Насилие в детска ясла... отново

Това имам предвид като метод за възпитание, тя ви е пошляпвала, държала се е по същия начин с нейните деца,но нищо ви няма, предполагам и въпреки всичко сте й се зарадвали на дипломирането. Явно както преди мен казаха, че има значение тонът. Не е само тя, при нас като, че ли е нормално това, просто в сегашни времена не е приемливо.

Не "въпреки всичко" сме й се зарадвали, ние си я обичахме. Тя също живееше в квартала и я виждахме непрекъснато с някое внуче, и тя ни се радваше. Освен това ни научи да пишем и говорим правилно, не знам как го направи, но й се носеше слава, че всички нейни ученици пишат без правописни грешки.

Първо да кажа, че не смятам за нормално да се удрят деца.
НО!
Отново има едно голямо НО...

В последните 30тина години обществото ни премина от дисциплина и ограничения, към пълна слободия. Всички изведнъж получиха права и забравиха, че имат задължения.
Думата морал стана мръсна, изпразнена от съдържание - като псувня. Станахме прекалено материални и продадохме всичко духовно за последния модел нещо си...

Същото правим и с децата си.
Учим ги, че имат права - никой няма право да ги удря, да им крещи, да им казва какво да правят, да ги наказва, да изисква от тях....

А учим ли ги на уважение към по-възрастните, да стават в градския транспорт, когато има възрастен човек, да се държат възпитано, да благодарят, да се извинят, да отстъпят, да признаят, когато не са прави; да помогнат, когато имат възможност; да спазват правилата на обществото, да уважават учителите и родителите си?!?

Не умеем да чуваме, когато учителката в детската градина, или сестрата в яслата, или учителката в училище ни дава сигнал, че има значим проблем. На тях им се усмихваме и се съгласяваме, или пък - още по-добре - крещим им и ги нападаме... А вкъщи обясняваме на "златното яйчице", че може да бие другите деца, защото така генерира страх у тях и ще доминира над тях... Даваме му власт. Но когато тези уроци се върнат върху нас с пълна сила, стоим безпомощни и се чудим какво стана, къде сбъркахме....

Пиша и от свое има, защото съм част от това време и от това общество. Не ми е приятно, но е факт.
Пиша от опита си с две деца в яслено-градинска възраст, както и от името на дъщеря на детска учителка в селски детски градини, с 34 години трудов стаж.
Аз израстнах  по същите градини, когато нямаше кой да ме гледа.

И всеки ден чувам горчивината в гласа на майка ми, която ми разказва как за пореден ден е дала всичко то себе си да научи едно дете на нещо, както и да го нахрани, облече и издаде живо и здраво... А отсреща получава хули, ругатни и заплахи за здравето и живота си, защото 6 годишното "злато на мама и тате" не умее да се облече, обуе, пишка си в леглото докато спи, и вместо да се храни, използва лъжицата, за да сипва супа по главата на другарчето... (това са просто примери, но са и реални ситуации)

А когато моята майка обясни, че поведението е неприемливо и трябва да се работи с детето у дома, получава писмена жалба от родителите на съответното детенце, които са в маргиналните фракции на обществото Ни, написана неграмотно, на амбалажна хартия от салам и пълна с лъжи. Тази жалба се приема като закон Божи, и моята майка бива наказана, като ѝ се спират парите, които се отпускат от Министерство на образованието и науката за 24 май, като благодарност към хората работещи в опорочената ни образователна система....

Моят опит с вечно болно дете:
Може да стои у дома с месеци, да се среща с различни хора, да играе по площадките и т.н. нормални социални контакти и да е здраво. Но на 5тият ден от посещението на градина е болно. И не ѝ минава за една седмица. От сопола тръгва кашлица, от кашлицата - в болница или пък се лекува бавно и продължително у дома - с месеци. Това продължава и не спира вече 6 години....

Защо някои хора не могат да проявят отговорност и да не пускат болни деца в група с още 25 деца, в затворено пространство по цял ден? Аз нямам отговор. Зная само, че една част са "улявите", които плащат на бавачки, молят се на съседи или влачат болни деца на работа, а другата част - са "тарикати" и за тях всичко може...

Сигурно, като някой търпелив човек отдели от безценното си време и прочете този дълъг текст ще се запита какво предлагам??

Предлагам промени в образователната система.
1. Премахването на "Делегираните бюджети" в образованието, защото в момента никой не се интересува от децата в тая държава - те фигурират като цифра във файл. Ни повече, ни по-малко.
2. Да се въведе специализирано образование за помощник възпитатели и възпитатели в детски заведение, поне магистратура - и да се въведе и съответното заплащане - поне колкото на младши IT специалист в частна фирма. Понеже "лелите" в градината и госпожите в училище, често "пишат кода" на децата ни.
3. На всеки 6 месеца да се провежда реален психо-тест на хората, които работят в системата на образованието.
4. Да се пенсионират на 45 годишна възраст.

Благодаря Ви!

Няма начин държавата да се равнява по частни фирми за нивото на заплатите.
Всеки ИТ ще ти каже "Нека спрат държавните ДГ, щом искат, аз пари за гледачка имам".
След пенсиониране на 45 тези жени ще продължат да работят, защото подозирам, че пенсиите им няма да бъдат особено високи. Само че ще взимат повече пари, което явно е идеята. Полицаи и военни да не би след пенсия да си остават вкъщи? Някои и след 64 мрънкат, че ги пенсионират, нямат изгонване.

А иначе, по въпроса за спрените пари, бих препоръчала майка ти да пусне жалба (или каквото трябва) до РИО.

А иначе, по въпроса за спрените пари, бих препоръчала майка ти да пусне жалба (или каквото трябва) до РИО.

Незнам знаете ли как е в провинцията... Всеки е човек на някой...

Човек с толкова стаж, умения и за преподаване, и за документален оборот, и за музикален ръкаводител, подплатени със съответните дипломи и стаж е ужасно неудобен - първо защото заплатата му е висока, и второ - защото може да види къде се краде и как стават схемите. Съответно стои без работа, известно време, после го наритват да пасе дечица, които живеят с коне и прасета в една стая, дават му задължения за 3 длъжности, но само 1 заплата, и го натискат да не скача много, щото е пред пенсия. Ако направи 1 грешна стъпка - е довиждане. И няма да се пенсионира скоро...

И човек се примирява...  Пие си хапчетата за нервите и чака да дойде време да се пенсионира... Ако оживее до тогава.

Относно как няма да се случи нищо от предложенията ми - напълно съм наясно. Но се уча да казвам какво искам, защото ако не се каже, няма абсолютно никакъв шанс да се случи.