Кое е по-лесно - да се научиш да готвиш или да участваш поравно в семейния бюджет?
Не знам, на мен и двете са ми лесни, но не се ОЧАКВА да го правя. Има дни, в които просто не ми се готви и тогава той приготвя нещо, ако седи и ми очаква ще яде тава.
- Публикувана: 13 окт. 2021, 08:37 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2021, 16:13 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 132
Не знам, на мен и двете са ми лесни, но не се ОЧАКВА да го правя. Има дни, в които просто не ми се готви и тогава той приготвя нещо, ако седи и ми очаква ще яде тава.
Колко разводи има заради " Като иска да яде, да си сготви сам ", или пък "да си чисти, пере и т. н. .На мен сега не ми се готви, чисти, пере" и т. н.
Както и обратното "Аз за 1000 лв. няма да МУ работя на тоя" и лежи на дивана, докато ТЯ се трепе да свърже двата края. .
Както и обратното "Аз за 1000 лв. няма да МУ работя на тоя" и лежи на дивана, докато ТЯ се трепе да свърже двата края. .
Във форума съм достатъчно време, за да видя, че се очаква от мъжа да изкарва повечето пари. Говорим си за равенство, обаче ако не е финансово красив или поне перспективен, започват намеци, епитети и какво ли не. Обаче при репликата, че еманципацията означава и равни отговорности, вкл. финансови, започват едни общи приказки...
Кое е по-лесно - да се научиш да готвиш или да участваш поравно в семейния бюджет?
Тоест ако тя носи повече пари той трябва да готви и то вкусно? Нека готви той, няма драма. Нали самите жени се прехласват и ахкат, когато мъж сготви нещо, и обясняват, че мъжете били по-добри кулинари
Ако един мъж не може да преглътне кошмарните кулинарни опити на младата съпруга нека готви той, така мисля аз. Ама вкусно, иначе не се брои. Съпругите често хич не са млади и би трябвало да знаят това-онова. Но не, тенджерата вече е символ на деспотизма на мъжа. Жените със слънчева светлина ли се хранят - не зная.
Ако един мъж не може да преглътне кошмарните кулинарни опити на младата съпруга нека готви той, така мисля аз. Ама вкусно, иначе не се брои. Съпругите често хич не са млади и би трябвало да знаят това-онова. Но не, тенджерата вече е символ на деспотизма на мъжа. Жените със слънчева светлина ли се хранят - не зная.
Аз пък отскоро съм в този форум. Признавам, че за мен е по-лесно да печеля пари, отколкото да готвя, но ги мога и двете. Моят мъж не е кулинар... Компенсира с друго. Аз пък не пазарувам. Не знам дали му е приятно, пазаруването е също такава голяма голяма досада като готвенето, но трябва да се яде. В едно съвместно съжителство има много неща за вършене. Не е нужно да сме универсални, когато живеем в двойка. Всеки според уменията и интересите си и общата работа да е свършена и справедливо разпределена. Това е важното. А не единият (болният) да носи другия (здравия).
Ако изкарваш достатъчно пари, ще можете да си позволявате да ядете навън повече, и то не непременно боклуци.
Да, разбира се, че е добре всеки да прави това, в което повече го бива, но все пак да има някаква справедливост.
Аз с години готвех повече и като цяло ми харесваше, но се поуморих с годините. Покрай ковид, дистанционно обучение и наличието на свободно време на ММ, нуждите се увеличиха и ръчкам ММ да си поема дела от домашната работа, вкл. и да готви. Когато беше на същото разписание като мен - беше друго.
Да, разбира се, че е добре всеки да прави това, в което повече го бива, но все пак да има някаква справедливост.
Аз с години готвех повече и като цяло ми харесваше, но се поуморих с годините. Покрай ковид, дистанционно обучение и наличието на свободно време на ММ, нуждите се увеличиха и ръчкам ММ да си поема дела от домашната работа, вкл. и да готви. Когато беше на същото разписание като мен - беше друго.
Мисля си, че ако обичам мъж ми,то ще ми е много приятно да сготвя, да изгладя дрехите му, да помогна в някои "мъжки" работи като цепене и прибиране на дърва, да поработя в градината, за да го зарадвам. Ако той ме обича, ще направи нещо за мен - да ме отмени в готвенето, да измие съдовете, да зареди пералнята, да пусне прахосмукачка. Като си помагаме взаимно да спестим време и двамата да отидем някъде.
Тогава нещата не са досадни и няма да се надцакват кой ще прекара другия.
Тогава нещата не са досадни и няма да се надцакват кой ще прекара другия.
Мисля си, че ако обичам мъж ми,то ще ми е много приятно да сготвя, да изгладя дрехите му, да помогна в някои "мъжки" работи като цепене и прибиране на дърва, да поработя в градината, за да го зарадвам. Ако той ме обича, ще направи нещо за мен - да ме отмени в готвенето, да измие съдовете, да зареди пералнята, да пусне прахосмукачка. Като си помагаме взаимно да спестим време и двамата да отидем някъде.
Тогава нещата не са досадни и няма да се надцакват кой ще прекара другия.
Тогава нещата не са досадни и няма да се надцакват кой ще прекара другия.
Точно това е голямата тайна - никой да не се бои да не бъде минат, а и двамата да дават без да броят и мерят с аптекарски везни.
Е, нали всички това казваме - всеки да участва, да няма търтеи и мерене на везната да не се минем. А не който прави повече пари да очаква роб, а не партньор. Защото като се почне това с че всеки трябва да си знае мястото според финансовото положение става ясно за какво става дума и за какво семейство говорим въобще. 
Въпрос към всички,които се дразнят на свекървите си- споделяте ли на мъжете си и как го правите така,че да не се засегнат?
На мрн ми се е случвало точно веднъж да се оплача на мъжа ми и беше "Не ми е приятно това и това", а не "Майка ти е такава и такава".
