Автустинчета 2🍁2🍁 тема 13

За сега когато в много малък и не може да се пази, аз съм тази която трябва да го пази, така че да не ми се налага да се разправям с чужди деца и родителите им.

Да, съгласна съм напълно със Савова.
На Ния сънят от седмица е ужасен. Може и от повече. Трудно заспива. Понякога нощем също трудно заспива след единственото си хранене с АМ. Тази вечер я местихме на спалнята, в кошарата, пак на спалнята… И никъде не и беше добре. Започна да се буди рано- 6:30-7, а преди спеше до 8. Пък неделя наближава.

Ричард пък пищи с цяло гърло по няколко пъти на нощ и без шише с мляко, няма успокояване.
Наздраве с гооолямо кафе

Аз го пазя от по-големите, както и пазя по-малките от него. Но ако съм в някоя от ситуациите, които момичетата обясниха ще избеснея. Едва ли ще бия чужди деца , но със сигурност ще им обясня някои неща ако няма адекватен родител наоколо.

ellocin, при моето момиче е абсолютно същата ситуация със съня. От дете, което заспива вечер само, спи по цяла нощ, се превърна в дете, което не мога да сложа в леглото, защото започва да плаче и да се извива. Втора нощ я взимаме при нас, но тя не спира да се върти и да ме рита. В 6:45 е станала днес.
Денем борбата е жестока също. Дали спи веднъж или 2 пъти, няма значение. Дремва 40 мин. и е готова за екшън.

Докато моята е толкова малка съм постоянно с нея , до нея и така.  Засега не сме имали неприятни случки, но аз като съм там , те такива деца не се и доближават. Много е малка още, не ходи почти, не е стабилна, не може да се защити, та аз съм покрай нея нон стоп.
А иначе видя ли неприятно дете от описания по- горе тип, просто я дърпам и ходим настрани, не ми се занимава да влизам в спорове с глупави хора.

Малкия ходи сам доста добре и го оставям, като съм наблизо. Но не го държа за ръцете. Направи ми впечатление, че когато е на площадката и има много деца, винаги започва едно ритане и бутане. Моя е много любвеобилен и в началото не осъзнаваше че го ритат нарочно. Аз винаги го дърпам,  но и правя забележка с подходящ тон на другото дете. Един път го видях да посяга с крак към друго дете и повече не го събирам с много непознати деца, на които не им се прави забележка и се оставят на произвола да ритат и бутат. Учат де един от друг и това не ми харесва. За сега върви много добричък, не искам да гледа как другите се бият

Дори и не си помислям да направя на някое дете забележка, че не знам на какви родители мога да попадна.
Като знам кви има и по- добре да не се разправям с тях.

Нещо от сорта на "Стига, не трябва да удряш бебето, или не можеш да ни удряш така". Няма как да не си защитя детето. Те сега удрят леко, но с времето ще става все по силно... така или иначе ми се случи няколко пъти в два поредни дни и повече не го оставям на площадката като видя, че са много децата.

Абе да не попаднеш на някоя англичанка дето живее на социални помощи и да видиш как ще кажеш нещо на детето и, или пък някоя цветнокожа .

Мога да кажа, че и при нас съня се е развалил всяка вечер към три, четири става гладна. Опитах с повече вечеря, с по - малко и повече мляко. Нищо не помага. Опитах един два пъти да не давам мляко..ами то следват сълзи направо ....и много ми дожалява да плаче за мляко и си давам. Преди караше до 5.30 дори до 6.30 без да става. Сега всяка вечер търси мляко. Опитах с вода на 20 минути пие и пак става и започва да плаче. Незнам какъв е тоя глад. Уж като по-голяма трябва по добре да спи, а то греда 🤦‍♀️🤷‍♀️. Относно лошо възпитани деца и аз гледам да страня, обикновено зад такива деца стоят заядливи и извинявам се но "прости" родители, с който не е възможно да се разговаря въобще...

Явно пак задружно ще ни тормозят мъниците хахаха
От няколко дни е голямо чудо.....всеки ден реве по часовник.....сутрин , по обед , след обед, вечер....добре че на сън е за много кратко. Дере се с пълно гърло и пищи и ръмжи, тръшкане, фасони. Някой път за секунди ,че и по-малко сменя настроенията. Днес толкова рева ,че минах през всички фази( беше ми мъчно, беше ми изнервено, чувствах се безпомощна, ядосана ,досади ми, стана ми все тая....) Тъпото е ,че дори да знам за какво реве не ми дава да я успокоя. Като стане така просто стоя до нея и я подкрепят , явно има нужда да се нареве. Даже днес ѝ повиших тон ,че " родих мъжко момиче, не пикла....." И все едно ме разбра хахаха фръцна си дупето демонстративно и отиде да си играе сама. А иначе като почне мрън и почвам да я питам разни неща, а тя ако реши почва да отговаря с да и не , ама яки и отчетливо ги вика. Все едно гледам епизод на приятели в драма версия. Изби още един кътник....сега всяка вечер е чесане на венци по 15 Мин с лидокаин....ако цялата драма е от зъбите само ....другия кътник боде и явно ще има още пищене.

Аз вече немога да бръкна в устата му и да му намажа венците. Хапи ме, а и не виждам вече смисъл, нищо не му помага. Много го мъчат, но му се вижда края вече. Днес проби третия му кучешки, и до дни ще излезе и последния кучешки.

Ние сме назад със зъбите и едва сега избиват 6 и 8 зъб. Уж ги вади без драми, обаче пак мрънка за щяло и нещяло. Оня ден бяхме в поликлиниката да ни види педиатър, обаче му омръзна да чака и се тръшна по гръб на земята! Няма ви казвам как ме изгледаха няколко човека .

Аз съм от малък и известен с лоша слава град..но никой не е проявявал грубост нито към мен,нито към Буба.
То аз и не се завирам на площадки, където има много деца, щото не искам да им пречим ( а и да не ни надуят главата с писъци и глупости).
Аз съм си любезна и другите майки са любезни, с изключение на една, дето се пробва да ме предреди на опашката за детска кухня.
Разфучах я и я овиках,най мразя да се правят, че съм невидима- аз съм към 1.80 м.
Днес пак се вихри моята, в един момент ми писна и я напъхах в спален чувал.
Тя преди се спъваше в него, мислех, че ще се кротне, но уви..
Изтърси се и се удари по главата. Освободих я и два пъти падна на ръце. Взе да тича из всички стаи.. Много съм тъпа, още ме е яд за идеята с чувала ... Не е имало досега чак такива мятания, лазене и опити да ходи с чувал.. Спи вече моята хиперактивна..

Тази вечер ще е дълга. Не е спряла да скрибуца, да се върти и да се опитва да пробие стената с глава.....
Утре ще видя какъв сироп имам и ще ѝ дам преди сън. Тъй като и денят беше дълъг, баткото и той ми пробва нервите малко след като писах тук. Сутрин с 300 зора става , вечер едва заспива обаче. Та се наложи да им се скарам. Да ама като съм с опънати нерви и почвам да се чудя дали той е прекалил или аз съм кибритлия. Така малко преди полунощ се наложи да проведем пак сериозен разговор. И пак ме изненада. скарах му се и усетих ,че пусна няколко сълзи и го питам защо. А той ме разби.....плачел защото аз съм крещяла всеки ден, защото всеки ден с Бухта правели бели. Усещам се ,че всеки ден права забележки на всички( хора, животни), но той като ми го каза...и аз се разплаках и му обяснявам колко съм изморена, че когато правят бели и не ме слушат се ядосвам ( а аз винаги правя поне 3 забележки преди да се ядосам и предупреждавам , че прекаляват). Казвам му ,че когато сестра му плаче и се държи по определен начин се чувствам безсилна и не мога да я разбера, а той си сложи ръка на сърцето ми и ми обяснява ,че имам сърчице и да го слушам какво ми говори то...е познайте дали не ми текнаха още сълзи. И той милия и той пусна още няколко сълзи, но ми каза ,че сега ще избърши моите, ще ме помилва и щяло да ми мине...та така към полунощ поне единия заспа. Сега вече главата ме къса, малката се мята като риба на сухо....освен да си взема слушалки и да си пусна някоя аудио приказка.....
Катеричката, и аз се чудя как все мен не виждат ( и аз съм 180см), все ме ме видяло, все не разбрали ,че нося дете на ръце и друго стои до мен. С корема пак не ме забелязваха, бебешката количка рядко я виждат...някой път и с колата като съм пешеходци и шофьори не ме виждат хаххаха ( ама последното не е свързано с ръста)