винаги сме се чувствали като двете половинки на едно цяло. За многото години, през които сме заедно, не сме се карали сериозно, разбира се не включвам дребни няколкоминутни спречквания, които намирам за нормални.  Според мен, това говори достатъчно, дали се познаваме добре, дори не изпитвам любопитство да го проверявам. Ако човек се чуди дали познава достатъчно партньора си, май връзката е безперспективна.
Не бих се занимавала да отговарям на въпросите, прекалено много мисъл за смърт има в тях и не мисля, че са удачни, особено в тежките времена, в които живеем. Бих предпочела да си насочвам вниманието към ведри, весели и разтоварващи неща, които дават тонус.
Мисля, че тази тема би била много по-полезна за хората, които и без това живеят в адски стрес сега, в тази пандемия.

# 3
  • Мнения: 41
Женският мозък

Как се развива в различните етапи от живота и защо в един момент жената поставя сред приоритетите си неща, които преди това не са били на преден план. Науката има отговор за всичко това!


Женският мозък няма много общо с този на мъжете.

Ето защо няма как да мислим за сравнения, не и по отношение на класификация "кой е по-по-най".
Това е като да сравняваме портокали и ябълки. И двата плода са страхотни, но са и съвсем различни.

Тази публикация ще бъде от полза както за всяка една жена, така и за мъжете, които искат да разбират по-добре жените в своя живот - партньорки, майки, сестри, дъщери, приятелки.  

Ще разгледаме по много достъпен начин какво се случва в женският мозък през различните периоди -
от детство до менопауза.


Да започнем с кратко разяснене за това как изглежда картата на женският мозък и какви функции изпълняват различните му части:




1. Преден цингуларен кортекс (ПЦК):

Преценява възможностите и взема решения. Това е центърът на постоянната тревожност.
При жените е по-голям, отколкото при мъжете.

2. Префронтален кортекс (ПФК):

Кралицата, която управлява емоциите и внимава да не излязат извън контрол.
Тя слага спирачки на амигдалата.
При жените е по-голяма, при тийнейджърките съзрява по-рано, отколкото при тийнейджърите.

3. Инсула:

Центърът на интуицията. При жените е по-голям и по-активен.

4. Хипоталамус:

Диригентът на хормоналната симфония; активизира половите жлези.
Включва се в действие през пубертета – при жените по-рано, отколкото при мъжете.

5. Амигдала:

Скритият див звяр, ядрото на инстинктите, единственият му укротител е ПФК. При мъжете е по-голяма.

6. Хипофиза:

Произвежда хормоните на плодовитостта, кърменето и грижовното поведение.
Подпомага превключването към мамешки мозък.

7. Хипокампус:

Слонът, който никога не забравя враждата, романтичната среща или вълнуващия миг, нито пък ще ви остави да го забравите. При жените е по-голям и по-активен.



Нервохормони в главните роли (или влияние на хормоните върху женския мозък)

Тези, за които вашият лекар знае, че въздействат върху мозъка ви:


Естроген

Нейно величество кралицата, силна, властна, понякога строго делова, друг път агресивна прелъстителка, приятелка на допамина, серотонина, ацетилхолина и норепинефрина (мозъчни вещества на щастието).

Прогестерон

Макар и с второстепенна роля, това е силната сестра на естрогена. Има циклична поява: ту е истинска буря и преобръща ефекта на естрогена, ту е стабилизиращият фактор. Майка на алопрегнанолона (мозъчният валиум, успокояващият хормон).

Тестостерон

Динамична, настоятелна, целенасочена, обсебваща, свалячка, агресивна, безчувствена, тип „разкарай се от пътя ми, $%$№@@!%“ и „стига глезотии“.


Окситоцин

Пухкава мъркаща котка, гальовна и грижовна, богинята майка, добрата магьосница Гленда от „Магьосникът от Оз“. Носи удоволствието да помагаш на някого.
Сестра на вазопресина (мъжкият социализиращ хормон) и на естрогена, приятелка на допамина (друг момичешки хормон на щастието).

Кортизол

Свистяща и цвъртяща, стресираща, тип „бръкни с пръсти в контакта“, винаги силно чувствителна – физически и емоционално.

Вазопресин

Потаен, играе второстепенна роля, енергизира мъжа, брат на тестостерона и на окситоцина (също като окситоцина ви кара да създавате връзки).

ДХЕА

Резервоарът на всички хормони, вездесъщ, всепроникващ, поддържащ мъглата на живота, енергизиращ, баща и майка на тестостерона и естрогена, с прякор „хормонът майка“, Зевс и Хера на хормоните, в изобилие през младостта, почти изчезва в старостта.

Андростенедион

Майката на овариалния тестостерон, женският извор на предизвикателност, приповдигнат в младостта, намалява през менопаузата и изчезва, когато яйчниците спрат да функционират.

Алопрегнанолон

Изобилната, утешаваща, зряла дъщеря на прогестерона, без която ще сме вечно криви. Тя е отпускаща, нежна, приятна. Край нея няма тревоги, няма напрежение. Ала когато ни напусне и отнесе със себе си своите прекрасни облаци от успокояващи аромати, всичко започва да ни дразни. Това е целият разказ за предменструалния синдром – онези три или четири дни преди менструацията на жената.



Етапи в живота на жената

Хормоните командват мозъка. Те диктуват родителското, социалното, сексуалното или агресивното поведение. От тях зависи дали си падаме по бъбрене и флиртове, дали сме редовното присъствие по партита, дали пишем благодарствени бележки и каним децата у дома да си играят с нашите деца, дали сме гальовни или пък суетни, дали ни пука за чувствата на другите, амбициозни ли сме...

# 4
  • Мнения: 502
Здравейте!
Темите, които ще се дискутират тук определено са много интересни за мен, тъй като имам някои притеснения по тях. Честно казано, не съм сигурна как точно да формулирам проблемите си, но ще се опитам.
В майчинство съм, което скоро ще свърши и ще трябва да си търся нова работа, тъй като условията в старата не ме устройват, а също и физическото ми състояние ще ме направи непълноценна в ежедневните ми задачи. Мисълта за ходене по интервюта ме ужасява, цял живот съм мразела моментите, в които трябва да попадна сред непознати хора, особено, ако трябва да общувам с тях и да представя себе си. Бях в същото положение и при предното майчинство, тогава не по собствено желание, трябваше да търся нова работа. Ходих на 1 интервю и започнах, но... това не е моето място. Сега този въпрос започва да ме обсебва. Не искам да се случва пак, страх ме е, че пак няма да попадна на място, което да ми харесва, сред хора, с които ще се разбирам. Мисля, че този страх се корени в детството. Дете съм на военен и се местихме няколко пъти в други градове. Бях поставяна сред нови хора, без да имам право на избор и трябваше да се вписвам наново, в нови класове, да търся нови приятели. Не знам как да се справя с това, не умея да поддържам връзка с хората, нямам много приятели. Затварям се в себе си, когато трябва да изляза извън зоната си на комфорт, а от това страдат и съпруга, а предполагам и децата ми. Ставам инертна. Отдръпвам се, а след това и той и ако аз не направя крачка към него, той си стои така...
Може би трябва по-често да провокирам себе си и да общувам с хората, но това ме стресира, оттам пък се влошават здравословните проблеми, боря се с преддиабет, а стресът е противопоказание. И  така... не знам как точно да се справя.
Ще се радвам, ако можем да обсъдим някакви други гледни точки, неща, които не виждам.

# 5
  • Мнения: 120
Здравейте, синът ми е на 14 г и от известно време проявява симптоми на анорексично поведение- храни се 3 пъти, но се ограничава в това какво ще яде, прави постоянно упражнения и не на последно място постоянно подрежда вкъщи- ходил на психолог около 7 пъти вече, но няма резултат към момента....Като попитам психоложката мога ли вкъщи с нещо да му помогна и тя казва че не това било нейна работа....вие как смятате може ли с нещо да му помагам за това подобряване?Благодаря

# 6
  • Мнения: 122
Здравейте момиче съм на 23 г от известно време спрях да излизам затворих се ходих по лекари нищо отделно зрението изведнъж се замъгли нямам проблем с него и като малка ходих на ендокринолог оказа се висок тестостерон и инсулин висок 15.80 захар 4.34 отделно ми откриха и б12 възможно ли е тези симтоми да са на това или съм като в депресия и не работя нищо не правя ако може помощ?

# 7
  • Мнения: 41
Привет Diorela,

Благодаря за интереса към темата!

Радвам се, че се в пълноценна връзка. Идеята да споделя създадените от д-р Артър Арон въпроси, е, да помогнат на тези, които не са сигурни дали същото важи и за тях. Не съм съгласна, че човек, който поставя дадени взаимоотношения под въпрос, то това задължително означава, че те са безперспективни, както се изразихте.

Това, че една връзка преминава през труден етап или просто рутината е взела превес, съвсем не означава, че е задължително отношенията да са пред разпад. В такива моменти е полезно човек да се запита какво пропуска да види, да направи, да се запита. Да си зададе въпроса с какво може да вникне по-добре в чувствата и мислите на другия. Дали и той е готов на същото.

Тези 36 въпроса са плод на работата на известен с работата си психолог и си струва да са налични тук за всеки, който има нужда от тях. Не мисля, че ако един човек не среща проблем в даден аспект от живота си следва да се обобщи, че никой друг няма такъв, нали? Затова, колкото по-широко скорени сме, толкова по-лесно ще ни е да създаваме нови възможности за развитие на съществуващи взаимоотношения или стартирането на нови такива.

От общо 36 въпроса, само 4 са свързани с темата за смъртта. Това съвсем не е голям процент, а и смъртта не бива да е тама табу, защото е естествен цикъл на живота и на всичко в него. Всичко има начало, развитие и край. Няма нищо лошо да научим за мислите на близък по тези и други подобни въпроси, ако това до момента не е повдигано като тема.

Човек живее всеки ден, а умира само веднъж, но колкото по-наясно е, че нищо не е даденост, дори живота, толкова по-пълноценно ще изживява миговете със своите близки. На това ни научи и пандемията като цяло - нищо не е даденост, дори това да посетим дадено място с много хора или да прегърнем приятел.

Всеки тежък момент дава нова чудесна възможност - да погледнем на живота с нов поглед, да сме по-силни, по-знаещи, по-опитни и мъдри.

Както споменах и в поста, тези въпроси не са създадени, за да се ограничаваме в опознаването само на половинката или пък да се спираме на въпроси, които не считаме за уместни. Те са един чудесен инструмент, с който да опознаваме околните и дори да се забавляваме.

С пожелания за усмихнат ден!
Ина


Здравейте!
Стана ми интересно и прочетох набързо въпросите. С ММ се познаваме доста добре, бихме могли да отговорим почти на всеки от тях без затруднение. Нямаме тайни един от друг, ММ ми е най-добрият приятел, с когото мога да споделя всичко, в добри и лоши моменти, винаги сме били заедно, винаги сме се чувствали като двете половинки на едно цяло. За многото години, през които сме заедно, не сме се карали сериозно, разбира се не включвам дребни няколкоминутни спречквания, които намирам за нормални.  Според мен, това говори достатъчно, дали се познаваме добре, дори не изпитвам любопитство да го проверявам. Ако човек се чуди дали познава достатъчно партньора си, май връзката е безперспективна.
Не бих се занимавала да отговарям на въпросите, прекалено много мисъл за смърт има в тях и не мисля, че са удачни, особено в тежките времена, в които живеем. Бих предпочела да си насочвам вниманието към ведри, весели и разтоварващи неща, които дават тонус.
Мисля, че тази тема би била много по-полезна за хората, които и без това живеят в адски стрес сега, в тази пандемия.

Последна редакция: пн, 04 окт 2021, 12:07 от Ина Иванова

# 8
  • Мнения: 41
Привет alivi,

Благодаря за интереса към темата, радвам се, че откривате полза!

Link Относно това, което споменавате за здравословното Ви състояние, може да изгледате лекцията на Нийл Бърнард  в YouTube - "Neal Barnard, MD | How Foods Affect Hormones". Аз не съм медицинско лице, но мисля, че дава много храна за размисъл и би било от полза на всеки човек по принцип. Като цяло лекциите на този лекар са посветени на диабета и мисля, че ще намерите полезна информация.

От гледна точка на психологията, имайте предвид, че храненето доста силно повлиява нашето ментално здраве, настроения и дори нагласи да направим или не дадено нещо, колко сме щастливи, енергични, как се справяме със стреса и т.н. Следете темата, защото ще публикувам повече информация.

Не се обезсърчавайте заради предизвкателствата, които сте срещала в миналото, това не означава, че няма как да се почувствате по-добре по тези въпроси в бъдеще. Всичко подлежи на промяна. Има реално работещи подходи, които изискват малки промени в ежедневието, но с дисциплина и постоянство те могат да преобразят начина, по който се чувствате, как гледате на света и да променят обстановката около Вас.

Разбирам, че честата смяна на средата в детството Ви се е отразила, но в момента сте поставена пред един въпрос - ще позволите ли на миналото да предопределя бъдещето Ви?

От това, което споделихте разбирам, че страховете, които изпитвате Ви сковават и съвсем реално развалят качеството Ви на живот и взаимоотношенията с околните.

Със сигурност няма как от днес за утре да промените менталната си нагласа, това е процес, който ще изисква от вас отдаване и ясна нагласа, че искате да промените това. Тук голямо отношение има нашата ретикуларна система, ако искате да научите повече за нея и как да определя живота ни може да изгледате моят TEDTalk "Ina Ivanova It's What You Don't Say That Matters". Мисля, че там ще откриете това, което търсите като отговор.

Всичко е във Вашите ръце и Вие можете да установите промяната, само трябва да осъзнаете силата си, а Вие я имате!

Ще премина на темата за интервютата за работа:

Помагала съм в подготовката за интервю за работа на дами, които също са споделяли сходни с Вашите притеснения. Тук е момента да кажа, че най-сигурният начин да се почувствате по-добре и това да се отрази на начина, по който се представяте по време на интервю е предварителната подготовка.

Подготовката има за цел да създадете една база, която да Ви дава стабилност и усещане, че имате контрол над ситуацията. Притесненията в такива ситуации идват от липсата на контрол над ситуацията, защото се счита, че този, който интервюира държи контрола, а този, който кандидатства за работата трябва да се води по него. Което не е задължително да е така. Но това е друга тема.

Нека се фокусираме върху подготовката:
Тъй като не споменавате в коя сфера се развивате, ще говоря по-общо.

Важно е да се има нещо предвид - какво търси да види във вас интервюиращият. Още преди да се срещнат с Вас и да се запознаят със CV-то ви, от компанията вече има изграден образ, за този, който им е нужен за позицията. Именно това рефлектира и върху крайният избор и дали ще се спрат на Вас или на някой друг. Това ни води и до първия съвет, който ще ви помогне да се представите впечатляващо:

Pushpin  Бъдете подготвена с информация за фирмата. История, новини около тях, проекти, партньори. Обикновено такава информация е поместена в сайта на компанията. Бъдете и напълно наясно със позицията, за която кандидатствате. Разберете какво търсят и какво очакват, това ще ви помогне да оформите и собствените си въпроси в края на интервюто.

Pushpin  Научете повече за лайфстайла, който е свързан с работата в компанията. Каква е атмосферата на работното място, какви са хората. Какъв е техният външен вид - приличат ли на щастливи и успешни хора или са уморени, сърдити и нещастни? Знаейки тези неща ще разберете сама за себе си намирате ли вдъхновение там и искате ли изобщо да сте част от организацията.

Pushpin  Напишете си домашното. Бъдете подготвена за въпросите, които може да Ви бъдат зададени по време на едно интервю, но в никакъв случай не отговаряйте по шаблон, който сте прочела в Интернет. Особено внимание обърнете на тези, които биха били неудобни за вас. Намерете най-правилния начин да обясните ситуацията кратко и вярно. Прави много добро впечатление, когато един кандидат има въпроси, защото това означава, че е вникнал в подробностите свързани с позицията и компанията.

Pushpin  Съобразете външният вид. Познаването на лайфстайла на компанията ще Ви помогне много тук. Така няма да изпаднете в ситуация да отидете твърде официално на място, където дрескодът е свободен. Или точно обратното - да сте в спортно-елегантно облекло в строга бизнес обстановка.

Pushpin  Емоции и нервна система. Вдишвайте дълбоко и просто приемете, че малко или много се притеснявате. Най-вероятно ще ви предложат вода (ако е интервю на живо, а не онлайн). Приемете я, защото тя ще успокои нервността Ви. Не прекалявайте с пиенето на кафе през този ден. Позволете си малко или най-добре го заменете с билков чай. Така ще предотвратите треперене на ръцете и на гласа, които са страничен ефект в резултат на силния адреналин. Колкото по-добре се подготвите преди интервюто, толкова по-спокойни ще бъдете и ще излъчвате самочувствие.

Pushpin  Добавете топлота. Не бъдете твърде сдържани и студени в желанието си да излъчвате авторитетност и компетентност. Добавете положително отношение, искрена усмивка и отворен език на тялото. Спечелете доверието на събеседника и добавете щрихи на емоция, така ще разберат повече за вас като личност. Имайте предвид, че все повече компании залагат да избират хора, които са с приятен характер, които ще работят добре в екип, за сметка на "трудни" хора, с много опит и квалификации. На все повече места се цени това да се създаде екип, който работи добре заедно. Това правят и Google, след като установяват, че "перфектният екип" съдържа в себе си не идеалните професионалисти, а е много по-важно как членовете на екипа работят заедно за тяхната продуктивност.

На разположение съм, ако искате да зададете допълнителни въпроси!

С пожелание за успех,
Ина



Здравейте!
Темите, които ще се дискутират тук определено са много интересни за мен, тъй като имам някои притеснения по тях. Честно казано, не съм сигурна как точно да формулирам проблемите си, но ще се опитам.
В майчинство съм, което скоро ще свърши и ще трябва да си търся нова работа, тъй като условията в старата не ме устройват, а също и физическото ми състояние ще ме направи непълноценна в ежедневните ми задачи. Мисълта за ходене по интервюта ме ужасява, цял живот съм мразела моментите, в които трябва да попадна сред непознати хора, особено, ако трябва да общувам с тях и да представя себе си. Бях в същото положение и при предното майчинство, тогава не по собствено желание, трябваше да търся нова работа. Ходих на 1 интервю и започнах, но... това не е моето място. Сега този въпрос започва да ме обсебва. Не искам да се случва пак, страх ме е, че пак няма да попадна на място, което да ми харесва, сред хора, с които ще се разбирам. Мисля, че този страх се корени в детството. Дете съм на военен и се местихме няколко пъти в други градове. Бях поставяна сред нови хора, без да имам право на избор и трябваше да се вписвам наново, в нови класове, да търся нови приятели. Не знам как да се справя с това, не умея да поддържам връзка с хората, нямам много приятели. Затварям се в себе си, когато трябва да изляза извън зоната си на комфорт, а от това страдат и съпруга, а предполагам и децата ми. Ставам инертна. Отдръпвам се, а след това и той и ако аз не направя крачка към него, той си стои така...
Може би трябва по-често да провокирам себе си и да общувам с хората, но това ме стресира, оттам пък се влошават здравословните проблеми, боря се с преддиабет, а стресът е противопоказание. И  така... не знам как точно да се справя.
Ще се радвам, ако можем да обсъдим някакви други гледни точки, неща, които не виждам.

Последна редакция: нд, 03 окт 2021, 17:39 от Ина Иванова

# 9
  • Мнения: 41
Привет elf575,

Благодаря за това, че споделяте!
Това е много деликатна тема, на която е важно да се обръща внимание, защото тези състояния, които описвате могат да бъдат истинско предизвикателство за всички членове на семейството.

Поздравявам Ви за желанието да търсите начини, с които да бъдете в помощ на Вашият син.
Самият факт, че търсите информация по темата показва, че искате да разберете повече за състоянието на Вашето дете. Добре е, че проявявате внимание към поведението му и искате да помогнете, но не бързайте да му поставяте диагноза, тъй като е възможно той да не страда от анорексия, нито от обсесивно-компулсивно разстройство. Оставете тази работа на специалист.

Тук е момента да кажа, че аз не специализирам в тази област, но ще Ви дам основни насоки, които се препоръчват на близки на хора с хранителни разстройства посочени от Д-р Джени Сегал, Мелинда Смит и Лорънс Робинсън. Аз мога да Ви бъда полезна, ако искате да проведете разговор със сина си и аз да се явя като модератор между вас двамата. Ако искате да обсъдим варианта за лична консултация, може да ми пишете на лично съобщение.

Ще започна с нещо, което силно ми направи впечатление, а именно това, което споменавате, че психологът, към който се обръщате за съдействие Ви е отговорила, че "това не е нейна работа". Това за мен е червен флаг, че нещо в професионалната етика на този човек е под въпрос и може би не е лоша идея да потърсите второ, трето мнение и да намерите точния специалист, който се занимава с такива специфични проблеми, за да може да помогне както на Вашето дете, така и на Вас, като човек, който търси професионален съвет и помощ.

В същината си хранителните разстройства са свързани с опита на човек да се справи с емоционални състояния, при които иска да постави контрол в живота си. В не малко случаи може да става дума за липса на контрол над външни обстоятелства и затова този човек се опитва да контролира нещо, което може, а именно теглото си и храната, която приема. Като цяло хранителните разстройства са причинени от фактори свързани със средата, социалното обкръжение, биологията.

Наблюдавайте как се отнася с храната в чинията си - например забелязвате ли, че докато сте на масата не яде от храната, а започва да я подрежда твърде старателно в чинията и дори не започва да консумира храната в последствие.
Носи ли широки дрехи, може с тях да се опитва да скрие колко е свалил и как изглежда тялото му.

Ще напиша малко обща информация за състоянието наречено Анорексия Нервоза:

Pushpin Хранително разстройство, което се характеризира с рестрикции, които индивида си слага спрямо количеството калории, които консумира.
Pushpin Силен страх от повишаване на теглото
Pushpin Самокритични и изкривени нагласи спрямо храната, теглото и собствения имидж
Pushpin Това е много сериозно психическо състояние, което изисква помощта от специалист в тази област
Pushpin Обърнете внимание дали пропуска хранения, следи ли твърде обсесивно коя храна колко калории съдържа
Pushpin Наблюдавате ли да изглежда постоянно уморен, замаян, дали сваля голямо количество килограми за кратък период
Pushpin Психологически състояния, свързани с анорексията са: депресия, силно притеснение, ниско самочувствие, нереалистична представа на начина, по който изглежда

Какво може да направите Вие като родител:

Pushpin Разговаряйте със сина си, подберете време, в което няма никой да ви прекъсва и ще можете да сте спокойни, докато разговаряте

Pushpin Обяснете защо сте притеснени, бъдете много внимателна как подбирате думите си и не допускайте да го критикувате. Покажете, че искате да разберете повече за начина, по който се чувства. Създайте му психологическа  сигурност, че няма да бъде съден и няма да следват неприятни за него последствия, ако сподели.

Pushpin Хората, с хранително разстройство реагират много негативно, когато някой иска да говори с тях по темата, така, че бъдете подготвена, защото може да започне да отрича и да покаже, че този разговор не му е приятен. Старайте се да спазвате самообладание и да не показвате, че искате да го сочите с пръст, а само да го разберете по-добре.

Pushpin Опитайте се да погледнете света през неговите очи - защо иска да се промени? Кое е провокирало промяна в поведението му. Попитайте го. Това може да е натиск от социалните мрежи (има много изследвания, които показват, че те могат да действат много токсично на подрастващите и да са фактор в развитието на хр. разстройства). Може да иска да се хареса на някого. Може да е обект на подигравки от някого. Опитайте се да разберете какво се случва в неговия живот като тийнейджър. Неосъдително, говорете с него като с приятел. Само така ще Ви се разкрие постепенно. Бъдете търпелива. Всичко това може да отнеме време, важното е да създавате среда, в която да почувства сигурност, че може да разговаря с Вас без страх и срам.

Много е важно да имате предвид какво да НЕ правите:

Pushpin Не поставяйте ултиматуми. Това, че към момента се е съгласил да посещава психолог е добър знак, така че има готовност да търси помощ. Добър знак е и че се храни 3 пъти дневно, както казахте.

Pushpin Избягвайте каквито и да е било коментари, които са свързани с външния вид или теглото. Това е много деликатна тема и вероятно вече е достатъчно фиксиран в тази тема. Всеки коментар може да бъде разбран погрешно и допълнително да задълбочи фиксацията му върху проблема.

Pushpin Не обвинявайте и не се опитвайте да го засрамвате. Старайте се да не казвате "ТИ трябва да ядеш повече". По-скоро използвайте Аз- изказвания от типа "Аз се чувствам много притеснена като виждам как линееш."

Pushpin Това, което му се случва вероятно е комплексен проблем, който не може да се реши с прости съвети. В старанието да му помогнете не му давайте лесни решения, като например, че трябва да се отпусне, трябва да се харесва какъвто е и т.н.

Pushpin За да помогнете на сина си, старайте се самата Вие да давате положителен пример свързан с храната. Избирайте богата на нутриенти храна, самата Вие избягвайте да демонстрирате самокритика за Вашия външен вид. Фокусирайте се върху всичко извън външния вид, което прави един човек привлекателен и приятен за околните - социални умения, таланти, знания, подход, изказ, умение да разказва истории, умение да общува, да презентира и т.н..

Pushpin Старайте се времето прекарано заедно на масата да е приятно за всички, а не да се превръща в наказание. Покажете му, че храната е нещо, което носи удоволствие и здраве. Самата Вие не се притеснявайте да се храните пред него и не се ограничавайте. Важно е да покажете чрез личен пример, е храната е удоволствие и важна част от живота, а не източник на стрес, килограми и негативни асоциации.

Pushpin Внимавайте да не започнете да контролирате твърде обсесивно храненията му и да не го притискате колко да яде. Внимавайте да не обсъждате негативно външния вид и теглото на други хора, това може да бъде разтълкувано по начини, които не сте имала предвид.

Pushpin Много е важно самата Вие да не загърбите личните си нужди и да се грижите за себе си. Търсете подкрепа от близки, специалист, социална група. Важно е да можете да говорите за чувствата си и да намирате начини да се презареждате. Това ще ви даде сила, а и синът Ви ще вижда добър пример у дома за човек, който се обича и се грижи за себе си.

Лечението може да изисква както медицинска намеса, терапия, консултация с нутриционист и изследвания на състоянието му в момента.

Основен съвет, който мога да Ви да е да потърсите съдействие от такива специалисти. Също така самата Вие да прочетете повече за това състояние и вариациите му. Например в YouTube има много видеа, които са направени от хора с хр. разстройства и дават възможност да погледнете през очите на човек, който изживява това.

Надявам се с тези насоки съм Ви била полезна!
Пожелавам Ви успех и вярвам, че след като търсите решение, ще намерите такова!

Хубав ден,
Ина


Здравейте, синът ми е на 14 г и от известно време проявява симптоми на анорексично поведение- храни се 3 пъти, но се ограничава в това какво ще яде, прави постоянно упражнения и не на последно място постоянно подрежда вкъщи- ходил на психолог около 7 пъти вече, но няма резултат към момента....Като попитам психоложката мога ли вкъщи с нещо да му помогна и тя казва че не това било нейна работа....вие как смятате може ли с нещо да му помагам за това подобряване?Благодаря

# 10
  • Мнения: 41
Привет Djoni Ivanov 613652,

Благодаря, че се включихте в дискусията!
Каква беше причината да се затворите у дома? Разкажете малко повече.

Относно здравословните Ви проблеми, след като наблюдавате влошаване на зрението си и имате история, която знаете, че е свързана с деликатно състояния, не се бавете, а се обърнете към медицинско лице и се изследвайте.

Каква храна консумирате в ежедневието си?

Ще очаквам повече информация от Вас!

До скоро,
Ина

 
Здравейте момиче съм на 23 г от известно време спрях да излизам затворих се ходих по лекари нищо отделно зрението изведнъж се замъгли нямам проблем с него и като малка ходих на ендокринолог оказа се висок тестостерон и инсулин висок 15.80 захар 4.34 отделно ми откриха и б12 възможно ли е тези симтоми да са на това или съм като в депресия и не работя нищо не правя ако може помощ?

# 11
  • Мнения: 122
Така правих изследване инсулин п
15.80 постоянно ме кара сладко солено замъглено зрение откриха ми б12 недостиг от него възможно ли да е?

# 12
  • Мнения: 41
Здравейте отново,

От лаконичните Ви отговори разбирам, че става дума за медицински проблеми, чийто тълкувания трябва да оставите на медицинско лице, което може да разтълкува Вашите резултати, да Ви предпише лечение и да Ви препоръча каква диета да спазвате.

Когато става дума за сериозен проблем търсенето на отговори на случаен принцип в Интернет не е нещо, което ще Ви помогне.

Психическите и физическите състояния са неделима част от едно цяло наречено Вашето здраве.
Храната и чистата вода са горивото, с което ние слагаме основата на всичко това.
Тялото ни разполага със силен арсенал, който да му помага и да се противопоставя на всичко, което може да му навреди и да се възстановява.

Ако обаче не са налични жизненоважни нутриенти, този арсенал отслабва и съответно страда психиката и физиката.

Информирайте се какво е влиянието на храните, които консумирате върху тялото и не подценявайте тази тема.
Всяко действие в посока на грижа като движение и диета обикновено дават възможност на тялото да се справя с наличите проблеми, с които се бори.

Отново подчертавам да се консултирате със специалисти по здравословните проблеми, които имате и да следвате препоръките им.


Пожелавам Ви здраве!
Ина

Така правих изследване инсулин п
15.80 постоянно ме кара сладко солено замъглено зрение откриха ми б12 недостиг от него възможно ли да е?

Последна редакция: пн, 04 окт 2021, 12:32 от Ина Иванова

# 13
  • Мнения: 41
Напитки, които помагат при депресивни състояния и стрес



В тази публикация ще споделя с вас текст, който написах за Karieri.bg/ Капитал:

Замисляли ли сте се, че храните, които консумирате, може реално да влияят на вашето психическо състояние? Знаете ли, че определени храни пряко въздействат на работата на вашия мозък, правят ви по-притеснени, депресирани и неспокойни?

Ако искате да подобрите своята продуктивност и същевременно да се почувствате по-спокойни и по-добре в кожата си, основното, за което трябва да се замислите е с какво гориво захранвате вашето тяло и мозък.

Заобиколени сме с хора, които с дни правят подробно търсене за това кое е най-доброто масло, което да налеят в своя автомобил, но не се грижат със същата прецизност за храната, която консумират.

Храната може да провокира да се чувствате по-притеснени, да повлияе на поведението и дори на решенията, които вземате! В момента, в който вложите определени храни в устата си, във вашият мозък се освобождават невротоксини, които повишават стреса, което от своят страна събужда у вас механизма Бий се или бягай.

Има редица изследвания, които откриват пряка връзка между стомаха и мозъка

Хранителните свойства на храните, които консумираме, влияят на работата на мозъка. „Има ясна и важна връзка между мозъка и червата“, обяснява Джоди Годфри, MS, RD, педагог по здравеопазване и хранене. „Изследователите сега наричат червата втори мозък. Когато основните хранителни вещества не са достатъчно достъпни, има пряк ефект върху производството на невротрансмитери и мозъчната химия, които могат да увеличат или намалят поведението, свързано с безпокойството."

И сега вероятно се питате – добре, кои са храните, които да избягваме и кои са тези, които да включваме по-често в менюто си?

За да вземете най-доброто решение за себе си и вашите индивидуални нужди, обърнете се към лекар. Лично аз пред време започнах да се интересувам от това какво е хранителна нетолерантност и научих, че храните, към които човек има хранителна нетолерантност, са храни, които създават възпаления в тялото. Това от своя страна създава благодатна почва за развитието на редица проблеми, които често се решават, когато човек спре да консумира тези храни. Тъй като за всеки човек те са различни, това обикновено може да се разбере чрез индивидуален кръвен тест.

И така, ето какво може да направите за начало, за да включите в своето меню две лесни за приготвяне напитки, които да си приготвяте, докато работите например.

Chocolate Bar 1. Горещ черен шоколад

Използвайте истинско чисто от примеси какао, домашно приготвено мляко от кашу или бадеми и подсладете с мед, кокосова захар или стевия. Ако нямате какао, просто разтопете в горещото мляко няколко парченца черен шоколад (следете за процента какао и дали в него захарта не е от основните съставки). Това е много полезна и вкусна напитка, която ще подобри настроението ви.

Защо е полезно да консумирате черен шоколад:

Захарта е враг номер едно на добрата работа на мозъка, затова най-добрите му заместители са изброените по-горе подсладители, заедно с кленов сироп. Черният шоколад от своят страна е много полезен за вашето тяло, тъй като съдържа фибри, желязо, магнезий, цинк, селен и други минерали. Богат е на антиоксиданти, като надминава редица други храни в това отношение. Влияе добре на кръвното налягане като го понижава.

Добрата новина още не е приключила. Тъмният шоколад може също да подобри функцията на мозъка ви. Яденето на чисто какао подобрява притока на кръв към мозъка. Какаото също може значително да подобри когнитивната функция. Може да подобри и гладкостта на вашия изказ. Това не го очаквахте, нали?

Освен това какаото съдържа стимулиращи вещества като кофеин и теобромин, което може да подобри мозъчната функция в краткосрочен план. Така че тази напитка е подходяща за заместител на сладките храни, към които много хора имат слабост в следобедните часове.

Tea 2. Зелена напитка от водорасли

Старайте се да пиете всеки ден по една зелена напитка. И под зелена напитка в случая имам предвид вълшебната комбинация от микроводораслите спирулина и хлорела. Обикновено се продават под формата на прах. Може да консумирате около лъжичка на ден, примесена в чаша с вода.

Тези водорасли са много богат на протеини

Хлорелата подпомага естествените процеси на организма да се освобождава от токсините. Те стимулират много имунната система, забавят процесите на стареене в организма. Имат още редица ползи, които, ако опиша, ще направя статията твърде дълга.

Последна редакция: вт, 05 окт 2021, 10:43 от Ина Иванова

# 14
  • Мнения: 41
Misc Speech BalloonMisc Speech BalloonКак да превърнем своята ИНТРОВЕРТНОСТ в СИЛА?

В тази публикация ще споделя с вас част от статия, която написах за списание ELLE.


Предпочитате ли разговорите очи в очи пред шумните групови обсъждания в работата? Допада ли ви вечеря в ресторант пред шумен купон, когато искате да се видите с приятели? Или днес искате просто да почетете книга или да гледате филм у дома?

Ако определяте себе си като интроверт, вероятно предпочитате да общувате качествено, а не количествено. Чувствате се комфортно в собствената си компания, но можете да бъдете и отлични комуникатори. Причина за това е склонността на интровертите да вникват в детайлите.

Независимо от кой тип сте – личност, отдаваща по-голямо значение на своя вътрешен свят (интроверт) или на своя външен свят (екстроверт), на следващите редове ще преоткриете особеностите на характера, които може да превърнете в сила. Интровертите ще използват талантите си, без да се притесняват, че трябва да играят образ за нещо, което не са, а екстрвоертите ще открият нов тип подход за комуникация с тях.

Важно да се знае, е, че мозъкът на интроверта третира взаимодействията с хората със същото ниво на интензитет, с което обработва случващото се в заобикалящата гo среда. Интровертите обработват всичко около тях и обръщат внимание на всички детайли в околната среда, а не се фокусират само върху хората. Това им помага да вземат информирани решения и да имат гледна точка, базирана на редица фактори. Имат усет към хората и са страхотни стратези.

Всеки от нас е чувал мита, че харизмата е нещо, което се притежава от хора, които спадат към определен тип – винаги енергични, готови да си общуват активно, да се запознават с нови хора, енергични са и винаги са душата на компанията. Това обаче е само една от многото видове харизма. Харизмата може да бъде тиха, но също толкова силно въздействаща. На интровертите обикновено съвсем неоправдано се слагат редица етикети като срамежливост, свитост и дори надменност заради това, че са по-тихи. По време на тази тишина обаче се случват редица процеси, които другите пропускат.

Ако сте интроверт, не бива да мислите, че трябва да бъдете нещо друго, за да общувате успешно. Вие вече притежавате силен набор от качества и поглед над света, които ви дават изключителна преднина и информираност за света около вас и за вас самите. Вашата харизма е от друг тип, друг е и вкусът ви. Под срамежливата обвивка се крие стихия от талант и качества.

Ако самите вие сте интроверт или пък сте екстроверт, ето кое е важно да имате предвид за интровертността:

ОТЛИЧНИ СЪБЕСЕДНИЦИ

Интровертите обичат провокирането на по-дълбок разговор, не обичат безсмислено обсъждане на общи теми. Те имат много по-голям интерес да говорят за мечти, планове, искат да научат повече за хората, с които общуват, как те се чувстват, какво мислят.

БИЗНЕС НЮХ

Интровертите могат да бъдат много убедителни, когато сключват сделки. Причина за това, е, че те обръщат внимание и ги е грижа за това, което другата страна казва и иска. Първо слушат, наблюдават, осмислят и оценяват.

ТИХАТА СИЛА

Интровертите не са тихи без причина. Докато мълчат, те всъщност опознават и оценяват обстановката. Те имат нужда да правят това, за да опознаят средата и едва след това се чувстват комфортно да си взаимодействат с околните. Вземат под внимание много повече фактори в един разговор, отколкото останалите си представят.

ЕФЕКТИВНИ ЛИДЕРИ

Интровертите могат да са много успешни лидери, тъй като обръщат внимание на детайлите и знаят кое е най-доброто решение, както в конкретна ситуация, така и спрямо всеки отделен човек.

ПРИЛЕЖНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Един интроверт може да бъде и страхотен изпълнител, защото винаги ще се старае да свърши възложените му задачи по най-добрия начин. Ако им се даде възможност да работят самостоятелно и да изградят своя система за работа, ще виждате невероятни резултати.

АКТИВНИ СЛУШАТЕЛИ

Случвало ли ви се е да се опитвате да обясните нещо на някого, но да имате чувството, че говорите на стената? Това е обратното на поведението на интровертите – те винаги ще слушат с внимание това, което искате да им кажете. Вниманието, което отделят, им позволява да отчетат емоциите, които изпитвате и да знаят какъв тип съвет или подкрепа да ви дадат.

СЕБЕПОЗНАНИЕ

Интровертите познават себе си много добре. В главата им непрекъснато се осъществява вътрешен монолог, в който оценяват себе си и изборите, които правят в ежедневните ситуации, както и всичко свързано с тях.

ЛЮБОПИТСТВО КЪМ СВЕТА

Интровертите обожават да учат нови неща, много силно се вълнуват от новите научни открития и изследвания например. В разговор можете да научите от тях изненадващи факти по различни теми.

ЛОЯЛНОСТ

Интровертите никога няма да говорят зад гърба на хората, да лъжат с цел да ви наранят. Вашите споделени тайни, желания, копнежи... ще си останат само между вас, независимо дали приятелството ви ще продължи дълго или не.

Misc Speech Balloon А вие като какви се определяте - интроверт или екстроверт?
Кое смятате, че е вашата най-силна страна?
Кое е това, върху, което ви се иска да поработите?

# 15
  • Мнения: 17
Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

# 16
  • Мнения: 41
Здравейте radoslavw86,

Не се срамувайте от това, че търсите начин да намерите отново път към своята съпруга и искате да вникнете в нейните чувства.

За да реагира толкова силно негативно спрямо детето/децата си само заради това, че са от мъжки пол, следва да се запитаме какви са били взаимоотношенията с баща й и с останалите членове на семейството, които са мъже.

Вероятно не е получавала нужната подкрепа от баща й и е било вменено, че не е "достойна", само защото е жена.
Това я е настройло спрямо мъжете като цяло и сега тя може би не иска да спомага на мъжкия пол, а иска да изравни силите като създаде дъщеря.

Направи ми впечатление, че казвате "едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче", т.е., тя смята, че след като ражда синове те са част от вашия отбор, те са ваши наследници, а не нейни. Т.е. тя иска да има друга жена в своя отбор, подкрепа, наследница.

За съжаление, дори да има дъщеря това не е гаранция, че тя ще постигне щастието, което вярва, че тя ще й донесе, защото ще натовари детето с огромни очаквания и шансовете те да не бъдат оправдани са големи.

Според мен е важно тя да постигне психически баланс и да работи с психолог върху травмите, които са й нанесени в детството, за да може тя да постигне вътрешен покой и да може да осъзнае трамвата, която самата тя може да нанесе върху синовете ви.


Пожелавам ви успех!
Ина

Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

Последна редакция: ср, 06 окт 2021, 18:06 от Ина Иванова

# 17
  • Мнения: 17
Проблемът не е в баща й,тв се обичат ,проблемът е ,че майка й иска само нейния брат ,а нея я отхвърля .
Значи смятате ,че да правим опити за друго дете е излишно ?

# 18
  • Мнения: 41
Отново е намесен мъж от семейството, но в случая се явява брат й. Нейната майка я е накарла да се чувства "недостатъчна" спрямо него.
Което я е травмирало и сега тази трамва на предателство я кара да иска да докаже чрез създаването на наследница момиче колко е грешала майка й като е постъпвала така с нея.

Не съм казала, че създаването на дете е "излишно".
Тук говорим за мотивацията зад това желание, която в случая е плод на желание за доказване и ако щете дори мъст.
Това не е здравословна отправна точка за създаване на нов живот. Травмата на предателството е свързана с най-много очаквания към другите, защото човек обича да предвижда всичко и така да контролира.

Такъв човек много ясно и твърдо заявява това, в която вярва и очаква, че околните трябва да го подкперят, напълно убеден е в правотата си. Обича да мисли за бъдещето и да предвижда какво ще се случи и колкото по-дълбока е травмата му, толкова по-силно е желанието му за контрол.

Когато обаче нещата не се получават по желания от него начин, такъв човек може да стане агресивен, дори да не счита, че това е агресия. Характерни са честата смяна на настроения - от любвеобилен и спокоен до крещящ с пълно гърло. Трудно му е да се доверява на околните, предпочита сам да си свърши работата. Не търпи закъснения, не търпи, когато човек е болен, не търпи неизпълнение, което не следва неговите стриктни изисквания, не търпи мързел. Много взискателен човек.

Човек с такава травма не може да живее в настоящия момент, винаги умът му е обсебен от следващата стъпка.
Например, когато е у дома си мисли за това, което трябва да свърши на работа. Когато е на работа мисли за задълженията, които го чакат като се прибере. Преди да отиде на почивка мисли само за тази почивка, а когато вече е на почивка мисли за всичко, което трябва да свърши, когато тя приключи.

В случая тя знае, че няма контол над пола на детето и обвинява Вас, заради това, че я "предавате".

При такива хора е важно да се работи върху развиване на търпение и толерантност.

Има още много какво да се каже по темата, тъй като е много комплексна.
Ако искате покажете й написаното и ако има желание тя може да дойде на консултация и да поговорим.

Имайте предвид, че е много вероятно тя да реагира с пълно отричане, защото такъв човек иска винаги да бъде силен, в контрол, да поема отговорност. Прави го, за да покаже колко по-силен е от околните, обича да посочва техните слабости. Но когато един човек е истински силен няма потребност да демонстрира непрекъснато силата си.

Това е в общи линии.

Проблемът не е в баща й,тв се обичат ,проблемът е ,че майка й иска само нейния брат ,а нея я отхвърля .
Значи смятате ,че да правим опити за друго дете е излишно ?

Последна редакция: чт, 07 окт 2021, 14:10 от Ина Иванова

# 19
  • Мнения: X
Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

# 20
  • Мнения: 41
Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Последна редакция: сб, 09 окт 2021, 22:55 от Ина Иванова

# 21
  • Мнения: X
Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима

# 22
  • Мнения: 41
Всичко, което описвате показва колко комплексен е проблемът и колко се е задълбочил с годините.
От всичко това разбирам, че сте засегната от това от ранна възраст. Самата Вие имате нужда да получите подкрепа от близките около Вас - сестра, приятели, за да успеете да излекувате това, което всички тези събития Ви е причинило. Не се поставяйте на заден план, защото това може да Ви повлияе много в бъдеще.

Лечението на алкохолизма всключва освен терапия, не рядко и медикаменти. Но докато тя не пожелае промяна, такава трудно ще настъпи.

Опитайте се да й внушите, че ако иска да направи промяна и да не е самотна се изисква да направи нещо различно от всичко, което е правила до сега. Истории на хора, които са преживели това може да отключи в нея осъзнаване - било то филм, книга, биография, история, разказана под някаква форма, която да я докосне.

Тъй като това е дълъг процес и не може да се обобщи с няколко думи, без да се вникне в дълбочина, тук оставям заглавие на книга, която може би би Ви била полезна - "Help! I Think My Loved One Is an Alcoholic: A Survival Guide for Lovers, Family, and Friends" Michelle S. Fondin.

Тя се оплаква от самотата - да разбирам ли, че живее сама, а Вие на друго място?

[/quote]
Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима
[/quote]

# 23
  • Мнения: 41
Всичко, което описвате показва колко комплексен е проблемът и колко се е задълбочил с годините.
От всичко това разбирам, че сте засегната от това от ранна възраст. Самата Вие имате нужда да получите подкрепа от близките около Вас - сестра, приятели, за да успеете да излекувате това, което всички тези събития Ви е причинило. Не се поставяйте на заден план, защото това може да Ви повлияе много в бъдеще.

Лечението на алкохолизма включва освен терапия, не рядко и медикаменти. Но докато тя не пожелае промяна, такава трудно ще настъпи.

Опитайте се да й внушите, че ако иска да направи промяна и да не е самотна се изисква да направи нещо различно от всичко, което е правила до сега. Истории на хора, които са преживели това може да отключи в нея осъзнаване - било то филм, книга, биография, история, разказана под някаква форма, която да я докосне.

Тъй като това е дълъг процес и не може да се обобщи с няколко думи, без да се вникне в дълбочина, тук оставям заглавие на книга, която може би би Ви била полезна - "Help! I Think My Loved One Is an Alcoholic: A Survival Guide for Lovers, Family, and Friends" Michelle S. Fondin.

Тя се оплаква от самотата - да разбирам ли, че живее сама, а Вие на друго място?


Здравейте Aneliq.0611,

Ще започна като Ви разкажа една история, която беше разказана на мен. Тя е за млад мъж, който е имал всичко. Кариера, жена, бъдеще. Пред него е бил целия живот, изглеждал е добре, издигал се е в професията си. Отговорностите се трупали, силите били впрегнати в това да се докаже и да напредва. Финансовите постъпления го тласнали към всекидневни събирания пред отрупани трапези. Лека полека това се превърнало в ежедневие. Както и това да пие алкохол.
Жена му забременяла, но той решил, че има по-важни неща в живота и я изоставил. Така и не потърсил детето си.
Нямал нужда от това. Имал всичко друго!

С времето алкохолните запои станали неименна част от живота му.
След време срещнал нова жена, заживели заедно.
Напълнял, напуснал престижната работа, появили се болести, вследствие на нездравословния начин на живот. Всяка вечер била дълга, напоена с алкохол и безсънна, а сутрините мрачни и тежки.
Този негов живот лека полека носел нови и нови трагедии в живота му.
Една от тях е това, че новата жена се разболяла от рак и починала.

Изпаднал в още по-дълбока депресия. Не се поглеждал  никога в огледалото, защото не искал да знае кой седи отсреща.

Докато един ден не се събудил и не погледал в него.
Там го гледал непознат за него човек. Дебел. Болен. С големи торби под очите и червендалесто лице. Самотен. Тъжен. Гневен.

Не харесал това, което видял.
Решил, че не може така да продължава и се заканил да промени живота си.
Според него било добро решение да започва да си отбелязва на стенния календар с цветен флумастер в жълт цвят дните, в които не е пил и с червен тези, в които е пил.
След месец погледнал отбелязаното от него и осъзнал, че всички дни са оцветени в червено.

Тогава осъзнал, че има проблем.

Взел кардиналното решение, че иска да спре този порочен кръг и иска да се вземе в ръце.
Спрял алкохола в същия този ден. Излял в мивката всички свои резерви.

Започнал да се храни съобразно здравословните му проблеми, решил, че иска да отслабне и се заел с много упражнения, ходене пеша.

Започнал да харесва това, което вижда в огледалото. Отслабнал, стегнал се, чувствал се добре.

Вече държи шишета с алкохол в дома си, но само, за да черпи свои приятели. Той не е пил от години. Иска да знае, че алкохолът е там и той е имал силата да спре да е под неговия контрол.

С всичко това искам да отговоря на думите ви: "Опитвали сме какво ли не, но не можем да я откажем от него"

Вие за съжаление не можете да я спасите, докато тя сама не осъзнае проблема и не пожелае да спре да пие.
Запитайте се - кое я е тласнало към алкохола. Кое е това, което всеки ден я връща към него. Попитайте и нея.

Ако насила тя бъде спряна (под какъвто и да е начин), то това няма да има дългосрочен ефект.

И тук следва нещо много важно - за съжаление нейното пропадане в бездната на алкохола повлича и други хора, нейните близки, повлича Вас. Предполагам, че ежедневието Ви е изпълнено с много други неприятни събития и резултати, вследствие на нейната зависимост.

Съчувствам Ви, но ще трябва да Ви кажа, нещо, което е много трудно да се каже на човек, който се опитва да помогне на близък да се справи с алкохолизъм.

Намерете начин да се съхраните и не правете компромис.

А относно майка Ви - поговорете отново с нея.

Попитайте я не мисли ли, че е време да направи крачка назад и да намали пиенето.
Разберете как се чувства спрямо пиенетео си като цяло.
Опитайте се да разберете дали иска промяна.

По време на разговор с нея (знам, че няма да е лесно), се старайте да не се ядосвате, да не ставате емоционална и внимавайте да не кажете нещо, за което ще съжалявате.

Може да и кажете неща като:

"Притеснява ме пиенето ти"
"Усещам, че пиенето ти причинява някои проблеми" (работа, социален живот, личен - обсъдете конкретни ситуации)
"Напоследък пиеш повече и мисля, че това се отразява лошо на нас като семейство" (избройте какво и как Ви кара да се чувствате)
"Ние като семейство имаме финансови затрудения, заради всички пари, които харчиш за алкохол" (Ако това е приложимо, разбира се) Обяснете й от какво трябва да се лишава семейството

Говорете й с примери, но без да я нападате или критикувате:

"Ти се държа много зле с мен снощи след като пи и това много нарани чувствата ми"
"Караш ме да се срамувам, когато се държиш така..."
Но не казвайте "срамувам се от теб". Не я нападайте.

Пиенето е механизъм за справяне с проблем, който майка Ви е отчела, че е непосилен за спряване от нея.
Открийте какъв е. Обсъждайте го под различни форми и гледни точки. Търсете решения, стъпки за ново начало. правете го заедно.

Усещам, че сте на ръба на силите си и мислите за пиенето на Вашата майка Ви изсмуква емоционално и не само. Намерете сили да сте мека, когато говорите за проблема, но твърда, когато говорите за това, че е време да се сложат граници.

За съжаление, това не е Ваша битка, а нейна.

Опитайте се да я накарате да се погледне в огледалото (в пряк и преносен смисъл). Само, когато осъзнае в какво се е превърнала и види истината, ще може да премине към стъпката, в която признава, че има реален проблем.

Има групи на анонимни алкохолици, които се събират и онлайн. Проучете въпроса и се опитайте да го поднесете като идея. Когато чуе своите проблеми изречени от устите на хора с този проблем, ще усети, че не е сама в това и ще намери сили. Същото важи за работата с психолог, който специализира в тази област и т.н.

Но това е следваща крачка, до тогава опитите трябва да са в посока на това да погледне проблема в очите и да спре да се прави, че не е там. Всичко е в нейните ръце.


Пожелавам Ви много сила и успех!
Ина



Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да е до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, че аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Благодаря ви много за информацията и съветите, повечето от които сме ги изпробвали без успех.
Относно причината още преди 8- 9 г. С баща ми имаха проблеми. Не се разбираха.. Тя от тогава започна по малко по малко да пие.. Последва и развод и малко след това той почина. Тя пиеше по малко и с дните изпитото се увеличаваше. Тя се оплаква от самотата. Но в същото време неиска да бъде социална а иска да си е сама в къщи. След раздялата с баща ми е имала около 4 връзки, които са се приваляли точно заради алкохола. Тя не приема нашите думи. Един път ни казва аз нямам проблем пия си по 2 3 питиета и си лягам(реално 1 бутилка). В следващия път ни казва такъв ми е живота неможе да ме промените. Ние не искаме да я оставяме сама. Но нетрезвеното ни състояние ни напряга много. И чесно понякога ми е идвало направо да я отпиша от живота си. Когато е пияна не нетърпима

# 24
  • Мнения: 5
Здравейте, госпожо Иванова, искам да споделя с Вас това, което ме тормози. Дори и като анонимен потребител изпитвах дискомфорт да споделя проблемите си, но се реших, защото не се чувствам добре. Не знам откъде да започна и дали ще бъда максимално обективна, защото монетата има два страни и всеки човек има своята собствена истина.
Аз съм на 30 години, имам дете и съответно мъж, с който нямам брак, но живеем като семейство, защото имаме дете. С него не се разбираме и наистина не знам защо сме заедно и дори направихме крачката да станем родители, знам тъпа съм, че сама се въвлякох в това, но
недейте ме съдете. Аз съм чувствителен и сантиментален човек и може да звучи пародоксално, но и много гневен човек, интроверт, но изразявам емоциите си пред най-близките си хора. Моят мъж е човек тип саможивник, създава впечатление на човек, който си е самодостатъчен. Не мога да го почувствам като човек, на който мога да разчитам и който държи на мен. Наистина се чувствам объркана във всичко, което изпитвам. Мъжът ми е човек, който отказва близост с мен, освен секс друго сякаш не иска, чувствам се като част от мебелировката в апартамента, чувствам, че таи някаква злоба към мен и в определени моменти се отприщва, когато, по негови думи, му дам повод и започва да се държи отвратително с мен . Аз съм човек, чиито реакции първоначално са първосигнални, ядосвам се лесно, крещя, това е едно от нещата, които мъжът ми не понася в мен. Винаги съм си признавала грешките и съм казвала извинявай, многократно съм се опитвала да говоря с него, дори да го моля да се научим един друг на компромиси, че съм готова да работя по себе си и да променя това в мен, което може да е причина за нашите проблеми, но се сблъсквам с една стена и държание, което цели да ме наказва и да се чувствам зле, понякога си мисля, че иска да ме дресира.  Днес се скарахме и той отново се затвори в себе си, когато не сме скарани е затворен в себе си и не търси никаква близост с мен, а когато сме скарани е ужасно, една непреклонна стена. Разплаках се, защото няма у него никаква реакция, никаква емоция, безразличие и пренебрежение. Казвам му "Добре, дразниш ми се, сподели, нека да говорим, нека се опитаме да се разбираме, защо се държиш така с мен ", на което ми се казва "След като не виждаш реакция от мен, престани, не искам близост с теб, сега като ревеш очакваш да те прегърна, но няма да го направя, защото не искам и не ми пука какво искаш ти, изпитвам досада". Питам защо след като не може да ме понася реши да има дете от мен, на което ми се отговаря, че ми бил направил дете, за да си имам едно в този живот, лошо ли било това, всичко това ми се казва докато се подхилква след което избухвам и започвам да викам, крещя, хвърлям. В отговор получавам, че съм зле с нервите, че съм луда, да се лекувам. Наистина не знам как трябва да се държа с него и не знам какво чувства към мен и какво може да ми поднесе, чувствам, че ме държи в неведение и съм много объркана къде е проблемът, в мен ли е, в него ли е, в двама ли ни е. Страхувам се какво ще се случи, не искам да живея без любов, не искам такова семейство за себе си и детето си. Никога не съм се чувствала обичана, това ми е като някаква вътрешна празнота и чувство, което не мога да разбера, опитвам се да вникна в себе си и чувствам само някаква празнота, чувствам се като непораснала емоционално, чувствам се като дете, което търси любов и подкрепа, но е отхвърлено. Никога не съм се чувствала приета от майка ми, баща ми, дядо ми ме тормозише и биеше, но родителите ми не взимаха мерки и той продължаваше да го прави, докато не стигнах възраст, в която започнах сама да се пазя и защитавам. На родителите ми създавах дискомфорт, когато като дете изразвявах емоция, особено плач и недоволство, започваха да ми крещят да престана да плача. Сега чувствам, че мъжът ми не иска да изразявам себе си, иска да бъда по негов тертип така че да не му създавам дискомфорт, чувствам, че за да бъдат доволни другите от мен трябва да потисна напълно себе си. Това с родителите ми го споделям ако влияе по някакъв начин за сегашното ми положение. Чувствам се неприета от мъжът ми, дори в момента го чувам как си пее в банята, просто на него не му пука, за да живея с него добре трябва да се примиря, че той ще бъде студен с мен, това е истината. Най много ме е страх детето ми да не ме отхвърли и намрази, не искам това да се случва, искам да бъда подкрепа и опора на детето си и се страхувам, че то ще ме отхвърли, още повече, че тази вечер мъжът ми беше прегърнал детето и му обясняваше как не трябвало да бъде като мен, изобщо нормално ли е да говори така този човек. Главата ми ражда най-лошите сценарии за живота ми, страхувам се много и не знам как да се науча на моя си самодостатъчност, да стана като мъжът ми, чувствам, че съм дъното, тотално съсипала живота си с неадекватни избори за себе си в много направления от живота ми, отвратително ми е и сега, че споделям всичко това за себе си, че позволих да пропадна, да бъде пълна неудачница.
Моля Ви да ми дадете съвет за поведение към него. Той се държи пренебрежително и аз избухвам, как да не избухвам, как да се държа и да се съхраня. Как да се науча на самодостатъчност. Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това? Как да приема и живея с неговото темерутство, в момента чувам, че гледа филм и се смее, нормално ли е да се смее така след всичко, което си казахме? Моля Ви дайте ми съвет за адекватно поведение, чрез което да се съхраня и как да свикна с тази празнота в мен така че тя да ми помага, а не да се чувствам безпомощно. Извинявам се за дългия коментар предварително, просто не мога да се изразявам сбито, в резюме.
Благодаря Ви предварително!

Последна редакция: пн, 11 окт 2021, 09:07 от Alegriq2002

# 25
  • Мнения: 17
Тя си взе големия си и си тръгна . Просто ме нарече егоист ,не бях казал факта че винаги още.преди да създадем деца аз й казвах ,че искам само момчета ,защото да продължат името на баща ми,това много я наранява ,нарича ме егоист и че мисля само за себе си м

# 26
  • Мнения: 41
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина


Здравейте, госпожо Иванова, искам да споделя с Вас това, което ме тормози. Дори и като анонимен потребител изпитвах дискомфорт да споделя проблемите си, но се реших, защото не се чувствам добре. Не знам откъде да започна и дали ще бъда максимално обективна, защото монетата има два страни и всеки човек има своята собствена истина.
Аз съм на 30 години, имам дете и съответно мъж, с който нямам брак, но живеем като семейство, защото имаме дете. С него не се разбираме и наистина не знам защо сме заедно и дори направихме крачката да станем родители, знам тъпа съм, че сама се въвлякох в това, но
недейте ме съдете. Аз съм чувствителен и сантиментален човек и може да звучи пародоксално, но и много гневен човек, интроверт, но изразявам емоциите си пред най-близките си хора. Моят мъж е човек тип саможивник, създава впечатление на човек, който си е самодостатъчен. Не мога да го почувствам като човек, на който мога да разчитам и който държи на мен. Наистина се чувствам объркана във всичко, което изпитвам. Мъжът ми е човек, който отказва близост с мен, освен секс друго сякаш не иска, чувствам се като част от мебелировката в апартамента, чувствам, че таи някаква злоба към мен и в определени моменти се отприщва, когато, по негови думи, му дам повод и започва да се държи отвратително с мен . Аз съм човек, чиито реакции първоначално са първосигнални, ядосвам се лесно, крещя, това е едно от нещата, които мъжът ми не понася в мен. Винаги съм си признавала грешките и съм казвала извинявай, многократно съм се опитвала да говоря с него, дори да го моля да се научим един друг на компромиси, че съм готова да работя по себе си и да променя това в мен, което може да е причина за нашите проблеми, но се сблъсквам с една стена и държание, което цели да ме наказва и да се чувствам зле, понякога си мисля, че иска да ме дресира.  Днес се скарахме и той отново се затвори в себе си, когато не сме скарани е затворен в себе си и не търси никаква близост с мен, а когато сме скарани е ужасно, една непреклонна стена. Разплаках се, защото няма у него никаква реакция, никаква емоция, безразличие и пренебрежение. Казвам му "Добре, дразниш ми се, сподели, нека да говорим, нека се опитаме да се разбираме, защо се държиш така с мен ", на което ми се казва "След като не виждаш реакция от мен, престани, не искам близост с теб, сега като ревеш очакваш да те прегърна, но няма да го направя, защото не искам и не ми пука какво искаш ти, изпитвам досада". Питам защо след като не може да ме понася реши да има дете от мен, на което ми се отговаря, че ми бил направил дете, за да си имам едно в този живот, лошо ли било това, всичко това ми се казва докато се подхилква след което избухвам и започвам да викам, крещя, хвърлям. В отговор получавам, че съм зле с нервите, че съм луда, да се лекувам. Наистина не знам как трябва да се държа с него и не знам какво чувства към мен и какво може да ми поднесе, чувствам, че ме държи в неведение и съм много объркана къде е проблемът, в мен ли е, в него ли е, в двама ли ни е. Страхувам се какво ще се случи, не искам да живея без любов, не искам такова семейство за себе си и детето си. Никога не съм се чувствала обичана, това ми е като някаква вътрешна празнота и чувство, което не мога да разбера, опитвам се да вникна в себе си и чувствам само някаква празнота, чувствам се като непораснала емоционално, чувствам се като дете, което търси любов и подкрепа, но е отхвърлено. Никога не съм се чувствала приета от майка ми, баща ми, дядо ми ме тормозише и биеше, но родителите ми не взимаха мерки и той продължаваше да го прави, докато не стигнах възраст, в която започнах сама да се пазя и защитавам. На родителите ми създавах дискомфорт, когато като дете изразвявах емоция, особено плач и недоволство, започваха да ми крещят да престана да плача. Сега чувствам, че мъжът ми не иска да изразявам себе си, иска да бъда по негов тертип така че да не му създавам дискомфорт, чувствам, че за да бъдат доволни другите от мен трябва да потисна напълно себе си. Това с родителите ми го споделям ако влияе по някакъв начин за сегашното ми положение. Чувствам се неприета от мъжът ми, дори в момента го чувам как си пее в банята, просто на него не му пука, за да живея с него добре трябва да се примиря, че той ще бъде студен с мен, това е истината. Най много ме е страх детето ми да не ме отхвърли и намрази, не искам това да се случва, искам да бъда подкрепа и опора на детето си и се страхувам, че то ще ме отхвърли, още повече, че тази вечер мъжът ми беше прегърнал детето и му обясняваше как не трябвало да бъде като мен, изобщо нормално ли е да говори така този човек. Главата ми ражда най-лошите сценарии за живота ми, страхувам се много и не знам как да се науча на моя си самодостатъчност, да стана като мъжът ми, чувствам, че съм дъното, тотално съсипала живота си с неадекватни избори за себе си в много направления от живота ми, отвратително ми е и сега, че споделям всичко това за себе си, че позволих да пропадна, да бъде пълна неудачница.
Моля Ви да ми дадете съвет за поведение към него. Той се държи пренебрежително и аз избухвам, как да не избухвам, как да се държа и да се съхраня. Как да се науча на самодостатъчност. Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това? Как да приема и живея с неговото темерутство, в момента чувам, че гледа филм и се смее, нормално ли е да се смее така след всичко, което си казахме? Моля Ви дайте ми съвет за адекватно поведение, чрез което да се съхраня и как да свикна с тази празнота в мен така че тя да ми помага, а не да се чувствам безпомощно. Извинявам се за дългия коментар предварително, просто не мога да се изразявам сбито, в резюме.
Благодаря Ви предварително!

Последна редакция: вт, 12 окт 2021, 18:57 от Ина Иванова

# 27
  • Мнения: 41
Съжалявам да чуя това.

Бяхте споменал, че според Вас, жена Ви страда от "феминизъм", защото иска дъщеря, но не бяхте споменал, че сте й заявил, че искате само синове, за да продължат името на баща Ви.

Как бихте нарекъл това да искате само момчета?

Нима, ако беше Ви родила дъщери, това означава, че сте по-малко мъж?

Как Ви кара да се чувствате развоят на събитията?

Дали Вие нямаше да постъпите с нея по този начин, ако тя беше родила дъщери, щяхте ли да я обвинявате, че не  е продължила името на баща Ви, както сега тя обвинява Вас?

В основата на крахът на взаимоотношенията явно седят ценности, обслужващи криворазбрано идеи, които нямат нищо общо със създаването на стабилно семейство. Децата са дар, независимо дали са момчета или момичета. Не можем нито без женското, нито без мъжкото начало.

Надявам се, че ще успеете да осмислите мотивацията, която сте имал Вие в началото да искате само момчета
и ще можете по-ясно да видите колко много си приличат крайните идеи, които и двамата изповядвате.

Силно се надявам децата Ви да не страдат от всичко това.

Тя си взе големия си и си тръгна . Просто ме нарече егоист ,не бях казал факта че винаги още.преди да създадем деца аз й казвах ,че искам само момчета ,защото да продължат името на баща ми,това много я наранява ,нарича ме егоист и че мисля само за себе си м

# 28
  • Мнения: 5
Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

Последна редакция: ср, 13 окт 2021, 00:15 от AnMary

# 29
  • Мнения: 14
Здравейте!

Четох с интерес въпросите и отговорите под Вашата тема.

Честно казано не знам как да започна. Имам известни грижи и неща, които много ме тревожат.
Като цяло съм много амбициозна и имам много неща "в кошницата".
Усещам, че времето не ми стига. Усещам как изтича мажду пръстите. На моменти изпитвам много силна тревожност, сякаш не искам да се боря повече. Гледам да не говоря много за чувствата си, като ми е зле просто си плача сама. Старая се да се раздавам и да правя каквото мога за близките ми и да не съм в тежест, но знам, че не е така.

В такива моменти си казвам, толкова е трудно всичко, ако ме няма и на тях ще им е по-леко. После се усещам, че тези мисли не са никак хубави и гледам да се разведрявам с нещо. Като цяло съм позитивен човек, не съм депресарка.

Гледам да се грижа, да съм полезна, но се чувствам много много зле. Затова седнах тук да пиша на Вас. Докато пиша отново си мисля колко съм глупава да се чувствам по този начин, вместо да работя по-здраво и да си оправя нещата.

Като в тъмен тунел съм и не виждам надежда. Живея ден за ден. Хем имам стремежи, но вече ми се стуват много далечни и сякаш нямам мотивация да ги гоня толкова устремено.

Чувствам, че нищо не заслужавам. Според Вас какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?

Благодаря предварително за отделеното време да ми отговорите!

# 30
  • Мнения: 41
Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

Последна редакция: ср, 13 окт 2021, 13:24 от Ина Иванова

# 31
  • Мнения: 41
Здравейте Облаче_111,

Благодаря за добрите думи, радвам се, че откривате полза от написаното в темата.
Не рядко, докато четем за проблемите на друг човек, може да намерим отчасти себе си в написаното и да осъзнаем, че не сме сами в това, което изживяваме.

От написаното от Вас усещам, че сте човек, който е сложил голяма тежест на раменете си и вярвате, че ако не натоварвате другите ще успеете да се справите с всичко.

Но ние сме социални същества и общуването е от огромна важност за нас. Имайте предвид, че споделянето на това, което Ви мъчи с доверени близки ще Ви помогне да освободите част от емоционалния товар.

Дори в момента на споделяне ще усетите, че част от проблемите, които имате буквално стават по-малки. Докато стаяваме чувство на тъга, то става по-голямо и по-голямо, защото мислейки за проблем само от нашата гледна точка го прави буквално нерешим.

Поддържането на приятелства и близки социални взаимотношения ни помагат да се предпазваме от депресивни състояния, правят ни по-мотивирани  и дори това укрепва имунната ни система.

Затова Ви приканвам да отоврите сърцето си и да споделяте повече. Вие работите много и си слагате висока летва, но ако се борите все сама силите Ви ще се изчерпат.

Ако започнете да споделяте повече, Вашите близки ще Ви дадат нова гледна точка и подкрепа. Не рядко, дори само като споделим един проблем, усещаме как неговата сила отслабва и че всъщнист нищо не е толкова лошо, колкото ни се е струвало, докато сами сме се опитвали да си блъскаме главата и да го решим.

Ще се радвам да напишете какво се случва с Вас!
Ина


Здравейте!

Четох с интерес въпросите и отговорите под Вашата тема.

Честно казано не знам как да започна. Имам известни грижи и неща, които много ме тревожат.
Като цяло съм много амбициозна и имам много неща "в кошницата".
Усещам, че времето не ми стига. Усещам как изтича мажду пръстите. На моменти изпитвам много силна тревожност, сякаш не искам да се боря повече. Гледам да не говоря много за чувствата си, като ми е зле просто си плача сама. Старая се да се раздавам и да правя каквото мога за близките ми и да не съм в тежест, но знам, че не е така.

В такива моменти си казвам, толкова е трудно всичко, ако ме няма и на тях ще им е по-леко. После се усещам, че тези мисли не са никак хубави и гледам да се разведрявам с нещо. Като цяло съм позитивен човек, не съм депресарка.

Гледам да се грижа, да съм полезна, но се чувствам много много зле. Затова седнах тук да пиша на Вас. Докато пиша отново си мисля колко съм глупава да се чувствам по този начин, вместо да работя по-здраво и да си оправя нещата.

Като в тъмен тунел съм и не виждам надежда. Живея ден за ден. Хем имам стремежи, но вече ми се стуват много далечни и сякаш нямам мотивация да ги гоня толкова устремено.

Чувствам, че нищо не заслужавам. Според Вас какво мога да направя, за да се почувствам по-добре?

Благодаря предварително за отделеното време да ми отговорите!

# 32
  • Мнения: 14
Благодаря за отговора!
Не се бях замисляла за това и сега осъзнавам, че съм си пречела сама да се почувствам по-добре.
Това осъзнаване ме накара доста да се разведря. След като прочетох отговора Ви, даже излязох на обяд с колежка и й разказах някакви дребни неща и се получи интересен разговор. не съм се разкривала много, но дори малкото, което направих като крачка в тази посока ми показа, че наистина е добра посока за мен.

Ще продължавам да работя по това, благодаря отново, дадохте ми нов смисъл!
Днес съм по-усмихната, благодарение на Вас!
Всичко най-добро Ви пожелавам!


Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

# 33
  • Мнения: 5
Скрит текст:
Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.
Здравейте!
Преди бях слаба, под 50 килограма, но откакто забременях и родих качих килограми, които почти не съм свалила, не съм дебела, по-скоро вече съм си в норма за височината, но не се харесвам, преди също не се харесвах. Аз имам леко прегърбена стойка, опитвам се да стоя с по изправени рамене, но не се усещам как отново заемам по прегърбена позиция. Относно храната и преди и сега изпитвам вина, когато хапна повече, храня се малко, дори предпочитам да гладувам, въобразявам си, че се чувствам по-лека и наистина имам повече настроение отколкото ако се храня, сигурно звучи нелепо, но е така. Когато се храня, започвам да мисля, че ставам по-тежка, представям си как ми се образуват паласки, целулит и се отказвам. Да, когато съм притеснена нямам никакъв апетит. Обичам сладко, понякога само това съм яла през деня. Имам проблеми с дишането, ходила съм на много лекари, всички стигат до заключението, че ми няма нищо, препращат ме на психиатър, в крайна сметка се оказа, че имам алергия, която отчасти ми създава дискомфорта с дишането. Като малка съм правила пристъпи на задушаване, но отново се оказва, че са на психическа основа. Ходя с широки дрехи, отчасти прикривам тялото си по този начин, но също така широкото ми дава усещане за простор и свобода и наистина се харесвам с по-широки дрехи.
Мъжът ми не бих казала, че е слаб, но не е и дебел, нормален. Това, което съм забелязала е, че сякаш тялото му не е типично мъжко, звучи налудничаво, но е така. При мъжката фигура е характерно по принцип широките рамене, по - тесния ханш. При мъжът ми сякаш ханшът е
по-широк от раменете, някак ми е по женско телосложението му. Склонен е да трупа/качва в областта на ханша и бедрата, а в раменете е някак слаб. Не ходи прегърбен, но като се вгледаш повече слабите рамене по някакъв начин създават усещане, че е малко прегърбен. Има странна походка, уж стъпва на цяло ходило, но все едно се носи на сантиметри от земята и раменете му стоят така все едно не му е удобно с тях.
Той имаше проблеми с кожата, акне преди време и проблеми с кръста, получи дискова херния. Яде доста бързо, ако сме си купили пица, докато аз съм по средата на първото парче, той вече е изял две парчета. Той прави и странни мимики, когато е притеснен, включително и се е изчервявал, но когато му кажа нещо в тази посока отрича да е така, твърди, че нищо не го притеснява, което не съм сигурна, че е така.

Последна редакция: ср, 13 окт 2021, 23:57 от AnMary

# 34
  • Мнения: 41
Чудесно начало!

Пишете отново след седмица-две и кажете дали тази стратегия продължава да Ви помага!

Всичко добро!


Благодаря за отговора!
Не се бях замисляла за това и сега осъзнавам, че съм си пречела сама да се почувствам по-добре.
Това осъзнаване ме накара доста да се разведря. След като прочетох отговора Ви, даже излязох на обяд с колежка и й разказах някакви дребни неща и се получи интересен разговор. не съм се разкривала много, но дори малкото, което направих като крачка в тази посока ми показа, че наистина е добра посока за мен.

Ще продължавам да работя по това, благодаря отново, дадохте ми нов смисъл!
Днес съм по-усмихната, благодарение на Вас!
Всичко най-добро Ви пожелавам!


Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

# 35
  • Мнения: 41
Близо съм била в допусканията.
Нещата, които описвате и при двамата са изражения на това, за което писах по-рано.
Физически израз на психологическа травма. Има ред причини и обяснения за всяко едно.

Всеки от вас има нужда да излекува това, което го мъчи от ранно детство и да се приемете един друг като новото начало - нов модел на поведение, който да създадете и да е в името на общото Ви дете.

За да създадете здраво семейсвто, всеки един от вас трябва да поеме отговорност първо към самия себе си.
Просто да си кажете, да това съм аз, това са моите болки и тревоги, но не искам да ги замитам под килима, а искам да ги изкарам на светло, да говоря за тях. Да потърсите подкрепа по пътя.

След това ще можете да осъзнаете, че не сте се намерили случайно, а е за да видите у другия, това, което всеки от вас има като своя травма и рана в себе си. Вие малко или много си приличате. Затова и двамата толкова ви боли да виждате у другия своята тъмна страна и се сочите с пръст и сте в конфликт.

Поговорете си с него, опитайте да му покажете, че ако искате здраво семейство и да отгледате щастливо дете, на което не искате да прехвърляте собствените си травми или да му създавате нови, сега е момента за промяна.

Пожелавам Ви успех!


Скрит текст:
Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.
Здравейте!
Преди бях слаба, под 50 килограма, но откакто забременях и родих качих килограми, които почти не съм свалила, не съм дебела, по-скоро вече съм си в норма за височината, но не се харесвам, преди също не се харесвах. Аз имам леко прегърбена стойка, опитвам се да стоя с по изправени рамене, но не се усещам как отново заемам по прегърбена позиция. Относно храната и преди и сега изпитвам вина, когато хапна повече, храня се малко, дори предпочитам да гладувам, въобразявам си, че се чувствам по-лека и наистина имам повече настроение отколкото ако се храня, сигурно звучи нелепо, но е така. Когато се храня, започвам да мисля, че ставам по-тежка, представям си как ми се образуват паласки, целулит и се отказвам. Да, когато съм притеснена нямам никакъв апетит. Обичам сладко, понякога само това съм яла през деня. Имам проблеми с дишането, ходила съм на много лекари, всички стигат до заключението, че ми няма нищо, препращат ме на психиатър, в крайна сметка се оказа, че имам алергия, която отчасти ми създава дискомфорта с дишането. Като малка съм правила пристъпи на задушаване, но отново се оказва, че са на психическа основа. Ходя с широки дрехи, отчасти прикривам тялото си по този начин, но също така широкото ми дава усещане за простор и свобода и наистина се харесвам с по-широки дрехи.
Мъжът ми не бих казала, че е слаб, но не е и дебел, нормален. Това, което съм забелязала е, че сякаш тялото му не е типично мъжко, звучи налудничаво, но е така. При мъжката фигура е характерно по принцип широките рамене, по - тесния ханш. При мъжът ми сякаш ханшът е
по-широк от раменете, някак ми е по женско телосложението му. Склонен е да трупа/качва в областта на ханша и бедрата, а в раменете е някак слаб. Не ходи прегърбен, но като се вгледаш повече слабите рамене по някакъв начин създават усещане, че е малко прегърбен. Има странна походка, уж стъпва на цяло ходило, но все едно се носи на сантиметри от земята и раменете му стоят така все едно не му е удобно с тях.
Той имаше проблеми с кожата, акне преди време и проблеми с кръста, получи дискова херния. Яде доста бързо, ако сме си купили пица, докато аз съм по средата на първото парче, той вече е изял две парчета. Той прави и странни мимики, когато е притеснен, включително и се е изчервявал, но когато му кажа нещо в тази посока отрича да е така, твърди, че нищо не го притеснява, което не съм сигурна, че е така.

# 36
  • Мнения: 5
Здравейте, пише ви Алегрия, писах Ви в темата, в която давате съвети на хора в нужда.
Извинявам се, че Ви пиша и че може да Ви досаждам, знам, че не сте длъжна нито да прочетете, нито да ми отговорите, не сте длъжна да се товарите с чуждите неволи. Работата Ви е да се товарите с чуждите неволи, а не просто така да изслушвате/четете заради което Ви се извинявам, че една непозната Ви досажда по някакъв начин.
Другият месец ще Ви пиша, за да започна консултации при Вас ако Вашият график Ви позволява да ме приемете, защото може да имате запълнен график и да не е възможно.
Искам да Ви споделя, че с мъжът ми ще се разделим. Още не мога да осъзная какво чувствам, родителите ми боледуват  в момента, предвид ковид ситуацията и това, че майка ми е без обоняние ме е страх да се прибера веднага в родния си дом с малко дете. Решихме с бащата на детето ми да останем с детето седмица поне докато родителите ми оздравеят и ще го напусна.
Опитах да говоря с него, за да оправим нещата между нас, но той ми каза, че не сме семейство. Не си говори с мен, тази сутрин му казах, че не можем така да продължаваме и го попитах какво иска и чувства. Той ми каза, че не ме обича, че не иска да споделя едно легло с мен, че не иска нищо от мен дори и секс вече не искал от мен. Попитах го защо толкова години ме ползва за патерица и защо не ми каза още преди да имаме дете какво иска. Той ми каза, че съм лепка от която няма отърване, казах му, че човек ако не иска да е с някой просто няма да бъде с него и няма да се оправдава с думите, че от мен няма отърване, все пак не съм го насилствено накарала да е с мен. Той се върна при мен след раздялата, не аз при него. Казах му, че съм вярвала, че ме обича щом се е решил да има дете от мен и иска да бъде с мен. Той ми каза, че това дете не е направено съзнателно, аз е трябвало да се пазя, а той просто си е правил кефа докато се любим. Каза ми, че много добре съм знаела, че не ме обича, което не е така, аз му повярвах, поведението му към мен беше съвсем различно, но сега се опитва да ми внуши, че аз самата не виждам правилно реалността и проблемът е само в мен, това възможно ли е, объркана съм. Каза ми, че не съм добър човек, че съм злобна нещастница, комплексирана, че не харесвал, че имам ниско самочувствие, че не харесвал стилът ми на обличане, че не съм била човек на предизвикателствата, че вечно съм била със заровена в пясъка глава. Попитах го смята ли за адекватна причина за раздяла това как съм се обличала и той ми каза, че да. Просто онямях. Извинявам се, че Ви досаждам по някакъв начин, но не знам точно какво правя в момента, не съм на себе си, от думите му ме заболя, но те сякаш не достигнаха толкова в мен, че да почувствам каквато и да е емоция. Разбирам от думите му, че вина за всичко имам само аз, но как след като съм толкова неприятна за него той стои с мен 8 години. Другото, което ми каза е, че ако искам да взимам детето при мен, а ако искам да го оставя при него,почувствах се зле, как мисли, че след цялото му отношение към мен, особено след това с кефа, който си правил мога просто така да оставя детето при него и аз да си живея живота, изобщо мисли ли, че аз не съм някакъв неодушевен предмет и имам чувства, за да ми предлага подобни неща. След като се прибера в родната си къща тогава ще усетя болката от всичко-изоставена, сама с малко дете при родителите си. Стигнах абсолютното дъно. Думите му бяха тежки, изкара ме все едно съм някакво ужасно същество. Не трябваше да го питам, просто трябваше да приема, че не ме обича и да търпя, промяната ме плаши и как ще пренаредя живота си от тук нататък. Аз съм виновна за всичко, щом имам кофти характер, явно от там произтичат проблемите, аз провалих всичко между нас, а той ми беше дал втори шанс.
Извинявам се, че Ви притеснявам, имах нужда да споделя с непознат. Прощавайте.

# 37
  • Мнения: 41
Здравейте Алегрия,

Когато става дума за консултиране винаги се старая да получа максимално повече информация преди да стигна до заключение и да го споделя. В случая с отношението от мъжа Ви разбирам нещо много ясно - той прилага над Вас "гаслайтинг". Терминът „gaslighting“ е познат от пиесата "Angel Street", която е екранизирана във филма му "Gas Light" от Хичкок. Разказва за контролиращ съпруг, който се опитва да вмени на жена си, че полудява. Това е много силно въздействаща форма на манипулация.

Целта е да накара жертвата да започне да се съмнява и да постави под въпрос своята здрав разум и възможност да мисли адекватно. В резултат до такава степен да започне да се съмнява кое е реалност и кое плод на въображението, че да започне да се съмнява дали няма психически отклонения (което разбира се не е вярно, а е плод на продължителната манипулация). Прочетете повече за това какво е гаслайтинг и Ви препоръчвам да изгледате този филм ("Gas Light").

Съжалявам, че в момента се чувствате така, но сега е момента да покажете сила и да направите първите стъпки в счупването на модела, в който живееете и да сложите ново начало.

Имате два варианта - да продължите по същия начин и да живеете в този кръговрат на нещастие или да си дадете шанс да започнете отначало.

Защото, ако искате да станете силна жена, която намира любовта, трябва да изчистите място в живота си, за да може това да дойде при Вас. Иначе няма как да получите нов дар от съдбата, ако ръцете Ви са пълни с емоциалнен багаж, който носите навсякъде със себе си.

Важно е да излекувате раните, които тази връзка Ви е нанесла и да се погрижите за себе си.

Освен, че го дължите на себе си, Вие дължите и на Вашето дете да отрасне в здравословна среда, като минимизрате това да бъде свидетел на токсичните отношения на своите родители и да развие травми, които да бележат живота му. Силата на неговата майка ще е пример за него и ще бъде до Вас, когато порасне и знае колко много сте направила, за да живее в любяща среда.

За да имате сили да се погрижите за детето, трябва първо да се погрижите за себе си. Ако живеете по начин, в който непрекъснато се люшкане напред назад емоционално, съобразявайки се с настроението на бащата на детето ви, то никога няма да постигнете стабилност в живота си и постепенно ще страда както психиката, така и физиката Ви.

А относно полседните Ви думи "Не трябваше да го питам, просто трябваше да приема, че не ме обича и да търпя, промяната ме плаши и как ще пренаредя живота си от тук нататък. Аз съм виновна за всичко, щом имам кофти характер, явно от там произтичат проблемите, аз провалих всичко между нас, а той ми беше дал втори шанс.":

Не се опитвайте да отстъпвате назад и да не поемате отговорност за съдбата си. Не се плашете от промяната, плашете се, че нищо от начина Ви на живот няма да се промени.

Прочетете повече за това какво е токсична връзка в тези две статии, които съм написала в сайта на Наука за хората:

https://[code]https://naukazahorata.com/%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%81 … 0%B7%D0%BA%D0%B0/

https://naukazahorata.com/%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%87%D … 0%BD%D0%B8%D1%8F/

Разгледайте блога, има още теми, който биха Ви били полезни.


Относно желанието за консултация, ще Ви очаквам да ми пишете!

До скоро,
Ина

Здравейте, пише ви Алегрия, писах Ви в темата, в която давате съвети на хора в нужда.
Извинява ом се, че Ви пиша и че може да Ви досаждам, знам, че не сте длъжна нито да прочетете, нито да ми отговорите, не сте длъжна да се товарите с чуждите неволи. Работата Ви е да се товарите с чуждите неволи, а не просто така да изслушвате/четете заради което Ви се извинявам, че една непозната Ви досажда по някакъв начин.
Другият месец ще Ви пиша, за да започна консултации при Вас ако Вашият график Ви позволява да ме приемете, защото може да имате запълнен график и да не е възможно.
Искам да Ви споделя, че с мъжът ми ще се разделим. Още не мога да осъзная какво чувствам, родителите ми боледуват  в момента, предвид ковид ситуацията и това, че майка ми е без обоняние ме е страх да се прибера веднага в родния си дом с малко дете. Решихме с бащата на детето ми да останем с детето седмица поне докато родителите ми оздравеят и ще го напусна.
Опитах да говоря с него, за да оправим нещата между нас, но той ми каза, че не сме семейство. Не си говори с мен, тази сутрин му казах, че не можем така да продължаваме и го попитах какво иска и чувства. Той ми каза, че не ме обича, че не иска да споделя едно легло с мен, че не иска нищо от мен дори и секс вече не искал от мен. Попитах го защо толкова години ме ползва за патерица и защо не ми каза още преди да имаме дете какво иска. Той ми каза, че съм лепка от която няма отърване, казах му, че човек ако не иска да е с някой просто няма да бъде с него и няма да се оправдава с думите, че от мен няма отърване, все пак не съм го насилствено накарала да е с мен. Той се върна при мен след раздялата, не аз при него. Казах му, че съм вярвала, че ме обича щом се е решил да има дете от мен и иска да бъде с мен. Той ми каза, че това дете не е направено съзнателно, аз е трябвало да се пазя, а той просто си е правил кефа докато се любим. Каза ми, че много добре съм знаела, че не ме обича, което не е така, аз му повярвах, поведението му към мен беше съвсем различно, но сега се опитва да ми внуши, че аз самата не виждам правилно реалността и проблемът е само в мен, това възможно ли е, объркана съм. Каза ми, че не съм добър човек, че съм злобна нещастница, комплексирана, че не харесвал, че имам ниско самочувствие, че не харесвал стилът ми на обличане, че не съм била човек на предизвикателствата, че вечно съм била със заровена в пясъка глава. Попитах го смята ли за адекватна причина за раздяла това как съм се обличала и той ми каза, че да. Просто онямях. Извинявам се, че Ви досаждам по някакъв начин, но не знам точно какво правя в момента, не съм на себе си, от думите му ме заболя, но те сякаш не достигнаха толкова в мен, че да почувствам каквато и да е емоция. Разбирам от думите му, че вина за всичко имам само аз, но как след като съм толкова неприятна за него той стои с мен 8 години. Другото, което ми каза е, че ако искам да взимам детето при мен, а ако искам да го оставя при него,почувствах се зле, как мисли, че след цялото му отношение към мен, особено след това с кефа, който си правил мога просто така да оставя детето при него и аз да си живея живота, изобщо мисли ли, че аз не съм някакъв неодушевен предмет и имам чувства, за да ми предлага подобни неща. След като се прибера в родната си къща тогава ще усетя болката от всичко-изоставена, сама с малко дете при родителите си. Стигнах абсолютното дъно. Думите му бяха тежки, изкара ме все едно съм някакво ужасно същество. Не трябваше да го питам, просто трябваше да приема, че не ме обича и да търпя, промяната ме плаши и как ще пренаредя живота си от тук нататък. Аз съм виновна за всичко, щом имам кофти характер, явно от там произтичат проблемите, аз провалих всичко между нас, а той ми беше дал втори шанс.
Извинявам се, че Ви притеснявам, имах нужда да споделя с непознат. Прощавайте.
[/code]

Последна редакция: нд, 17 окт 2021, 14:23 от Ина Иванова

# 38
  • Мнения: 10
Здравейте. От одавна имам проблеми и изпадам в дупки от време на време, но все по трудно излизам от тях. Аз съм осиновена от бебе и когато навърших 5 години решиха да ми го съобщят. Въпреки, че не са ми родни майка и баща винаги са се грижили за мен, но аз постоянно имах страхове, че ще им писне да се грижат за мен и ще оставят, не споделях с родителите ми проблеми за да не ги натоварвам и да не им писне от мен. Затворен човек съм. Като малка децата ме тормозеха, после и в гимназията имах проблем защотото не пиех, не пушех, не ходех по заведения. Ако не си като другите те се държат лошо. Тогава майка ми ме заведе на лекар и ми изписаха ататакс, защото всеки ден ме болеше глава и повръщах. След гимназията нещата се успокоиха, но уви попаднах във връзка с човек, който беше лош с мен. Няколко години след това попаднах на настоящият ми приятел, но понеже е доста по-голям родителите ми неискат да го виждат и да се запознаят с него.Той не е бил женен, родителите му и близките му ме приемат добре като съм при него. Баща му също ме покани да живея там. Родителите ми Постоянно ме наричат боклук и курва и сипят обиди а аз съм имала само двама мъже в живота ми до сега. Може би ме обиждат така защотото не съм родно дете или какво? 6 години вече така кавги и обиди. Родителите ми са на по 75 години и живеем заедно. Помагам за много неща тъй като са възрастни, но не го оценяват. На скоро майка ми получи тежка кардиологична криза и неискаха да я приемат в болница но един добър лекар помогна и я приеха. Много се депресирах. Това се случи преди около месец. Тя вече се стабилизира, но аз не съм.
Грижа се и помагам въпреки нейното държание и неразбиране към мен. Имам проблем със съня от малка, но след изписването на майка ми имаше период да не спя 5 нощи. Ходих на невролог. Даде ми мелатонин, ремотив. Аз имах от майка ми диазепам и ксанакс. Взимала съм и преди за по няколко вечери,но рядко. Проблемът е, че и те не ми действат и не ме успокояват. Чувствам се в безизходица, изморена психически, разкъсана между моя живот и този на болните ми родители.. В крайна сметка няма да се откажа от своя живот и от човека който ме прави щастлива заради кефа на родителите ми. Нямам самочувствие, нямам желание за нищо, иска ми се имам поне един спокоен ден без проблеми. Спокоен човек съм. Събирам несправедливости и обиди и след време избухва в агресия, когато чашата прелее. Удрям стената или хвърлям нещо и след 5 минути ми минава. Това сякаш е единственият ми протест и израз на недоволство които проявявам. Напоследък и тази ми черта изчезна и всичко насъбрано си остава в мен. Дори мямам енергия да се ядосам и да изкарам емоцията навън.
Как да постъпя и какво да направя за да може малко от малко всички да сме доволни

# 39
  • Мнения: 41
Здравейте, Ilieva!

Имам няколко въпроса:
Как се държаха с Вас родителите Ви, докато бяхте малка?
Проблемите във взаимоотношенията започнаха след като се запознахте с приятелят Ви ли?
Колко време продължи първата проблемна връзка? Как се разделихте?
Разкажете малко повече за сегашния Ви приятел - колко време сте заедно, какви са отношенията Ви?
В момента работите/учите ли? Имате ли ангажименти или сте си все у дома с родителите?
Имате ли приятели?
Как се чувствате спрямо биологичните Ви родители?

Ще очаквам да разкажете малко по-подробно за ситуацията около Вас!
Ина

Здравейте. От одавна имам проблеми и изпадам в дупки от време на време, но все по трудно излизам от тях. Аз съм осиновена от бебе и когато навърших 5 години решиха да ми го съобщят. Въпреки, че не са ми родни майка и баща винаги са се грижили за мен, но аз постоянно имах страхове, че ще им писне да се грижат за мен и ще оставят, не споделях с родителите ми проблеми за да не ги натоварвам и да не им писне от мен. Затворен човек съм. Като малка децата ме тормозеха, после и в гимназията имах проблем защотото не пиех, не пушех, не ходех по заведения. Ако не си като другите те се държат лошо. Тогава майка ми ме заведе на лекар и ми изписаха ататакс, защото всеки ден ме болеше глава и повръщах. След гимназията нещата се успокоиха, но уви попаднах във връзка с човек, който беше лош с мен. Няколко години след това попаднах на настоящият ми приятел, но понеже е доста по-голям родителите ми неискат да го виждат и да се запознаят с него.Той не е бил женен, родителите му и близките му ме приемат добре като съм при него. Баща му също ме покани да живея там. Родителите ми Постоянно ме наричат боклук и курва и сипят обиди а аз съм имала само двама мъже в живота ми до сега. Може би ме обиждат така защотото не съм родно дете или какво? 6 години вече така кавги и обиди. Родителите ми са на по 75 години и живеем заедно. Помагам за много неща тъй като са възрастни, но не го оценяват. На скоро майка ми получи тежка кардиологична криза и неискаха да я приемат в болница но един добър лекар помогна и я приеха. Много се депресирах. Това се случи преди около месец. Тя вече се стабилизира, но аз не съм.
Грижа се и помагам въпреки нейното държание и неразбиране към мен. Имам проблем със съня от малка, но след изписването на майка ми имаше период да не спя 5 нощи. Ходих на невролог. Даде ми мелатонин, ремотив. Аз имах от майка ми диазепам и ксанакс. Взимала съм и преди за по няколко вечери,но рядко. Проблемът е, че и те не ми действат и не ме успокояват. Чувствам се в безизходица, изморена психически, разкъсана между моя живот и този на болните ми родители.. В крайна сметка няма да се откажа от своя живот и от човека който ме прави щастлива заради кефа на родителите ми. Нямам самочувствие, нямам желание за нищо, иска ми се имам поне един спокоен ден без проблеми. Спокоен човек съм. Събирам несправедливости и обиди и след време избухва в агресия, когато чашата прелее. Удрям стената или хвърлям нещо и след 5 минути ми минава. Това сякаш е единственият ми протест и израз на недоволство които проявявам. Напоследък и тази ми черта изчезна и всичко насъбрано си остава в мен. Дори мямам енергия да се ядосам и да изкарам емоцията навън.
Как да постъпя и какво да направя за да може малко от малко всички да сме доволни

# 40
  • Мнения: 10
Родителите ми винаги са се държали добре с мен когато бях малка. Нищо не ми е липсвало. На 5 години ми съобщиха за осиновяването. Но чувството, пе си роден нежелан не е приятно. Родителите ми са хора са остаряло виждане за живота. Не приемат мъж и жена  да съжителстват без брак. Имах приятелки но
Се разбягаха тъй като родителите ми не приемат неженени двойки вкъщи.
Бившия и първи мой приятел ме подлъга през нета когато бях на 17. Но реално първият полов контакт беше когато навърших 19.имах труден период в училище и ме подлъга с мили думи. Но беше комплексар. Постоянно обиждаше жените, сваляше се и с други. Виждахме се веднъж в годината. Опитах се да го променя, да го накарам да ме обикне но без полза. Искаше от мен всичко без да ми дава нищо. Мислех че в бъдеще ще заживеем заедно но не се получи. Загубих 7 години в опити и чакане. Накрая 2 години не се бяхме виждали. Запознах се в нета със сегашния ми приятел и му написах пе всичко е приключило и така свърши първата ми връзка.
Сегашният ми приятел сме от 6 години заедно. С него имам усешане че се познаваме от гидини. Имаме еднакви интереси и виждания за живота, еднакви проблеми. Имаме общи хобита. Той не е бил женен и няма деца. извади ме от зловредната връзка и фалшива любов. Бързо се видяхме на живо. След две седмици телефони и писане се видяхме и прекарахме чудесни 3 дни заедно. Той е мил, грижовен и искрен и с добро сърце. Също стилен и привлекателен. Сега стана на 60 а аз на 31. Висок и слаб и изглежда доста по-млад. Навън винаги ме държи за ръка, дава ми дрехата му ако ми е студено. Винаги вижда ако нещо ме тревожи, знае какви храни харесвам, какви дрехи и като цяло какво ми харесва. И без да казвам нищо ме разбира. Грижи се за комфорта ми. Прегръща ме много, прави ми масажи, суши ми косата след баня или ми приготвя любимата храна Прави ми малки изненади и подаръци, както и аз на него.. Изненада да отидем на мач или на театър. Даде ми неговите приятели, неговите близки. Тъй като когато отида при него в Гърция оставам в дома му. В съседство са родителите му и племенниците му и се разбиране чудесно. Сутрин ми оставя ключа от апартамента и има пълната свобода да изляза с близките му или сама. Винаги гледане и да излезем някъде и да не се затваряне вкъщи. Когато сме компания винаги следи ако ми е комфортно. За 6.години не сме имали проблеми. Дори и домакинските работи са приятни или ги вършим заедно или се редуваме. С него се чувствам значима а не секс играчка като с бившия. В легото нямаме проблеми. Родителите ми не искат да се запознаят с него заради годините. Той искаше да идва вкъши и да помага с каквто може но уви. За това аз ходя през няколко месеца ори него в Гърция. Той ако дойде ходим на хотел. Последно останах за месец и нещо при него. На тръгване и баща му се разплака да истана рам и че може да намерим работа там. С ориятеля ми и двамата сме бедни. Имаме пари колкото да преживяваме. Аз работя като библиотекар тук в България. Мислех да се преместя вече там но се слупиха проблемите със здравето на родителите ми.  Всеки път когато пътъвам ме наричат боклук и курва и правят драми.. С приятеля ми се чувствам обичана и свободна, намам притеснение за нищо с него.
В България приятели нямам. Познати и колеги. Не излизам тук. Работа-вкъщи е ежедневието ми без приятеля ми. Имах приятелки преди години но ме излъгаха и предадоха. Не допускам лесно хора до себе си. Към биологичните родители не чувствам нищо. Зашо да се интересувам от хора които са ме изоставили.
Много е лошо да трябва да избирам между родителите ми и личния ми живот. Има ли начин те да приемат връзката ми. За сега са непреклонни. Няма да оставя любимия човек повек заради капризите на старците. Винаги знам че мога да разчитам на него, както и той на мен. Дори първата любов не беше толкова силна като тази сега. Ако не са родителите ми щях да бъда щастлива напълно. Ако го приемат и не се държат зле с мен нищо друго не искам. Не ми трябват материални неща.. Само спокойствие и щастие искам.
Мъчи ме притеснение и безсъние. Иска ми се родителите ми да ме приемат такава каквато съм и да уважават изборите ми и личния ми живот. Обичам ги и тях и съм притеснена че са стари и болни. Майка ми е на 78. Още не съм готова да ги изгубя. Знам че е нормално да си отидат един ден, че всички умираме рано или късно. Хората с млади родители поне живеят спокойно живота си.
Прикачам снимка на мен и приятеля ми

Последна редакция: вт, 19 окт 2021, 07:35 от Ilieva. A

# 41
  • Мнения: 18
Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.

# 42
  • Мнения: 14
Nature Star2Nature Star2Nature Star2Здравейте!

Пиша отново, за да Ви споделя, че лека-полека моето положение започва да се подобрява.
Тези дни си наложих да споделям малко повече с моите близки.
Даже използвах някои от въпросите (36 въпроса), които споделихте в началото на темата, за да ми идват идеи да разприказвам моите родители. Много ме изненада колко интересно ни се получаваше и даже имах няколко пъти, в които се разплаквам пред майка ми, а това не го допусках. Просто емоцията от общуването така ме разтърси, че всички стаени емоции сякаш излизат от мен. Определено усещам, че това е сериозен процес. Но имам все още проблем да се отпускам с други хора, все някак се дръпвам и изпадам в капан на собствените си мисли как да продължа разговор, какво да кажа и т.н.Разгледах сайта Ви и попаднах на обучението по социални умения, което провеждате и ми хрумна, че може би това е добра крачка, за да си помогна занапред.Но в същото време разгледах и това по презентационни умнеия и си казах, че и това също е нещо, върху което трябва да разботя и ще ми е особено полезно да се науча на тънкостите и да ми помага в работен план. Според Вас, кое от двете е добре да запиша първо?

От това, което ми написахте в мен се отвори сякаш нов поглед и наистина искам да се запозная с Вас и да дйда на Ваше обучение. Изгледах Ваши интервюта, изгледах и TEDtalk-а Ви... Изчестох много статии от сайта Ви.
В мен се изгражда силна увереност, че Вие ще сте човек, от който мога да науча много.
Искам да Ви благодаря, защото наистина много ми помогнахте! Nature Star2



Чудесно начало!

Пишете отново след седмица-две и кажете дали тази стратегия продължава да Ви помага!

Всичко добро!


Благодаря за отговора!
Не се бях замисляла за това и сега осъзнавам, че съм си пречела сама да се почувствам по-добре.
Това осъзнаване ме накара доста да се разведря. След като прочетох отговора Ви, даже излязох на обяд с колежка и й разказах някакви дребни неща и се получи интересен разговор. не съм се разкривала много, но дори малкото, което направих като крачка в тази посока ми показа, че наистина е добра посока за мен.

Ще продължавам да работя по това, благодаря отново, дадохте ми нов смисъл!
Днес съм по-усмихната, благодарение на Вас!
Всичко най-добро Ви пожелавам!


Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

# 43
  • Мнения: 5
Здравейте! Искам да споделя с Вас нещо положително, което ми се случи като  вид осъзнаване и просветление, което за себе си отчитам като малък прогрес.
След като ме насочихте към сайта Наука за хората и статиите за токсични отношения, които ми казахте да прочета, започнах да чета материали по темата, което много ми помогна, за да анализирам своето и на мъжа ми поведение по начин, който досега не съм правила.
Тази вечер мъжът ми се държа мило с мен. Благодарение на полезната информация, която вече имам приех рационално и неемоциално неговото поведение, защото да се държи така с мен като преди това ме е наранявал не му е за първи път, но сякаш едва сега си дадох сметка, че това е повторящо се от негова страна поведение. Сетих се за думите Ви, че емоционално се клатушкам заради неговите настроения и осъзнах, че за първи път не се клатушнах, а другото е, че  може би се заблуждавам доколко съм прекалено емоционална, защото тази вечер определено не бях. Ако нямах тези минимални знания, които тези дни си набавих с четене на полезни материали със сигурност щях да бъда много радостна, че мъжът ми е започнал да прави опити за сдобряване и щях да помисля колко го обичам и съм влюбена в него. Днес осъзнах, че май не съм чак толкова влюбена в него, а по-скоро бъркам любовта със зависимост, имам предвид, че аз съм зависима от неговите емоционални състояния и настроения и това как се държи с мен и всичко това определя и съответно как аз ще се чувствам в следващите дни до моментът, в който той отново от мил ще се превърне в отчужден човек. Почувствах се много добре след като осъзнах това. Надявам се, че в тези мои разсъждения има някаква логика и съм на прав път.
Споделям това и в случай, че може да бъде полезно на някой друг, който е в подобни отношения с половинката си.
Благодаря още веднъж!

# 44
  • Мнения: X
Здравейте!

Имам малко необичаен въпрос, но се надявам да може да ми помогнете. Понякога ми се случва да изпадна в ситуация, в която се чувствам неработоспособна, но не поради физическо заболяване. В момента се чувствам така. Часът е 2:34, а аз не мога да заспя. Може би се дължи на това, че предния ден също не се наспах и след това наваксах с късна следобедна дрямка, но не е и само това. Имам чувството, че работата ми ме убива. Стоенето пред компютър вкъщи ми се отразява пагубно. В момента усещам болка в цялото си тяло, въпреки че преди лягане си направих разходка, но явно това движение не ми е достатъчно. Чувствам се много депресирана, отчаяна, не харесвам живота си. Мисълта, че трябва да стана след няколко часа и да работя интензивно, отново обездвижена и пред компютър, ме съсипва. Чудех се, имам ли изобщо изход… ако съм физически болна, ще отида на лекар и ще взема болничен. Но моят проблем е психологически и нямам право да отсъствам от работа без болничен. Не мога да им кажа, “хора, не издържам, зле ми е, не мога да стана рано и да съм работоспособна. Чувствам се сякаш тлея и гасна”. Няма кой да ми даде болничен за такова нещо. Не знам какво да правя… страх ме е да изляза по това време да се разходя. Чувствам се в безизходица.
Страхувам се за физическото си здраве. Чувствам се сякаш не мога да се справя с всички задачи, които имам. Допуснах къщата ми да заприлича на кочина, защото нямам мотивация да чистя и да върша още работа.
Нямам мотивация да пътувам или да се събирам с приятели, защото и това ми се струва като работа. Нямам мотивация дори да си купя нови дрехи, защото меренето им ме натоварва.
Мисълта, че нямам право на мрънкам, а трябва да се мобилизирам, още повече ме демотивира.

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 07:19 от Анонимен

# 45
  • Мнения: 41
Четейки Вашата история разбирам, че сте човек, който цял живот е в търсене на любов и хармония.
В предишната си връзка сте приписвали на този човек качества, които той не е притежавал и сте таяли надежда, че Вашите усилия и търпение ще го накарат да се впише в мечтания образ.

От начина, по който говорите за сегашната Ви любов може да се допусне, че в по-врзърастен, зрял мъж, който се грижи толкова много за Вас, Вие намирате грижата и топлината, която може да се сравни с тази, която сте искала да получите от биологичния Ви баща.

Сега положението Ви не е лесно, защото сте разкъсвана между това да следвате сърцето си и от чувството за дълг, което имате спрямо възрастните Ви родители.

Поправете ме, ако греша, но ми сте струва, че през целия си живот сте поставяла нуждите си на последно място и не сте свикнала да поставяте приоритет на чувствата си.

Запитайте се:
Колко често правите нещо, дори да Ви се струва нередно и да Ви носи дискомфорт?
Колко често казвате точно това, което мислите?
Колко често се стараете да накарате околните да са доволни и да им се харесате?
Вярвате ли да Вашите инстинкти или оставяте социалните норми и чуждото мнение да ръководят действията Ви?
Често ли мислите за себе си по негативен начин?
Мислите ли, че се отнасяте добре със себе си?
Какви мечти имате и вярвате ли, че имате шанс за добро бъдеще?
Колко често се съгласявате с околните, дори вътрешно да Ви се иска да кажете "НЕ"?
Колко често се скривате в сянка, когато Ви се иска да кажете "ДА, ИСКАМ ТОВА"?
Когато усещате, че нещо е извън контрола Ви, примирявате ли се и продължавате ли напред или се вкопчвате в идеята да промените, това, което не може да бъде променено?

Помислете по всеки един от тези въпроси. Вие сте млада жена, пред която има бъдеще.
Но, докато в главата си сте приклещена от капана на това да позволявате да преглъщате болката и да живеете по начин, който не е този, който искате, то никой не може да промени живота Ви, освен Вас.

Сега чувствате, че проблемите, които имате са твърде големи и нямате сили и ресурс, с които да си помогнете.

Ако успеете да се замислите за малките неща, които позволявате ежедневно да Ви мачкат и изсмукват силите Ви, то ще разберете, че докато оставяте всичко така, то никога няма да съберете самочувствие, че заслужавате повече и че имате сили да постигнете нещо различно от това, което имате в момента.

Притеснението и безсънието Ви няма да изчезнат, докато не започнете да мислите за себе си като за човек, който може да се справя в живота. А за да се случи това, е важно да започнете да правите малки стъпки в тази посока. Първата стъпка е осъзнаването на реалната ситуация и че всъщност от Вас зависи много повече, отколкото мислите.

Най-малкото ще можете да отстоявате себе си пред майка Ви.

Ще очаквам да пишете отново и да разкажете какви малки стъпки се решихте да направите в посока на грижа за Вас самата като човек, като жена. Какви малки стъпки предприехте, за да отстоявате себе си.

В сайта Наука за хората съм публикувала много полезни теми, които може да прочетете и да намерите вдъхновение и нови идеи.

Ето една, с която може да започнете, казва се "Самовнушението и законът за привличането"

https://naukazahorata.com/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%bd% … 0%b5%d1%82%d0%be/

До скоро!
Ина

Родителите ми винаги са се държали добре с мен когато бях малка. Нищо не ми е липсвало. На 5 години ми съобщиха за осиновяването. Но чувството, пе си роден нежелан не е приятно. Родителите ми са хора са остаряло виждане за живота. Не приемат мъж и жена  да съжителстват без брак. Имах приятелки но
Се разбягаха тъй като родителите ми не приемат неженени двойки вкъщи.
Бившия и първи мой приятел ме подлъга през нета когато бях на 17. Но реално първият полов контакт беше когато навърших 19.имах труден период в училище и ме подлъга с мили думи. Но беше комплексар. Постоянно обиждаше жените, сваляше се и с други. Виждахме се веднъж в годината. Опитах се да го променя, да го накарам да ме обикне но без полза. Искаше от мен всичко без да ми дава нищо. Мислех че в бъдеще ще заживеем заедно но не се получи. Загубих 7 години в опити и чакане. Накрая 2 години не се бяхме виждали. Запознах се в нета със сегашния ми приятел и му написах пе всичко е приключило и така свърши първата ми връзка.
Сегашният ми приятел сме от 6 години заедно. С него имам усешане че се познаваме от гидини. Имаме еднакви интереси и виждания за живота, еднакви проблеми. Имаме общи хобита. Той не е бил женен и няма деца. извади ме от зловредната връзка и фалшива любов. Бързо се видяхме на живо. След две седмици телефони и писане се видяхме и прекарахме чудесни 3 дни заедно. Той е мил, грижовен и искрен и с добро сърце. Също стилен и привлекателен. Сега стана на 60 а аз на 31. Висок и слаб и изглежда доста по-млад. Навън винаги ме държи за ръка, дава ми дрехата му ако ми е студено. Винаги вижда ако нещо ме тревожи, знае какви храни харесвам, какви дрехи и като цяло какво ми харесва. И без да казвам нищо ме разбира. Грижи се за комфорта ми. Прегръща ме много, прави ми масажи, суши ми косата след баня или ми приготвя любимата храна Прави ми малки изненади и подаръци, както и аз на него.. Изненада да отидем на мач или на театър. Даде ми неговите приятели, неговите близки. Тъй като когато отида при него в Гърция оставам в дома му. В съседство са родителите му и племенниците му и се разбиране чудесно. Сутрин ми оставя ключа от апартамента и има пълната свобода да изляза с близките му или сама. Винаги гледане и да излезем някъде и да не се затваряне вкъщи. Когато сме компания винаги следи ако ми е комфортно. За 6.години не сме имали проблеми. Дори и домакинските работи са приятни или ги вършим заедно или се редуваме. С него се чувствам значима а не секс играчка като с бившия. В легото нямаме проблеми. Родителите ми не искат да се запознаят с него заради годините. Той искаше да идва вкъши и да помага с каквто може но уви. За това аз ходя през няколко месеца ори него в Гърция. Той ако дойде ходим на хотел. Последно останах за месец и нещо при него. На тръгване и баща му се разплака да истана рам и че може да намерим работа там. С ориятеля ми и двамата сме бедни. Имаме пари колкото да преживяваме. Аз работя като библиотекар тук в България. Мислех да се преместя вече там но се слупиха проблемите със здравето на родителите ми.  Всеки път когато пътъвам ме наричат боклук и курва и правят драми.. С приятеля ми се чувствам обичана и свободна, намам притеснение за нищо с него.
В България приятели нямам. Познати и колеги. Не излизам тук. Работа-вкъщи е ежедневието ми без приятеля ми. Имах приятелки преди години но ме излъгаха и предадоха. Не допускам лесно хора до себе си. Към биологичните родители не чувствам нищо. Зашо да се интересувам от хора които са ме изоставили.
Много е лошо да трябва да избирам между родителите ми и личния ми живот. Има ли начин те да приемат връзката ми. За сега са непреклонни. Няма да оставя любимия човек повек заради капризите на старците. Винаги знам че мога да разчитам на него, както и той на мен. Дори първата любов не беше толкова силна като тази сега. Ако не са родителите ми щях да бъда щастлива напълно. Ако го приемат и не се държат зле с мен нищо друго не искам. Не ми трябват материални неща.. Само спокойствие и щастие искам.
Мъчи ме притеснение и безсъние. Иска ми се родителите ми да ме приемат такава каквато съм и да уважават изборите ми и личния ми живот. Обичам ги и тях и съм притеснена че са стари и болни. Майка ми е на 78. Още не съм готова да ги изгубя. Знам че е нормално да си отидат един ден, че всички умираме рано или късно. Хората с млади родители поне живеят спокойно живота си.
Прикачам снимка на мен и приятеля ми

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 12:53 от Ина Иванова

# 46
  • Мнения: 41
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 12:28 от Ина Иванова

# 47
  • Мнения: 41
Чудесно е, че сте решили да пишете отново и да споделите с всички нас прогреса, който имате!
Радвам се, че полагате усилия и малките крачки започват да носят резултати.
Всяка голяма промяна започва с малкото, което сме готови да направим днес.

Относно обученията, което и да изберете ще получите практически съвети и знания, които да прилагате ежедневно.

Обучението по презентационни умения POWER има за цел да помага на хората да добият увереност по време на презентиране, но и като цяло в разговорите с околните. След това обучение участниците успяват да излагат с по-голяма лекота мнението и идеите си, да успяват да се оттърсят от притесненията.

Включва видозаписи и инидвидуален анализ на всеки участник. Получават се конкретни съвети и стъпки, върху които да стъпвате, съобразно личния Ви стил и комфорт.

Обучението по презентационни умения ANIMUS включва два модула - Beginner и Expert. В тях се разглеждат общо 12 умения, които разглеждат в дълбочина различни аспекти от разбирането на себе си и околните. Това обучение е много подходящо за всеки, който иска да се научи да разпознава емоциите на околните, да се научи как да им отговаря. Застъпени са теми като отстояване на себе си и всичко, което е необходимо на човек, ако иска да усепее да успее да управлява социалните си взаимодействия. Много е подходяща тази програма и за всеки, който иска да прилага силни социални умения в работна среда и да демонстрира лидерство.

Преценете кое в момента е ключова тема при Вас. Честно казано всеки, който е преминал едното обучение сам изявява желание да запише и второто, заради силната им трансформираща сила и много добра приложимост.

Усмихна ден,
Ина



Nature Star2Nature Star2Nature Star2Здравейте!

Пиша отново, за да Ви споделя, че лека-полека моето положение започва да се подобрява.
Тези дни си наложих да споделям малко повече с моите близки.
Даже използвах някои от въпросите (36 въпроса), които споделихте в началото на темата, за да ми идват идеи да разприказвам моите родители. Много ме изненада колко интересно ни се получаваше и даже имах няколко пъти, в които се разплаквам пред майка ми, а това не го допусках. Просто емоцията от общуването така ме разтърси, че всички стаени емоции сякаш излизат от мен. Определено усещам, че това е сериозен процес. Но имам все още проблем да се отпускам с други хора, все някак се дръпвам и изпадам в капан на собствените си мисли как да продължа разговор, какво да кажа и т.н.Разгледах сайта Ви и попаднах на обучението по социални умения, което провеждате и ми хрумна, че може би това е добра крачка, за да си помогна занапред.Но в същото време разгледах и това по презентационни умнеия и си казах, че и това също е нещо, върху което трябва да разботя и ще ми е особено полезно да се науча на тънкостите и да ми помага в работен план. Според Вас, кое от двете е добре да запиша първо?

От това, което ми написахте в мен се отвори сякаш нов поглед и наистина искам да се запозная с Вас и да дйда на Ваше обучение. Изгледах Ваши интервюта, изгледах и TEDtalk-а Ви... Изчестох много статии от сайта Ви.
В мен се изгражда силна увереност, че Вие ще сте човек, от който мога да науча много.
Искам да Ви благодаря, защото наистина много ми помогнахте! Nature Star2



Чудесно начало!

Пишете отново след седмица-две и кажете дали тази стратегия продължава да Ви помага!

Всичко добро!


Благодаря за отговора!
Не се бях замисляла за това и сега осъзнавам, че съм си пречела сама да се почувствам по-добре.
Това осъзнаване ме накара доста да се разведря. След като прочетох отговора Ви, даже излязох на обяд с колежка и й разказах някакви дребни неща и се получи интересен разговор. не съм се разкривала много, но дори малкото, което направих като крачка в тази посока ми показа, че наистина е добра посока за мен.

Ще продължавам да работя по това, благодаря отново, дадохте ми нов смисъл!
Днес съм по-усмихната, благодарение на Вас!
Всичко най-добро Ви пожелавам!


Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!

Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.

От  написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.

Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?

Опишете, ако искате -  стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?

 А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?

Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.


Скрит текст:
Привет Alegriq2002,

Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.

Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.

От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.

Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.

При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.

Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.

Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.

В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.

Но това не е така.

Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.

В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате  "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".

Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.

Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.


Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.

Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.

Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.

Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.

А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.

И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.

Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.

Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.

По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.

Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.

Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.

Ето какво мога да кажа като обобщение:

Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.

Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.

Пожелавам Ви много сила!
Ина
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е  обсебена  от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.

# 48
  • Мнения: 41
Здравейте!

Това, че се включвате да разкажете за развоя на събитията и за начина, по който започва да се променя гледната Ви точка в тази ситуация е безценно за много други, които са в сходни отношения и мислят, че няма изход.

Благодаря Ви, за което! По този начин Вие помагате на много други, които четат думите Ви.
Много се радвам, че нашите разговори Ви помагат да видите, че притежавате много повече сила, отколкото сте предполагали.

Вниквате в дълбочина и искате промяна, правите стъпки в посока на това да научите повече, да се самоанализирате и да анализирате цялата ситуация. С всеки изминал ден все повече яснота ще проблясва и тя ще осветли и най-големите проблеми, които до скоро да изглеждали нерешими.

Ако решите отново да разкажете за прогреса и какво се случва, със сигурност ще е полезно!

Усмихнат ден,
Ина

Здравейте! Искам да споделя с Вас нещо положително, което ми се случи като  вид осъзнаване и просветление, което за себе си отчитам като малък прогрес.
След като ме насочихте към сайта Наука за хората и статиите за токсични отношения, които ми казахте да прочета, започнах да чета материали по темата, което много ми помогна, за да анализирам своето и на мъжа ми поведение по начин, който досега не съм правила.
Тази вечер мъжът ми се държа мило с мен. Благодарение на полезната информация, която вече имам приех рационално и неемоциално неговото поведение, защото да се държи така с мен като преди това ме е наранявал не му е за първи път, но сякаш едва сега си дадох сметка, че това е повторящо се от негова страна поведение. Сетих се за думите Ви, че емоционално се клатушкам заради неговите настроения и осъзнах, че за първи път не се клатушнах, а другото е, че  може би се заблуждавам доколко съм прекалено емоционална, защото тази вечер определено не бях. Ако нямах тези минимални знания, които тези дни си набавих с четене на полезни материали със сигурност щях да бъда много радостна, че мъжът ми е започнал да прави опити за сдобряване и щях да помисля колко го обичам и съм влюбена в него. Днес осъзнах, че май не съм чак толкова влюбена в него, а по-скоро бъркам любовта със зависимост, имам предвид, че аз съм зависима от неговите емоционални състояния и настроения и това как се държи с мен и всичко това определя и съответно как аз ще се чувствам в следващите дни до моментът, в който той отново от мил ще се превърне в отчужден човек. Почувствах се много добре след като осъзнах това. Надявам се, че в тези мои разсъждения има някаква логика и съм на прав път.
Споделям това и в случай, че може да бъде полезно на някой друг, който е в подобни отношения с половинката си.
Благодаря още веднъж!

# 49
  • Мнения: 41
Здравейте!

Може ли да разкажете от кога се чувствате по този начин?
Имало ли е период, в който сте харесвали много работата си и сте работели на пълни обороти?
Има ли други ситуации в личен план, които в момента Ви товарят?

Споделете малко повече подробности за начина Ви на живот преди да се стигне до сегашното състояние.

Ще очаквам да пишете!
Ина

Здравейте!

Имам малко необичаен въпрос, но се надявам да може да ми помогнете. Понякога ми се случва да изпадна в ситуация, в която се чувствам неработоспособна, но не поради физическо заболяване. В момента се чувствам така. Часът е 2:34, а аз не мога да заспя. Може би се дължи на това, че предния ден също не се наспах и след това наваксах с късна следобедна дрямка, но не е и само това. Имам чувството, че работата ми ме убива. Стоенето пред компютър вкъщи ми се отразява пагубно. В момента усещам болка в цялото си тяло, въпреки че преди лягане си направих разходка, но явно това движение не ми е достатъчно. Чувствам се много депресирана, отчаяна, не харесвам живота си. Мисълта, че трябва да стана след няколко часа и да работя интензивно, отново обездвижена и пред компютър, ме съсипва. Чудех се, имам ли изобщо изход… ако съм физически болна, ще отида на лекар и ще взема болничен. Но моят проблем е психологически и нямам право да отсъствам от работа без болничен. Не мога да им кажа, “хора, не издържам, зле ми е, не мога да стана рано и да съм работоспособна. Чувствам се сякаш тлея и гасна”. Няма кой да ми даде болничен за такова нещо. Не знам какво да правя… страх ме е да изляза по това време да се разходя. Чувствам се в безизходица.
Страхувам се за физическото си здраве. Чувствам се сякаш не мога да се справя с всички задачи, които имам. Допуснах къщата ми да заприлича на кочина, защото нямам мотивация да чистя и да върша още работа.
Нямам мотивация да пътувам или да се събирам с приятели, защото и това ми се струва като работа. Нямам мотивация дори да си купя нови дрехи, защото меренето им ме натоварва.
Мисълта, че нямам право на мрънкам, а трябва да се мобилизирам, още повече ме демотивира.

# 50
  • Мнения: 10
Благодаря ви. Права сте. Значи само аз мога да си помогна в този момент? Всички това ми казват. Мислят, че съм силна, но въпреки всичко съм раним човек колкото и да го прикривам. Винаги съм се старала да угодя на другите и те да са доволни. За първи път искам нещо за себе си. Аз виждам бъдеше във връзката ми тъй като търся единсрвено любов и спокойствие. И двамата имеме болни родители и трябва да се грижим за тях. Деца не искаме. Не всеки е готов и може да бъде родител. Приятеля ми е позитивен и много по-здрав и активен от мен. Не взима дори и аналгин. А аз постоянно се тъпча с хапчета за главоболие, ускорен пулс и витамини. Въпреки възрастта не знае кой ше бъде по-дълголетен. Така, че вярвам в нашето бъдеще заедно. Иначе винаги имам критики към себе си, ниско самочувствие и страхове за нещо.

# 51
  • Мнения: 41
Ако вечно се стараете да угаждате на другите, никога няма да остане време за Вас. А и хората ще започват да приемат Вашата отстъпчивост за даденост и никога няма да спрат да изискват от Вас още и още.

Помислете над написаното и започнете да се самонаблюдавате през идната седмица. Не правете нищо конкретно, а наблюдавайте как реагирате на различните ситуации. Водете си бележки, дневник дори. Излагайте мислите и наблюденията си там. Осъзнайте какви са моделите Ви на поведение, кое е това, което правите отново и отново и то Ви носи нещастие и тревога.

След няколко дни разкажете отново тук, ако искате.



Благодаря ви. Права сте. Значи само аз мога да си помогна в този момент? Всички това ми казват. Мислят, че съм силна, но въпреки всичко съм раним човек колкото и да го прикривам. Винаги съм се старала да угодя на другите и те да са доволни. За първи път искам нещо за себе си. Аз виждам бъдеше във връзката ми тъй като търся единсрвено любов и спокойствие. И двамата имеме болни родители и трябва да се грижим за тях. Деца не искаме. Не всеки е готов и може да бъде родител. Приятеля ми е позитивен и много по-здрав и активен от мен. Не взима дори и аналгин. А аз постоянно се тъпча с хапчета за главоболие, ускорен пулс и витамини. Въпреки възрастта не знае кой ше бъде по-дълголетен. Така, че вярвам в нашето бъдеще заедно. Иначе винаги имам критики към себе си, ниско самочувствие и страхове за нещо.

# 52
  • Мнения: 18
Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.

Последна редакция: ср, 20 окт 2021, 14:00 от AnMary

# 53
  • Мнения: 1
Здравейте,мами!Имам нужда от помощ!Детето ми е много агресивно.Вчера той скъса блузата на съученика му,докато играят футбол.ПОВЯРВАЙТЕ МИ НЕ БЕШЕ СЛУЧАЙНОСТ!!!!!!!Какво да правя?Да му давам ли анти-депресанти.Млада майка съм и не знам какво да правя в този случай.На 27 съм,а детето ми е на 7.

# 54
  • Мнения: 41
От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвали, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написали. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не притежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.

Последна редакция: пт, 22 окт 2021, 22:37 от Ина Иванова

# 55
  • Мнения: 18
От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
 да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.

# 56
  • Мнения: 41
В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

Ще очаквам да пишете!

От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
 да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.

# 57
  • Мнения: 18
В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

Ще очаквам да пишете!

От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
 да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.


Здравейте отново направих теста имам 48 точки от всички въпроси.

26-65 точки: Притежава всички черти на на нарцистичната личност и се държи като такава. Има капацитета да причини хаос в живота на всеки, който е в близост до него. Нуждае се от помощ.

# 58
  • Мнения: 1 120
Здравейте,в момента моите проблеми се доста. За момента искам да говоря за един конкретен, обаче той е свързан и с другите проблеми. Преди два или три месеца ми предложиха,ново увеличение на работа,аз се съгласих,но моят голям въпрос беше"Дали ще имам нови отговорности" Отговора от тяхна страна беше "Не". Но мина известно време и нещата се промениха и в крайна сметка се оказа че ще имам допълнителни задължения. Задължения са нови за мен и доста непонятни.Аз съм доста срамежлива,а тук ще се налага да говоря с много хора. Когато съм под напрежение говоря глупости и се излагам. В момента съм в доста затруднено финансово състояние и нямам възможност да откажа работа или да се махна. Търся помощ за справяне със проблемите.

# 59
  • Мнения: 41
Здравейте,

Надявам се, че сте успяла по-добре да осмислите ситуацията и да разберете, че е много вероятно да си имате работа с човек, който се интересува главно и единствено от собственото си благо. Ако е вярно и той страда от нарцисизъм, то трябва да намерите начин възможно най-скоро да се погрижите за травмите, които тази връзка е нанесла на Вас самата.

Времето, което сте прекарали в тази връзки е повлияло много на начина, по който гледате на себе си, личното Ви самочувствие, самоуважение, възприятия като цяло.

Когато той променя поведението си от добър на лош и обратното, това е с цел контрол над Вашите емоции. По този начин Вие чувствате несигурност и с всяко Ваше следващо действие се надявате да извикате отново доброто у него или да се предпазите от лошата му страна.

По негово настояване иска да се разхождате заедно. Защо? За да имитирате образа на щастливо семейство пред общвеството? За да започнете отново да вярвате, че той има потенциал да се промени. Едва ли.

Когато подобен човек нахлуе в живота Ви, не Ви очкава нищо друго освен разруха, което сама сте усетили.
Това ще повлияе отрицателно и на детето.

Пожелавам Ви сила, за да успеете да погледнете над ситуацията с нови очи и да намерите по-добър път за себе си и за детето Ви.




В предходните отговори с друга дама обсъдихме подобен казус. Погледнете го и споделете какво общо намирате.

Преди да Ви отговоря, направете теста от статията, която по-рано изпратих и ми кажете колко от отговорите бяха положителни.
Споделете намирате ли други прилики с описаното в статията и бащата на детето Ви.

Ще очаквам да пишете!

От всичко, което споделяте разбирам, че сте се забременяли първоначално от мъж, с когото сте се срещали спорадично и не се познавали много добре и сте си общували главно чрез чат.

Само няколко месеца след запознанството Ви, вече бременна, сте заживели заедно и сте били поставени пред първите сериозни страхове от незивестното и неговите истински цветове за започнали да излизат наяве.

Въпреки огромната загуба и неговото явно токсично отношение към Вас сте вярвала, че той поради някаква причина ще се промени, ако имате второ дете. Надявали сте се, че грубостта и незаинтересоваността му изведъж ще се превърнат в грижовност и че ще имате щастлива бременност.

Това така и не се е случило, а само са се задълбочили проблемите, които сте имали до момента.

Сега сте самотна майка и погледът Ви е вперен назад към него и се питатае дали той ще "осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил".

Прочетете това, което сте написала. Какъв човек откривате в написаното? Откривате ли човек, който е готов да направи коренна проямяна с живота си и да продължи напред?
Или откривате човек, който се е вкопчил в миналото, в което е копнеел за щастие, но е бил психически и физически тормозен?

Прочетете статията, която Ви линкнах в предишния ми отговор.

Положението, в което се намирате е зависимост от човек, който не иска да направи живота Ви по-добър, очевидно това ще повлияе и на детето Ви.

Вие сте млада жена, която е преживяла много. Обърнете се за последно назад, но не за да страдате по загубата и че не сте заедно с този човек, а за да извлечете изводи и уроци за себе си. И да продължите напред, да осъзнаете, че може би не е никаква загуба, а сте се освободили от тежък товар.

Ако не можете сама, потърсете помощ от психолог, ако желаете заповядайте на консултация.
Ако не можете, разговаряйте с близките си.

Не бягайте от истината, тя боли, но е лек, от който имате нужда, за да продължите с живота си и да се откъснете от токсичното влияние на този мъж.

Опитайте се да осъзнаете дали той е този, от когото имате нужда или сте се вкопчили в илюзорната идеята за него, която Ви е внушил в началото и все още таите надеждата, че е истина. Идеята за мъж с качества, които той не протежава и никога няма да притежава.

Исината е пред Вас, само трябва са поискате да я видите и да си дадете шанс за по-добро бъдеще, за Вас и за Вашето дете.


Скрит текст:
Здравейте Моника,

Може ли да разкажете малко предистория на Вашите отношения с мъжът Ви - от колко време сте заедно, как започна връзката Ви, кога настъпи промяната(след загубавта на първото дете) или и преди това е имал подобно поведение?

Имали ли сте подобна връзка в миналото, в която са се отнасяли така с Вас?

Разкажете ми малко за Вашето детство и за връзката с родителите Ви.
Разкажете малко за неговото детство и за връзката със семейсвтото му.
Какъв е той в работата си, има ли много приятели, как се държи, когато е сред хора?

Поведението му е много обезпокоително. Оставям Ви една статия от сайта ми "Наука за хората", която е посветена на нарциситите като има тест, чрез който да разберете дали един човек страда от такова личностно разстройство. Това не е с цел да бъде диагностициран човек, а за да се ориентирате с какъв човек си имате работа и дали мъжът Ви не се доближава до този образ или е друго.

https://naukazahorata.com/%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE-% … 0%B5%D1%81%D1%82/

Препоръчвам Ви да прочетете статиите, които съм написала за токсичните връзки, отново ще ги намерите в блога, като съм оставила директни линкове в предишни отговори в темата.

Ще очаквам да пишете!
Ина


Здравейте не знам от къде до започна пише едва самотна и страдаща майка.
Преди два месеца се разделих с бащата на детето ми. През цялото си съжителство с него бях многократно нараняването бяха обиди псувни не беше същия човек в когато се влюбих цялостната му промяна дойде от първата ми бременост която приключи със сполонтанен аборт болката от моя страна беше голяма а аз в такъв момент имах нужда от него и негова подкрепа но уви не я получих и от тогава започна лошото му отношение към мен.Все нещо не му харесваше не беше доволен от това какво правя за него обиждаше с много грозни думи  псуваше ме а аз след такива моменти винаги бях разлаквана и всичко си го изживявах сама. По зле беше когото родителите му се прибираха за празниците от чужбина тогава беше още по голям ад той тогава ставаше съвсем друг човек бутаха му фитилите и той слушаше тях дразнях се от факта ,че когато те си бяха тук за него само те съществуваха а аз бях в пространство. Реших да споделя с него тези неща който виждам но той все отричаше, че не е така Но вътре в мен живеше това съмнение то си личеше ,че те не харесват и кагато дойдеше момента да си отиват нещата се успокояваха. Но след няколко месеца въпреки болката която преживях със загубено си дете правихме опити и забременях отново страха беше огромен но слава бого  всичко беше наред.Но той и тогава не спря със лошото си отношение към мен разплакваше ме пак ме обиждаше мечтаех си като всяка една нормална жена да си изкарам една нормална и щастлива бременост но не беше така. Тормозех себе си и дето което беше в отровата ми.Просто не знам как  изтърпя  това дете напрежението и това която приживявах единствено се молих да бъде всичко наред и да се роди живо и здраво.Кагото решеха да си дойдат през лято родителите му и като разбрах че ще си идват всичко ми се приобърна и си казах сама на себе си пак се почва не че беше по различно през другото време но още по зле ставаше като и те са си в България. Един ден той се прибра от работа и ми каза трябва да ти кажа нещо на мен веднага ми се покосиха краката като си мислех че ще е нещо което но мен няма ми хареса и тогава се обърна и каза поканени сме на брат ми на рождения ден но в него период бях в 8 месец от бременноста си и не се чувствах добре последните месеци ги изкарах много тежко.И аз му каза ,че не се чувствам добре как да отида на рождение ден след като карах тежка бременост той много добре знаеше и виждаше как се мъча. Живехме с моите родители защото нямахме собствено жилище а но те по нйкъв начин не се месеха в нашите отношение въпреки отношението му към мен и виждаха как ме тормози въпреки всички тези неща те го уважаваха и и нищо не съм му казвали защото знаеха и си мълчаха заради мен.Дойде деня на рождения ден и уж нямаше да ходи но телефона му не спря да звъни дойде при мен да ме пита дали ще ходим със сълзи на очите  му казах че не мога да отида защото не ми е добре нищо не каза и излезе от стоята.Мина се време дойде и ми каза и колкото и да упрекваш аз отивам облечеие и замина. Излезе с извинете че ако не отиде брат му и баща му ще идват на вдигат панаири и дари можело да се стигне до бой кажете ми един мъж на 30 години който вече има семейство и чака дете може ли някой да го накара ва сило да отиде на място където може и да не иска. Но явно на него му се е ходила доста както и да е.На следващия ден се върна по обяд все една не е станало нищо тогава просто под влияние на нерви и от това че ме вижда че не съм добре а аз такива моменти имах най много нужда от него а той предпочете да отиде и да се забавлява а мен кучето ме яли.И му казах че искам да се разделим той вика сигурна ли си аз казах да събра си нещата с лекота и замина без да се замисли. Беше ми много тежко.Мина се една седмица постоянно ми пишеше и въпреки всичко пак се събрахме с надежда ,че през тази седмица си е разбрал грешките и няма да прави повече така но беше си същия човек.Родих след месец бях много щастлива но той беше същия човек с надежда, че като се роди детето той може да се промени но пак празни надежди. За празниците мой родни дойдоха да празнуваме заедно но той не ги харесваше но те бяха единствените родни който ми бяха това бяха баба ми и леля ми.Вместо да празнуваме бъдни вечер заедно той стоеше затворен в стоята без да седне на масата съответно аз стоях при него и отвреме на време ходих при тях за малко и се връщам. На Коледа сутринта станахме честитехме си всичко беше наред но той продължи да стой затворен в стоята но много ужаднях и му казах отивам да си взема чаша вода а детето беше се разплаколо тогава и му казах взе ми го сега се връщам и той почна да ме обижда копеле мръсно долно това му бяха думите на мен ми стана много кофти излязох от стоята и не можах да сдържа сълзите си и се разревах и ме видяха нашите и баща ми вече тогава не се сърпя и отиде при него ми му каза защо я обиждаш така ако имаш намерение да живееш с нея живей ако ли не си отивай и той каза добре и си отиде пак без да се замисли че вече и дете има. Отиде пак при родителите си първата Коледа на дето си не празнува с него.Мина се почни дойда да говорим постави ми условия да живеем отделно имаха къща на 3 етажа на на неговия етаж подлежи на ремонт Дакота се направи ремонт щях ме да живем с моите родители и след това отделно.Съгласих се защото не исках детето ми да живее без баща си ако не бях се съгласила той нямаше да се върне при нас.Пак се събрахме но той почна да прави по лошо и преди освен обиди и псувните почна и да ме блъска из стените в къщи търпят всичко това заради детето Дакота един ден не приля чашата и всичко това която потисках в себе се изби скарахме се много жестоко виках крящах той бе блъскаша обиждаше и само се обърна и каза радвай се че майка ти е тук иначе до сега щях да те простра и до там събра си нещата пас и си отиде.И така вече два месеца сме разделени отвреме на време се обажда детето не е много заинтересован зо малкия.Преди 3 дни имаше Рожден ден малкия дойде да го видя до тогава не беше идвал тръгна да ме прегръща на 3 пъте държи се така все още сме заедно така както се държи не се държал никога мило без да се стряска без да вика майка ми каза че може да съжалява вече но на мен не ми се вярна да е така.Написал този дългия пост за ми дадете съвет както да се справя с тази голяма болка която живее в мен като погледна детето си ми се къса сърцето още е малък но все един ден ще порасне може би ще ми пита неща свърза ни с баща си а аз какво да му отговаря  много ми е гадно че ще израсна без баща никое дете не го заслужава баща му той самия е израснал без родители и дето му ще мине по същите стъпки.Болно ми е самотно ми .Дайте ми съвет как до се справя с тази болка и да живия по пълноценен живот. Благодаря ви предварително.
Нашата връзка продължи 2 години 2 месеца, нашата връзка започна и запознанство стана съвсем случайно чрез наши познати се запознахме слез това започнахме да си пишем в социалните мрежи излизахме от време на време на кафе тъй като не живехме в различни населени места. Мина се време и започна да идва при мен с оставеше по няколко дни и се прибираше тъй като работа му беше там където живееше.Така минаха няколко месеца когато идваше деня в който да се прибира беше много тежко за нас двамата поне от моя страна беше така и той така реигираше като мен стига да е бил искрен в това отношение.И след тези месеци аз забременах и двамота искахме да се имате детенце и резултата беше на лице и вече тогава той заживяхме заедно. Една вечер си спомням много добре на мен ми беше студено беше ме страх да не ме хване някоя настинка като съм бременна а той се обърна и каза че ако стане нещо с дете аз ще съм виновна в този момент се стаписах от думите който изрече и просто не можах да кажа нищо очите ми се напълниха със сълзи и се стичаха по лицето ми.Когата дойде този фатален ден на мен просто се сетих за думите му и плаках като малко дете седнала в ъгъла на стаята.Когата тръгнах по лекари да напрявят нещо да запазят детето той не беше до мен ходеши си на работа родителите бяха до мен в тези дни в който ходих на прегледи.Когата излязох от прегледа му звънях да му кажа какво са ми казали а той вдигаше и ми казваше казвай на бързо че сега не мога да говоря имам много работа.Имах чувството че на него не му пука какво ще се случи а на мен огън ми гореше на главата.Единствено дойде с мен на последния преглед да видим дали има някакво развитие и тогава беше късно бях загубила вече детето.Много ми беше тежко този миг да чуя тези думи от доктора а неговата реакция беше една прегръдка излязох от кабинета на доктора срутена просто не знаех как от тук натък ще живея с тази болка а той не му трепна нищо.В онзи момент когото аз бях срината той ми предложи да отидем на шопинг с цел да се расея но може ли подобно нещо като шопинг да ти расие като едва преди бройни минути  са ти казали че си загубил детето.Предрожих до въпросния магазин и ме караше да си купя каквото искам а аз се слутах в коридорите доката той си избираше дрехи.Да ви призная честно и до ден днешен макар че вече имам дете когато се сетя през това което съм минала болката не стихва по загубеното ми дете.Преди да станат нещо по сериозни единствено ревността му беше в повече това ,че излизам с приятелки за по кафе или съм излязла с приятелка вечер за по едно питие той това него го харесваше а и не съм му дола повод за ревност това нещо го вбесяваше.Вече когато заживяхме заедно аз спрях да излизам с приятелки от такава гледна точка за да има мир и спокойствие в това отношение той ме ограничаваше.Много пъти ми е казвал че си е мислил че няма да му обърна внимание след като се събрахме ми е казвал ,че го страх да ме загуби .

През годините преди да срещна него имало съм връзки но не  дългосрочни но макар и кратки връзки никой не си е позволявал такова държание с мен била съм наранявана но не и тормозена психически и ни най малко физически.

Моето детство беше хубаво бях щастливо дете обгрижвано обичана не бях лишавана от нищо като отраснах станах тинеиджарка родителите ми имаха доверие пуснаха ме да се събирам с приятели пускахе ме до късно не бях ограничаване.Връзката с родителите ми е много силна и до ден днешен винаги са ми погали и са били до мен в трудни моменти дори сега не са ме оставили макар че съм 24 години и би трябвало да се оправям сама с проблемите си.Дори са изнемогвяли за да не бъда аз лишавана от нещо само само да съм добре и да не ми липсва нищо. Благодарна съм ,че имам такива родители.


Неговота детство е много по различно от моето той от 6 годишна възраст е оставен на бабите му и дядовците те са отглеждали родителите му за заминали тогава да работят в чужбина и с години не са се прибирали има по голям брат от него.Той е бил отглеждан от едните баби и дядовци а брат му от другите. Общо взето той не  бил също лишаван от нищо каквото е искал го е получавал.Когато и той става тинеиджар попада в компанията на брат където се опотребява алкохол събирания всеки ден пиене така са му минали годините и когато вече и той си е имал собствена компания.Той сам ми е разказвал че начина на живот му е бил така ядене пиене събирания колони от сутрин до вечер всеки ден докато не се е запазнал с мен.И когато мина време от нашата връзка ми каза че онзи живот който го живял не е било живот а това е живата с мен.

А когато се запознахме той ми представи отношенията си с неговите родителите че не са във хубави отношение плюшеги казваше че майка му е много хубав човек а баща му не е когото са решавали да се прибират той е отивал в баба си да спи защото не можел да ги търпи.
А в един момент кагото почнаха да си идват в неговите очи станаха хубави а преди това не им викаше майко и татко а по имена не знам какво се случило че така да се обърне той дакото беше против тях сега дума не дава да се каже за тях .Единствено ми каза че искали да компенсират загубеното време с него защо вече имал дете .И това не мога да си обясня 24 години не са били до сина си когато той е имал най много нужда от тях а от тук на татък кого той е но 30 да компенсират изгубеното време.

Аз мога да ги опиша неговите родители с две думи: За мен са студени хора

В работа си е предполагам е отдаден тъй като кагата се запозна с мен тогава почна да работи редовна през другот време сам ми е казвал че е ходил от време на време тъй като постоянно е бил в компания.
 
Има приятели който те също почти всичките му приятели си имат вече семейства но не ги познавам много добре тъй като сме се събирали няколко пъти за тези 2 години от нашата връзка.
Но наблюденията който имам , е че той няма истински приятели почти всичките му приятели са пишат приятели за маса това е моето наблюдение и моите виждания.

Дакото сред хора се държи много добре казвал е пред хората колко много ме обича как бил благодарен че.ме е срешнал като цяло пред хората имаше едно много добро отношение спрямо мен в нас ме псуваше обиждаше блъскаше. Мисля си че този човек никога не ме е обичал и не ме е имал за човек защото един човек ако обича истински него не бил се държал с жената до себе си с като с блуклук така си мисля аз. Не знам дали един ден ден осъзнае неща и дали един ще съжалява че ме е загубил.


Блогадаря ви много написаното от вас наистина ще ми отвори очите .Макар че болката е голяма и съм срината от всичко това.
За последно искам още един съвет и не знам как да постъпя от няколко дни ми звънни държи се добре с мен все едно нищо не станало .Иска сега през уикенда да дойде да излезем с детето заедно на разходка да сме прекарали време заедно с детето си.Казах му че за мен не редно и сме разделени и когато е било време не сме излизали заедно с детето а сега при свършен факт да ги правим тези неща.а той настоява и искал
 да прекараме времето заедно с детето ни.Кажете ми  в това отношение какво да правя много съм объркана и незнам как да постъпя да му откажа ли или да преглатна в името на детето за да бъде известно време с мен и баща си .Споделете Вашето мнение като специалист и какво бихте ме посъветвала.


Здравейте отново направих теста имам 48 точки от всички въпроси.

26-65 точки: Притежава всички черти на на нарцистичната личност и се държи като такава. Има капацитета да причини хаос в живота на всеки, който е в близост до него. Нуждае се от помощ.

# 60
  • Мнения: 41
Здравейте,

Разкажете малко повече за естеството на работата Ви - с какво сте се занимавала преди повишението и какви са допълнителните задължения, които имате в момента.

Каква помощ търсите?
 - да Ви се помогне да се справите със срамежливостта,
 - да Ви се помогне да поставяте граници в работата,
 - да Ви се помогне да овладете презентационните си умения по врема на стресова ситуация,
 - да Ви се помогне да започнете да търсите нови възможности за смяна на текущото работно място,
 - да Ви се помогне да се научите да преговаряте?

Моля да разкажете повече.
Ще очаквам да пишете.

Здравейте,в момента моите проблеми се доста. За момента искам да говоря за един конкретен, обаче той е свързан и с другите проблеми. Преди два или три месеца ми предложиха,ново увеличение на работа,аз се съгласих,но моят голям въпрос беше"Дали ще имам нови отговорности" Отговора от тяхна страна беше "Не". Но мина известно време и нещата се промениха и в крайна сметка се оказа че ще имам допълнителни задължения. Задължения са нови за мен и доста непонятни.Аз съм доста срамежлива,а тук ще се налага да говоря с много хора. Когато съм под напрежение говоря глупости и се излагам. В момента съм в доста затруднено финансово състояние и нямам възможност да откажа работа или да се махна. Търся помощ за справяне със проблемите.

# 61
  • Мнения: 1 120
Разкажете малко повече за естеството на работата Ви - с какво сте се занимавала преди повишението и какви са допълнителните задължения, които имате в момента.

Работя в държавната администрация. За момента работата ми е на гише и общуване с много хора плюс издаване на документи които със малък срок на изработка. Работа се увеличава с това че работа която върша за момента плюс водене на съвети и организиране на комисии.

 - да Ви се помогне да се справите със срамежливостта- имам нужда от справяне със този проблем и ще ми е от голяма полза.

 - да Ви се помогне да поставяте граници в работата- и това ще е в плюс, защото мисля че имам момент в който давам накъсо.

 да Ви се помогне да овладете презентационните си умения по врема на стресова ситуация, - това ми е най-важното
 
За момента това са ми най-важните проблеми.

# 62
  • Мнения: X
Здравейте! Искам да споделя проблема си, който много ме натъжава. Знам, че нося огромна вина за него и не мога да очаквам съчувствие, но единствената ми надежда е, че сте психолог и няма да ме съдите, та дано поне зрънце утеха намеря. Sad
Знам, че проблемът ми в очите на други хора сигурно не е кой знае какво, но за мен е огромен.
Преди два месеца се запознах с едно момче от моя роден град. Видяхме се няколко пъти и поддържахме онлайн комуникация всеки ден. Не бях сигурна дали е моят мъж-идеал, по-скоро не, но все пак бях склонна да дам шанс. По принцип съм много романтична и много страдам заради мъжете, защото от 15-годишна чакам да намеря любовта, а сега вече съм на 28 и дори не съм имала сериозна връзка нито веднъж. Може би това е и причината във всеки контакт с мъж да мисля от пръвия миг дали няма да се окаже моят човек. Дори не го правя нарочно, просто винаги това ми е първата мисъл, когато общувам с мъж.
Първите ни две срещи бяха хубави, но при следващите все се случваше нещо, което дълбоко ме разочароваше и огорчаваше.
Първото разочарование се случи след една вечеря. Когато ме изпращаше с колата си, аз се опитвах да установя физическа близост с него, и въпреки че той беше заявил, а и си личеше, че му е приятно и иска, ме отблъсна и принуди да се прибирам. Опрадаваше се с това, че трябва да става рано и дори премести колата на по-светло място, за да ми стане неудобно, че съм осветена и да си тръгна. Почувствах се доста обидена и донякъде унижена и като се прибрах вкъщи го изтрих от социалните мрежи. После два дни се терзах и плаках, а той нищо не ми пишеше. Уточнявам, че това беше третата ни среща, съвсем в началото на познанството ни. След това не издържах и му писах, искайки обяснение. Той беше учуден, че съм очаквала да ми пише и като е видял, че съм го изтрила, бил приел, че не искам да общуваме. Държеше се... не знам как да опиша, все едно в него няма никакъв проблем и все едно изобщо не осъзнава или не му пука, че има проблем. Извини се, че ме е накарал да се чувствам така и обясни, че не бил сигурен дали иска нещо сериозно с мен, затова не искал да избързва. Тъпото беше като каза, че се бил надявал да продължа с ласките??!!? Поведението му не беше последователно - хем ме подканваше да си тръгна и казва, че не искал да избърза, за да може да ме опознае и сексуалното желание да не замъглява преценката му, хем ми казва, че се бил надявал аз да продължа с ласките. Но както и да е, аз приех доводите му и така стъпка по стъпка отново почнахме да си пишем закачливи неща в чата и проблемът се изчисти.
Тогава аз заминах за града, в който работя, и минаха няколко седмици, в които продължавахме да пишем. Случи се така, че той имаше работа във въпросния град и дойде, като преди това си говорехме как може да ми дойде на гости и колко би му било приятно. Тогава се случи второто разочарование, което още повече ме огорчи.
Видяхме се отново на вечеря, след което отидохме в парка. През цялото време той се държа на дистанция, да, приятелски беше настроен, но го нямаше оново любвеобилно поведение, което показваше онлайн. Когато отидохме в парка, му позволих да ме докосва и милва, (нещо, което вече бяхме правили и при предишните срещи), но изведнъж той се почувства страшно изморен, защото не беше спал добре и поиска да си ходим. Започна да говори само за умората си и за себе си. Аз отново се почувствах обидена и отказах да ме кара до вкъщи и си тръгнах пеша. На другия ден той си замина за родния град и пак не ми писа нищо. Аз отново не издържах и му писах, като му казах колко съм огорчена и леко го нападнах. Той отново обясни, че не знаел дали иска да е с мен, но че го привличам и че му трябва още време, за да ме опознае. Аз отново склоних и се върнахме към закачливите чатове. При което след седмица, той отново дойде в града и отново се видяхме, като този път дори имаше още по-голяма близост. Дойде ми на гости за два часа и имахне разни интимни моменти, без да стигаме докрай. Той отново замина и тогава се появи друг негов проблем. Каза, че заради стоенето на телефона, не можел да спи добре и ще трябва да намали употребата му. Аз го разбирах, но изпаднах в паника, че няма вече да си пишем толкова редовно и превъртях. Казах му, че не му пука за мен и защо поне не ми пише, докато е на компютъра. Той се ядоса и отговори, че трябвало да постави граници и че ние не сме заедно и той не може да ми даде чак толкова внимание и че аз съм изисквала внимание все едно вече сме във връзка. Много бях наранена тогава и когато му казах, че съм плакала заради него, той отговори, "поплачи си, понякога е нужно. Тук съм, ако искаш да споделиш". Това поведение много ме ядоса и си бях казала, че просто трябва да приема нещата, че няма да се получат и да продължа напред. Да, обаче той отново започна със закачките и подмятанията и аз отново склоних да пишем така. Преглътнах предишните неща, като този път вече нямах чак такава надежда, че нещо ще се оправи, но все пак ми беше приятно вниманието му. Докато не се стигна до последната случка, която прекрати всичко и която е изцяло по моя вина. Преди няколко дни спонтанно реших да изляза на среща с нов човек и имах интимен момент с него. Не мога да кажа какво ме накара да го направя. Човекът беше почти напълно непознат, не съм имала желания към него, нито съм мислила за него. Това се случи вечерта преди да си тръгна за родния град, където евентуално щяхме да се виждаме пак с момчето. Аз му споменах, че "някакъв ме кани на среща" и споделих, че не знам какво да правя. При което той каза, че леко ревнува, но че не може да ми каже какво да правя и няма такова право. Искам да уточня няколко обстоятелства. Въпросния ден ми беше доста натоварен с работа и ангажименти. Бях грохнала и ме очакваше една самотна петък вечер. Когато този човек ми писа, той се държа адски невъзпитано и неприятно. В миналото ми съм имала много пъти, в които общувам с неприятни мъже. Нямам представа защо го правя, вероятно избивам някакви комплекси или имам някакви нездрави фетиши. Та, той ме покани на срещата и аз се поколебах, но изведнъж нещо ме накара да стана и да тръгна. Не се оправдавам, направих го със съвсем ясно съзнание. Имах някакво желание да го видя на живо какво представлява и също имах някакво желание за приключение. Отидох и се случи, каквото се случи. По време на срещата човекът се държа мило, но след като интимния момент приключи, в него отново се появи оная гадост и невъзпитаност и видях, че наистина е такъв, какъвто беше и в чата. На другия ден дори ми писа, че ще ме блокира, защото не съм му била на нивото и ме унижи с още такива думи. Но, както казах, аз съм свикнала на такива екземпляри и дори съм привлечена от тях, та думите му ме разтрепериха за пет минути, но после ми мина. По-лошото е чувствата, които изпитвам сега заради предателството си спрямо другото момче. Аз не мога да търпя лъжи, затова му казах какво съм направила. Може да е егоизъм да споделяш вината си, само и само да ти олекне, но предпочитам да го кажа, отколкото да го замета под килима и да ме яде бавно с течение на времето. Той първоначално реагира без особена емоция. Попита ме няколко въпроса относно ситуацията и каза, че не може да ме съди, защото "не сме заедно". Но като минаваха часовете, вече не ми пишеше и ги нямаше същите реакции, както преди. На другия ден аз му писах и му предложих да се видим, като той се съгласи и каза, че по-късно ще пише. Писа ми. Каза, че иска сексуални неща от мен. Аз се притеснявах, но реших да се видим. Срещата ни мина добре, нямаше гняв в него (поне така ми изглеждаше), нямаше неприязън. Дори пак имахме някаква физическа близост (не говоря за секс, а само закачки и милувки). Не изглеждаше променен по никакъв начин. Но ето, днес не вече не ми чете съобщенията и не ми отговаря. Аз се чувствам като в ада, депресирана и на дъното. Пиша всичко това, за да намеря успокоение, въпреки че знам, че съм виновна. Аз съм доста религиозен човек и заради религията също си сипвам пепел върху главата. Самопринуждавам се да се чувствам още по-винавна и по-виновна и си повтарям наум лоши думи за себе си. В същото време, не мога да си изясня аз какво искам. Дали не искам просто "никой да не ми е сърдит и всички да ме обичат и да ми дават внимание", или наистина искам да бъда с този човек? (не, че е възможно вече). Объркана съм. Аз съм доста объркан човек. Не зная какво искам. А в момента най-страшната ми мисъл е... как ще живея без любов... как ще издържа още време така? Моля ви, разберете ме! Моля някой да се постави на мое място. Моля някой да си представи какво е години наред да се надяваш, да чакаш, да копнееш, да бъдеш отхвърлян, да избираш неподходящи, да не ти е даден шанс да изразиш и да изживееш емоциите си.. какво е 12 години да живееш така.. и колко непоносима е мисълта, че вече проваляш сам всичко и се самосаботираш, защото не знаеш какво да правиш, не знаеш как да се отнасяш с мъжете, не знаеш какво и кого искаш, не знаеш колко да се жертваш и не знаеш собствените си предпочитания и граници... Много съм тъжна! Много съм тъжна и не искам да бъда сама... не знам как ще издържа още години самота. Вечерите ми са безсмислени, животът ми в самотната квартира е тежък. Не съм щастлива и в работата си. Нямам мотивация. Чувствам се обременена от всичко. Sad Моля ви, кажете ми някоя блага дума, дайте ми надежда. Кажете ми, че не съм лоша жена. Sad

Последна редакция: пн, 25 окт 2021, 20:52 от Анонимен

# 63
  • Мнения: 41
Здравейте,

Информацията, която давате е много оскъдна, за да мога да се запозная с проблемите, които Ви терзаят.
Ако желаете да получите обмислен отговор е необходимо да разкажете в подробности за ситуацията.

Ще очаквам да пишете!

Разкажете малко повече за естеството на работата Ви - с какво сте се занимавала преди повишението и какви са допълнителните задължения, които имате в момента.

Работя в държавната администрация. За момента работата ми е на гише и общуване с много хора плюс издаване на документи които със малък срок на изработка. Работа се увеличава с това че работа която върша за момента плюс водене на съвети и организиране на комисии.

 - да Ви се помогне да се справите със срамежливостта- имам нужда от справяне със този проблем и ще ми е от голяма полза.

 - да Ви се помогне да поставяте граници в работата- и това ще е в плюс, защото мисля че имам момент в който давам накъсо.

 да Ви се помогне да овладете презентационните си умения по врема на стресова ситуация, - това ми е най-важното
 
За момента това са ми най-важните проблеми.

# 64
  • Мнения: 2
Здравейте, имам две страхотни деца. От както се роди бебето, каката която сега е на почти седем не е изпитвала и за миг ревност. Баща и в момента е на такава работа, че си работи от вкъщи от началото на октомври и изведнъж от понеделник каката започна да плаче, че има лоши мисли в умът. Лошите мисли са свързани с това че не ни обича, казва аз ви обичам ама постоянно в умът мине че не обичам вас а родителите на едно детенце от градината. Когато започне да говори това реве и ходи постоянно да пишка. Детето се тормози и аз не знам как да и помогна тя иска да и изтрия лошите мисли. Моля за насоки как да процедираме. Детето е много будно и активно. Въпреки че сме се опитвали да не я пренебрегваме заради бебето съм сигурна, че е имало случаи, в които това се е случвало.

# 65
  • Мнения: 41
Здравейте,

Първо ще започна с това, че не сте лоша жена, заради това, което изпитвате.
Попаднали сте в капана на собствените си мисли и се въртите в порочен кръговрат, от който чувствате, че едва ли не няма изход.

Истината е, че търсейки валидация за Вашата ценност от външни фактори Ви е довела до това положение.
От всичко, което прочетох разбирам, че сте толкова фокусирана върху мъжете в живота Ви, че сте поставила себе си не на второ, а на последно място.

Оставили сте на последно място Вашето самоуважение, самочувствие, граници. Сковани от страх мислите, че няма да получите любов. Мислите за времето, мислите за това, което не Ви достига. А колкото повече се фокусирате върху липсите, толкова повече липси ще виждате и толкова по-трудно ще Ви става да забелязвате възможностите около Вас, просто защото във Вас се е настанило вярването, че не заслужавате по-добро.

За да можете да прекъснете този модел на поведение е важно да се погрижите за себе си и да промените навиците, които са станали част от ежедневието Ви. Буквално имате нужда от " мъжки детокс" и от това да спрете да правите всичко онова, което се е превърнало във Ваша фикс идея, а именно контактите с мъже и търсенето на връзка.

Защото, докато сте в това саморазрушително ментално състояние, няма да привлечете в живота си връзка, която да е пълноценна, взаимна и удовлетворяваща в дългосрочен план.

За да привлечете половинката, която ще е в хармония с Вас, самата Вие трябва да постигнете хармония сама със себе си. Необходимо е да се погрижите за живота си. ​Това може да се случи по различни начини, но всяка малка стъпка към промяна на ежедневните навици ще е от огромна полза за това да промените начина, по който гледате на себе си.
Докато сте в дисбаланс, около Вас също ще има дисбаланс. Докато сами не се уважавате и харесвате, няма да усещате това и от околните.

Поправете ме, ако греша, но имате склонност да се обсебвате от мисълта, че искате вниманието на даден мъж и да прекрачвате границите на неговото лично пространство.

Това не би изпратило сигнал, който да Ви поставя в светлината на желан обект, а на ловецът във връзките. А мъжете не харесват да бъдат преследвани. Когато един мъж иска една жена, той сам търси компанията й и прави всичко, за да й покаже, че държи на нея. От историите, които разказвате сама знаете, че начина, по който оправдавате поведението и безразличието на тези мъже не Ви води до нищо добро и конструктивно.

За да се оттърсите от насъбралата се горчивина е добре да направите крачка назад. Изключете за по-продължителен период от време идеята, че търсите мъжка компания. Първоначалната Ви реакция сигурно ще е - "защо да го правя, нали точно това искам най-много". Необходимо е, защото с това поведение и тези нагласи ситуацията Ви няма да се промени.

Фокусирайте се върху грижа за себе си - под формата на спорт, курс, хоби, създаване на нови приятелства. Всяко едно от изброените може да бъде осъществено и без финансови ресурси, така че нямате оправдание да не го приложите. Сложете пред себе си нова цел, било то да постигнете промяна в кариерния път, повишение. Ако на този етап Ви липсват ресурсите, започнете да работите в посока на придобиване на нови умнения и знания - в интернет има безплатни ресурси за всичко.

Създавайте си малки моменти на внимание към себе си ежедневно - било то да се фокусирате върху самата себе си или средата около Вас. Чистене, подреждане, освобождаване от ненужни вещи. Това ще Ви помогне да се настроите на вълна - "ново начало". Погрижете се за тялото си, за косата си, за цялостното си усещане като жена. Има десетки начини да правите стъпки в тази посока.

Научете се да се обичате отново. Когато Вие показвате, че се грижите за себе си и за всичко около Вас, това ще Ви помогне да погледнете на себе си като на човек, когото уважавате. А когато започнете да уважавате себе си, то това незабавно ще започне да се долавя от околните, било то мъже или жени.

Ако се отдадете на този процес и оставите настрана страховете си за няколко месеца, с времето ще започнете да привличате събития и хора, които споделят новата Ви вибрация и така ще привлечете това, което е най-правилно за Вас.


Надявам се, че съм била изчерпателна. Има още много какво да се каже, но в писмен вид - толкова от мен за момента. Ако търсите още вдухновение, оставям Ви една статия, която съм написала в сайта ми Наука за хората:

https://naukazahorata.com/%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-% … 0%b8%d1%82%d0%b5/

Там може да намерите още много теми свързани с кариерно развитие, взаимоотношения и психология.

Ще се радвам отново да пишете с нова информация какво се случва с Вас!

Ина

Здравейте! Искам да споделя проблема си, който много ме натъжава. Знам, че нося огромна вина за него и не мога да очаквам съчувствие, но единствената ми надежда е, че сте психолог и няма да ме съдите, та дано поне зрънце утеха намеря. Sad
Знам, че проблемът ми в очите на други хора сигурно не е кой знае какво, но за мен е огромен.
Преди два месеца се запознах с едно момче от моя роден град. Видяхме се няколко пъти и поддържахме онлайн комуникация всеки ден. Не бях сигурна дали е моят мъж-идеал, по-скоро не, но все пак бях склонна да дам шанс. По принцип съм много романтична и много страдам заради мъжете, защото от 15-годишна чакам да намеря любовта, а сега вече съм на 28 и дори не съм имала сериозна връзка нито веднъж. Може би това е и причината във всеки контакт с мъж да мисля от пръвия миг дали няма да се окаже моят човек. Дори не го правя нарочно, просто винаги това ми е първата мисъл, когато общувам с мъж.
Първите ни две срещи бяха хубави, но при следващите все се случваше нещо, което дълбоко ме разочароваше и огорчаваше.
Първото разочарование се случи след една вечеря. Когато ме изпращаше с колата си, аз се опитвах да установя физическа близост с него, и въпреки че той беше заявил, а и си личеше, че му е приятно и иска, ме отблъсна и принуди да се прибирам. Опрадаваше се с това, че трябва да става рано и дори премести колата на по-светло място, за да ми стане неудобно, че съм осветена и да си тръгна. Почувствах се доста обидена и донякъде унижена и като се прибрах вкъщи го изтрих от социалните мрежи. После два дни се терзах и плаках, а той нищо не ми пишеше. Уточнявам, че това беше третата ни среща, съвсем в началото на познанството ни. След това не издържах и му писах, искайки обяснение. Той беше учуден, че съм очаквала да ми пише и като е видял, че съм го изтрила, бил приел, че не искам да общуваме. Държеше се... не знам как да опиша, все едно в него няма никакъв проблем и все едно изобщо не осъзнава или не му пука, че има проблем. Извини се, че ме е накарал да се чувствам така и обясни, че не бил сигурен дали иска нещо сериозно с мен, затова не искал да избързва. Тъпото беше като каза, че се бил надявал да продължа с ласките??!!? Поведението му не беше последователно - хем ме подканваше да си тръгна и казва, че не искал да избърза, за да може да ме опознае и сексуалното желание да не замъглява преценката му, хем ми казва, че се бил надявал аз да продължа с ласките. Но както и да е, аз приех доводите му и така стъпка по стъпка отново почнахме да си пишем закачливи неща в чата и проблемът се изчисти.
Тогава аз заминах за града, в който работя, и минаха няколко седмици, в които продължавахме да пишем. Случи се така, че той имаше работа във въпросния град и дойде, като преди това си говорехме как може да ми дойде на гости и колко би му било приятно. Тогава се случи второто разочарование, което още повече ме огорчи.
Видяхме се отново на вечеря, след което отидохме в парка. През цялото време той се държа на дистанция, да, приятелски беше настроен, но го нямаше оново любвеобилно поведение, което показваше онлайн. Когато отидохме в парка, му позволих да ме докосва и милва, (нещо, което вече бяхме правили и при предишните срещи), но изведнъж той се почувства страшно изморен, защото не беше спал добре и поиска да си ходим. Започна да говори само за умората си и за себе си. Аз отново се почувствах обидена и отказах да ме кара до вкъщи и си тръгнах пеша. На другия ден той си замина за родния град и пак не ми писа нищо. Аз отново не издържах и му писах, като му казах колко съм огорчена и леко го нападнах. Той отново обясни, че не знаел дали иска да е с мен, но че го привличам и че му трябва още време, за да ме опознае. Аз отново склоних и се върнахме към закачливите чатове. При което след седмица, той отново дойде в града и отново се видяхме, като този път дори имаше още по-голяма близост. Дойде ми на гости за два часа и имахне разни интимни моменти, без да стигаме докрай. Той отново замина и тогава се появи друг негов проблем. Каза, че заради стоенето на телефона, не можел да спи добре и ще трябва да намали употребата му. Аз го разбирах, но изпаднах в паника, че няма вече да си пишем толкова редовно и превъртях. Казах му, че не му пука за мен и защо поне не ми пише, докато е на компютъра. Той се ядоса и отговори, че трябвало да постави граници и че ние не сме заедно и той не може да ми даде чак толкова внимание и че аз съм изисквала внимание все едно вече сме във връзка. Много бях наранена тогава и когато му казах, че съм плакала заради него, той отговори, "поплачи си, понякога е нужно. Тук съм, ако искаш да споделиш". Това поведение много ме ядоса и си бях казала, че просто трябва да приема нещата, че няма да се получат и да продължа напред. Да, обаче той отново започна със закачките и подмятанията и аз отново склоних да пишем така. Преглътнах предишните неща, като този път вече нямах чак такава надежда, че нещо ще се оправи, но все пак ми беше приятно вниманието му. Докато не се стигна до последната случка, която прекрати всичко и която е изцяло по моя вина. Преди няколко дни спонтанно реших да изляза на среща с нов човек и имах интимен момент с него. Не мога да кажа какво ме накара да го направя. Човекът беше почти напълно непознат, не съм имала желания към него, нито съм мислила за него. Това се случи вечерта преди да си тръгна за родния град, където евентуално щяхме да се виждаме пак с момчето. Аз му споменах, че "някакъв ме кани на среща" и споделих, че не знам какво да правя. При което той каза, че леко ревнува, но че не може да ми каже какво да правя и няма такова право. Искам да уточня няколко обстоятелства. Въпросния ден ми беше доста натоварен с работа и ангажименти. Бях грохнала и ме очакваше една самотна петък вечер. Когато този човек ми писа, той се държа адски невъзпитано и неприятно. В миналото ми съм имала много пъти, в които общувам с неприятни мъже. Нямам представа защо го правя, вероятно избивам някакви комплекси или имам някакви нездрави фетиши. Та, той ме покани на срещата и аз се поколебах, но изведнъж нещо ме накара да стана и да тръгна. Не се оправдавам, направих го със съвсем ясно съзнание. Имах някакво желание да го видя на живо какво представлява и също имах някакво желание за приключение. Отидох и се случи, каквото се случи. По време на срещата човекът се държа мило, но след като интимния момент приключи, в него отново се появи оная гадост и невъзпитаност и видях, че наистина е такъв, какъвто беше и в чата. На другия ден дори ми писа, че ще ме блокира, защото не съм му била на нивото и ме унижи с още такива думи. Но, както казах, аз съм свикнала на такива екземпляри и дори съм привлечена от тях, та думите му ме разтрепериха за пет минути, но после ми мина. По-лошото е чувствата, които изпитвам сега заради предателството си спрямо другото момче. Аз не мога да търпя лъжи, затова му казах какво съм направила. Може да е егоизъм да споделяш вината си, само и само да ти олекне, но предпочитам да го кажа, отколкото да го замета под килима и да ме яде бавно с течение на времето. Той първоначално реагира без особена емоция. Попита ме няколко въпроса относно ситуацията и каза, че не може да ме съди, защото "не сме заедно". Но като минаваха часовете, вече не ми пишеше и ги нямаше същите реакции, както преди. На другия ден аз му писах и му предложих да се видим, като той се съгласи и каза, че по-късно ще пише. Писа ми. Каза, че иска сексуални неща от мен. Аз се притеснявах, но реших да се видим. Срещата ни мина добре, нямаше гняв в него (поне така ми изглеждаше), нямаше неприязън. Дори пак имахме някаква физическа близост (не говоря за секс, а само закачки и милувки). Не изглеждаше променен по никакъв начин. Но ето, днес не вече не ми чете съобщенията и не ми отговаря. Аз се чувствам като в ада, депресирана и на дъното. Пиша всичко това, за да намеря успокоение, въпреки че знам, че съм виновна. Аз съм доста религиозен човек и заради религията също си сипвам пепел върху главата. Самопринуждавам се да се чувствам още по-винавна и по-виновна и си повтарям наум лоши думи за себе си. В същото време, не мога да си изясня аз какво искам. Дали не искам просто "никой да не ми е сърдит и всички да ме обичат и да ми дават внимание", или наистина искам да бъда с този човек? (не, че е възможно вече). Объркана съм. Аз съм доста объркан човек. Не зная какво искам. А в момента най-страшната ми мисъл е... как ще живея без любов... как ще издържа още време така? Моля ви, разберете ме! Моля някой да се постави на мое място. Моля някой да си представи какво е години наред да се надяваш, да чакаш, да копнееш, да бъдеш отхвърлян, да избираш неподходящи, да не ти е даден шанс да изразиш и да изживееш емоциите си.. какво е 12 години да живееш така.. и колко непоносима е мисълта, че вече проваляш сам всичко и се самосаботираш, защото не знаеш какво да правиш, не знаеш как да се отнасяш с мъжете, не знаеш какво и кого искаш, не знаеш колко да се жертваш и не знаеш собствените си предпочитания и граници... Много съм тъжна! Много съм тъжна и не искам да бъда сама... не знам как ще издържа още години самота. Вечерите ми са безсмислени, животът ми в самотната квартира е тежък. Не съм щастлива и в работата си. Нямам мотивация. Чувствам се обременена от всичко. Sad Моля ви, кажете ми някоя блага дума, дайте ми надежда. Кажете ми, че не съм лоша жена. Sad

Последна редакция: пт, 29 окт 2021, 15:51 от Ина Иванова

# 66
  • Мнения: 41
Здравейте,

Ще ми се да можех да Ви отговоря, но това не е тема, която е в моите компетенции.
Пожелавам Ви успех в намирането на разрешение на този проблем!
Ина

Здравейте, имам две страхотни деца. От както се роди бебето, каката която сега е на почти седем не е изпитвала и за миг ревност. Баща и в момента е на такава работа, че си работи от вкъщи от началото на октомври и изведнъж от понеделник каката започна да плаче, че има лоши мисли в умът. Лошите мисли са свързани с това че не ни обича, казва аз ви обичам ама постоянно в умът мине че не обичам вас а родителите на едно детенце от градината. Когато започне да говори това реве и ходи постоянно да пишка. Детето се тормози и аз не знам как да и помогна тя иска да и изтрия лошите мисли. Моля за насоки как да процедираме. Детето е много будно и активно. Въпреки че сме се опитвали да не я пренебрегваме заради бебето съм сигурна, че е имало случаи, в които това се е случвало.

# 67
  • Мнения: 3
Здравейте. Винаги съм била много активна майка, в последните години многодетна. Работех много на работа, правех много неща и вкъщи, обичах да готвя, да правя торти, да правя най-различни хендмейд декорации, дори частични ремонти. Общо взето живее на педал и се чувствах добре така. Имам съпруг, който е също прекрасен човек, но аз толкова много бях силна , може ща, знаеща, че се стигна до момента в който той не знае нищо и за всичко пита мен, включително какво да на пазарува днес. И в началото на тази година се сблъска с диагнозата рак на гърдата. Психически го приех леко, родителите ми са минали през диагнозата и се пребори ха, затова реших, че ще бъда силна както винаги и ще го преодолея. И пред хората наистина съм такава, не плача, не се оплаквам, казвам, че вярвам в себе си, дори в началото изобщо не се тревожех за себе си, а за това как ще го приемат родителите ми, децата ми и т. н. Минах 2 операции, химиотерапии, сега продължавам да се лекувам, предстои ми  лъчетерапия, още химия, общо взето съм в средата на пътя, но... Моят проблем е, че не ми се прави нищо. Просто си стоя и дори да изляза от вкъщи се насилвам. Мога да си измисля хиляди неща за правене вкъщи, но не ми се занимава, често казано ако не са децата може би няма и от леглото да ми се става. Мислите ли, че това е начало на депресия и какъв съвет можете да ми дадете? Виждам, че това не съм аз, знам че не ми се отразява добре това, не се страхувам от смъртта, дори не вярвам, че няма да се излекувам и някак се разграничавам от болните в онкологията където се лекувам. Много ми е мъчно за тях, много ги съжалявам и всячески се опитвам да убедя всеки,с който разговарям, че трябва да бъде оптимист. Може би отхвърлям проблема си така, не знам, не се чувствам болна, не се и страхувам за себе си. Изкарах доста тежко химиотерапиите, но не до пуснах и за миг да се откажа, това за мен значи да покажа на децата, че мама се отказва, че се предава. Но искам да си върна някак мотивацията за живот и не знам как. Благодаря за вниманието, предполагам че написаното от мен е доста объркано, така се чувствам и аз, не знам как точно да се изразя 🙂но се надявам, че ще разберете.

# 68
  • Мнения: 41
Здравейте Lunichka,

От написаното разбирам, че Вие съвсем не сте станала слаб човек, а продължавате да сте силен. Искате да си върнете мотивацията и желанието за живот, но сте в период, в който сякаш виждате, че ресусрите, с които разполагате не са достатъчни, за да се справите с надвисналите проблеми.

Но искам да наблегна на нещо, което може би правите и в момента - опитвате се да се справите сама, дори в тази ситуация на борба с рака. Пациентите, които са диагностицирани с рак често изпадат в депресия и това може да има такива изражения:

Продължително тъжно, безнадеждно или „празно“ настроение почти всеки ден през по-голямата част от деня

Загуба на интерес или удоволствие от дейности, които някога са били приятни

Значителна загуба на тегло (когато не сте на диета) или наддаване на тегло

Промени в съня (невъзможност за заспиване, ранно събуждане или прекомерен сън)

Силна умора или по-малко енергия почти всеки ден

Други хора забелязват, че сте неспокойни или „забавени“ почти всеки ден

Чувство за вина, безполезност и безпомощност

Проблеми с фокусирането, запомнянето или вземането на решения

Мрачни мисли

Големи промени в настроението от депресия до периоди на превъзбуда и висока енергия

Не се чувствайте слаба, ако изпитвате някои или повечето от описаните. Но е важно да се оттърсите от мисълта, че трябва отново абсолютно сама да се справите и не се бойте да поискате помощ и подкрепа, било то от близките Ви, от специалист, от общност.

Споделянето помага много повече, отколкото си мислите. Независмо колко силен е един човек, той не е създаден да оцелява сам - имаме нужда един от друг от прастари времена и ще продължаваме да имаме нужда.

Не сте слаба, ако споделяте болката си и своите мисли и чувства! Социалните контакти, приятелствата и семейството ни помагат да поддържаме не само доброто си ментално състояние, но тези взаимодействия влияят положително н анашето физическо и психическо здраве.

Запомнете, че депресията и рака не са състояния, пред които трябва да се изправите сама.

Ето няколко оснвни насоки:

Black Nib Говорете за чувствата и страховете, които имате с членовете на семейството и с най-близките роднини и приятели. Нормално е да се чувствате тъжни, ядосани и разочаровани, но не допускайте това да се прехвърли върху отношенията с близките Ви. Важно е да се изслушвате внимателно един друг, да решавате заедно какво можете да направите, за да се подкрепяте и да се насърчавате.

Black Nib  Потърсете помощ чрез групи за подкрепа и консултации.

Black Nib  Използвайте молитва, медитация или други видове духовна подкрепа, които усещате, че Ви носят утеха и облекчение на вътрешната болка и празнота.

Black Nib  Опитайте дълбоко дишане и упражнения за релаксация няколко пъти на ден. (Например затворете очи, дишайте дълбоко, съсредоточете се върху всяка част от тялото и я отпуснете, като започнете с пръстите на краката си и стигнете до главата си. Визуализирайте положителни случвания, релаксираща околна среда и всичко, което Ви кара да се чувствате добре. Ако се улавяте, че се връщате към апатия и мрачни мисли, коригирайте мисловната картина)

Black Nib  Помислете за работа с професионален съветник, за да се справите с промените в живота си.

Black Nib Не се колебайте да се консултирате със специалист относно депресивните състояния, които изпитвате.

Освен това, не подценявайте и важността на следното:

Bulb Поддържане на балансирана диета. Храната, която приемаме има пряко отношение към склонност към депресия, енергичност, настроение, склонност към определени действия или въздържане от действия.

Bulb Редовна физическа активност. Колкото и да е голяма съпротивата и апатията Ви, наложете си да излизате ежедневно на разходки. Започнете с малко време и постепенно увеличавайте времето и разстоянието на своите разходки. Това е много ефективен начин за успокоение, повдигане на духа и разведряване, дори да изглежда маловажно или трудно за изпълнение на пръв поглед. Дори в началото да го правите насила, няма да усетите как това се превръща в нещо, което Ви носи наслада и нямате търпение да дойде следващата разходка.

Bulb Намиране на начини да управлявате стреса си. Върнете се към старо хоби, което сте обичала. Дори да не направите цяла торта, то поне направете малък десерт. Създавайте си малки цели ежедневно. Ако създадете рутина, която да следвате, това ще Ви "дърпа" напред.

Bulb Планиране на редовен сън. Опитвайте да си създадете релаксираща вечерна рутина - включете в нея няколко малки жеста към Вас, било то да си направите кратък масаж на ръцете и краката с крем, да си направите чай, да запалите свещ, да пиете топла напитка, да почетете увлекателна книга. Каквото на Вас Ви харесва. Но се старайте да започвате своят вечерен ритуал в определен час и това постепенно ще се превърне в знак на тялото, че се подготвяте за поивка и сън. Избягвайте технологиите преди лягане (поне час, по възможност два преди да заспите) и се старайте осветлението след определен час да е по-приглушено.

Bulb Ограничаване на приема на алкохол.

Bulb Домашните любимци също могат да предложат комфорт, приятелство и любов по време на трудни моменти, както и прекарването на време на открито. Ако нямате животинче, помислете за варианта за осиновяване.

Още няколко думи - не се насилвайте да сте оптимист, когато не се чувствате оптимистично.
Всяка емоция е като пътен знак, на който трябва да обърнем внимание и да знаем причината да е там.
Адресирайте мислите и чувствата си, но не се отъждестявайте с тях. Вие се чувстате тъжна, но не сте тъжен човек по принцип (например).

Знам, че не искате да ставате от леглото и всичко изписано може да Ви накара да си кажете, че няма смисъл, но всъщност именно малките промени и малките усилия водят до големите измемения в начина ни на живот и в начина, по който се чувстваме.

Прегръщам Ви и Ви уверявам, че всичко ще бъде наред. Само трябва да го видите първо в съзнанието си, че е така и така ще бъде. Ако Ви е трудно да го видите, то тези стъпки със сигурност ще Ви улеснят по пътя.

Пожелавам Ви много здраве и вдъхновението отново да завладее дните Ви!

Ще се радвам да пишете отново и да разкажете как сте.

Ина

Здравейте. Винаги съм била много активна майка, в последните години многодетна. Работех много на работа, правех много неща и вкъщи, обичах да готвя, да правя торти, да правя най-различни хендмейд декорации, дори частични ремонти. Общо взето живее на педал и се чувствах добре така. Имам съпруг, който е също прекрасен човек, но аз толкова много бях силна , може ща, знаеща, че се стигна до момента в който той не знае нищо и за всичко пита мен, включително какво да на пазарува днес. И в началото на тази година се сблъска с диагнозата рак на гърдата. Психически го приех леко, родителите ми са минали през диагнозата и се пребори ха, затова реших, че ще бъда силна както винаги и ще го преодолея. И пред хората наистина съм такава, не плача, не се оплаквам, казвам, че вярвам в себе си, дори в началото изобщо не се тревожех за себе си, а за това как ще го приемат родителите ми, децата ми и т. н. Минах 2 операции, химиотерапии, сега продължавам да се лекувам, предстои ми  лъчетерапия, още химия, общо взето съм в средата на пътя, но... Моят проблем е, че не ми се прави нищо. Просто си стоя и дори да изляза от вкъщи се насилвам. Мога да си измисля хиляди неща за правене вкъщи, но не ми се занимава, често казано ако не са децата може би няма и от леглото да ми се става. Мислите ли, че това е начало на депресия и какъв съвет можете да ми дадете? Виждам, че това не съм аз, знам че не ми се отразява добре това, не се страхувам от смъртта, дори не вярвам, че няма да се излекувам и някак се разграничавам от болните в онкологията където се лекувам. Много ми е мъчно за тях, много ги съжалявам и всячески се опитвам да убедя всеки,с който разговарям, че трябва да бъде оптимист. Може би отхвърлям проблема си така, не знам, не се чувствам болна, не се и страхувам за себе си. Изкарах доста тежко химиотерапиите, но не до пуснах и за миг да се откажа, това за мен значи да покажа на децата, че мама се отказва, че се предава. Но искам да си върна някак мотивацията за живот и не знам как. Благодаря за вниманието, предполагам че написаното от мен е доста объркано, така се чувствам и аз, не знам как точно да се изразя 🙂но се надявам, че ще разберете.

# 69
  • Мнения: 38
Здравейте,става въпрос за дете което е плахо,тихо,скромно,изпълнително, чувствително,как да му повишим самочувствието дете на 4г 6 м ходи на детска градина,не изразява мнение мълчалива в повечето случай,страхлива,срамежлива?

# 70
  • Мнения: 41
Здравейте Petq,

Може ли да разкажете повече - за кои моменти говорите, винаги ли е такова, каква е средата у дома.

Поздрави
Ина


Здравейте,става въпрос за дете което е плахо,тихо,скромно,изпълнително, чувствително,как да му повишим самочувствието дете на 4г 6 м ходи на детска градина,не изразява мнение мълчалива в повечето случай,страхлива,срамежлива?

# 71
  • Мнения: 38
Здравейте,тя като цяло е кротка и вкъщи, с нас с баща и говори повече но като цяло е срамежлива от възрастни повече,наблюдателна е с деца играе познати но е пасивна тоест те каквото и кажат тя изпълнява,как се изразява кротка и в градината е така госпожата казва кротко дете изпълнително,повече е мълчи като е питат нещо казва но с една дума,скромно дете,не е нахална ако и се яде нещо и някой дете яде срамува се да си поиска

# 72
  • Мнения: 41
За да може един човек да изгради увереност, то това се базира на минал опит, който се е натрупвал.
Т.е. Имал е възможност да пробва, да греши, да разбира кое работи и кое не.

Същото важи и за децата. От колкото по-ранна възраст детето е научено, че то има право на глас и на избор, то това ще подсили неговата увереност, че може да се справя в по-сложни социални ситуации и когато динамиката около него не е на комфортната среда в семейството.

Започнете активно да търсите мнението на детето. Правете го като започнете да му давате възможност да има ежедневни избори свързани с неговата личност.

Например, когато го подготвяте за детска градина му представете два варианта за обличане.
Нека само то избере кое да облече. Същото и за обувките. Независимо, че реално Вие сте избрали между какво да избира, когато го питате "Кое искаш да облечеш", това му помагате да оформи в съзнанието си усещане, че има контрол над собствените си действия и избори.

Не казвам, че детето трябва да определя изцяло всичко в ежедневието си, напротив, децата имат нужда от режим и конкретни правила, но те не трябва да са свързани с всеки аспект от живота му, иначе ще отрасне като конформист, който оставя другите да определят живота и изборите му. И когато порасне няма да може да се справя с ежедневни малки неща и от там няма да има самочувствие и за големите и важните.

Давайте възможност за избор за всяко нещо, което считате за уместно и се старайте да го провокирате да говори за чувствата си.

Попитайте го "как те кара да се чувстваш, когато..."

Не квалифицирайте чувстата му, а ги обсъждайте с разбиране. "Разбирам, че се чувстваш ..., това е нормално, защото...".

Стимулирайте неговата активност у дома като му създадете възможност само да започне да се занимава с определени игри, без да има нужда Вие да му ги предоставите и предложите.

Това може да се случи като например сложите на едно място скицник и пастели, където то само да може да ги стигне и вземе. Може да са сложени в малка табличка например. Същото направете с още няколко занимателни игри - пъзел, констрктор, любими играчки. Стимулирайте това то само да ги прибере обратно.

Погрижете се то да може да поема по-често инициатива.

Помагайте му да адресира това, което се върти в глава му.

Когато родителите хвалят дадено дете, че е послушно и изпълнително, понякога не се усещат, че дори тези квалификации го стимулират да бъде "послушно" и да слуша всеки какво му казва да прави и да "изпълнява".

Начинът, по който родителите рамкират очакванията си спрямо детето, го кара да се старае да отговаря на тези квалификации.

Ще дам още един пример в малко по-различна посока.
Ако на едно дете, което  се е справило с нещо добре и му се каже "браво, колко си умен", това го кара да смята, е той има природна даденост, която му дава всичко наготово. Това ще остави в него впечатление, че не е нужно да се старае и ще го приучи на мързел.

Вместо това, родителят трябва да каже "браво, ти положи много усилия и се справи чудесно!".
Във вторият вариант детето е похвалено за конкретни негови усилия и е възнаградено с положителен резултат. Това ще го провокира винаги да се старае и да бъде активно, а не да разчита на това че е много умно и това автоматично решава всичко. Защото знаем, че в живота дейните хора успяват, а не тези, които имат само талант. Талантът е 1 % от успеха, а постоянството останалите 99%.

На база на малкото информация, която ми дадохте, това мога да кажа за момента.

Успех!
Ина


Здравейте,тя като цяло е кротка и вкъщи, с нас с баща и говори повече но като цяло е срамежлива от възрастни повече,наблюдателна е с деца играе познати но е пасивна тоест те каквото и кажат тя изпълнява,как се изразява кротка и в градината е така госпожата казва кротко дете изпълнително,повече е мълчи като е питат нещо казва но с една дума,скромно дете,не е нахална ако и се яде нещо и някой дете яде срамува се да си поиска

Последна редакция: вт, 16 ное 2021, 16:34 от Ина Иванова

# 73
  • Мнения: 41


Страхът от публично говорене слага ли спирачка на вашето развитие?
Изследване от 2014г., проведено от Chapman University открива, че това е фобия №1 на 25,3% от участниците.

От останалите, които са презентирали до момента, 70% са съгласни, че умението да говориш пред публика е от критична важност за постигането на успех в работата.

Друго изследване от същата година показва, че умението да се комуникира е №1 по важност за рекрутърите, когато избират нов кандидат, а презентационните умения за наредени на четвърто място по важност.

Подготовката е ключът към успеха, когато говорим за презентационни умения.

Вие как се подготвате за презентация и изпитвате ли притеснение да говорите пред публика?

# 74
  • Мнения: 122
Възможно ли е от сладко и солено да ме кара от липса на желязо или е стрес или от желязо?

# 75
  • Мнения: 41
Обърнете се към компетентни медицински лица, които са Ви съдействат.

Виждам, че пишете за пореден път по тази тема, както тук така и в други теми, но подобни въпроси не могат да бъдат решени от хора, които не са медицински лица и които не за запознати подробно с Вашето състояние.

Възможно ли е от сладко и солено да ме кара от липса на желязо или е стрес или от желязо?

# 76
  • Мнения: 122
Ами аз имам и стрес не трябва ли да се обърна към вас?

# 77
  • Мнения: 41
Кое Ви стресира?

Ами аз имам и стрес не трябва ли да се обърна към вас?

Общи условия

Активация на акаунт