Важната среща на Азат и Рейян в чаената градина, под зоркия поглед на клюкарите и част от фамилия Асланбей. Бурята се задава и то скоро...

- Добре дошла, Рейян.
- Добре заварила.
- Без проблеми ли излезе то къщи?
- Излязох нямам. И ти много си молил Елиф. Казал си, че ако аз не дойда, ще дойдеш ти, батко Азат.
- Много се притеснявах за теб. Едва не полудях, когато чух за отвличането ти. Кои бяха тези хора, Рейян? Какво искаха от теб?
- Не знам кои са и какви са.
- Нали не са ти причинили болка?
- Не, не. Никой нищо не ми е направил. Само се изплаших, но сега съм добре.

- Добре си. Ще бъдеш още по- добре. Исках да те видя с очите си. Да поговорим.
- Но нали вече говорихме. Говорихме, когато дойде в конака, батко Азат.
- Говорихме, да, говорихме. Но там беше и бабата. Говореше това, което те искаха.
- Повярвай ми, няма нищо такова.
- Как да няма, Рейян? Как да няма? Този тип не крещя ли, да се качиш в стаята си? Още там щях да му извия врата и …
- Батко Азат, не говори така. Това е моят дом. Аз се омъжих за Миран. Той е мой съпруг. Забрави ли?
- Не съм забравил, Рейян. И не повярвах, че ти по собствено желание се омъжи за този, който ти причини толкова зло. С какво те заплашиха? Казали са, че ще убият майка ти и баща ти ли? Заплашвали са Гюл ли? Какво казаха, че се съгласи? Кого защитаваш, Рейян?
- Малко по- тихо, за Бога. Никого не защитавам.

- …
- Омъжих се по собствено желание. Дойдох тук да ти разкажа и да те убедя. После ще си отида в къщи, батко Азат.
- Все още казва ‘’моят дом’’. Преживявам всеки ден в страх, че с теб ще се случи нещо. Ако те оставя на този тип, ти ще умреш. Веднъж те оставих и какво ли не се случи с теб. Заедно с теб горяхме и всички ние. Но повече няма да е така. Няма да те оставя. Заедно отиваме в чифлика. Да тръгваме.
- Батко Азат, за Бога, не говори така. Аз обичам Миран.
- ‘’Аз обичам Миран.’’ Чувствам се в безопасност до него. Той ме защитава, прави всичко за щастието ми. Разбери го вече.

- …
- Никой не ме притиска, не ма кара да оставам там. Аз сама отидох. Заради любовта си отидох. Как още да ти го обясня?
- Рейян, виж…
- Батко Азат, аз не искам да се разстройваш. Но на сърцето не можеш да заповядваш. Добре, Миран ми причини най- голямото зло в живота ми. Но ако аз умрях веднъж, той умря 1000 пъти. Ние се влюбихме един в друг. Какво да направиш? Любовта вече се промъкна в сърцето. Нима то ще се поправи?
- Няма. Моето не се поправи, защо твоето трябва да се поправи?
- Не ми говори повече така. Ти си ми батко. Винаги си бил и винаги ще бъдеш.

- Какво? Виж, Гьонюл.
- Как така? Това е срам.
- Не срам, това е катастрофа. Катастрофа за тях двамата. Виж им спокойствието. И не мислят какво ще си помислят хората и какво ще кажат.
- Не, не. Между тях няма нищо. Може да говорят за нещо важно.
- Ти откъде знаеш, че казваш ‘’не’’? да кажем, че е не. Нима е подобаващо? Да се вижда на обществено място с човека, за когото щеше да се омъжва. Още повече с човека, който нахлу в конака и се опита да я вземе.

- Мамо, да си тръгваме оттук.
- Ти полудя ли? Сега ще й кажа няколко думи.
- Не трябва. Ако Миран чуе, ще стане голям проблем. Няма да се намесваме.
- Какво? Няма да се намесим и ти няма да се възползваш от това ли? Няма да се обадиш на Миран и да му кажеш, че жената, заради която те изостави, забърква нещо зад гърба му ли? Няма да му кажа.
- Дъще, главата ти на мястото си ли е? ти добре ли си?
- Мамо, все едно ми е за Рейян. Нека само да не разбира от нас. Нека Миран сам да види истинското й лице. Аз няма да правя нищо. Мамо, за Бога, да се махаме оттук.
- Нека Бог да те дари с ум и разум. Повече няма какво да кажа.
- Хайде.

- Аз ще тръгвам вече.
- Добре, щом така казваш. След като никой не те кара, след като по собствено желание оставаш с този човек, то нека да е така…












































































