Случи ми се нещо странно XXV

  • 86 143
  • 773
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 676
И на мен ми се е случвало, но лицето не беше усмихнато, а имаше нещо недобро в изражението. Имаше един филм, в който лицата така им се изкривяваха "истина или предизвикателство" май беше
В "Адвокат на дявола" имаше такива зловещи лица също.

Но от историята на dnts ме побиха тръпки...

# 211
  • Мнения: 864
Историята ми е от преди 12 години с бившото ми гадже. Бяхме седнали на стълбището в къщата, в която живеех тогава. Беше сумрачно, влизаше слаба светлина само отвън. Гушкаме се, говорим си, смеем се. По едно време ме обзема чувство на безпокойство и страх, а гаджето нещо ми говори, сякаш не го чувам, гласът му е някак далечен. Поглеждам го и изведнъж лицето му започва да се променя пред очите ми- погледа му става злобен, а устата  му започна да се разтяга като в много широка усмивка, толкова широка, сякаш краищата на устните му ще стигнат ушите. Виждам как лицето му се променя пред очите ми и наистина не искам да повярвам какво виждам. Може да звучи смешно, но просто се обърнах и закрих лицето си с шепи. Той се изненада от реакцията ми и пита "Какво става, добре ли си?". Аз събрах смелост и го погледнах отново- беше си той, естествено. С риск да ме помисли за луда му отвърнах - "Добре съм, просто за секунда сякаш лицето ти сякаш беше друго, няма значение." Той притихна за миг и ми каза "Видя ми лицето като на Жокера, с усмивка до ушите, нали? Твоето беше същото, но не исках да те плаша." Не мога да опиша какъв ужас ме обзе и с каква скорост станахме, и се ометохме от там... Много често се сещам за това, макар че минаха толкова години, за мен това беше сюрреалистично изживяване.

Ей, отдавна не бях чела и коментирала в темата, даже форума не бях отваряла, но днес попаднах баш на нея и този пост. Побиха ме тръпки, защото почти същото нещо се беше случило на майка ми преди години.

Дядо ми беше още жив, живееше с тях в апартамента и не знам деменция ли го хващаше или просто старческа проклетия, но няколко години преди да почине беше станал направо непоносим. Правеше поразии, заяждаше се, обиждаше, нахълтваше в спалните посред нощ и стряскаше всички, но пък нямаше други индикации на дегенеративни процеси в мозъка - не забравяше, нямаше объркване или несвързан говор.
Майка ми имаше една позната, на която беше починала дъщеря ѝ, та непрекъснато ходеше по разни гледачки, и веднъж не знам по какъв повод нещо споменала за проблема с дядо ми, явно майка ми се е оплаквала и въпросната гледачка казала, че в него има някаква негативна енергия, която си съжителства заедно с човешката му душа, и затова така се държи...
Естествено, ние не повярвахме, въпреки, че действително в моментите, в които говореше такива жестоки неща, погледът, физиономията и цялостното му излъчване бяха доста различни от обичайното, в което пак се връщаше след това...

Та, една вечер майка ми става до тоалетна и вижда, че вратата на стаята на дядо ми е открехната - а обикновено си е затворена вечер.
Отива натам, за да провери дали всичко е наред и в първия момент нищо не се вижда, в стаята е тъмно. Леглото му, обаче, е празно (то беше до прозореца и все пак се виждаше от уличните лампи), а дядо ми седи на стола до леглото си, с глава, подпряна назад на стената и върху лицето му има някаква зеленикава светлина, като холограма (майка ми така го описа) на изключително зъл, ехиден и дори заплашителен поглед, провокативен сякаш, и огромна разкривена подигравателна усмивка, също както в описанието на dnts
Майка ми се стреснала и изпищяла, светнала лампата и в следващия момент вижда как дядо ми всъщност спи и се събужда от внезапния вик и светлина, без да знае какво се е случило преди това...

# 212
  • Мнения: 10 374
Баща ми също беше станал много проклет в последните си години. Дойдох при него, защото не можеше да живее сам, но все беше на кавга. Непрекъснато измисляше, че нещо му се яде, че няма нищо за ядене (при пълен хладилник), заплашваше, че ще ме бие (независимо, че едва се държеше на крака), а каквото ми е пожелавал - дано не се сбъдне. Не бих казала, че е обладан от зли сили - по-скоро се е отравял от процеси, които протичат в организма му, както и вече поразбъркан мозък (баща ми също не беше дементен). Добре, че не съм видяла картина като майка ти, че щях да откача.

# 213
  • Мнения: 315
Понеже темичката позамря, ще ви захраня с една история, която ме беше хвърлила в голяма чуденка.
Преди години се събуждам посред нощ, защото телефонът ми звъни. Протягам се да го взема с огромен страх, защото за да звъни по това време, значи нещо става. Взимам го и виждам, че изобщо никой не ми звъни - тоест екранът свети, но си седи на началното меню и няма помен от повикване. А музиката продължава (тогава ми звънеше с някаква песен). Наложи се да си рестартирам телефона, за да спре музиката. Проверявах след това повикванията - никакви от този момент. В крайна сметка заспах и реших, че на другия ден ще се занимавам.
На следващия ден питах всички, които могат да ми звъннат дали да звъняли, всички отрекоха. Проверих си алармите и всичко, което можеше да провокира мелодията. Разбира се, нищо не открих.
Мистерията се разкри няколко дни по-късно. Докато съм си нагласяла мелодията за звънене, съм лепнала същата песен и на нотификации. 3-4 минутна песен! Съответно, идва известие от приложение примерно, показва се на дисплея и изчезва, а песента си звучи, докато не свърши. От тогава спя с изключен звук и интернет.

# 214
  • Мнения: 5 674
Не обичам да споделям но да върви темата Smile

Няколко пъти ми се случва да сънувам музика. Не е конкретна песен, която знам и ми се е забила в главата.
Просто песен и я чувам съвсем реално все едно съм със слушалки, и се чуват ясно всички звуци.
Усещането е приятно за мен и ми носи добра емоция.
Странното е, че винаги знам, че сънувам и ако се разсея ще изчезне.

Другото е, че мой много, много близък човек (умишлено не уточнявам какъв ми се пада) има способност за ясна визуализация по желание. До степен да вижда ситуацията като филмче с опция за превъртане напред и назад, и с още екстри. Съвсем си е добре с главата Smile и няма доказани специални способности.

# 215
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Включвам се по повод сънуването на музика Simple Smile.
Като малка "чувах" цели симфонични оркестри така - хем всеки инструмент по отделно, хем всички заедно, оформящи цялостно изпълнение. В някаква пределна дълбочина и детайл, не мога да го обясня точно, но беше невероятно - сякаш си в друго измерение (не, че знаех какво изобщо е измерение тогава, де Simple Smile ).
Прекрасно е, за съжаление много отдавна не ми се е случвало.

# 216
  • Мнения: 5 674
Луна и грош, точно така хем детайлно, хем всеки звук ясно и сякаш по отделно, хем заедно в хармония!
Моята музика не е симфонична но това сякаш няма значение. Flowers Bouquet

# 217
  • София
  • Мнения: 1 175
Напоследък разсъждавам дали шестото чувство не се засилва при загуба на някое сетиво. Тази година ми се увредиха и влошиха цели три - обоняние и вкус от Ковид и зрението (вдигнах диоптъра, виждам размазано на моменти и ме дразнят светлината и някои фигури). Снощи познах кои участници ще отпаднат по реда си от "Гласът на България". Само при един от тях се опита да надделее емоцията и това, че съм пристрастна, но вътрешно знаех, че си тръгва. Близките ми се шегуват с мен да пускам тото, но там познавам някои числа буквално секунди, преди да ги изтеглят. Часове по-рано е абсурд да ги уцеля.

# 218
  • Sofia
  • Мнения: 26 376
Аз имах прозрение/видение преди дни, при играта на един от участниците във Фермата,видях числата 11:11:11 преди да ги съобщят 🤔
Опитвала съм да “позная”числа от тото,но само по 2-3 са се падали от предполагаемите 🤨

# 219
  • Мнения: 1 255
Някой, ако вижда числата за тотото по ясно да свирка. Ще делим😜

# 220
  • София
  • Мнения: 906
Близките ми се шегуват с мен да пускам тото, но там познавам някои числа буквално секунди, преди да ги изтеглят. Часове по-рано е абсурд да ги уцеля.

Това и аз съм го правил пред удивения поглед на околните. Стоя до телевизора и казвам на майтап "А сега ще се падне числото 23 /примерно/" и то се пада. После ново число и пак така. Не хващам всички, но е имало случаи да объркам само едно /предвид факта, че не го правя често - да гледам тото и да казвам числа, това си е добра успеваемост/. Също не става по-рано, сякаш "хващам предаването няколко секунди по-рано от останалите". Т.е. получавам картината с по-малко забавяне спрямо останалите "медии" в жилището. Smile

То и други неща съм правил, ама да се спирам преди да ми отворите "гореща птича телефонна линия за съвети и прогнози за бъдещето"! Grin

# 221
  • Мнения: 451
Преди сецмица сънувах странен сън.Интересното в него бяха чувствата които изпритвах и вкуса(няма да разказвам целия сън).Всичко беше някак много реално. ММ ми подаде кана пълна с чай.Чая беше от детелина и лайка.Аз отпих и беше ужасно вкусен.Той ми каза,че това е от чая на баба му против рак.
Събуждайки се бях много учудена-чай от детелина?Та се поразрових из гугъл.Това на което попаднах беше,че чая от детелина е много вкусен и в САЩ  използват червената детелина в борба срещу рака

# 222
  • Мнения: 31
Снощи докато спях се стреснах от силно тряскане на вратата в съседната стая,съответно не можах да заспа от страх.Започна се едно пукане на шкафовете в същата стая,по принцип това пукане го чувам доста често вечер след като всички заспят,но снощи беше някакси по силно.Днес продължи в стаята в която спя..Кучето ми(което денонощно спи)през деня скимтеше и беше много неспокойно,дори когато се прибрах ме посрещна със скимтене..Преди няколко дни ходих на гледачка поради друга причина,(писала съм в съседна тема)та жената ми каза че живеем 4 човека вкъщи,аз с насмешка и отговорих,че сме трима.Пак ми казва-четирима сте и аз пак-трима,и тя-Ами защо тогава виждам 4? Днес се замислих за тези нейни думи и това което се случи дали има нещо общо.
Иначе съм се стряскала от сън много пъти,усещайки че някой ме наблюдава и стои в стаята.Мъжът ми вече ме мисли за тотално изтрещяла😁🙈
А случки от детството имам много,но съм ги позабравила.Помня как веднъж след като умря кучето ми,идваше при мен на леглото-усещах стъпките му и как бягаше и скачаше.И нещо което няма да забравя никога,такъв ужасяващ страх не съм изпитвала-бях на около 5-6 год и както си спях някой започна да ме дърпа за краката,събудих се и продължаваше да ме дърпа,аз ритах и пищях,тогава майка ми влезе в стаята и то изчезна,но много добре помня че не беше само сън..
Ако се сетя нещо друго ще се включа пак,умирам от страх докато ви чета,но ми е много интересно.

# 223
  • София
  • Мнения: 906
Впрочем препрочитам стари теми. Стигнах до класиката с цъкането на Дейв - това трябва да се направи на филм. Ще има страшна гледаемост.

# 224
  • Мнения: 1 992
Впрочем препрочитам стари теми. Стигнах до класиката с цъкането на Дейв - това трябва да се направи на филм. Ще има страшна гледаемост.
Какво е това?

Общи условия

Активация на акаунт