Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 9

В миналото повечето хора не биха могли да си представят един Бог, който би могъл да се издигне над всичко, така че са възприели учението  на много църкви да се боят от "ужасното отмъщение на Бога".
Сякаш хората не са имали доверие на самите себе си, че могат да бъдат добри и да постъпват правилно от само себе си и със своя вътрешна мотивация. Ето защо е трябвало да се създаде религия, която излага доктрините за един яростен, отмъстителен Бог, така че да могат да вярват в правия път.

"Разговори с Бога" - Нийл Доналд Уолш

''Аплодисменти за мъжете, които се влюбват в усмивката и поведението на една жена,
а не в пълният й сутиен и празна глава.''

Виктор Калев

ИМА СМИСЪЛ

Животът понякога страшно боли,
поднася безплатно шамари,
очите ни къпят се в тъжни сълзи,
сънят ни приспива с кошмари.

Живееш понякога чужда съдба
и чужди мечти отстояваш,
отхвърляш копнежа на свойта душа,
и белези в нея оставяш.

Понякога пътят е прашен и сив,
товариш вини на камари,
светът те упреква, че още си жив,
и сърбаш гореща попара.

Вземи си разкошния цветен чадър,
усмивката, книга и мисъл,
излъчвай любов, полети над света,
да бъдеш с криле има смисъл.

автор: Цветелина Стефанова

Животът ми няма смисъл, посока, цел и все пак съм щастлив.
Не мога да го разбера. Кое все пак правя, както трябва?

Чарлс Шулц

"Не можем да предотвратим нищо - и хубавото, и лошото.
 Можем само да минем през него по достоен начин."

Мария Григ.

Подходящ момент няма.
Създава се...
Случва се...
Усеща се...
Познава се по тупкането вляво.
Изживей чувствата си,  приюти мислите си,  чуй тишината ...
Кажи "Обичам те!", прегърни някого, смей се, плачи, крещи, целувай, бъркай посоките...
Времето  е сега, а мястото е тук.
Реалността няма преди и после.
Животът е винаги днес.
И не се отлага за утре!

"Здрави от лудницата може да излязат само пациентите - не и лекарите."

Станислав Йежи Лец

Нецелия човек ще го познаеш по очите - ме учеше Демир. - Или трескаво ще обикалят и ще шарят по цялата картина, за да си търсят липсващото, или хищно ще се впият в теб, сякаш да те вземат, да те изгълтат цял. Но никога няма да видиш в тях удоволствието, благодарността, която излъчва спокойният поглед на целия човек към света. Или към другия човек.
Благодарността, синко, започва с радостта, че те има. После е смелостта да се познаваш. И накрая - да се споделиш с другия. Нецелият човек не е свободен да се радва, нито е пораснал да разбере колко много трябва да е благодарен...

Мария Лалева, "Живот в скалите"

"Ядосваме се за глупости, живеем живот лишен от смисъл, вървим напред, а всъщност гледаме назад, усмихваме се, но не го чувстваме, обичаме, но се преструваме..И кога го осъзнаваме?!? Едва когато се случи някоя трагедия и ни приземи, тогава разбираме всъщност колко държим на близките си, а защо само в тези моменти трябва да си даваме реална представа за живота ни....Кога ще проумеем, че животът e по-кратък и от изгрева, а залезът му не винаги е толкова красив...."

/Александър Алекс/

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...
Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.
Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.
И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.
Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания  и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.
Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…
Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.
"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

Платон е казал: Опознай себе си и никога не са изричани по-верни думи. Трябва да познаваш себе си - какво правиш, какво казваш, какво чувстваш и какво мислиш, за да можеш да съществуваш в хармония със закона.

Опознай себе си.

Научих също, че най-добрият начин да стоиш настрана от проблемите е никога да не се оплакваш и да не молиш за нищо. Мерилин Монро
Жените, които се стремят да бъдат равни с мъжете, нямат достатъчно амбиция.Мерилин Монро

"Щастие е, когато имаш нова сутрин и нов ден. Всичко е просто."

Ран Босилек

Сърцето си има подбуди, които разумът не познава.
Блез Паскал

(свободен превод - в оригинал е много по-хубава тази мисъл:

“Le coeur a ses raisons que la raison ne connait pas”.  )

Сещам се за тази мисъл. Ако не се лъжа,при срещата на Блез Паскал с Гьоте,той сложил ръка на сърцето му и казал:

"Сърцето също има своя разум". (Цитирам съвсем свободно.)