Публикувана: 15 ноем. 2021, 01:47 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2021, 12:39 ч.

Как процедирате при проблем в отношенията с дългогодишен приятел

5 045
88
1

# 30 16 ноем. 2021, 18:16 ч.

INFJ
Мнения: 9 322

desenchantee, все пак ти си избираш хората, с които общуваш. Това, което описваш, за мен не е приятелство, а убиване на време с който дойде. Ако някоя приятелка ме пита как мия чинии с тия нокти (които аз нямам, но все пак), последното, което ще ми мине през ума е, че за нещо ми завижда?! Ще приема въпроса като сериозен. Ако пък коментират косата ми, с която аз също се гордея, ще го приема като комплимент, а не завист... Може би ти реагираш прекалено дефанзивно? Или хората, с които общуваш не са качествени.

И един въпрос. Била ли си наистина на дъното? Това обикновено е свързано с много болка и е трудно да се радваш и подскачаш от там. Емоциите са много по-обрани тогава, и това изобщо не означава, че става дума за злоба или завист.

# 31 16 ноем. 2021, 18:25 ч.

Мнения: 859

Цитат на: Elunaria в вт, 16 ное 2021, 18:16

Това за подмятанията нарочно го отбелязах като офтопик, малко по-несериозна повсеместна "завист". Нали натам изби темата и предположих, че не говорим за това. Въпросната потребителка сподели за завистлива приятелка и надолу друг коментира, че е удобно обяснение.

За съжаление не е, у нас си се завижда повсеместно и пак за съжаление - не е смешно винаги. И "приятели" съм виждала да си правят мръсотии, и лично съм се разочаровала много. И аз си мислех, че е надценено, защото уж хората имат личен живот и проблеми, а все се гледа кой какво работи, има, какво е паркирал пред блока, що аз нямам и т.н.

Нокти, коси - това беше години наред от най-различни дами наоколо. Все от жени. Просто влизаш някъде да свършиш някаква работа и се почва - с тези нокти как "живееш", ама наистина ли не ти пречат.. Ми косата как я поддържаш, как спиш, как ходиш по земята... Ми, търпях, подсмивах се до един момент, пък подкачих и аз в отговор и се спря. Не е да съм парадирала даже, то какво има и да парадираш... Но започва да прави впечатление.

Просто времето и ситуациите показват. А на дъното почти всеки е бил. За всеки "дъното" е различно.

# 32 16 ноем. 2021, 18:36 ч.

Мнения: 3 172

Аз не съм усещала да ми завиждат, то няма и за какво. А приятелствата са ми се разпадали по всякакви причини, понякога и у двете страни, но по-често заради мои тъпотии. Така че с интерес чета мненията ви.

Ето един пример от живота ми, който може би леко доближава описаното от авторката на темата. Моя приятелка (и двете бяхме в началото на 20-те) започна да ме засича с омаловажаващи реплики, пак в компания. Например - "ами ти си глупавичка, затова така ти се струва". Тези уж шеговити обиди бяха все на тема интелект. Какво се оказа накрая - тъй като имам по-особено чувство за хумор, явно някой път в разговор съм я засегнала. Не ми е в стила да обявявам някого за тъп под формата на шега, но тя това е разбрала и ми го "връщаше". Не е реагирала навреме и въобще не разбрах кога и с какво съм я обидила. Как оправих нещата - никак. Отношенията се скапаха непоправимо, защото беше премината границата на озлоблението.

Авторката може да опита при поредно засичане, ако са насаме, конкретно да я пита какво има предвид с казаното и защо го казва. Пък каквото сабя покаже...

# 33 16 ноем. 2021, 18:52 ч.

Мнения: 859

Е, за такива неща и аз бих прекратила общуване. Много мразя "засичания" тип "Ти не разбираш", а да не говорим "Глупавичък/глупавичка си". Като не разбирам и съм под интелектуалното ниво на някого - свободен да си търси съответната компания. Много добре си знам от какво наистина нищо не разбирам и си признавам веднага, даже питам капацитетите. А ако просто съм на друга позиция по даден въпрос, нека бъде уважено това.
Няма нищо срамно и да не разбираш, да си забравил, да не се интересуваш и т.н.
Тъпо включване е било.

# 34 16 ноем. 2021, 19:20 ч.

Мнения: 12 720

Ако единият приятел започне да обижда, та даже и шеговито, или за завижда и злобее, аз лично не мисля, че някакво изясняване ще помогне. Няма как зад обида, злоба и завист да има скрита сърдечност, съчувствие, обич и приятелство. Дето казват хората, с такива приятели врагове не ти трябват.

# 35 16 ноем. 2021, 21:40 ч.

Мнения: 282

На шеговит коментар в прав текст за нещо, за което ми завиждат, отговарям - нелогично е да завиждаш на парче, виж целия пакет и пак си помисли дали го искаш. Всеки има неща, които му вървят, но и проблеми. Умните се усещат и приключват с този тип коментари.

Единствената форма на завист, която ми е приемлива в приятелствата, е радостта за отсрещния, която те мотивира да се информираш и да подобриш нещо в същата сфера за себе си. Ако въобще се категоризира като завист.

# 36 17 ноем. 2021, 10:36 ч.

Мнения: 1 118

Това в последния обзац обаче в никакъв случай не е завист Simple Smile

# 37 17 ноем. 2021, 12:33 ч.

Мнения: 1 992

Нали има такъв израз "завиждам ти в добрия смисъл".

# 38 17 ноем. 2021, 12:47 ч.

Мнения: 315

Цитат на: Dania1 в ср, 17 ное 2021, 12:33

Нали има такъв израз "завиждам ти в добрия смисъл".

Това е само израз и няма нищо общо с истинско усещане. Примерно, "завиждам ти благородно, че си на морето, а аз тук работя". Иначе, що се отнася до постижения, семейство, външен вид и тн, няма нищо благородно в завистта.

# 39 18 ноем. 2021, 22:53 ч.

Мнения: 4 411

От моя опит - нищо не върши работа и отношенията често се скапват.
Пробвала съм директно да кажа - следва сърдене.
Пробвала съм да изчакам да премине момента - излиза, че се отдръпвам, променила съм се, вече не съм искала да общувам.
Последното касаеше лични и служебни взаимоотношения - предложих да прекъснем служебните, за да не разваляме личните. Пак нищо не излезе. Пак аз съм кривата.
Вече режа директно, казвам какво не ми харесва. Който иска ще намери начин да поговорим и да видим къде е проблема. Който не иска - няма смисъл да влагам усилия и аз.
Давам си сметка, че и аз понякога може да съм виновна, ама докато никой не ми каже - ей, спри, какво правиш, това не ми е приятно - аз няма как, или по-трудно бих разбрала, че греша някъде.

# 40 21 ноем. 2021, 21:24 ч.

Мнения: 556

Цитат на: desenchantee в вт, 16 ное 2021, 18:07

Важно е и да можеш да се радваш за другите, даже и когато си на дъното.

Това е един доста неверен стереотип - че всеки, който е на дъното, завижда. Имам предвид, че доста често се случва, когато човек има сериозен проблем, другите да се отдръпнат от него, защото смятат, че им завижда (+ разни други причини), а реално това да не е така. И се получава така, че приятелите спират да споделят или коментират неща, да бъдат съпричастни, да помагат, ако се налага. Това се усеща от човека и на по-късен етап води до неудовлетвореност във взаимоотношенията и може да избие в различни посоки. Това за мен не е завист, но тъй като поведението е сходно, се определя като такава.

Точно в моментите, когато съм имала сериозни проблеми, вниманието ми е било фокусирано върху тяхното решаване и не ми се е случвало да завиждам или да не се радвам за хората около мен. Но определено към мен съм усещала описаното отношение - някой да смята, че ако сподели радостта си от свой успех, ще доведе до завист, защото в този момент аз не съм в силна позиция.

И с друго съм се сблъсквала - някой да ми завижда именно в тежките ми моменти и съответно да заема пасивна позиция, дори и да може да помогне.

# 41 22 ноем. 2021, 10:28 ч.

Мнения: 7 380

Предпочитам честната комуникация и откровено засягане на проблема, отколкото скатаване, цупене и сръдни. Когато сме открити и споделим в очите всичко, както го чувстваме, също и човека отсреща, по вероятно е да се намери разрешение.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.

# 42 22 ноем. 2021, 13:21 ч.

Мнения: 5 819

Цитат на: happy doc в пн, 22 ное 2021, 10:28

Напълно съм съгласна. И аз харесвам да се изложи проблема открито. Но отсрещната страна не харесва да се обсъждат проблемите в едно приятелство. Ти засягаш "Егото" и достойнството им.

# 43 22 ноем. 2021, 14:49 ч.

Мнения: 282

Зависи от отсрещната страна. Хора, които не могат да надникнат отвъд егото си, по-скоро не са ми интересни за приятели. Има и такива с толкова свитичко его, че, опиташ ли да повдигнеш темата, се скриват в черупката, съгласяват се набързо и безропотно с всичко, извиняват се милион пъти, но нищо не се променя. И на тях установих, че не мога да бъда добър приятел, не мога да бъда вечният слон в стъкларски магазин.

Не съм имала дълбоки и открити взаимоотношения с хора, с които нямаме възможност за комуникация. И най-чудесните и с най-добрите намерения да сме, всеки понякога е разсеян, уморен, тревожен, хормонален, афектиран или без настроение.

Такива, с които се виждам само за забава, питие и бърборене, наричам добри познати, не приятели. С тях не се обяснявам.

# 44 25 ноем. 2021, 14:48 ч.

Мнения: 8 937

Приятелство и агресия са несъвместими понятия!

Препоръчани теми

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Ваучери за храна?

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: