Помощ! Майка ми има проблем с алкохола

Съжалявам да прочета за личния опит на други хора с алкохолик. Това е присъда и за болния, и за близките му. Алкохолът унищожава психиката, това е най-страшното. Сякаш подменя човека. Ужасно е да гледаш как човек, когото обичаш, има качества и стойност, деградира до неузнаваемост. "Проблясъците", в които показва, че все още в него живее предишният човек, само удължават агонията. А в какви мъки умират... Ужасно е, дано се случва на по-марко хора.

Това изречение за проблясъците, които удължават агонията направо ме разплака.
Точно така е.
Винаги по време на все по-кратките проблясъци (при нас последният беше около 2 месеца) се надяваш и си казваш: "Ами ако. Ако този път е краят. Ако най-накрая имам нормален родител. Все пак, ако спре, може да живее поне още 20 години. За 20 години ще забравя болката и ужаса." Даже в такива моменти съм си представяла как ме изпраща до олтара и после танцуваме като баща и дъщеря. Той плаче от радост за малкото му момиче, аз от радост, че тати сега е тук и вече е добре Само че, аз вече имам такива травми, че не мога да създам нормална връзка. Олтар вероятно с и без баща ми няма да има. Ако по някаква голяма случайност има, той със сигурност няма да е там. Или ще е там и ще е пиян. И пак ще боли.
След такива кратки мечти, обикновено до няколко дни чувам пияния му глас по телефона и всичко за пореден път се срива, наред с мен и сестра ми. Всеки път все по-безвъзвратно.
С времето сякаш болката става по-тъпа, обаче травмата все по-дълбока.

Буквално съм давала живота си и какво ли не вече 15 години баща ми да се оправи. Няма да се оправи. И боли.
Авторке/авторе, съхрани себе си и семейството си. Това е най-важното.

Съжалявам за изповедта, но се замислих и разчувствах.

Моята майка беше алкохоличка. Почина на 47г. Имаше цироза и получи инфаркт. Това е много често срещано при алкохолиците.
И аз и брат ми израстнахме почти сами, с баба ми. Тя или беше на работа, или беше пила. Намирали сме я в безсъзнание от кофти алкохол.
Другите са ти писали, но и аз ще пиша че това няма лечение! Отказват се хора, оцелели след инсулт или инфаркт и много уплашили се за живота си, но това са единици.
Психиатъра каза ако тя няма желание, няма как да я лекуваме насила. Но това не работи. Държат ги 20 дни и ги пускат и пак наново..
Моят съвет е живейте си живота, и с добро и с лошо няма да стане! Ако нещо не я уплаши и тя да реши да не пие, все ще е така. Но тя трябва да го реши! Аз виках, крещях, заключвах я. Без резултат. Успех!

Всеки има право да провали собствения си живот.

И моята майка е алкохоличка, вече е почти на 70 год, а пие от поне 15 доста стабилно водка. Човек да завиди направо на такъв организъм.
Ами казали са ти, няма да спре да пие и твоята. Съхранете максимално себе си и това е.
До едно време я обвинявах, ядосвах се, че се съсипва, че съсипва мен и баща ми със скандали и циркове, но след като последно така падна, че се раздроби и Не спря, аз просто се примирих и в крайна сметка да, щом човек е решил така да погубва живота и да го запомнят с това, нека.

Мда, моят баща последните две години направо се раздроби.
Чупи си ребрата, носа и имаше мозъчно сътресение от падане. Сега едното ребро му стърчи напред, накриво зараствало, защото като се напиеше, си сваляше корсета и не зарастна правилно.
Отделно прави две катастрофи, с над 4 промила алкохол. Взета му е книжката, колата е отнета от досъдебното производство и го чакат от година да ходи на дело, а той все не се явява, знаете защо.
Влиза в клиника Инлайф, след като го взех от там имаше такова едно просветление. Даже посещаваше онлайн сбирки на анонимните. Всичко трая 4 месеца.
После около 6 месеца, в които се потроши пак, направи инфаркт и му сложиха стенд, имаше и още, но даже не помня. А, да - гърчове два. Всеки път, като излезе от болницата - уж много уплашен, след два дена пак се почва.
После изведнъж спря, нямам обяснение защо, явно му е дошла музата.
Около 4 месеца пак имахме истински баща и преди около месец пак се започна.
Все още няма здравословни инциденти, но още не е влязъл в пълен запой.

Та, това е последната година и половина при нас. През цялото време при него е имало човек, който да го наблюдава и да се грижи за него. Представи си такъв ужас 15 години.
Майка ти няма да спре.

Авторката не е писала , дано не сме я отчаяли, но това е реалността.

П.П. Имам познат, мой съученик, който се пропи сериозно след гимназията. Даже прави инсулт на 23 години.
Ходи в Испания в комуна. Върна се уж прероден. Даже организира в нашия малък град клуб на анонимните. Много деен, много щастлив, позитивен, нова страница, нов живот. Блог започна да прави. 3 години трезвен. Ами онзи ден го видях пиян на кирка. Та - никога няма да спре да пие майка ти
Спасявай се!