Глиобластом

  • 44 175
  • 813
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 823
Съжалявам Елена!
Мъките за болните и близките са нечовешки...
Излей си душата тук- всички, болезнено добре можем да те разберем.
Няма какво да мислиш за ямр...мама се срина, след последния, а и щом е неподвижен...безсмислено е и няма да помогне.
За лекарствата...с тях, без тях- изходът е ясен. Зареди се с болкоуспокояващи, стегни се като войник и знай, че по- лошото всъщност е минало.
Прегръдка и...ние сме тук- за всичко!

# 571
  • Мнения: 9
Tirex благодаря! Тежко е, трудно е,нечовешко е...ужасно е да гледаш как си отива пред очите ти и не можеш да помогнеш с нищо...най-болно ми става,когато не успее да ме познае...знам,че е нормално това състояние и беше въпрос на време да се стигне до тук,но... собственият ми баща да пита коя съм...много боли 😭 единственото което ме успокоява е това,че той не знае какво се случва и не осъзнава какво ни е на нас...поне това да не го мъчи...☹️

# 572
  • Мнения: 823
Мама не загуби разсъдък...имаше някакви халюцинации, но като цяло, до края беше сравнително адекватна. Дано наистина не осъзнава човека...
Знаеше ли подробностите за диагнозата? Какво ли им минава през душичките...?
Мама знаеше, беше си надписала роклята за погребението 😓
Криха от мен дълго време.
Не знам, колко можем да понесем, но все се успокоявам, че има и по- лошо. Когато търсих информация се скъсвах да плача по темите за болни дечица.
Съдба, малшанс...не знам какво е, но е изключително тежко. Единственото- дава ти време. Не е внезапна загуба, а постепенна, като...не знам, кое е по- доброто. Ние се адаптираме, но за тях е голямо мъчение и все пак- всеки от нас прави всичко, за да открадне още време.
Няма да остане такъв в съзнанието ти. Бързо ще изтриеш всичко. Ще си е твоят силен и любящ татко!
Детето ще те спаси- няма друго, по- силно...

# 573
  • Мнения: 9
Татко не знае точната диагноза... решихме да скрием истината от него,защото ако знаеше до сега може би нямаше да го има...в началото знаехме само аз и мъжът ми,после казах на майка и брат ми(за него се притеснявах най-много защото е много млад...едва на 19г). Да,дава ни време,но и аз не знам дали това е добре....да той е тук,сред нас,но да го гледаш как се мъчи и да не можеш с нищо да помогнеш...това те убива! Беше мъж като скала...здрав,як,винаги ми е бил опора,а сега миличкия...остана кожа и кости...топи се пред очите ми....това не е моят татко,това е друг човек 😭 само заради детето ми се опитвам да съм силна(доколкото е възможно)...тя има нужда от мен 😔

# 574
  • Мнения: 823
Да...това обезобразява и физически и психически най- скъпите ни хора...дали е добре, че става постепенно, не знам, но ти дава време да смелиш...
Трябва да намериш сили и да приемеш и продължиш. Знаеш, че и той иска това! Никой от нашите близки, не е искал да ни причини тези страдания. Винаги са искали да ни пазят и закрилят. Повтаряй си го и премини през остатъка силна- сега, ти си скалата! За майка си и детето!

# 575
  • Мнения: 553
Елена, големият ми син е на 19 години и понесе тежестта на диагнозата на любимия му дядо с учудваща сила. Баща ми и той бяха много близки. Наложи се да го включим в грижите, а това не е лесно, знаем го всички. Понякога подценяваме младостта, която върви с по-голяма издръжливост на стрес и напрежение. Детето се разстрои единствено на погребението, когато докараха ковчега🥺, но то трябваше да избие някъде цялата емоция.
Аз не спирам да мисля за това заболяване и как, м.... му, не намират някакво по-адекватно лечение. Уж медицината е напреднала, а тук буксува.

# 576
  • Мнения: 823
Мисля, че всички няма да спрем да се питаме...
Не само лечение- причина изяснена няма!?
Но...не мисля, че скоро ще се хвърлят особени усилия. Малко са засегнатите, но за нас това малко е всичко...

# 577
  • Мнения: 9
Всички лекари вдигат рамене...всички казват,че нищо не може да се направи.... глиобластом не засяга масово хората,затова е оставен на заден план (според мен)....това,че на нас ни отнема най-скъпите хора,срива ги пред очите ни...никой не се интересува от това ..ако не беше наша семейна приятелка,която да му пуска по някоя система и да му оправя раните,до сега нямаше да го има...😔 Безсилни сме вече...

# 578
  • Мнения: 650
Елена, може да ти прозвуча зле, но щом започне да халюцинира, а особено вземе ли да разговаря със свои починали близки, значи краят е близо и не го мъчете с нови операции и тем подобни. Мъчно е да гледаш близък човек в такова безпомощно състояние, явно отока и тумора в мозъка е много голям и е засегнал такива центрове, поеме те си дълбоко дъх и се примирете със съдбата, явно друг избор нямаме.
Смразявам се от горенаписаното, но ...........Снощи ми говори, което е рядкост, че ходил при леля си, за да му даде материали за работа....Леля му почина от същата болест преди няколко години, а той много я обичаше. Страхувам се. Вече само лежи, с голям зор го вдигам за тоалет и ядене. Но спи като заек на пресекулки върти се , пъшка, каза, че нищо не го боли.

# 579
  • Мнения: 823
Починала от същото!? Ужас...
Е- явно има нещо😥и Архинора е права в опасенията си.
И мама не се оплакваше накрая...цяла нощ татко я е питал боли ли я, казвала "не..добре съм"
Знаеш ли...това успокоява някак зловещо. Поне накрая...мисълта,че са " добре"

# 580
  • Мнения: 650
Починала от същото!? Ужас...
Е- явно има нещо😥и Архинора е права в опасенията си.
И мама не се оплакваше накрая...цяла нощ татко я е питал боли ли я, казвала "не..добре съм"
Знаеш ли...това успокоява някак зловещо. Поне накрая...мисълта,че са " добре"
При нея беше гинекологично с много разсейки.

# 581
  • Мнения: 306
kokor4eto, и аз мисля като Дима, съжалявам много.Просто доста мои близки си заминаха от рак и накрая всички си говореха с починали близки. По възрастните хора казват, че по този начин близките починали ги викат при тях, незнам точно, то кой ли знае...

# 582
  • Мнения: 823
Починала от същото!? Ужас...
Е- явно има нещо😥и Архинора е права в опасенията си.
И мама не се оплакваше накрая...цяла нощ татко я е питал боли ли я, казвала "не..добре съм"
Знаеш ли...това успокоява някак зловещо. Поне накрая...мисълта,че са " добре"
При нея беше гинекологично с много разсейки.

Ааа, аз реших, че същият рак.
Дано...ако има нещо отвъд- има кой да ги посрещне. Аз се успокоявах, че може би е нужна вече на близките си горе и за това се случва всичко. Тя загуби рано баща си, когото много обичаше, братята си, майка си, лелите си...остана само тя тук долу. Едва ли е могла да избира, но ми действа добре да мисля, че е нужна там или че е там, за да е при мен дечко...

# 583
  • Мнения: 43
Днес Дидко пак направи гърч. Толкова ми е мъчно и тежко. Не съм на себе си от мъка. Толкова е безпомощен и така се молеше да умре като дойде в съзнание. Сърцето ми се къса.
Исках още нещо да ви споделя. Разбрах че снощи брат му празнували рожден ден с бурна компания и веселие. Кажете ми това нормално ли е? Дидко бере душа а брат му празнува!!!!!
Толкова много се ядосах!
Или аз не съм права да ги упреквам?
Все пак всеки си има свой живот, щом така е решил.
Незнам какво да мисля вече. Но само знам че аз никога не бих го направила, ако друг член от семейството е в това състояние.

# 584
  • Мнения: 553
Днес Дидко пак направи гърч. Толкова ми е мъчно и тежко. Не съм на себе си от мъка. Толкова е безпомощен и така се молеше да умре като дойде в съзнание. Сърцето ми се къса............
Дано Господ се смили над него 🥺 На колко години е твоя Дидко? А за другото не се ядосвай, защото всеки по различен начин се справя с тежестта от диагнозата и всеки има нужда да разпусне (особено ако не са много близки, па макар и братя). В нашия случай, брат на баща ми не се обади нито веднъж да чуе как е, а знаеше какво е положението. Само съм доволна, че нямаше наглостта да дойде на погребението, че сигурно щях да го изгоня. Така че хора и отношения всякакви. Не ти трябва да се нервираш за такива неща.

Общи условия

Активация на акаунт