Юли 2021

Ох, това с прохождането и кой какво може и мен ме дразни… Свекърва ми все подпитва кога щяла да започне да тичка, еди кое си дете проходили на 9 месеца, хайде вече да тръгвала да ходи… направо пощурявам! Осъзнах, че детето си се развива със собствени темпове и ще проходи, когато е готово. Вярно, че наборчетата й някои вече търчат по площадките ама какво да направя, насила не мога да я накарам. Същото и с яденето - като ме питат дали днес си е изяла супата и настръхвам вече. Да, не е от ящните деца, но пак няма какво да направя, старая се да е хапнала все нещо и се надявам да прояде повече като порасне

Много се радвам,че споделяте всичко това момичета.Аз не съм в депресия,бях до 5тия месец на детето.
Ами беше някакъв ад.Рев,тъга ,не знаех къде се намирам.
Сега гледам да съм спокойна и да се наслаждавам на детето.Само че малкият е много нервно дете,буйно,започна много да се тръшка,да иска всичко и ако не стане на неговата и реве.Той си е ревлив попринцип ама сега виждам,че го прави на инат.
Зъбите ги изкарва много тежко,отделно е с рефлукс който си мислех че е отминал,но последната седмица пак почна да повръща и храненето е мъка.Песнички,танци,играчки,цял арсенал изкарвам пред него само и само да хапне 5 лъжици.Надявам се като поотрасне малко още да започне да хапва повече.
Готвя през деня когато спи,а вечер като го приспя мия чинии,простирам ,чистя и чак тогава ям и си лягам.
Не знам аз ли не съм организирана или просто не мога да свърша всичката домакинска работа през деня докато спи детето????
Не бързам да го пускам на ясла или пък да се връщам на работа.Виждам ,че не е готов.
За мен все още си е бебе,макар че всеки изминал ден започва да разбира все повече,но смятам че първо трябва да оправим храненето и сънят и тогава ще съм спокойна да го пусна на ясла.

Да ви кажа, най се радвам да свърша нещо до като е буден. После с него и аз си лягам. Взех си един евтин робот прахосмукачка. Ми да ви кажа освежава. Купих го за 170лв от кауфланд. Не е върха но така чистя само веднъж седмично аз. На обяд като заспи прибирам играчките и го пускам.после като стане, той играе аз си готвя. Забърсвам прах тук таме. Чинии никога не държа на куп. Пералня също до като е буден. Така трябва да се организираме, че да правим колкото и каквото можем до като са будни. Само гладя като спи, че голям интерес има към кабели. Още всичко му гладя. А тръшкането от известно време е и при нас. Хвърля се назад, като дъга се извива. Днес си имаме чисто нов зъб 😁

Не си мислете, че всичко ще мине след 1 или 2години . Баткото ми е на 5г и е ужасен. Мрънка почти за всичко,реве дори повече от брат си,изобщо не слуша като му се каже нещо, ръце сме вдигнали от него. Всеки ден викам поне по 10 пъти по него. Иначе и нашия още не е проходил, а направи годинка на 1юли. Пуска се вкъщи по-малко сам, но си го е още страх. Баткото ми проходи на 1г и 2м.така че се надявам и малкия скоро да проходи. Защото като сме навън,откачам просто, кръста така ме боли. За домакинската работа аз почти всичко върша с него, за да може като заспи да имам време да се изкъпя, да обядвам и такива неща. На ясла ще го пусна чак догодина,като стане на 2г.

Моята сладурка скоро ще стане на година и 2 месеца и също още не ходи. Доста се притеснявах до скоро, че наборчетата й вече масово тичат, а тя сякаш изостава в тази област, но реших, че когато, тогава! Само дето педиатърката ни е дала срок да проходи до 1 година и 3 месеца, после щяла да ни праща по прегледи и доктори, та това ме шашка повече

Иначе за ясла - и аз няма да я пускам сега, изобщо не е готова, още си е бебе, а и не е приета де Добре, че майка ми може да помага, че аз скоро се връщам на работа. Има ли тук мами, които вече са се върнали или им предстои? Как се чувствате? На мен хем ми е странно, че пак ще съм сред хора, хем нямам търпение за разнообразие, хем ми е малко тъжно, че свършва времето само с малката.

Аз вече хич не се и притеснявам за чистенето, кочина е и толкова. Който има мерак от гостите (свекърите и наще), ако му пречи да изчисти 🤣🤣. Пералня пък нямам шанс да пусна, отива и върти, пипа копчетата само докато спи иначе не стига кочината, ами и ще ходим мръсни😀. От 2 дни реве ей така от скука, направо откачих изпих кутия аналгин. Все си повтарям период е, но сериозно се замислям дали да не си "хакна" едно 200гр водка в хладилника и да си пийвам 😀

Хора чета ви непрекъснато но...грам време нямам от малкия..не съм се ресала нз от кога(ластика моя  най-добър приятел).Имам чувството че малкия е хиперактивен не се спира за секунда само когато спи(което е мн рядко) Не съм спала повече от 3часа на денонощие откакто се е родил.Само с храненето нямам проблем яде и ушите му плющят вече е 11.700кг и кръста ми ме убива още не ходи сам и съм по цял ден наведена и търчаща след него.За домакинска работа не говоря...мираж е ..хах..Има 4 зъба вече и си ме хапе яко като малко вампирче е . Искам да ви попитам знаете ли добър ортопед в София?Нещо не стъпва добре с левия крак и взех направление,но все още търся ортопед..Та ако някоя от вас е доволна от някой конкретен цялата съм в слух..

Много хора ми казваха "ооо ще видиш като проходи ще ти разкаже играта". Напротив по-лесно ми е поне вкъщи. Да повече подвикване и следене с поглед има, но успявам преди обяд да си оправя къщата и така да излезем за кухнята. Вярно докато измия чиниите и пусна пералнята дневната е с играчки на всяка крачка и все нещо настъпвам, но се занимава сам, което до колкото съм наясно е хубаво. Събирам всичко и след като съм го облякла и е в количката пред вратата пускам робота( моята голяма любов😻), след кухнята играе на площадката и се прибираме за обяд после лягам с него и аз. Отне ми доста време да създам за себе си тази организация, но и аз имам нужда да си почина, а и спи на леглото ни и ме е страх да го оставя сам да не се приземи. Готвя вечер баща му като се прибере от работа и пак излизаме. Голяма мечта ми е да спи по цяла нощ в кошарата си и дай боже скоро в неговата стая, но някак трябва да си заредя силите за безсънните нощи докато свикне, а не виждам как ще стане ако някой има опит с отделяне в кошара и детска стая да сподели моля.

  Моя спи в кошарата си от 6тия месец,когато взех и решението,че спирам да го друсам. Та сега като има и нощи,в които се буди,ако го взема на леглото при мен шанса да заспи е горе-долу 0. Свикна си в кошарата и по-добре,защото все на страх спях да не го затисна,да не падне като ме няма… Работих с консултант по детски сън и честно казано ми отне 3 дена да го науча да заспива сам в кошарата,никоя приятелка не ми вярваше,че детето ми заспива така,докато не ми дойде на гости и се убеди,и остава супер изумена 😅😅😳 това са ми най-сладките похарчени 100 лева за този консултант (на лични мога да кажа към кой точно съм се обърнала) мисля в скоро,ако отмине честото будене от зъбите да го отделям в друга стая,ако не стане номера няма да се откажа веднага и пак бих потърсила помощ. Не е трудно самостоятелното заспиване (под самостоятелно заспиване имам в предвид да го сложите в кошарата,да излезете от стаята и до 10-15 минути да е заспал) трябват вки нереи няколко дена за майката и да не се отказва! Има много,които са за съвместния сън,аз съм твърдо против,поради нещата,които изброих. Просто у родителя започва да спи по-спокойно,а не постоянно под стрес как ще мръдне,бебето там ли е,да не е под завивките и т.н. Не е трудно приучаването,наистина отнема максимум седмица. Успех! 🌹🍀

И моето момченце заспива сам в кошарата. Ако съм в стаята, започва да играе. В момента в който изляза, до 10 минути е заспал. Понякога ми се иска да си го взема при мен, да си го гушна. Но то започва едно катерене и обикаляне из спалнята. Никога не съм го приспивала на ръце, като изключим ранния кърмачески период и е заспивал на гърда. За отделяне и аз мисля вече. Проблема е, че в нашата стая спи в платняна кошара и е едно мятане. А в неговата стая е дървена и ме е страх, че ще се удря. На есен мисля да започна с опитете да го отделям. Приемам съвети от майки минали по този път🙂

Аз искам да ви дам няколко съвета, дами, понеже бях в същото положение с нямането на време за себе си и това, че съм заприличала на лелка, изтощението и, въобще, в някаква сякаш депресия. Отскоро си поставих задача ЕЖЕДНЕВНО да правя минимум три неща за себе си - четене на книга, маска за коса/лице, някакви физически упражнения за десетина минути - клекове или коремни преси, любима салата и т.н. Какви точно три ще бъдат обикновено зависи от това какъв е графикът за деня, понякога планирам по-бързи или неангажиращи неща, като йога за лице или разговор с приятен човек по телефона, или поръчка на нещо готино от интернет. Днес например си поръчах едни супер скъпи и много искани продукти за коса. Ами, да ви кажа,  много по-добре се чувствам и сякаш имам повече сила за "обичайните неща". В крайна сметка не трябва да забравяме за себе си, имаме и кариера, приятелски кръг, а и по едно малко слънчице (а някои от нас и по повече от едно), на което да бъдем за пример! Така че, горе главата, па макар и несресана

П.с: редактирам си поста, за да ви пиша и как се държи моето дете. Тя, като цяло беше спокойно и добро дете, като изключим спането, но вече започна да проявява характер. Мисля, че започна да разбира някои неща, а не може да ги изкаже, поради което пищи и се дърпа доста често. Например, като я слагам на гърнето или като я слагам в количката, след като е играла в парка или, ако я храня с нещо, което не й харесва толкова много. Опитвам се да бъда търпелива, да не повишавам тон, но, признавам си, понякога й се поскарвам, което няма особен смисъл, защото не мисля, че разбира. Спи по веднъж, след сутрешната разходка в парка, която много я изморява. Докато се прибираме всеки ден тръгва да заспива в количката и я нося около 1.5км с едната ръка, с другата бутам количката, храним се около 11:30 и заспива, като напоследък спи поне 2.5ч., като през това време, да си призная, и аз понякога подремвам за час. Не може още да ходи и през останалото време ми разказва играта, тъй като ми се налага да я държа, докато непрекъснато циркулира нанякъде. За да си почина понякога за пет минути, оставям я да обикаля около масата в хола - тя е много страхлива и внимателна, държи се здраво и пристъпва бавно-бавно Вечер, като я сложа около 21:30, спи непробудно до 07:20. Сякаш има аларма, защото точно в 07:20 е будна, изправена на кошарата и търси "аммм".

Момичета кажете как да обесня на малкият човек, че не трябва да ме удря,хапе,щипе,да ми дърпа носът,да ми бърка в ушите и тн.?
Отдавна ги прави тези неща,но последната седмица не се търпи вече.
Надявах се да премине този период,но то сякаш става по-зле.
На всичко отгоре изпада в някакви нервни кризи,пищи,крещи,хвърля се назад по гръб,удря си главата в пода,блъска ми ръката докато го храня.
Тъй като има желание да се храни сам му показвам как става и доста често го оставям да загребва с лъжицата или да яде с ръце.Само че половината храна попада в устата му,а другата започва да хвърля по земята,хвърля си лъжицата,хваща купичката опитва се и нея да хвърля,аз вадя играчките да му отвлека вниманието,но започва и тях да хвърля,изнервя се и започва да реве и приключваме с храненето.И това по 4-ри пъти на ден. Казвам Не,не се прави така,обеснявам кое,как,няма и няма.
Психически вече съм на предела на силите си.Повишавам тон,а после ми е гузно.
Кога ще се кротне това дете,кога ???

Явно такъв е периода. Моето не ме бие, но пък се тръшка. Хвърля се назад или си забива главата в земята. Днес например се ядоса, защото едно дете му взе играчката и се хвърли напред и почна с ярост да яде пясък. Играеха в пясъчника. Чудо. Чак ми стана неудобно.

Напълно те разбирам.
В квартала всички майки се знаем.И не са много децата на нашата възраст,но само моето се тръшка навън.Другите деца изглеждат едни спокойни,гък не казват.Моето си показва ината навън,а другите деца явно само вкъщи.Но както и да е.
Всеки ден излизам с една торба играчки,но синът ми пак взема чуждите,някой ако докосне неговите и се започва рев и тръшкане.Вчера играе с едно камионче на друго дете и когато трябваше да го върнем изпадна в такава дива истерия,че и на мен ми стана неудобно от погледите на другите майки.Попринцип гледам да не се впечатлявам от коментари и укорителни погледи ,но този път се почувствах все едно видиш ли не възпитавам детето си.
И 100% след това са ме обсъдили ,защото вече съм чувала коментари за други майки,които имат по-буйни деца.

Моя син е уж добро и лъчезарно дете. Но май с навършването на годинка децата проявяват характер.
Днес сме на очен лекар. Забелязах, че едното му оченце се криви. Дано е нещо, което ще се израсте. Не знам как толкова малко бебе, може да носи очила. А аз съм на мамолог. Набарах една бучка, в дясната гърда. Когато кърмих ходих на лекар, защото имах много кисти. Но вече не кърмя от 6 месеца и си умирам от страх. Та молете се за нас 🙂