Обидата. Как се справяте с нея?

Няколко пъти съм споделяла и тук във форума, никога не може да ме обиди никой, освен семейството ми и най-близките ми хора. Не хабя емоции и енергия за проблемите на останалите с мен. Понеже родих млада, при мен въпросите бяха : Няма ли да имате още едно?
Отговаряла съм : "Ние чакаме първо вас. Вие няма ли да имате, да бременнем заедно ?"
Втори път същите жени, не са посмявали да ме питат.
Пробвай да им отговориш по този начин, да видиш как ще млъкнат.
Не се засягай, защото така вредиш на себе си, а обидилата те, това цели, да де види уязвима.

Колежката ти е голяма простачка!

Чувала съм реплики,ама чак такава простотия не е било.

Репликите и са страшно просташки и показват, че нещо и липсва. (Както в живота, така и във възпитанието) Приеми пред себе си, че не можеш да се обиждаш от такива хора, защото те не са виновни, че са такива 🤷

Не можеш да спреш простотията на хората. Аз съм на почти 27 години, всички около мен родиха и това е един от любимите им въпроси:
"А вие кога?" или "Хайде, нямаш време вече."
Аз съм на мнение, че хората не бива да се интересуват повече от чуждия, отколкото от личния си живот. За съжаление все повече виждам хора, които са типаж на твоята колежка. Аз на твое място бих я игнорирала и никакво внимание от тук нататък. Да промениш простак и глупак е все едно да сипваш кофа пълна с вода в морето, и да очакваш да видиш промяна.
Покажи ѝ, че си много над нея като не я отразяваш и не падаш на нейното ниво.
То всъщност такива хора нямат ниво.

За съжаление помня дълго, явно съм злопаметна. На нея и да искам не мога да и отговоря с просташки изрази, защото не съм научена така. Иска ми се обаче да разбере, че съм я чула, за да не си позволява втори път подобно нещо. Поне не и в мое присъствие. Не е лесно по цял ден да работиш с вулгарен и невъзпитан човек. Изнервящо и неприятно е и винаги си мисли, че е прав. По-лошото е, че е връзкарка и си позволява доста неща спрямо други хора.

Игнорирай я.Говори с нея само служебно.

Не знам на каква длъжност сте, но събери смелост да се изправиш и директно да й кажеш повече да не си позволява да обсъжда семейното ти положение в работна среда, заплаши я, че ще подадеш жалба срещу нея пред работодателите. Нещо такова. Не е просташко, а и ще разбере, че си наясно с коментарите й.
Нека да се чуди и как си разбрала, дали ти си я чула или някой друг ти е казал.

Най-здравословно ми се струва да й кажеш, че си я чула, но насаме, ако това е възможно. Вече какво освен това ще й кажеш, ти си прецени. Но да таиш в себе си и да те яде отвътре - това е много вредно за теб. Не оставяй нещата неизказани, изплюй камъчето, за твое добро.

И като и каже какво?Ще и отвори още теми за коментари.Не можеш да затвориш устата на никого.По-важно е да не се обръща внимание кой какво казал.На тая сигурно всичко и е наред та седнала да коментира другите.

+ безкрай

Да не се задържат емоциите - съм много “за”.
Ама да се обидиш от това ми е малко “драма куин”.
Кому е нужно изобщо да й се връзваш?
За да каже такова нещо някой - значи, че вътрешно той е нещастен и неудовлетворен. И понеже няма представа, че нещастието е в него, го проектира яростно върху другите, които според него-са по по-добре.
Ама това си е неговият “филм”, не твоят.
Прати му състрадание и съчувствие и го забрави на мига.
За да реагираш на подобни провокации - означава, че вътрешно и ти вярваш в това. Така ли е?

Когато някой ме обиди, му казвам веднага: „Това ме обижда“. Винаги работи, човекът се усеща и спира с нежеланото поведение. Така не слизаш на ничие ниво, но заявяваш себе си и най-важното, рядко някой отново опитва да прекрачи границата.

Преди години една колежка обиди друга по същия начин,че на 41 не била женена и затова можело и трябвало да работи повече от нас семейните.Много плака жената ,скъса ми сърцето .

Когато го каза това, ми стана много обидно. Не ми е близка, но се засегнах, че на някого изобщо може да му хрумне да се подиграва така. В един момент го бях забравила, но от известно време пак ми пари отвътре. Може би, защото наистина имам здравословен проблем и се опитвам да го разреша, доколкото това е възможно. А и претърпях един спонтанен аборт преди време и изпадам в разни размишления за себе си понякога.

 Със сигурност не е здравословно човек да таи негативни емоции дълго време. Но и да комуникирам с вулгарен и невъзпитан индивид, не се знае каква още по-голяма глупост и обида ще каже. Някои хора нямат никакви задръжки и човечност. Тя обаче трябва да разбере по някакъв начин, че съм я чула. Още не зная как и какво ще направя, че на нейното ниво няма как да бъда.

Мислиш ли,че на тая простачка и пука дали си чула или не?Даже и да не чуеш,нали някой може да ти каже?На нея не и дреме дали ще чуеш или не.Това са много нагли хора с пренебрежително отношение към околните.

Преди време контрольорка в градският транспорт се опитваше да глоби един господин, който не искаше да си плати глобата и взе да обижда жената на външен вид (беше леко пълна) дали изобщо правела секс и т.н. Тя успя подобаващо да реагира - тип "не ме мисли ти мен"
Та искам да кажа, че в тази случка не става въпрос за личният живот на контрольорката, нали така. Просто опит да се измести темата на разговора.

Не знам в какви отношения сте на работа с колежката, но предполагам, че сте в конкуренция. Ми някои като не могат да работят по-добре - ползват ей такива средства. А ако е шефка охооо .. още по-добре можеш да пуснеш оплакване за дискриминация
Аз винаги си казвам, че не ме боли кой какво е казал, а моята си реакция (или липса на такава) - ей от това ме боли. Подготвям се как да реагирам, ако вземе да се повтори и си живея живота.

Изабела, човешката тъпотия, да не кажа нещо друго, няма граници. Разбрам, че те боли, защото е бръкнала в раната, но трябва да си над това и да не се тормозиш. Успех ти пожелавам и дано намериш разрешение на проблема, ако не - спокойствие, първо в себе си!

Ако бях на твое място, бих я конфронтирала директно и бих ѝ казала какво мисля за трите мозъчни гънки, които е спорно, че има, понякога няма нужда от деликатност, защото няма как да те разберат.

На първо място трябва да проумееш, че околните не са длъжни да вървят на пръсти около теб и да внимават какво говорят, за да не се обидиш. Това, че нямаш деца е изцяло твоя лична драма и болка. Това в общия случай. В конкретния колежката ти е една простакеса, щом употребява такива изрази. Научи се да не се впрягаш и да не даваш ухо на празните приказки, особено на работа.
Аз деца имам,но пък съм дебела , а много обичам да се контя и да си купувам разни неща и колежките ми непрекъснато ме обсъждат, че първо трябвало да отслабна, а после да се кипря. Казват го така, че да мога да го чуя, ха ха! Знаеш ли колко ме засягат - изобщо! Та ако не е за едно, ще е  за друго, хората все намират какво да обсъждат.

Невъзпитани хора под път и над път. След като го е казала, има цел да ви уязви. Толкова й е "интересен" живота, че се наслаждава да обижда. Освен да я съжалите колко е жалка, не се сещам за друго. С такива хора отношения не поддържам, били те колежки, съседки и т. Н.

Изабела, според мен си изпуснала малко момента Дамата може и да е забравила вече за това и ако сега й кажеш само ще й покажеш колко влияние има над теб. Тия неща се казват или на момента, или поне някакво подмятане непосредствено след, ако искаш да разбере, че знаеш, но да не й го казваш директно.
Дамите тук са дали чудесни примери, но те са от тяхната перспектива. Ти явно не си готова на директна конфронтация и предпочиташ да си отбраняваш черупката, от колкото да прогониш нападателите (прости ми израза, не го казвам с лошо, аз също съм доста черупчеста личност )

Вариант - правиш самоиронично подмятане с нейните думи пред нея. Така ще знае, че си я чула (ако изобщо  помни), но и, че си напълно наясно, че си на 41 и нямаш дете и не е необходимо тя да бере грижи за половите ти органи. Можеш и директно да благодариш, че се интересува от здравословното ти състояние, но се справяш добре в момента и ако имаш нужда от нещо ще я попиташ. Можеш да поискаш половите ти органи да са краен резервен вариант за обсъждане в офиса, ако всичко друго  се изчерпи като тема. И т.н., и т.н.
Защо? Защото когато покажеш, че не се притеснваш от нещо (дори да е само привиднно) и си уверена по въпроса никой няма как да те бутне Ако си открит няма как някой да те "разобличи"

Авторката е абсолютна драма куин.
Едната клюкарила зад гърба на другата, а другата пък чак по форумите си търси потупване по рамото, защото явно от колежки не го е получила. А щом толкова си се засегнала, Изабела, значи ти вътрешно осъзнаваш, че колежката ти, макар и груба, е права. И защо си пуснала тази мелодрама в раздела "искам бебе"? Има тема "Да се оплачем... 2021" в категория "свободно време - развлечения" - за там ти е поста, т.к. не е свързан с опити за бебеправене (за каквото е този раздел), а само се оплакваш от колежката.

Освен да намериш за какво да я ухапеш (и така - няколко пъти), друго не виждам. Стига да има какво - така че да я жегне по подобен начин. Щом не се е смутила и от това, че си я чула...
Друг вариант е просто да се беше пробвала да я навреш в кучи г*з лице в лице, но е трябвало тогава. Разбирам, че си се стреснала, сигурно и аз бих, постфактум всички сме смели и умни.
Не се шегувам.

Държанието на таэи жена е обидно и естествено, че е нормално да те эасегне, ако ти е болна тема. Според мен обаче тя е искала да я чуеш, щом не й пука и е каэала такова нещо малко или много в твое присъствие.

Аэ не съм ти в положението, но съм на мнение, че е по-полеэно наистина емоциите да се иэкарват. Не бих си мълчала и най-вероятно в конкретния случай бих й отвърнала директно с някой хаплив/ ироничен коментар. Или при следваща въэможност. Дори няма нужда да я обиждаш ти, има си начини да вкараш някой коментар, който да й насоли манджата. Эа да се държи така нагло, може би дори очаква, че няма да й отвърнеш. Това не е эдравословно от моя гледна точка, ако при теб причинява дълготрайни негативни емоции.

Но не бих говорила с колежката ти надаме, эащото очевидно не е достатъчно эрял човек и няма да те раэбере. При такива хора помага само едно: отвръщане с по-интелигентно поднесена хапливост и да им эатвориш устата, може би эа такива случаи е иэмислена иронията, от лютия вид. 😄

Практически още по-добре би било да не обръщаш внимание, но щом на теб ти е болна тема и няма как да не обръщаш внимание,  по-добре эа собствено облекчение да не ди мълчиш следващия път. Само внимавай да не прекалиш, беэ скандали или раэни сцени, эащото съм виждала как наранени хора (отчасти неволно наранени) эапочват да говорят абсолютни глупости и падат доста по-ниско от първоначалния нападател/сгафил.

Да не ти пука. Ако искаш ще осиновил. Децата не са мечтата на всяка жена, често са много изнервящи, и какво като нямаш деца? Това ли е всичко в живота, да роди човек. Можеш да си живееш чудесно и без деца... Абе като сте на саме кажи, оф да знаеш няква колежка нещо казала че съм била суха, нещо овлажнител ли да си купя 😁😁😁

Уау, това трябва да успокои жена, която иска да има деца и очевидно й е болна тема ли?

Тя ще каже, дали и е болна темата.
Вече има много начини да имаш дете, дори и късно включително и да не е биологично, за тези дето искат много.

Това, че съществува изобщо темата, мисля, че е достатъчно красноречиво. Много неуместно изказване.

Щях да й отговоря, че личният ми живот не я интересува и да си гледа работата. Повече да не се занимава с моя личен живот.

Няма смисъл сега да ходиш да й се обясняваш. Да знаеш за следващия път ако някой така чуеш да говори, въпреки, че си там, питаш с тон - "Нещо трябва ли ти?", ще видиш как ще се сопне. Не е нужно да даваш обяснения, а и съм сигурна, че има с какво да затапиш някой - "Хайде, че времето тече, не ни плащат да говорим" или нещо подобно.
За съжаление съм ставала свидетел на такива изкази към жени, които още нямат деца (тези, които познавам, имат здравословни проблеми ) и са страшно груби към тях - един от коментарите беше "Как може тази жена да управлява цяла фирма, при положение, че няма деца."

Веднага отговор - "Ти като имаш деца коя фирма управляваш?", "Разрешителното за управление в родилното ли го дават?", "Майка ми не си ползва нейното разрешително и ми го даде на мен." "Ако родя две деца две фирми ли ще трябва да управлявам?" и т.н.
Малко като с вица - Ти като не пушиш къде ти е Ферарито?

Това, което ВИНАГИ помага при мен е "Това защо е твоя работа?" Никога не съм получавала смислен отговор.

Момичета, благодаря Ви за отговорите.

Получих доста добри съвети от някои от вас, мисля да ги последвам.
На тези, които казват да съм над нещата, ще кажа, че се опитвам и в повечето случаи успявам. Но е трудно, когато си по цял ден с такъв вулгарен и невъзпитан човек. Всичко си има граници, но някои не са научени да ги спазват.

Да, това че нямам деца си е мой проблем, но не проумявам защо някой трябва да го коментира и да се подиграва. Тя е връзкарка и това само усложнява някои неща, но аз ще се справя. Мълчанието при някои хора не помага.

Още един съвет, защото виждам, че отново споменаваш каква е дамата и как се държи. Ти си отговорна за своето поведение, за това как приемаш чуждото поведение и как реагираш. Не се оправдавай с другите хора. Винаги имаш избор, в зависимост от това какво вземаш предвид, на какво отдаваш тежест. Избор. Никой не може да те принуди да се чувстваш зле, ако не му позволиш.

Абсолютно съгласна съм с горното мнение, но ще добавя, че това е висш пилотаж и аэ лично поэнавам само един човек, който го може това-мъжът ми. Има такива хора-на някои им е вродено, на други им е въэпитано, на трети им е иэстрадано това мислене, т.е. научили са се с труд и усилия да практикуват таэи стоическа (буквално да се раэбира, идеята идва от философията на стоициэма) дисциплина.

Аэ лично съм установила, че понякога просто не върши работа или по-скоро ме смаэва повече да се опитвам да практикувам ,,не ми дреме". Понякога пътят към просветлението и към раэбирането на собствените емоции и дори эащо ти дреме, дори пътят към това да не ти дреме, е конфронтацията. Та аэ бих поощрила жената эа собствено облекчение да намери повод в блиэко бъдеще и да ,,поэахапе" таэи колежка. 😄 И нека наблюдава ситуацията и емоциите си при това. Може от случката пък да се научи следващият път да не й дреме като някой й каже нещо по темата.

В мнението над товето, поне аз както го разбирам, не става въпрос за умение и можене, а за цялостен поглед над нещата. Докато е виновен другият човек, промяна в нас и в ситуацията няма, защото ние нямаме контрол над неговите действия и мисли. Ако си кажем, че от нас зависи дали се чувстваме зле, рано или късно ще се научим да не се чувстваме зле.

Да, настройката е първата стъпка. Но практиката е реалният живот. Въпреки настройката при истински болните теми, ако не ти идва от вътре да не ти влияе нещо, се иэисква усилие. Понякога, эа да стигнеш до там, е по-добре умишлено да се отдадеш на емоцията си и да наблюдаваш ситуацията отстрани същевременно. От грешките човек се учи най-добре.

Изабела.. съжалявам за ситуацията, в която си била. Вероятно ще ти се случва от време на време и занапред по нещо, което да ти причинява болка около темата с децата. Наистина съжалявам! В бг-общество (е, и не само) толерантността, емпатията и тактичността не са от силните народностни характеристики.. Съчувствам ти искрено! Моят съвет е, да се опиташ да не допускаш тези неща до себе си.. трудно е, но.. знам ли, по някакъв начин трябва да успеееш да не  се 'връзваш'. Мога да си представя колко неприятно ти е станало обаче.. И аз съм имала подобен случай, вярно - един-единствен, но много ме нарани. Та (аз на 33, от 6г. омъжена).. седим с мъжа ми и свеки в пицарията, която често (почти всяка събота) посещавахме, нашата маса е точно до вратата на следващото помещение, в което маса е заета от две майки с две дечица на около по 5г. Майчетата си бъбрят, децата вилнеят. Едно от тях в продължение на около 5 мин. идваше до вратата (директно зад стола ми) викайки нещо си и издавайки плюващи звуци току зад рамото ми. Е, не издържах, станах и направих забележка. Съвсем скоро си тръгнаха (не че нещо се промени в поведението на децата), платиха на крак и едната жена се върна специално, за да пошепне на ухото ми: "Ооо, колко съжалявам, че не можете да имате деца!' (нямахме деца, нямах още и желание.. детето се появи по-късно) и се врътна. Успях да я настигна, хванах я за ръката и устата ми каза нещо, което не беше още минало като мисъл през мен: "По-добре нероден гений, от колкото роден вече глупак!" Не знам.. много ме заболя непосредствено след случката. Много.

Простаци е имало и винаги ще има. Не допускай да навлизат в душата ти. Трудно е, да. Но.. няма друг начин. От теб зависи.

Аз пък не ги разбирам някои хора, и кво като нямаш деца?
Аз с две деца много пъти съм мрънкала и си викам понякога, защо ли ми бяха, в някакви изнервящи ме много моменти. Друго си е да си поживееш повечко без деца. Майките, също могат да завидят понякога лекичко на тези дето няма кой да ги изнервя. 😀 Може и колежката, за това да ти се дразни нещо....

Някои хора още живеят в миналото, не може жена да няма деца, как може?Освен това го използват, за да мачкат и поставят на място.  Истината е, че не всяка жена има майчински инстинкт, затова и има такива случаи, в които майки изоставят децата си или просто не полагат грижи и израстват деца с проблеми. Също, разбира се някои имат здравословни проблеми, но на някои не им пука, важното е да се изкажат.

Раждането на деца е физиологичен процес, но не доказва умствен капацитет.
Изабела, можеш да разкажеш онзи вица на въпросната госпожа, в който питат един мъж на интервю за работа какво е постигнал до момента. Той отговорил "Имам три деца". "А с главата си нещо умеете ли?"
Това, че е майка, не е заслуга или постижение. Даже не е повод за развяване на кафяви гащи. Нито е първата, нито е последната, нито искат диплома за тая работа.

Преди време гледах доста политически филми, един се кандидатираше за президент и го разпитваха за децата му, той не знаеше много, защото децата бяха отглеждани от детегледачка, а той беше зает с работа. Попита защо все го разпитват за децата му, отговорът беше, че няма как да управлява цяла нация ако не може да гледа децата си.

Имам огромно съмнение, че обиждащата госпожа има капацитет за държавен глава

Да не забравяме и разни цветни населения, за които раждането е бизнес план.
Майка съм, но да се парадира с раждането е най-тъпата тъпотия, която може да се обсъжда.

Да, естествено, това беше във връзка с мъжа, който казва, че има три деца, покрай него се сетих за този отговор.

Преди години имах такъв случай. Семеен приятел беше подпийнал и се изцепи "Вие, българските жени, чакате да ви пресъхне оная работа, че да се сетите да родите, а аз си намерих жена от другия край на света, която веднага ми свърши тази работа" . Не можах да повярвам на ушите си, точно в този момент ние опитвахме без резултат и това ми беше адски болна тема. Години наред след тази изцепка не му проговорих. След години пак се срещнахме и той си спомни какво е казал, беше гузен и искрено ме помоли за прошка. Приех, простих му, понеже видях, че се разкайва за думите си, не искам да тая гняв в душата си. Но тези думи още ги помня. А твоята колежка щом е създала семейство веднага след гимназията, е възможно да е след някоя пиянска вечер, така че не си струва да си слагаш на сърце думите на подобна "личност".

Е, хората са си тъпаци. Явно им е много трудно да се сетят, че може да има проблем, или стечение на обстоятелствата, а не просто нежелание.

Хората много добре знаят, че обикновено има проблем, но обичат ей така, от нищото, да чукнат някого по видимо болна тема. Особено  в женски колектив клюките и обсъждането са нещо и обичайно.

Не съм съгласна Хора, които нямат проблем не предполагат, че друг има проблем, освен ако не са силни емпати. Сития на гладния не вярва. Ама и не трябва. И не му влиза в работата.

И от къде пък да знаят, че и много добре? Тези с проблемите оникновено не го коментират в кафе паузата на работа или просто така в разговор, даже някои го крият и казват, че няма проблем.

Не се иска много, за да предположиш, че е възможно да има проблем. Трябва да се каже в прав текст, за да се появи изобщо като мисъл в нечия глава ли? Трябва да е много куха глава...

Добре де,какво точно е обидата? Дайте някакво определение? Не се ли обижда този,който приема да го обиждат? Да речем имаме някой млад,умен,красив и богат човек,но нисък на ръст и има комплекс за малоценност от ниският си ръст. Е,как да не "обиждаш" такъв човек?! Или пък някой е безумно ревнив. Как да не се майтапиш,("обиждаш") с него и неоправданата му ревност?!

Deaf, директно на въпроса ти "как?" - с налично възпитание и грижа за твоите собствени дела.

Както писах по-горе, всеки сам избира как да се държи с околните и какво да приема от тях. Това е и за двете страни. И за ниския красавец, кой може да приема като обида или не това, че някой се шегува с него защо не кандидатства за жокей. И за някой, който смята, че чуждите негативни чувства и емоции могат да станат част от шегаджийския му репертоар.
Това кое е шега и кое не не може да се определи еднозначно, защото има две страни, а понякога и три, когато тези шеги се правят в широка аудитория.
Но с някаква относителна сигурност мога да кажа, че ако знаеш, че нещо за някого е комплекс и се опиташ да се пошегуваш с него то ще се приеме за обида. Ако знаеш, че някой с голям нос няма проблеми с големия си нос можеш спокойно да го питаш по колко пъти дневно лъже, ако нямаш какво друго полезно да кажеш.
А ако смяташ, че няма НИКАКВА разлика между шега и обида, никога, в никоя ситуация, то ти препоръчвам да изкараш един курс за емоционална интелигентност. Както и, ако смяташ, че шега е само, когато става дума за нещо реално като ръст, ревност или безплодие, а ако си съчиняваш нереални неща са обида.

Въобще не мога да си представя как мога да знам, че за някого определена тема е болна, и умишлено да му сипя сол в раната. Особено за неща, които не зависят от човека - нисък ръст, голям нос (както бяха споменати) и т.н.
По темата - според мен е добре авторката засега да не казва нищо, но в никакъв случай да не допуска втори подобен коментар - ако колежката е точно описана, непременно ще последва. Този тип хора са варианта за възрастни на грубияните в училище и ще настъпват, докато поддаваш. Ако ги засечеш, бързичко ще подвият опашка и няма да повторят.

Италианците са казали:”Никога не спори с идиот/простак. Ще те повлече на своето ниво, а ще те бие с опита си”. В твоя случай бих игнорирала тази простачка, а ако не съм успяла да реагирам на момента, ще й кажа на другия ден да не си позволява повече такива коментари, а ако добави още, ще кажа че мнения от курви не приемам (щом има всеизвестно вулгарно поведение). Ще кажа това пък е определението за твоето положение, но аз досега го пазех за себе си. Да си знае, че не винаги е хубаво да се споделя личната гледна точка )