Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Не обръща внимание на детето

  • 3 882
  • 42
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 47
Здравейте,отново темата за раздялата.Много четох в по-старите теми.Радвам се че доста са успели да я превъзмогнат.Сега аз съм в това положение.След 20г и малко дете се разделихме.Причината - все няма време за нас.Повече от година разделени-същото-почти няма време за детето.Но за себе си има време за всичко.Лошото е че съм изцяло зависима от него на този етап.Направихме кредити за да работим за себе си,само че като се появи детенцето аз си гледах него и се отдръпнах от работата.Засега той плаща кредитите и ни дава пари,разбира се недостатъчно като си с малко дете,но пак е нещо.Проблема е че все още се вбесявам че не обръща внимание на детето,пренебрегва го и полудявам.Знам че и по зле ще става и още повече ще се ядосвам.Незнам до кога така.Постоянно се ядосвам.

# 1
  • Мнения: 1 207
Детето желано ли е било и от двамата ?
 Опитай се да постигнеш самостоятелност. Помоща дори и само финансова все е нещо, гледай напред и започни да живееш своя живот.

# 2
  • Мнения: 47
Желано е и от двамата,с доста трудности но се появи

# 3
  • Мнения: 44 223
Преди да се разделите обръщаше ли му внимание?

# 4
  • Мнения: 1 302
Елеонора, този човек е поел собствен път. Дали ти харесва или не - това е неговият избор.
Поеми собствен път - намери си работа, продължавай да си обичаш детето ( то няма вина за взаимоотношенията ви), не отказвай финансовата "инжекция" на бащата.
Нито сте първата разпаднала се двойка, нито ще сте последната. Живота продължава, а е твърде кратък, за да се цикли на едно и също нещо.

# 5
  • Мнения: 1 207
Обикновено причината за отчуждаването не е само една, а няколко наслоени във времето фактори. Раздялата окончателна ли е? Търсихте ли помощ , за да запазите семейството?

# 6
  • Мнения: 47
Избра друг път още с появата на детенцето. На 3мес. се опитах да му обясня че живота и на двамата се промени и вече сме трима и трябва да се включва и той.Отговорът беше че той работил и правил квото можел.Оставих така нещата,реших че му трябва време да свикне,обаче не- все същото.Нямаше време за нас но за друго намираше.Сега е същото и много се ядосвам,че трябва да го карам да обръща внимание на детето си.И двамата сме над 40г.,не е нормално това.
Не сме търсили помощ да си оправяме отношенията професионално.Няколко пъти сме говорили че трябва да намира време и за нас и нищо.Отговора-всичко правя за вас

# 7
  • Мнения: 44 223
Щом и когато сте били заедно не го е гледал, не очаквайте след раздялата да бъде баща. Не можете да го накарате насила.
Предвид общите ви кредити, запазете неутрална позиция, иначе положението на детето ще стане зле и в материално отношение.

# 8
  • Мнения: 1 207
Личен опит- не се затваряй в себе си и не дълбай в миналото, гледай напред и пренареди живота си. Насила да обича не можеш да накараш никого , запази добри човешки  отношения с бащата и се радвай на детенце , то се променя всеки ден, а всеки ден е неповторим.

# 9
  • Мнения: 47
Така е да,насила не става.Но много се вбесявам,просто полудявам че го пренебрегва.Незнам защо така откачам.

# 10
  • Мнения: 1 207
Имаш чувства, надежди- нормално е да откачаш когато някой  е сринал бъдещето ти. Приеми и продължи по пътя си, не знаеш какво и кой ще срещнеш🙂

# 11
  • Мнения: 944
Вероятно сте положили усилия, за да се появи детето, не само това разбира се. По-добре наблегни сега да си стъпиш на краката, а с детето, може би по-нататък бащата да се включва по-активно, но в никакъв случай не го изключвай от финансови и други отговорности.

# 12
  • Мнения: 47
Имаш чувства, надежди- нормално е да откачаш когато някой  е сринал бъдещето ти.

Може би е точно това,чувствам се използвана и предадена и сякаш предава и детето,сигурно затова се ядосвам толкова.  Иска ми се по-бързо да се отървя от това чувство,много е гадно

# 13
  • Мнения: 1 207
И това ще мине 🙂и ще е за добро🙂
Опитай да се ангажираш с нещо.
На мен приятелите много  ми помогнаха - не ме оставяха сама, постоянмо ме канеха да излизаме с детето с тях , за да не съм сама тормозеща се в къщи.
Късмет, ще се справиш🍀🍀🍀

# 14
  • Мнения: 7 351
Гледай да не се фиксираш толкова върху него, защото ще си съсипеш здравето. Ей така хора се ядосват за нещо и се поболяват. Съвсем сериозно е. Спести си го. Насила хубост не става. Детето е радост. Като не му обръща внимание, той се лишава.

И не се чувствай предадена. Всеки има право да живее своя живот.  Благодарение на този мъж имаш прекрасното си детенце. Нека помага, колкото може, финансово, и за кредитите да участва. Пък ти си гледай себе си, подхвани някаква работа и се радвай, че си млада, здрава и с детенце. Много хора нямат това, което ти имаш.
На 40 животът е пред теб, възползвай се от хубавите си години, не ги пропилявай в плач над счупеното корито.

# 15
  • Мнения: 4 945
Какво има да се вбесяваш и да подскачаш? Човекът си е избрал пътя. Постарай се да станеш финансово независима, че е ужасно на 40 години да чакаш на някого, дори да е баща на детето ти. Никой никого не е длъжен да обича в тоя живот, жалко, ако досега не си го научила.

# 16
  • Мнения: 47
Какво има да се вбесяваш и да подскачаш? Човекът си е избрал пътя. Постарай се да станеш финансово независима, че е ужасно на 40 години да чакаш на някого, дори да е баща на детето ти. Никой никого не е длъжен да обича в тоя живот, жалко, ако досега не си го научила.


Няма кой да ми гледа детето за да работя.
Не мисля за събиране отново с него,няма смисъл,счупеното здраво неможе да стане/при толкова лепене няма как/
И да никой на никой не е длъжен за нищо: -че си се отдал изцяло на другия,че си мислил за него първо,че си искал той да е добре - това е твой избор и твое решение.
Но когато става дума за дете/което сте искали и чакали и двамата/ смятам че и двамата родители са еднакво длъжни към детето.Трябва да може6 да пребориш егоизма си и да сложиш първо детето
Та затова "подскачам"  макар че знам че няма смисъл и само нервите си късам. И продължавам пак,колкото и да се опитвам да игнорирам пренебрегването на детето ,отново се ядосвам - 1,2пъти успявам и на 3 пак нерви.
Невероятно нещо е човешката психика

Последна редакция: вт, 19 окт 2021, 00:15 от Eleonora12345

# 17
  • Мнения: 1 302

Няма кой да ми гледа детето за да работя.


Стига де! Нали не живееш на гол баир? Ако имаш желание - ще намериш начин.
Колко е голямо детенцето? На 6 месеца? На 2 години?
Винаги можеш да потърсиш жена за гледане.
Винаги има начин да се преодолее някакво препиятствие. Но ако искаш да циклиш в самосъжаление и обвинения към бащата - няма сила, която да те мръдне от там.

# 18
  • Мнения: 47
Да,така е,съгласна съм всичко опира до желание.В момента съм в това положение.Естествено никой не иска да е зависим от друг.Щом мога ще намеря работа,пари се изкарват,не се плаша и от работа.Но не работата е големия проблем.
Доста четох из темите докато се реша да споделя. Надявах се че някой ще е минал през това което минавам аз и ще сподели как се е справил с подобни чувства ,емоции или изблици ли -кой както го възприема. Но някак си,хората се хващат за друго,а не за същевината на нещата при мен.Както и да е, и с това ще се справя.Благодаря ви за отделеното време и внимание спрямо мен и с пожелания към всички за повече усмивки!

# 19
  • Мнения: 1 207
Ели споко ще се справиш- трудно е в началото , но поне сте здрави и се обичате с детенце. Нали си я чувала онази приказка , че времето лекува- ами вярна е😊

# 20
  • Мнения: 22 870
Елеонора, с чувства и емоции всеки се справя различно. Един ще си понесе мъката и ще хване живота си в ръце. Друг ще реве, ще се тръшка, ще се самосъжалява, трети ще търси специализирана помощ, хората са различни. Ти имаш детето, така че заради него би могла да не се отдаваш толкова на емоциите. Не че ще ги изхвърлиш от живота си, не става за ден или два. Но не те са ти центъра на живота. Приеми, че и такива неща се случват между хората. Независимо от това, как са живели преди. Имаше съвети за нормални отношения с бащата заради детето. нормални, в смисъл без скандали, настройване на дете срещу другия и отказ от помощ. Това е, такъв е животът, всичко има в него. А ти трябва да го живееш, въпреки мъката и гнева, който те е обзел. Някак приемай нещата, гневът, омразата - саморазрушителни са, на себе си ще нанасяш щети с тях, а е безсмислено и ненужно. Ще мине време, ще се върне и усмивката ти, просто запълвай времето си с мисли за подреждането на новия за теб и детето  живот. Както казват, каквото било - било.......

# 21
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 798
Е може таткото просто да не знае какво да прави около едно бебе или съвсем малко дете, по-нататък като се стигне до повече възможности за общуване може да се включи повече. Все пак щом той и е основния носач на пари в семейството и спокойно ви издържа може просто работата му да му отнема повече от жизнената енергия и да не му остава много да се занимава с домашни неща. А и отношенията ви ако се въртят само около едно нещо, няма значение какво е то, такива отношения са доста разклатени по принцип, та сигурно има и друго между вас.

# 22
  • Мнения: 1 713
И аз така се ядосвах на ММ, че не обръща внимание на децата. И той така се оправдаваше, че работи. И другите бащи работят - визирам казаното по-горе, че работата му изпивала силите. Няма такова нещо - само оправдания. И с работата, че по-се приема. 20 години караници. Децата израстнаха в отровна атмосфера. Добре, че вие сте се разделили навреме.
  Нищо не можеш да промениш, освен себе си и емоциите си. Когато се ядосваш - казвай си: Няма да мисля за това сега. Отнема време и е трудно, но с повечко дисциплона се получава. След време. Може би още не си преболедувала и раздялата, което още повече те натоварва.

# 23
  • Мнения: 7 351
Има и нещо друго. Някои хора просто не могат да общуват с малки деца. Виждала съм такива. Но като попорастне детенцето, потръгва общуването. Може да ти се стори странно, но има и такива майки: като са по-малки децата, само ги овикват - майката не може да игнорира дете, защото й е на ръцете, не като бащата, който винаги може да си вземе шапката и да си излезе. Та като поотрастне детето, такава майка или баща се променят и се сближават с детето. Аз съм свидетел, всъщност потърпевш от такъв родител.
Може да е такъв случай с мъжа ти, Елеонора.

# 24
  • Мнения: 4 020
Екеонара, съжалявам че се чувствяш така. Колко е голямо детето?

# 25
  • Мнения: 47
Всъщност от таткото съм искала единствено внимание към детето и преди и сега.Да,най-лесно е оправданието с работата,съгласна съм.Неприемам за нормално зрели,осъзнати хора вече готови да имат деца,да не знаят какво да ги правят,как да общуват,особено с малко бебче или дете.Все пак си решил че искаш дете,отговорността и ангажиментите са изцяло твои.Не е като да вземеш за малко на комшийката детето,да му се порадваш малко и да го върнеш-така човек и сто деца може да изгледа. Определено се опитвам да запазим добри отношения,защото не искам да лиша детето и от малкото време което отделя баща му за него. Раздялата съм е преглътнала,невиждам как бих обичала някой който постоянно пренебрегва детето ми. Може би не съм преглътнала чувството на предателство - че мисли за себе си,а не за детето,че поставя неговите нужди първо,егоизма му.Може би и моето его се обажда,че нещата не са станали така както ги искам,както ги смятам за нормални. Оттам и разочарованието,гнева и т.н. Странното е,че продължавам да се ядосвам,че вместо да обръща внимание на детето си той си гледа и мисли за себе си.Приемам го като предателство спрямо детето.Знам,че само си вредя и хабя нервите,опитвам се,но не винаги успявам.Това ми отнема повечко време отколкото си мислих,но ще превъзмогна и това.Все пак са чувства,емоции- не питат,искаш неискаш,  неможеш да им влияш толкова,колкото ти се иска.Важното е да сме здрави,другото все някога и някак си идва на мястото.

Последна редакция: нд, 24 окт 2021, 14:17 от Eleonora12345

# 26
  • Мнения: 4 020
Добре, дай някакви примери как пренебрегва детето?Какви очаквания имаш към него като към родител? Искаме да ти помогнем, да дадем съвет, но ни трябват малко повече детайли. На каква възраст е детето? Имахте ли проблеми в отношенията преди да имаре детето?

# 27
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 798
Да, всъщност след като вече сте се разделили какво точно значи "не обръща внимание"? Ами той на друго място живее, какво да маха от балкона ли се очаква или да телефонира ежедневно?

# 28
  • Мнения: 47
Отнася се като към чуждо дете,както казват хората.Карала съм се с него да му обърне внимание и като бебе и сега.Надявах се че вече като не живеем заедно по ще го жегне за детето.Като цяло,когато има време предпочита да си го прекарва както му е кеф,а не с детето.Някакси детето му е ангажимент,който не му е важен,не му е приоритет.Точно това ме дразни,въпреки че осъзнавам,че няма как да го променя,насила не става. На мнение съм, че детето трябва да има връзка и с двамата родители,а като че ли аз се опитвам само да имат.Да се чудиш аз защо си хабя нервите,обаче е факт

# 29
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 7 847
Да се чудиш аз защо си хабя нервите,обаче е факт
имаш отговор. Smiley

# 30
  • Мнения: 4 945
Повтаряш едно и също...

# 31
  • Мнения: 4 020
Интересна стъпка е са отделиш някого за да го накраш да прекарва повече време с детето, с което и под един покрив е било ограничено. Ако аз съм в подобна ситуация, и нямам други проблеми с партньора си, той не крещи, не е агресивен, не бих се изнесла. Напротив  бих държала да са на едно място и да прекарват колкото може повече време близко. Сега тук идва пак въпросът как пренебрегва детето? Държи се лошо с него ли? Не играят, не му говори, не се разхожда, не го храни, не обръща внимание на нуждите му, държи го с часове напикано? Как точно го пренебрегва?
За това пимолих да дадеш примери конкретни.
За един пренебрежение може да е, че не прекарва 4 часа с детето, за друг и 15 минути. За един, че не става нощем да го храни, а за друг че не го учи да брои или да кара ски в Швейцария.
Колкото хора толкова и житейски ситуации.
Ако мъжът ми работи дълги часове извън дома, не бих очаквала да се разхожда с мен или да поеме нощната грижа за бебето изцяло, ако аз съм здрава и съм в къщи. Но ако се прибере и си цъка игрички например вместо да си пообщува с детето бих полудяла.
За това пак питам в какво се изразява пренебрежението му и ти какви очаквания имаш за да покрие твоята представа за добър баща?
Той казва - Всичко правя за вас. А ти, че нищо не прави. Къде се разминавате?

Последна редакция: нд, 24 окт 2021, 22:45 от so what?

# 32
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 798
Той май заради майката се държи настрана Thinking

# 33
  • Мнения: 47
Мислиш ли че не съм опитала!? Не сме се разделили защото на мен ми хрумнало да пробвам ако се разделим дали ще го жегне повече.
Не съм изисквала да гледа детето,а за нощни грижи и дума да не става,той трябвало да спи.Нито веднъж не ме е сменил,за да може аз да поспя.Да,тежало ми е разбира се цялата грижа по детето,но няма начин,свикваш с всичко.Като нямаш желание,на сила не става. Ето конкретни - предпочита да пие кафе и да се шлае вместо да се прибере.Като се прибере,да,гледа тв,да говори по телефона или да си играе игрички.Като има проблем с детето че е болно или много плаче- има спешна работа и излиза.Намира време за себе си за всичко,а за нас няма.Естесвено че в един момент нещата ще ескалират и си даваш сметка,че е подобре да не сте заедно,подобре е за всички,преди да стане грозно.
Какво очаквам - да е баща,не само на хартия.Да намира време за детето си,по-точно да иска да прекарва време с него,да не го приема просто като ангажимент.Жал ми е за детето,има нужда и от двамата.
Имах впредвид,че като не живеем заедно вече,може би ще се опита малко от малко повече да го вижда,да се занимава с него,въобще да прекарва време с него.Но уви,същото,демонстративно се показва че за него си има време,не и за детето.Оттам се ядосвам аз.
Като цяло проблемите сме ги изглаждали,не са били много големи.След като родих,той много се промени,някакси слага себе си преди всичко.Да,всеки човек е егоист,заложено е,малко или много.При него стана много в пъти повече.

Той май заради майката се държи настрана Thinking

Странно как хората си правят заключения без да познават другите!

Последна редакция: нд, 24 окт 2021, 23:40 от Eleonora12345

# 34
  • Мнения: 4 020
Не знам какво си опитвала или не си, защото до този пост не отговаряше на въпроси и все още не казвашколко е голямо детенцето. Ние се опитваме да погледнем от страни, за да сме ти полезни да ти дадем съвети всеки през неговата призма, с идеята че някои могат да са ти свършат работа. Има значение преди колко време сте станали родители, някои мъже се нуждаят от повече време.
И по-щастлива ли си като сте отделно и мислиш ли че той може повече? Той обича ли те, иска ли да се върнете или му е по -добре без вас? 

# 35
  • Мнения: 47
Почти на 3г е детето.Достатъчно време е да свикне си мисля.Не съм много сигурна,но мисля,че му е подобре без нас,ангажимент сме,по-лесно е така,поне това показва до момента.И смятам че всеки може повече при желание.Относно чувства -не сме коментирали.При мен изчезнаха заради пренебрегването ни.Ако е останало нещо далеч не е каквото би трябвало да е.Неискам да се събираме,при положение,че няма промяна от негова страна до момента.И не,не съм по-щастлива, по-спокойна може би да.Но пък нервите от пренебрегването си стоят още и още,което всъщност е проблема при мен.Това са нови чувства за мен-гняв,яд, предателство,-не съм сигурна точно какво,и ми е трудно да се справям с тях.Знам,че е излишно да се ядосвам,но го правя.Надявам се,че разясних ситуацията

# 36
  • Мнения: 944
Разбирам какво иска да каже авторката - бившият й не прекарва време с детето, тоест не излиза никъде с него, например на площадката или в някой парк, не се интересува как расте. Имаше пример, че понякога родителите не си пасват с децата на определена възраст, после като станат по-големи се наместват нещата. Ако е на 3г. бащата не знае как да се занимава с него, скучно му е да прави физиномии, гъди, гъди забавления и всеки ден едно и също, то лапа всякакви предмети, енергично е и все трябва да го гледаш да не падне.
За мен тази несъвместимост в интересите не е оправдание да не се занимаваш с  детето, щом си се заел трябва да минеш този период.
Не можеш на сила да го накараш да се занимава с детето, продължавай да поддържаш контакт, но не насилвай нещата.

Последна редакция: пн, 25 окт 2021, 10:53 от Dania1

# 37
  • Мнения: 1 207
Писах го и ще го повторя- Елеонора трябва ти време, но не и оползотворено да се самосъжаляваш. Трудно е , но си поставила началото - приела си реалността, че раздялата е факт. Започни да градиш и да живееш своят живот и като се отърсиш от угризенията си, на бистър ум ще прозреш причината за поведението на мъжа ти, а тя може да се корени много назад във времето.
 Поддържай контакт с него , но не му натрапвай детето - това негово отношение само ще и насади бъдещи проблеми, а в даден момент може и да му просветне и да му хареса да има дете - дано не е късно.

# 38
  • Мнения: 21 079
Eleonora12345, не те разбирам.
Седиш вкъщи и гледаш 3-годишното си дете, не работиш, нямаш доходи. Мъжът ти работи и ви издържа, плюс това изплаща кредити, които двамата се теглили.
И ти, предполагам от скука и безделие, седиш и беснееш, че той си живее живота и не обръща внимание на детето. На детето или на теб всъщност? Кое те вбесява повече?
А какво пречи и ти да си живееш живота? Да излизаш, да се забавляваш с приятели, да си намериш интересни занимания...
Казваш, че той се бил променил. Защо ли ми се струва, че ти си тази, която се е променила. Вкопчила си се в детето, което никак не е полезно не само за теб, но и за него. Зациклила си върху страданието си и на моменти дори звучиш доста плашещо.
Прати детето на градина, за да общува и с други хора, намери си работа или поне някакви интересни хобита. Направи си живота интересен, тогава може би ще станеш отново интересна и за мъжа си.
Ако през цялото време мрънкаш, опяваш или вдигаш скандали, ако постоянно нещо изискваш от него, без да дадеш нищо насреща, напълно разбираемо е защо той бяга не само от теб, но и от детето ви. Поне докато е малко и вързано за теб.
Ако срежеш пъпната връв и отпуснеш детето, може би има още шанс баща и син да се открият и да започнат да общуват пълноценно.

# 39
  • Мнения: 47
Благодаря за времето,което отделихте всички!
Нещата някак се размиват в други посоки.И е по-добре да спрем.
Споделих /пред непознати може би е по-лесно/за нови чувства в себе си.Предполагах,че има все някой,който го е изживял,как се е справил /при всеки е различно,но все пак/.Това е.
Относно коментара че е плашещо - не съм опасност за себе си или друг.Не съм и в депресия.Не си стоя постоянно вкъщи и от скука  да се чудя какви да ги сътворя.Не съм от този тип хора.Не съм се вкопчила и в детето в този смисъл в който влагаш.Не съм и натрапвала детето насила.Споделих,че за мен е редно и бащата да обръща внимание,като не го прави се ядосвам.И не,не съм се променила,даже прекалено търпелива бях с него.И да,той се промени,доста по-голям егоист стана.Нито искам да има интерес към мен,нито искам да се съберем.Не съм се карала или опявала,но това няма значение в случая.Нямам против всеки да си живей живота,стига да не ощетява или вреди на детето,за мен то е по-важно.И не бяга от мен или детето,а от отговорността и ангажимента.По-добре е да не се съобразява с никой и да си прави каквото иска/кой не иска така,лесно е/. Изумявам се,как хората си правят изводи,търсят под вола теле,без да познават изобщо човека.Казала съм какъв ми е проблема,и пак в съвсем други посоки някои коментари,че чак и връзката да ми оправят.Невероятно! Не винаги и не всички наричаме нещата с други имена.Понякога,когато кажем за нещо,че е черно или бяло,то наистина е така. Мисля,че е излишно повече да коментираме това или тази тема.
Но все пак наистина оценявам отделеното време и благодаря за което!Пожелавам на всички по-безгрижни,весели и усмихнати дни!

# 40
  • Мнения: 94
Да, редно е бащата да обръща внимание на детето си. Той обаче не му е обръщал внимание, когато сте живели заедно. Наистина ли си очаквала да започне да му обръща внимание, когато живее отделно?

# 41
  • Мнения: 4 020
Обидата не е добър съветник. Ако от три години се чувстваш така, доста неща ти убягват. Не те нападам, не е нужно да се отбраняваш. Да погледнем реално на нещата- ти не се чувстваш добре, ядоаана си, обидена си, а това са доста деструктивни чувства. Той не е длъжен с нищо освен да помага финансово, но не можеш да изискваш да обича. Може да стане и по - неориятно. Млад мъж дълго време сам не седи. Не знаеш на каква ще попадне. Форумът е пълен с примери на останали сами жени затънали с кредити до уши. Твоят поне плаща кредитите и ви издържа. Казваш, че не е агресивен, други проблеми нямате. Ако съм на твое място и все още е възмо бих се върнала с детето при него. Бих се фиксирала да минимализирам разходите, да се изплати кредита колкото може по - бързо. Детенцето скоро ще навърши 3, ако тръгне на градина ще можеш да започнеш работа някъде или да помагаш в общия ви бизнес за който е теглен кредита. В момента всичката ти енергия отива в това да си обидена. Съсредоточи се върху щастието, върху градивни планове за себе си и за детето. На бащата не мрънкай, не го обвинявай ще го отблъснеш.още повече. Може би той е отглеждан така и не знае друг начин да общува с дете, може други да са причините. Не стресирам върху него, а върху теб. Ти трябва да си.помогнеш сама и да се измъкнеш. Обидата е най - пагубното чувство. Никой с нищо не ни е длъжен. В момента в който наистина го разбереш, ще полетиш.

# 42
  • Мнения: 1 713
Обидата не е добър съветник. Ако от три години се чувстваш така, доста неща ти убягват. Не те нападам, не е нужно да се отбраняваш. Да погледнем реално на нещата- ти не се чувстваш добре, ядоаана си, обидена си, а това са доста деструктивни чувства. Той не е длъжен с нищо освен да помага финансово, но не можеш да изискваш да обича. Може да стане и по - неориятно. Млад мъж дълго време сам не седи. Не знаеш на каква ще попадне. Форумът е пълен с примери на останали сами жени затънали с кредити до уши. Твоят поне плаща кредитите и ви издържа. Казваш, че не е агресивен, други проблеми нямате. Ако съм на твое място и все още е възмо бих се върнала с детето при него. Бих се фиксирала да минимализирам разходите, да се изплати кредита колкото може по - бързо. Детенцето скоро ще навърши 3, ако тръгне на градина ще можеш да започнеш работа някъде или да помагаш в общия ви бизнес за който е теглен кредита. В момента всичката ти енергия отива в това да си обидена. Съсредоточи се върху щастието, върху градивни планове за себе си и за детето. На бащата не мрънкай, не го обвинявай ще го отблъснеш.още повече. Може би той е отглеждан така и не знае друг начин да общува с дете, може други да са причините. Не стресирам върху него, а върху теб. Ти трябва да си.помогнеш сама и да се измъкнеш. Обидата е най - пагубното чувство. Никой с нищо не ни е длъжен. В момента в който наистина го разбереш, ще полетиш.

Той "добър" по критерия на авторката баща няма да стане. Така че - съветът да се върне при БНД ми се струва излишен.
   Съветът да спреш да се ядосваш е добър. За бъдещето ще ти кажа, че като поотрасне детето и започне да си говори с баща си, детето ще си го обича и няма да те разбира. Защото то не знае какво е да има "по-добър баща".
    Аз бих предложила на авторката друга гледна точка(да помисли дали важи и в нейния случай): преди време чух следната реплика: Това, което искаме от съпрузите си, често  ни е липсвало в отношенията с бащите ни.
   Като го чух, веднага го обърнах към себе си и се сетих, че и баща ми си четеше вестник, гледаше си ТВ. Не говореше с нас, не питаше как е минал деня ни. Само ако имаше проблеми и то личеше, че му е досадно.
    Исках друг - отдаден на децата си баща. Не го получих в лицето на съпруга си. Но децата си го обичат такъв какъвто е.

Общи условия

Активация на акаунт