Юли 2021

Лило, въобще не се обвинявай това е много често срещано явление. Това, че детето е кротко не означава че нямаш работа, с , и по него. Минах я следродилната депресия, все още до някъде я минавам. Не ми се гледаше бебето, като се прибрахме от болницата, но нямахме помощ от никъде и се насилих и я изгледах. Понякога ме дразнеше дори, чудех се как може подобно нещо и какъв човек съм, с тия си мисли неможех да се нарека майка. Въпреки тези мисли, детето винаги беше нахранено, изкъпано, сменено. Просто си го мислех и ме беше срам да споделя с някой, дори на ММ не съм казвала. Никога не съм казвала, на мама, и изобщо мама на детето. ММ започна да ме подпитва защо. Преди повече от месец я оставих на баба ѝ и дядо ѝ да свърша нещо, а те в най-голямата жега са я изкарали с количката и са я карали срещу слънцето + са я облякли дебело + са я завили с вълнено одеало. Детето направило гърч, тогава ми се подкосиха краката, разбрах, че немога да живея без нея. Последва скандал, изгонване, много лоши думи от моя страна... Сега се държа с нея коренно различно, и тя разбра, че има майка не само баща. А това че съм дебела и вея сланини напред, назад вече ме ме травмира толкова 😀, но мина 1г от както се чувствах така. Сега само ме травмира това, че се къпя веднъж седмично😀, нямам време немога да го разпределя стоя до 02:00, но немога.

О, като родих голямата дъщеря бях на 25г и скорошно повишена в работата. В такава депресия бях и двете години майчинство, че на моменти наистина се чудя как не откачих и не свърших на хапчета и освидетелствана. От една страна беше това, че се чувствах в разцвета на силите си за приключения, а не за гледане на бебе и имах яка работа, но и каката беше невиждано ревливо, инато, истерично и тръшкащо се бебе.(И до днес е така) 😁
Всеки ден ми беше няква дупка и мъка, изпадах в истерии, крещях, после се обвинявах, нямах желание за нищо. Всичко си дойде на мястото като се върнах на работа и си получих отчасти стария живот. Но отчитам като голяма грешка това, че не потърсих помощ от психолог, а минах през всичко това. Едва ли щеше да реши проблема, но щеше да улесни нещата си мисля. Сега пък с малкото ми е добре вкъщи явно съм улегнала и тя е добро бебче 😇

Лило не си сама. Моята депресия все още продължава в по-лека фаза,обаче 😅 явно ме крепи и ми дава стимул това че работя от вече 3 месеца,а също така,че сме вече 3ти месец на морето. На малкия му се отразява супер. Много ми е трудно да съчетавам всичко,защото откактп сме тук нямам и никаква помощ (не че много я е имало но все пак) някак бързо ми минават дните тук. Иначе преди ми беше много по-зле. Надявам се с всеки ден да свиквам,защото истината е,че ми става все по-трудно. Моят юнак още не ходи и ми е голяма мъка с това навеждане по цял ден. Честно казано си мисля,че нещата ше се нормализират към 3тата година или другия вариант в аз да свиквам и да се приспособявам към ситуацията. Ние изкарахме и доста дълъг летен вирус. 12 дена беше със зверско разстройство,буквално не стм спала… ужас сменях памперси по 7 пъти от 12 до 8. Та си мисля,нека са  живи и здрави,аз взех решение че спирам да се треса за всичко плакал,неплакал,скиснал… карам го по така,не се вживявам много,само да е здрав. Иначе е страшен дивак не сяда за секунда,какъв в тоя темперамент не знам. Не се притеснявай минава ❤🌹

Все едно мен описваш, само че аз бях на 27 като се роди миналата година, яка работа, кариера пред мен и като се роди и ме удари депресията... Сега съм на финалната права, след 2 седмици той заминава на ясла, аз на работа, нямам търпение! Обожавам го, ама е нервен, тръшка се, мрънка и това нон стоп. И после майка ми ме вини, че не го извеждам ... е как да тръгна някъде като прави адските сцени, максимум час изкарва някъде и като му писне и започва.. За сега мисля, че не бих искала 2ро, защото през този ад не искам пак да минавам... каква гаранция имам, че няма и 2рото да е като 1вото..

Не си мисли, че с яслата проблемите свършват.

Хаха, не си мисля, просто поне малко ще  се върна в нормалното си състояние. Имам нужда да правя нещо, аз съм такъв тип човек, че имам нужда да работя, да правя нещо продуктивно, не просто да си гледам детето. Буквално психическото ми здраве от както родих е ужасно.. На ясно съм, че няма магически детето да порасне, и да не се разболява или да не се тръшка щом тръгне на ясла. Ще си го гледам, каквото е такова, но поне ще имам някакво време през което няма да се занимавам с храна за него, памперси, играчки и т.н. Не на всеки му е лесно или пък приятно това преживяване

 

И аз се отказах от второ. Немога пак да мина по същият ад с тръшкането. Първото ще се изгледа, но второ НЕ.

И аз съм категорична, че искам само едно дете и  от мисълта за второ ме побиват тръпки Не ме разбирайте погрешно - обожавам дъщеря си и в огъня влизам за нея, но си усещам, че толкова ми е капцитетът като родител. Просто психически няма да го понеса отново - всички страхове, тревоги, цялата отговорност на света, а и затварянето вкъщи по майчинство не е моето нещо, много ми скапва емоциите и самочувствието… Скоро се връщам в офиса и се вълнувам, знам, че пак няма да е лесно, но си умирам сутрин да си облека някое тоалетче, да се гримирам и да си изляза по задачки Трябва ми време само за мен, макар и да е работно Че и моята следродилна депресия вече трае повече от година, някакво кълбо от нерви съм станала…

Момичета, благодаря че ви има и че споделяте! Да прочета тук,че още жени минават през моят ад е голямо облекчение и подкрепа!
Тревоги ,депресия, бебешко тръшкане.....още 2 години поне- аууууу! Дано да оцелееме до тогава!

Здравейте и от мен. Моя бандит стана скоро на годинка. Още не върви. Но пък е пумпал и не спира за секунда. По принцип е много лъчезарен и добър. Спи си и си яде. Слава богу рядко боледува.
По въпроса с депресиите, ами какво да ви кажа. С дъщеря ми имах такава, но за кратко. А и бях на 19 години. Сега 22 години по късно, с радост мога да ви заявя, че изпитвам удоволствие от майченството. Гледам си бебето с кеф. Единствения ми мотив да се върна на работа е само и единствено финансовия въпрос. Явно съм късметлийка. Честно казано, бебета са толкова за кратко, а работата е до като си физически годен. Та за това гледам да си изживея всеки миг с него ползотворно. И даже ми е малко носталгично, като прибирам малките дрешки и разглеждам снимки от вече минал период 😊

Аз се чувствам страшно уморена, изнервена и без желание за всичко. Нито да си говоря със съпруга ми или да му обръщам внимание.  Вече нямам навик да се поглеждам в огледалото. Това ежедневие с постоянно подреждане, чистене, готвене, мислене какво ще яде, после яденето - пълна агония( то не са книжки, играчки, мама да се прави на маймуна само и само да хапнем две хапки), пране и същото отначало на моменти ми идват в повече и нервите ми не издържат. Моя човек също започна да проявява характер и да реве за всичко, което не е на неговото и да плюе като яде. И е ужасно палав, катери се навсякъде и винаги намира най-опасното нещо в къщата. Вчера се хвърли от перилата на кошарата на пода... Но да е жив и здрав, че от една седмица сме с ковид и като го видях два дни с температура, колко е безжизнен, така ми се свиваше сърцето.
Но пък при мен има и друга част на депресията. Страх ме е, че времето отлита, че детето расте твърде бързо, а аз покрай битовизмите, пристрастеността към телефона не прекарвам достатъчно и качествено време с него. Страх, ме е и че след година, ще се върна на работа и тогава съвсем няма да имам време с него.
Пак стана много дълго, но как се справяте със забраните? Аз се усещам, че повишавам тон, а не искам да му крещя. Но ситуациите са  примерно -  аз готвя или правя нещо, което  не мога да прекъсна, а той в този момент се катери върху съдомиялната или взема буркани да ги удря един в друг. Съответно го повиквам, опитвам да разсея, накрая крясвам не, престани, обаче познайте - няма ефект. Той ми се смее и продължава..

Ивайла, въобще не го мисли. Всички сме хора, понякога се изнервяме. Аз примерно подвиквам и постоянно ѝ казвам, че ще ѝ счупя дупето 😀.. От месец + започна да разбира, виждам я че ме разбира и го прави нарочно. Примерно застава до стената и започва да си удря главата в стената ?! Тогава просто излизам извън релси, а тя най-нагло ме гледа смее се и продължава.
Ако трябва да съм честна, не ми пречи да си стоя вкъщи, аз и преди много не излизах, НО умората ми идва в повече. Отделно и свекървата ми вдига нервите с постоянни съвети, а веднъж не е казала: легни почини аз ще я гледам. От страни на всеки му е лесно. В огледалото незнам даже от кога не съм се поглеждала, наистина. Като отида до магазина се притеснявам да не мириша на пот😀 това малкото ме изпотява за 30 секунди. И на мен това ми е капацитетът, не ставам за родител на повече от едно, ММ пък да не говорим. Сигурно от поне 2 дни не сме си говорили, просто няма време постоянно мъкнем малката 🤣🤣

По принцип и аз се чувствам изморена. От как се е родил, никой не за ден, а за час не го е гледал. И ние имаме нужда от разнообразие, малкия заспива в 19,30 вечерта и никъде не можем да излезем, защото в количка не спи. Но пък започнахме да си викаме гости вкъщи. Ние живеем в къща и на вън вечер е приятно. Общо взето деня ми всеки ден протича по един и същ начин. Ставам към 5. Пия кафе, излизам да пиливам, плевя и т н в градината. После тренирам. Къпя се. Към 7 малкия се буди, правя мляко и се занимават с баща си. Той като тръгне на работа, гледам или да излезем или да изчистя. На обяд като спи - лягам с него. Към 4,30 яде и играе малко вкъщи. Към 18 излизаме за час и после къпане и в леглото. Аз лягам най късно в 23 часа. Та така. Скучно ежедневие но е натоварено. И нямам време много за депресии. Външния вид, ми не съм в най добрата си форма, но колкото мога правя.

Майка ми все ми казва: Радвай се сега докато си в майчинсто, това са най-хубавите години.
Понякога като съм много изморена си мисля как нямам търпение да тръгне на градина, аз да започна работа.
Други дни пък е супер спокоен и с кеф си го гледам и обикаляме и правим какво ли не.
Гледам пред него да не си пипам телефона. Само, когато спи съм с телефона. Бях много против телевизията, но когато трябва да му сложа яденето, или да измия нещо го слагам на столчето да погледа 1-2 песни. Няма как иначе. Оставя ли го да лази или някаква беля ще свърши веднага или ще започне да се катери и ще падне. И на мен това с прохождането ми е много трудно. И моята свекърва сууупер много ме дразни. Постоянно го сравнява с другите деца. Че ядът повече от него, че са по-дебелички от него, че казват повече думички и т.н. А моето дете е с рефлукс и няколко пъти ме предупредиха, да не го прехранвам, че се засилва рефлукса. Няколко дни съм правила тази грешка и не сме спали по цяла нощ, защото има киселини, повдига му се, повръща, гадно му е. И се опитвам да и обясня на тази жена, че не ме интересуват другите деца. Важното е, че той си е в нормите, развива се добре, педиатърът му ми е казал, кое как и по колко да давам. И това е. Но тя не разбира.
Аз също на този етап не знам дали искам второ. В близкото бъдеще по-скоро не.

Това със свекървата и мен много ме дразни. Кога ще направи това, кога онова. Казвам и да му се радва до като е бебе, защото съвсем скоро ще е голям. Но точно поради същите съображения не и го давам. Все го сравнява с другите деца.