Как постъпвате и как е добре да се постъпи при усещан проблем с верен и "истински" приятел? Дали премълчаване, или директен разговор? Ето какво имам предвид: пасивно-агресивно поведение, изявяващо се периодично, чрез неподходящи вметки или дори мини избухвания, за предпочитане по несъществени въпроси и пред други хора, но адресирано към приятеля-обект на агресия. Вероятно е някаква неотработена обида или комплекс в основата, но при дълъг период по този начин смятам, че се изчерпва времето му и трябва да се спре. Въпросът е как - чрез замълчаване и избягване или чрез разговор и опит да се изясни.
- Публикувана: 15 ноем. 2021, 01:47 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2021, 12:39 ч.
Как процедирате при проблем в отношенията с дългогодишен приятел
От горчив личен опит - смело и решително. Никакво премълчаване, никакво чакане сам да се усети. Защото става по-зле и накрая може да те изкарат теб виновен. Даже и да си съсипете приятелството. А може и да е тежък период и да му помогнеш.
Много е неприятно. Но е тест за приятелството ви.
Много е неприятно. Но е тест за приятелството ви.
С годините установих, че все по-малко понасям глупости и все по-лесно си отварям устата за да си кажа право в очи всичко. Кратко и категорично. Въпросния избиващ обида или комплекси приятел не се усеща сам или пък се усеща, но пробва докъде може да стигне. Няма лошо нещата да излязат наяве, мен в тази ситуация би ме подразнило това, че го прави заобиколно вместо директно да си каже къде е проблемът. Не търпете, не стискайте повече зъби, а се изяснете. Иначе той скоро няма да спре, във вас ще се натрупа яд и горчилка, дори и отношенията ви сега да могат да се спасят, ако изчаквате, може да е късно после.
Иначе, аз три такива близки приятелки в разстояние на години, ги отрязах и прекратих окончателно отношения. Двете точно така ги търпях, докато в един момент си дадох сметка, че няма смисъл, че отношенията ни не са каквито бяха и към момента ми носят само негативни усещания вместо удоволствието, което трябва човек да изпитва общувайки с приятел. Третата се издъни с много грозна постъпка, от която ме боли и до днес.
Иначе, аз три такива близки приятелки в разстояние на години, ги отрязах и прекратих окончателно отношения. Двете точно така ги търпях, докато в един момент си дадох сметка, че няма смисъл, че отношенията ни не са каквито бяха и към момента ми носят само негативни усещания вместо удоволствието, което трябва човек да изпитва общувайки с приятел. Третата се издъни с много грозна постъпка, от която ме боли и до днес.
Аз бих те посъветвала да се замислиш, дали през последно време ти не си този който е променил поведението си. Много често хората реагират огледално на човека отсреща, като отговор.
Ако пък си сигурен, че не си ти причината, просто се отдръпни.
Много хора преминавайки през труден момент /за който ти може и да не знаеш/ си изкарват всички негативни емоции точно на най-близките.
Не е необходимо да прекратяваш приятелството. Просто дай време.
Ако пък си сигурен, че не си ти причината, просто се отдръпни.
Много хора преминавайки през труден момент /за който ти може и да не знаеш/ си изкарват всички негативни емоции точно на най-близките.
Не е необходимо да прекратяваш приятелството. Просто дай време.
Имах такава ситуация навремето с много близка приятелка. След дълго приятелство, в което сме си помагали, споделяли и преживявали заедно какво ли не, тя се запозна с нови хора, които споделяха един от най-силните й и приятни за нея интереси. Аз специално, не бях особен фен и я разбирах, дори се радвах, че е намерила и нова среда за себе си, в която се чувства на място и може да се развива и професионално.
След няколко месеца, обаче, започна да се променя към мен, без да има причина. Започна да ми се дразни и да ми прави забележки за странни неща, започна да прави подхвърляния, които на моменти бяха обидни или нараняващи, да омаловажава мнението ми и да реагира с пренебрежение на нещата, които казвам. Капакът беше, когато се бяхме събрали и излязли на разходка извън града с тези нейните приятели и тогава направи няколко много грозни и подигравателни подмятания пред тях, свързани с мои лични несигурности, за които все пак се бях доверила.
Приключих отношенията с нея, за мен подобно поведение няма оправдание. Бях говорила с нея по въпроса, бях й изпратила и едно дълго съобщение, в което й обясних, че подобно унизително поведение спрямо мен нито е заслужено, нито мога да простя. Опита се тогава да се защити с думите, че и аз не съм цвете и не съм я разбирала. Но тя не направи никакъв опит да обясни все пак откъде идва тази ненавист.
Доста години минаха докато отново влезем в контакт. Преди 2 години се видяхме, след пауза от около 5-6. Тогава тя разказа в каква ситуация е била, на доста стрес, несигурност и унижение от тези новите хора, които явно й бяха важни тогава. Но и разбираше вече, че е сгрешила, плака, помоли за прошка. Дадох шанс, сега отново сме близки, но вече си имам едно на ум в главата, че е способна на такова пасивно-агресивно поведение, когато тя самата е несигурна в себе си.
Та според мен решението е директен разговор, и ако няма резултат, просто прекратете.
След няколко месеца, обаче, започна да се променя към мен, без да има причина. Започна да ми се дразни и да ми прави забележки за странни неща, започна да прави подхвърляния, които на моменти бяха обидни или нараняващи, да омаловажава мнението ми и да реагира с пренебрежение на нещата, които казвам. Капакът беше, когато се бяхме събрали и излязли на разходка извън града с тези нейните приятели и тогава направи няколко много грозни и подигравателни подмятания пред тях, свързани с мои лични несигурности, за които все пак се бях доверила.
Приключих отношенията с нея, за мен подобно поведение няма оправдание. Бях говорила с нея по въпроса, бях й изпратила и едно дълго съобщение, в което й обясних, че подобно унизително поведение спрямо мен нито е заслужено, нито мога да простя. Опита се тогава да се защити с думите, че и аз не съм цвете и не съм я разбирала. Но тя не направи никакъв опит да обясни все пак откъде идва тази ненавист.
Доста години минаха докато отново влезем в контакт. Преди 2 години се видяхме, след пауза от около 5-6. Тогава тя разказа в каква ситуация е била, на доста стрес, несигурност и унижение от тези новите хора, които явно й бяха важни тогава. Но и разбираше вече, че е сгрешила, плака, помоли за прошка. Дадох шанс, сега отново сме близки, но вече си имам едно на ум в главата, че е способна на такова пасивно-агресивно поведение, когато тя самата е несигурна в себе си.
Та според мен решението е директен разговор, и ако няма резултат, просто прекратете.
Аз в подобна ситуация просто си замълчах и реално приятелство вече няма. Не е имало агресия и обиди, но имаше няколко действия и реакции, които ме нараниха. Човекът изобщо не се усети и дори след намек от моя страна не се замисли, че нещо става. Сигурно не съм правя да замълча и да приключа, Обаче на 30+ смятам, че не е времето за отношения тип 8-ми клас. Тъжно ми е, но понякога отсрещната страна сама си избира пътя.
Няма възраст, в която разговор да не си струва, когато човекът е важен за теб. А ако няма желание за диалог и разбиране, отношенията винаги може да се приключат.
Серия неадресирани дребни епизодични случки може да се затъркаля като снежна топка на склон и да прерасне в непреодолими отчуждение и огорчение. Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване. Най-често причината не е лична, а понякога е неосъзнат отговор на наше неосъзнато поведение. Говорейки, можем да запазим приятелства и да научим нещо за себе си. Може и да установим, че приятелство е изтекло, разбира се. Но един опит за разговор си струва.
Серия неадресирани дребни епизодични случки може да се затъркаля като снежна топка на склон и да прерасне в непреодолими отчуждение и огорчение. Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване. Най-често причината не е лична, а понякога е неосъзнат отговор на наше неосъзнато поведение. Говорейки, можем да запазим приятелства и да научим нещо за себе си. Може и да установим, че приятелство е изтекло, разбира се. Но един опит за разговор си струва.
Трябва да говориш, не може да мълчиш и да чакаш другият сам да се усети. Не мисля, че нещо губиш ако говориш с човека, най-вероятно ще си изгубиш приятелството, но ако продължава така ще се случи дори да мълчиш и да намекваш за постъпките. Понякога дори да прави нещо грешно човек има нужда да му се нанесе "шамар", за да се осъзнае. Вероятно е под напрежение щом постъпва лошо с теб и не се осъзнава.
Имах такава случка от преди 2 години. Много ме заболя тогава и дълго ме болеше. Не можех да си намеря място от болка. Вече не ми пука. Разбрах, че здравето ми е най-важно и защо да се наранявам себе си чрез болки, причинени от хора, от които въобще не им пукало за мен. Те едва ли си спомнят дори и за мене вече. Хора, този живот е много кратък! Няма смисъл да таим такава болка в себе си! Не се знае дали утре ще се събудим или какво ще стане с нас през изтичащия ден! Гледайте вие да сте добре и хората, които се отнасят зле с вас, ги отстранявайте от живота си. Все пак всички сме смъртни, но повечето хора не осъзнават това.
Историята е следната. Тя беше моят най-добър приятел. Много време таих неща, които не осмелявах да изрека пред нея. Тези неща ме разяждаха отвътре. Дълго време отлагах този разговор, защото знаех какви щяха да бъдат последствията - край на това приятелство. Неща, които ме дразниха в нея относно нейното поведение към мене. Проведох този разговор по телефона, тъй като живеехме надалеч една от друга и нямаше как да се осъществи на 4 очи. Казах всичко, което съм таила през този години. Но тя не разбра какъв беше смисълът от този разговор. Не разбра абсолютно нищо. Не си направи усилието да вникне в моите думи и защо чувствах такава болка спрямо нея. Какви ли не обиди чух за себе си. Също така ми каза, че психически не съм добре и да вървя да се лекувам. И с това "приятелство" се приключи. Дълго време ме болеше и се чувствах ужасно.
След 1 година тя се обади и сега тя ми се обажда 2-3 пъти в годината. Само познати сме.
И повече не вярвам, че има реално приятелство. Въобще приятели няма в този живот. И наистина не поддържайте връзка с хора, които живеят на дълго разстояние от вас и не можете да се виждате с тях. Всички хора се променят или към добро, или към лошо. Обграждат се с други хора около тях, и забравят за съществуването на неговия "приятел".
Историята е следната. Тя беше моят най-добър приятел. Много време таих неща, които не осмелявах да изрека пред нея. Тези неща ме разяждаха отвътре. Дълго време отлагах този разговор, защото знаех какви щяха да бъдат последствията - край на това приятелство. Неща, които ме дразниха в нея относно нейното поведение към мене. Проведох този разговор по телефона, тъй като живеехме надалеч една от друга и нямаше как да се осъществи на 4 очи. Казах всичко, което съм таила през този години. Но тя не разбра какъв беше смисълът от този разговор. Не разбра абсолютно нищо. Не си направи усилието да вникне в моите думи и защо чувствах такава болка спрямо нея. Какви ли не обиди чух за себе си. Също така ми каза, че психически не съм добре и да вървя да се лекувам. И с това "приятелство" се приключи. Дълго време ме болеше и се чувствах ужасно.
След 1 година тя се обади и сега тя ми се обажда 2-3 пъти в годината. Само познати сме.
И повече не вярвам, че има реално приятелство. Въобще приятели няма в този живот. И наистина не поддържайте връзка с хора, които живеят на дълго разстояние от вас и не можете да се виждате с тях. Всички хора се променят или към добро, или към лошо. Обграждат се с други хора около тях, и забравят за съществуването на неговия "приятел".
При мен отношенията са с натрупване - и в личен, и в любовен, и в професионален план. Търпя изцепки (доста над средното) до определен момент, в който решавам, че чашата прелива и режа изведнъж. В повечето случаи без обяснения. И да изговоря, и да не изговоря ситуацията, това не ми спестява разочарованието от човека.
Зависи дали държиш на отношениятаси с този човек.
Ако да - директен разговор, изясняване и евентуално оправяне на отношенията.
Ако ти в резултат на промянатаси охладнял/а към този човек - не го търсиш и да си агресира другаде.
Конкретен случаай с мен: братовчедка, освен това и приятелка, сама ме потърси след години, през които не се бяхме виждали. Сближихме се отново, започнах и аз да я търся, да се виждаме редовно, беше приятно, докато в един момент тя ме шокира с неуместна забележка. Много неуместна. И понеже нямам нерви да се разправям с тоя и оня, ограничих отношенията до почти никакви. Тя сега ми праща някакви неща, кани ме, но мен не ме интересува особено и всъщност нямам никакво желание да я виждам.
Ако да - директен разговор, изясняване и евентуално оправяне на отношенията.
Ако ти в резултат на промянатаси охладнял/а към този човек - не го търсиш и да си агресира другаде.
Конкретен случаай с мен: братовчедка, освен това и приятелка, сама ме потърси след години, през които не се бяхме виждали. Сближихме се отново, започнах и аз да я търся, да се виждаме редовно, беше приятно, докато в един момент тя ме шокира с неуместна забележка. Много неуместна. И понеже нямам нерви да се разправям с тоя и оня, ограничих отношенията до почти никакви. Тя сега ми праща някакви неща, кани ме, но мен не ме интересува особено и всъщност нямам никакво желание да я виждам.
Бих си направила труда за разговор само за да няма после неразбрали защо съм се отдръпнала. Разбира се не бих нападала, а бих попитала "Хей, какво става?" Истината е, че не очаквам смислен отгвор и е очаквам промяна в насрещния.
В приятелството, както и в любовта понякога нещата се изчерпват, хората се разминават и започват да не са си чак толкова ценни. Тогава е време всеки да поеме далеко от другия.
Да, обидно е! Криво е, но се променяме с времето и годините.
В приятелството, както и в любовта понякога нещата се изчерпват, хората се разминават и започват да не са си чак толкова ценни. Тогава е време всеки да поеме далеко от другия.
Да, обидно е! Криво е, но се променяме с времето и годините.
При мен отношенията са с натрупване - и в личен, и в любовен, и в професионален план. Търпя изцепки (доста над средното) до определен момент, в който решавам, че чашата прелива и режа изведнъж. В повечето случаи без обяснения. И да изговоря, и да не изговоря ситуацията, това не ми спестява разочарованието от човека.
Също режа изведнъж с разликата,че на някои по моя преценка и необходимост им казвам защо,но тук вече става страшно.Винаги ми е странно,безкрайното им учудване,защо така...Какво си мислят,че ако съм възпитана и толерантна ще е безкрайно ли?
Аз в подобна ситуация дълго време питах какво не е наред и не получавах адекватен отговор. В крайна сметка осъзнах, че човекът отсреща е в труден период, за който определено не иска да говори. Въпросната "приятелка" завиждаше на нещо, което аз имах, а тя отчаяно се опитваше също да има и не успяваше. Като върнах назад лентата, ами имало си е други знаци за тая завист и преди, но сляпо доверие.....
Та, опитай да поговориш с човека направо, предложи помощта си, но не се натрапвай. Ако не ти дадат смислено обяснение, а неадекватното поведение продължава - бягай!
Та, опитай да поговориш с човека направо, предложи помощта си, но не се натрапвай. Ако не ти дадат смислено обяснение, а неадекватното поведение продължава - бягай!
Тази завист у нас ще "убие" много хора... И аз не разбирам защо хората все не си гледат в "паничката", а чуждата трева е по-зелена винаги.. Ако си гледаш своите дела и се развиваш там, вместо да хабиш енергия да злобееш другият какво има и как така не е твое, току-виж ти постигнеш много повече.
От опит - не мълчете за изцепки и не си трайте, че става по-зле. Търпиш, търпиш да не става лошо, отсреща считат, че всичко е ОК и си танцуват по нервите ти... И накрая, като свърши все пак и твоето търпение, става по-лошо. Сяда се и се изяснява, ако трябва - и на по-висок тон.
А който го играе "кифла" и хем му няма "нищо", хем ти си виновен за всичко - да си се цупи сам в ъгъла от тук до края на света.
Изключвам хората с реални проблеми, на които в момента не им се говори, защото така си го изживяват. Там се проявява разбиране и ако/когато - добре дошли са за всякаква помощ.
От опит - не мълчете за изцепки и не си трайте, че става по-зле. Търпиш, търпиш да не става лошо, отсреща считат, че всичко е ОК и си танцуват по нервите ти... И накрая, като свърши все пак и твоето търпение, става по-лошо. Сяда се и се изяснява, ако трябва - и на по-висок тон.
А който го играе "кифла" и хем му няма "нищо", хем ти си виновен за всичко - да си се цупи сам в ъгъла от тук до края на света.
Изключвам хората с реални проблеми, на които в момента не им се говори, защото така си го изживяват. Там се проявява разбиране и ако/когато - добре дошли са за всякаква помощ.
Възможно е хората понякога да са наранени, ако гледат как някой с лекота постига нещо, което на тях им липсва или им е невъзможно да имат. Но това пак не е оправдание за лошо отношение, защото другата страна няма вина, освен, ако самата тя не демонстрира имането си, и знаейки, че това е слабо място на човека, все пак го размахва в очите му.
Може да се покаже по много различни начини, че заради липсата в техният живот, се чувстват нещастни. Просто трябва да си отворят душата.
Ако ги избива на пасивно-агресивно поведение, значи са доста примитивни хора, или просто не им пука за отношенията, което го прави още по-лесно да бъдат прекратени.
Може да се покаже по много различни начини, че заради липсата в техният живот, се чувстват нещастни. Просто трябва да си отворят душата.
Ако ги избива на пасивно-агресивно поведение, значи са доста примитивни хора, или просто не им пука за отношенията, което го прави още по-лесно да бъдат прекратени.
Тази завист у нас ще "убие" много хора... И аз не разбирам защо хората все не си гледат в "паничката", а чуждата трева е по-зелена винаги.. Ако си гледаш своите дела и се развиваш там, вместо да хабиш енергия да злобееш другият какво има и как така не е твое, току-виж ти постигнеш много повече.
От опит - не мълчете за изцепки и не си трайте, че става по-зле. Търпиш, търпиш да не става лошо, отсреща считат, че всичко е ОК и си танцуват по нервите ти... И накрая, като свърши все пак и твоето търпение, става по-лошо. Сяда се и се изяснява, ако трябва - и на по-висок тон.
А който го играе "кифла" и хем му няма "нищо", хем ти си виновен за всичко - да си се цупи сам в ъгъла от тук до края на света.
Изключвам хората с реални проблеми, на които в момента не им се говори, защото така си го изживяват. Там се проявява разбиране и ако/когато - добре дошли са за всякаква помощ.
От опит - не мълчете за изцепки и не си трайте, че става по-зле. Търпиш, търпиш да не става лошо, отсреща считат, че всичко е ОК и си танцуват по нервите ти... И накрая, като свърши все пак и твоето търпение, става по-лошо. Сяда се и се изяснява, ако трябва - и на по-висок тон.
А който го играе "кифла" и хем му няма "нищо", хем ти си виновен за всичко - да си се цупи сам в ъгъла от тук до края на света.
Изключвам хората с реални проблеми, на които в момента не им се говори, защото така си го изживяват. Там се проявява разбиране и ако/когато - добре дошли са за всякаква помощ.
Е, предполагам, че не говорим за "завистта", която виждат определен тип жени (като визия и интелект) във всяка жена, която основателно им е направила забележка за нещо. Там "завистта" е ясна - великата, неземна красота, мъжете им...
Аз у нас най-често го виждам точно следното, посочено нагоре - другият е по-деен, осмелил се да рискува, потигнал. Но наш Ганю не вижда зад това безсънни нощи, образование, изтеглен кредит, бачкане до откат, а много пари, почивки, придобивки. И се почва - откъде ги има тоя, а аз не?
В последно време го виждам и следното - понеже АЗ не работя и не ходя някъде, то нека не работи и ако може никой да не стъпва. Да фалират, може и без тях!
Аз у нас най-често го виждам точно следното, посочено нагоре - другият е по-деен, осмелил се да рискува, потигнал. Но наш Ганю не вижда зад това безсънни нощи, образование, изтеглен кредит, бачкане до откат, а много пари, почивки, придобивки. И се почва - откъде ги има тоя, а аз не?
В последно време го виждам и следното - понеже АЗ не работя и не ходя някъде, то нека не работи и ако може никой да не стъпва. Да фалират, може и без тях!
desenchantee, нали уж за приятели говорим, не за случаен завиждащ Ганьо. Приятелят обикновено знае кое колко ти е струвало, защото си споделяте. Отношения на базата на състезание кой е по-деен, успешен, бачкащ, богат не ги разбирам, това не е приятелство според мен.
desenchantee, нали уж за приятели говорим, не за случаен завиждащ Ганьо. Приятелят обикновено знае кое колко ти е струвало, защото си споделяте. Отношения на базата на състезание кой е по-деен, успешен, бачкащ, богат не ги разбирам, това не е приятелство според мен.
И за случайни, и за приятели ги има всичките разновидности на завистта.
Ставала съм свидетел на цялата "гама" наоколо през годините - от завист за "красотата", през "ей, скъса се тази от почивки, откъде пък толкова пари", "завиждат ми какво семейство/любов/умно дете имам"...
Така ако започнем, всеки ще се сети по нещо.
Да, приятелството на думи е много красиво нещо, но обстоятелствата ти показват колко е истинско.
Важно е и да можеш да се радваш за другите, даже и когато си на дъното.
Въпросната потребителка си знае най-добре през какво е минала.
Офтопик - Иначе за простотии - на мен ми беше писнало да ме питат жени как мия чинии с дългите ми нокти. Или пак от жени - кога смятам да си подстрижа дългата коса (под кръста беше). Ми, потърпях, потърпях, пък се изказах, че не мия чинии, защото имам прислуга, а за косата ми - чакам да мога да кандидатствам за "Гинес". Млъкнаха.
Не говорим за такива неща.
От приятелска завист могат не само скандали да произтекат...
И пак към темата - говорене, докато се изчерпи всичко. И хубаво, и лошо. И даже да е краят на всичко - поне да е достоен край. Не четем мисли, нито ще си играем на развален телефон.
desenchantee, все пак ти си избираш хората, с които общуваш. Това, което описваш, за мен не е приятелство, а убиване на време с който дойде. Ако някоя приятелка ме пита как мия чинии с тия нокти (които аз нямам, но все пак), последното, което ще ми мине през ума е, че за нещо ми завижда?! Ще приема въпроса като сериозен. Ако пък коментират косата ми, с която аз също се гордея, ще го приема като комплимент, а не завист... Може би ти реагираш прекалено дефанзивно? Или хората, с които общуваш не са качествени.
И един въпрос. Била ли си наистина на дъното? Това обикновено е свързано с много болка и е трудно да се радваш и подскачаш от там. Емоциите са много по-обрани тогава, и това изобщо не означава, че става дума за злоба или завист.
И един въпрос. Била ли си наистина на дъното? Това обикновено е свързано с много болка и е трудно да се радваш и подскачаш от там. Емоциите са много по-обрани тогава, и това изобщо не означава, че става дума за злоба или завист.
desenchantee, все пак ти си избираш хората, с които общуваш. Това, което описваш, за мен не е приятелство, а убиване на време с който дойде. Ако някоя приятелка ме пита как мия чинии с тия нокти (които аз нямам, но все пак), последното, което ще ми мине през ума е, че за нещо ми завижда?! Ще приема въпроса като сериозен. Ако пък коментират косата ми, с която аз също се гордея, ще го приема като комплимент, а не завист... Може би ти реагираш прекалено дефанзивно? Или хората, с които общуваш не са качествени.
И един въпрос. Била ли си наистина на дъното? Това обикновено е свързано с много болка и е трудно да се радваш и подскачаш от там. Емоциите са много по-обрани тогава, и това изобщо не означава, че става дума за злоба или завист.
И един въпрос. Била ли си наистина на дъното? Това обикновено е свързано с много болка и е трудно да се радваш и подскачаш от там. Емоциите са много по-обрани тогава, и това изобщо не означава, че става дума за злоба или завист.
Това за подмятанията нарочно го отбелязах като офтопик, малко по-несериозна повсеместна "завист". Нали натам изби темата и предположих, че не говорим за това. Въпросната потребителка сподели за завистлива приятелка и надолу друг коментира, че е удобно обяснение.
За съжаление не е, у нас си се завижда повсеместно и пак за съжаление - не е смешно винаги. И "приятели" съм виждала да си правят мръсотии, и лично съм се разочаровала много. И аз си мислех, че е надценено, защото уж хората имат личен живот и проблеми, а все се гледа кой какво работи, има, какво е паркирал пред блока, що аз нямам и т.н.
Нокти, коси - това беше години наред от най-различни дами наоколо. Все от жени. Просто влизаш някъде да свършиш някаква работа и се почва - с тези нокти как "живееш", ама наистина ли не ти пречат.. Ми косата как я поддържаш, как спиш, как ходиш по земята... Ми, търпях, подсмивах се до един момент, пък подкачих и аз в отговор и се спря. Не е да съм парадирала даже, то какво има и да парадираш... Но започва да прави впечатление.
Просто времето и ситуациите показват. А на дъното почти всеки е бил. За всеки "дъното" е различно.
Аз не съм усещала да ми завиждат, то няма и за какво. А приятелствата са ми се разпадали по всякакви причини, понякога и у двете страни, но по-често заради мои тъпотии. Така че с интерес чета мненията ви.
Ето един пример от живота ми, който може би леко доближава описаното от авторката на темата. Моя приятелка (и двете бяхме в началото на 20-те) започна да ме засича с омаловажаващи реплики, пак в компания. Например - "ами ти си глупавичка, затова така ти се струва". Тези уж шеговити обиди бяха все на тема интелект. Какво се оказа накрая - тъй като имам по-особено чувство за хумор, явно някой път в разговор съм я засегнала. Не ми е в стила да обявявам някого за тъп под формата на шега, но тя това е разбрала и ми го "връщаше". Не е реагирала навреме и въобще не разбрах кога и с какво съм я обидила. Как оправих нещата - никак. Отношенията се скапаха непоправимо, защото беше премината границата на озлоблението.
Авторката може да опита при поредно засичане, ако са насаме, конкретно да я пита какво има предвид с казаното и защо го казва. Пък каквото сабя покаже...
Ето един пример от живота ми, който може би леко доближава описаното от авторката на темата. Моя приятелка (и двете бяхме в началото на 20-те) започна да ме засича с омаловажаващи реплики, пак в компания. Например - "ами ти си глупавичка, затова така ти се струва". Тези уж шеговити обиди бяха все на тема интелект. Какво се оказа накрая - тъй като имам по-особено чувство за хумор, явно някой път в разговор съм я засегнала. Не ми е в стила да обявявам някого за тъп под формата на шега, но тя това е разбрала и ми го "връщаше". Не е реагирала навреме и въобще не разбрах кога и с какво съм я обидила. Как оправих нещата - никак. Отношенията се скапаха непоправимо, защото беше премината границата на озлоблението.
Авторката може да опита при поредно засичане, ако са насаме, конкретно да я пита какво има предвид с казаното и защо го казва. Пък каквото сабя покаже...
Е, за такива неща и аз бих прекратила общуване. Много мразя "засичания" тип "Ти не разбираш", а да не говорим "Глупавичък/глупавичка си". Като не разбирам и съм под интелектуалното ниво на някого - свободен да си търси съответната компания. Много добре си знам от какво наистина нищо не разбирам и си признавам веднага, даже питам капацитетите. А ако просто съм на друга позиция по даден въпрос, нека бъде уважено това.
Няма нищо срамно и да не разбираш, да си забравил, да не се интересуваш и т.н.
Тъпо включване е било.
Няма нищо срамно и да не разбираш, да си забравил, да не се интересуваш и т.н.
Тъпо включване е било.
Ако единият приятел започне да обижда, та даже и шеговито, или за завижда и злобее, аз лично не мисля, че някакво изясняване ще помогне. Няма как зад обида, злоба и завист да има скрита сърдечност, съчувствие, обич и приятелство. Дето казват хората, с такива приятели врагове не ти трябват.
На шеговит коментар в прав текст за нещо, за което ми завиждат, отговарям - нелогично е да завиждаш на парче, виж целия пакет и пак си помисли дали го искаш. Всеки има неща, които му вървят, но и проблеми. Умните се усещат и приключват с този тип коментари.
Единствената форма на завист, която ми е приемлива в приятелствата, е радостта за отсрещния, която те мотивира да се информираш и да подобриш нещо в същата сфера за себе си. Ако въобще се категоризира като завист.
Единствената форма на завист, която ми е приемлива в приятелствата, е радостта за отсрещния, която те мотивира да се информираш и да подобриш нещо в същата сфера за себе си. Ако въобще се категоризира като завист.
Нали има такъв израз "завиждам ти в добрия смисъл".
От моя опит - нищо не върши работа и отношенията често се скапват.
Пробвала съм директно да кажа - следва сърдене.
Пробвала съм да изчакам да премине момента - излиза, че се отдръпвам, променила съм се, вече не съм искала да общувам.
Последното касаеше лични и служебни взаимоотношения - предложих да прекъснем служебните, за да не разваляме личните. Пак нищо не излезе. Пак аз съм кривата.
Вече режа директно, казвам какво не ми харесва. Който иска ще намери начин да поговорим и да видим къде е проблема. Който не иска - няма смисъл да влагам усилия и аз.
Давам си сметка, че и аз понякога може да съм виновна, ама докато никой не ми каже - ей, спри, какво правиш, това не ми е приятно - аз няма как, или по-трудно бих разбрала, че греша някъде.
Пробвала съм директно да кажа - следва сърдене.
Пробвала съм да изчакам да премине момента - излиза, че се отдръпвам, променила съм се, вече не съм искала да общувам.
Последното касаеше лични и служебни взаимоотношения - предложих да прекъснем служебните, за да не разваляме личните. Пак нищо не излезе. Пак аз съм кривата.
Вече режа директно, казвам какво не ми харесва. Който иска ще намери начин да поговорим и да видим къде е проблема. Който не иска - няма смисъл да влагам усилия и аз.
Давам си сметка, че и аз понякога може да съм виновна, ама докато никой не ми каже - ей, спри, какво правиш, това не ми е приятно - аз няма как, или по-трудно бих разбрала, че греша някъде.
Важно е и да можеш да се радваш за другите, даже и когато си на дъното.
Точно в моментите, когато съм имала сериозни проблеми, вниманието ми е било фокусирано върху тяхното решаване и не ми се е случвало да завиждам или да не се радвам за хората около мен. Но определено към мен съм усещала описаното отношение - някой да смята, че ако сподели радостта си от свой успех, ще доведе до завист, защото в този момент аз не съм в силна позиция.
И с друго съм се сблъсквала - някой да ми завижда именно в тежките ми моменти и съответно да заема пасивна позиция, дори и да може да помогне.
Предпочитам честната комуникация и откровено засягане на проблема, отколкото скатаване, цупене и сръдни. Когато сме открити и споделим в очите всичко, както го чувстваме, също и човека отсреща, по вероятно е да се намери разрешение.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Предпочитам честната комуникация и откровено засягане на проблема, отколкото скатаване, цупене и сръдни. Когато сме открити и споделим в очите всичко, както го чувстваме, също и човека отсреща, по вероятно е да се намери разрешение.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Напълно съм съгласна. И аз харесвам да се изложи проблема открито. Но отсрещната страна не харесва да се обсъждат проблемите в едно приятелство. Ти засягаш "Егото" и достойнството им.
Зависи от отсрещната страна. Хора, които не могат да надникнат отвъд егото си, по-скоро не са ми интересни за приятели. Има и такива с толкова свитичко его, че, опиташ ли да повдигнеш темата, се скриват в черупката, съгласяват се набързо и безропотно с всичко, извиняват се милион пъти, но нищо не се променя. И на тях установих, че не мога да бъда добър приятел, не мога да бъда вечният слон в стъкларски магазин.
Не съм имала дълбоки и открити взаимоотношения с хора, с които нямаме възможност за комуникация. И най-чудесните и с най-добрите намерения да сме, всеки понякога е разсеян, уморен, тревожен, хормонален, афектиран или без настроение.
Такива, с които се виждам само за забава, питие и бърборене, наричам добри познати, не приятели. С тях не се обяснявам.
Не съм имала дълбоки и открити взаимоотношения с хора, с които нямаме възможност за комуникация. И най-чудесните и с най-добрите намерения да сме, всеки понякога е разсеян, уморен, тревожен, хормонален, афектиран или без настроение.
Такива, с които се виждам само за забава, питие и бърборене, наричам добри познати, не приятели. С тях не се обяснявам.
Предпочитам честната комуникация и откровено засягане на проблема, отколкото скатаване, цупене и сръдни. Когато сме открити и споделим в очите всичко, както го чувстваме, също и човека отсреща, по вероятно е да се намери разрешение.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Предпочитам честната комуникация и откровено засягане на проблема, отколкото скатаване, цупене и сръдни. Когато сме открити и споделим в очите всичко, както го чувстваме, също и човека отсреща, по вероятно е да се намери разрешение.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Случва се и приятелство да прекъсне,но винаги съм излизала с чиста съвест и без угризения, че не съм се постарала.
Прав сте. По-важно е за хората работата, филмите, сериалите, с една дума техният битовизъм, отколкото да вдигнат телефона да се обадят или да приемат обаждането. Това показва колко му пука на отсрещната страна за даден човек. Все му е тая дали утре той ще бъде жив или не.
Някой ден ще приемете, че приятелството е основано на интереси. Повечето хора са егоисти и лицемери. Не искат да се обсъждат никакви проблеми, освен техните.
Ако в момента съм с любимият мъж и някой ми звънне, за да си лаламе по телефона, и аз бих казала, че сега гледаме филмче, и ако няма нищо спешно по-добре да говорим утре или когато може. Имам познати, които ми звънят, защото нямат какво да правят, или много държат да си разкажат някаква случка, но в крайна сметка и аз имам право да преценя дали в момента съм свободна и имам желание за разговори по телефона.
Ако в момента съм с любимият мъж и някой ми звънне, за да си лаламе по телефона, и аз бих казала, че сега гледаме филмче, и ако няма нищо спешно по-добре да говорим утре или когато може. Имам познати, които ми звънят, защото нямат какво да правят, или много държат да си разкажат някаква случка, но в крайна сметка и аз имам право да преценя дали в момента съм свободна и имам желание за разговори по телефона.
Не сериала, а времето, което прекарвам с човека до мен е по-важното. Да, ако момента не е подходящ и нищо спешно не се случва с моите приятели, ще обясня учтиво, че предпочитам да се чуем по-късно или утре, и аз лично ще звънна или пиша, за да разбера дали момента е удобен.
Приятелско е и да уважиш това, че човекът в момента не може или не иска да говори, а не веднага обиден да му затваряш телефона. Супер грозно и жалко е това поведение, и аз бих се дистанцирала. Показва неуважение и неразбиране към моите занимания. Сякаш ти и твоето "как си" точно в този момент са най-важни, защото ти така си си решил. Ами понякога не си ти най-важен.
Приятелско е и да уважиш това, че човекът в момента не може или не иска да говори, а не веднага обиден да му затваряш телефона. Супер грозно и жалко е това поведение, и аз бих се дистанцирала. Показва неуважение и неразбиране към моите занимания. Сякаш ти и твоето "как си" точно в този момент са най-важни, защото ти така си си решил. Ами понякога не си ти най-важен.
Желание може да има, но не на всяка цена. И със сигурност не на цената, някой да ми затваря и да ми се сърди, да се прави на отхвърлен, само защото момента не е подходящ за мен. Ето това е пасивно-агресивното поведение, което обсъждаме в темата. Голям приятел, а не можеш да му кажеш, че си зает в момента.
И да не може, и да не иска, трябва да го приемеш и това може изобщо, ама изобщо да няма нищо общо с теб. Понякога хората си преживяват някакви неща и не искат да говорят. Ти какво, ще го изнасилваш да говори, защото сега си решил да звъннеш?
И да не може, и да не иска, трябва да го приемеш и това може изобщо, ама изобщо да няма нищо общо с теб. Понякога хората си преживяват някакви неща и не искат да говорят. Ти какво, ще го изнасилваш да говори, защото сега си решил да звъннеш?
На сила хубост не става.Нито пък ще карам някой да излиза извън зоната си на комфорт заради мен.Аз отхвърлен не съм се чувствал,от другата страна на монетата ако звъннете вие и ви засилят всичко ще е наред така ли?Натъртвам нв звъня всеки ден или по 10 пъти за щяло и не щяло.Аз лично ще обърна внимание даже и за 2минути,свят шарен хора различни.
Едва ли има човек, на който не се е случвало да се обади на някой в неподходящ момент. Случвало ми се е. Приемам, разбирам и вярвам, че човека ще ми се обади, когато може. Не съм затваряла телефони демонстративно, не съм правила анализи сега филма ли е по-важен или аз, не съм се чувствала "засилена".
Когато се обадя на някого, първото нещо питам дали е удобно да говорим. Ако каже, че не е удобно, проявявам разбиране. Същото съм правила и аз. Но могат да отговорят за няма 10 секунди как са. Това не го разбирам. Може един разговор да се проведе за няма и 1 минута, за да се увери отсрещната страна, че ти си добре. За мен си е чист егоизъм, егоцентризъм и лицемерие. Чувала съм толкова пъти от отсрещната страна, че ще се обади, когато й е удобно. Минават дни, седмици, месеци, а отсрещната страна не се обажда, освен ако не я потърсиш и пак ти каже, че не е удобно. Еее, тогава кога е удобно аз питам?! Така ме принудиха да не търся повече никого.
Очевидно е че, когато се натрупат такива ситуации, хората не искат да са ви приятели повече, или никога не са се смятали за такива. И в предният случай, който коментирах... Хората или са се дистанцирали, заради реакцията да им затворят телефона, или още от преди това са си имали проблем и не са искали да общуват поради някаква причина.
Очевидно е че, когато се натрупат такива ситуации, хората не искат да са ви приятели повече, или никога не са се смятали за такива. И в предният случай, който коментирах... Хората или са се дистанцирали, заради реакцията да им затворят телефона, или още от преди това са си имали проблем и не са искали да общуват поради някаква причина.
Като не искат да общуват с тебе, да ти го кажат в прав текст. Не мога да бъда в тяхната глава и да отгатвам какво мислят. Когато някой се дистанцира от мене, и аз правя същото. Особено през последната година, когато разбрах, че само аз съм важна и на никой не му пука дали съм добре или не, дали съм жива или не. В приятелството аз не вярвам! Има само добри познати!
Поне аз на някой дето ми е приятел мога да кажа че моментът не е подходящ и никой няма да се разсърди. Или на мен като го каже приятел. Но заявлението че на някого му се разваляло спокойствието не ми звучи много приятелски... Аз направо чувам "Не ме занимавай" в такива случаи. И точно това правя. Както и когато много дълго време никога не се намира удобен момент да се чуем или видим.
Според мен, човек може и да не иска в момента да говори по телефона, независимо от причината. Може да се чувства изтормозен след тежък ден и да иска просто да се отпусне, да помълчи и да си седи пред телевизора, без да мисли. Един приятел би трябвало да разбере това.
Пазете си приятелите, хора, да не станете като мен. Толкова съм самотна, че ми е приятно да говоря дори със свекърите...
Ммм интересно ми е как да пазим добрите познати, като в един момент им хрумва, че не искат да имат нищо общо с нас и престават да ни търсят. До миналата година всичко давах да се чувства някой добър познат добре. Еее, за благодарност, ме разкараха. Да допълня само - вече не ме интересува. Имам си други проблеми.
Много задушаващо ми звучи това - човекът отсреща да не може един филм да изгледа, все да трябва да е на линия за който реши да го търси по телефона. Щом не можеш да говориш, когато аз искам, значи чао. Натоварващи са такива отношения, нищо чудно, че са се разпаднали. Всеки иска да бъде разбиран и приеман такъв, какъвто е, с окобеностите си, с недостатъците си, но май малко отговарят със същото.
Дженифър, съжалявам, че така се случва при теб. Звучиш като свестен и чувствителен човек.
За моите приятели сама съм си виновна. Ама е дълго и широко за обяснение и за жалост непоправимо.
За моите приятели сама съм си виновна. Ама е дълго и широко за обяснение и за жалост непоправимо.
На мен ще ми бъде изключително интересно да разбера какво се е случило, че чак пък и една приятелка да не е останала.
Очевидно е че, когато се натрупат такива ситуации, хората не искат да са ви приятели повече, или никога не са се смятали за такива. И в предният случай, който коментирах... Хората или са се дистанцирали, заради реакцията да им затворят телефона, или още от преди това са си имали проблем и не са искали да общуват поради някаква причина.
И без кристална топка, съм сигурна, че ти вина нямаш, всичко е защото хората са лоши, лоши, лоши... нали? А ти, с най-чистото сърце, като сълза, просто искаш да питаш човека "как е", нали така? Нищо, че след това пасивно-агресивно затваряш телефони и се тръшкаш като малко дете, защото някой не е застанал на челна стойка, понеже твоя милост сега имал време да се обади...
Казах си мнението... за мен само това е достатъчно, за да прекратя отношенията. Показва изключително неуважение към желанията ми и ситуацията, в която ме хваща звънящият.
Казах си мнението... за мен само това е достатъчно, за да прекратя отношенията. Показва изключително неуважение към желанията ми и ситуацията, в която ме хваща звънящият.
И без кристална топка, съм сигурна, че ти вина нямаш, всичко е защото хората са лоши, лоши, лоши... нали? А ти, с най-чистото сърце, като сълза, просто искаш да питаш човека "как е", нали така? Нищо, че след това пасивно-агресивно затваряш телефони и се тръшкаш като малко дете, защото някой не е застанал на челна стойка, понеже твоя милост сега имал време да се обади...
Казах си мнението... за мен само това е достатъчно, за да прекратя отношенията. Показва изключително неуважение към желанията ми и ситуацията, в която ме хваща звънящият.
Казах си мнението... за мен само това е достатъчно, за да прекратя отношенията. Показва изключително неуважение към желанията ми и ситуацията, в която ме хваща звънящият.
На мен ще ми бъде изключително интересно да разбера какво се е случило, че чак пък и една приятелка да не е останала.
Не е интересно. Комбинация от често местене, последно в чужбина, депресия, а и явно се мисля за много умна и това дразни.
Последната ми приятелка ме помоли да я науча как да слага статус инвизибъл/невидима в Скайп, тъй като е зле в техническо отношение, а като се появявала онлайн й пишели прекалено много хора и искала тя да избира на кого да пише. Повече никога не я видях онлайн, нито ми писа. Постепенно връзката се разкапа поради дистанция и липса на комуникация, не само заради Скайпа, разбира се. (Тук искам да сложа емотикон, който да показва, че съм и шеговита, но не виждам подходящ).
На мен ще ми бъде изключително интересно да разбера какво се е случило, че чак пък и една приятелка да не е останала.
Не е интересно. Комбинация от често местене, последно в чужбина, депресия, а и явно се мисля за много умна и това дразни.
Последната ми приятелка ме помоли да я науча как да слага статус инвизибъл/невидима в Скайп, тъй като е зле в техническо отношение, а като се появявала онлайн й пишели прекалено много хора и искала тя да избира на кого да пише. Повече никога не я видях онлайн, нито ми писа. Постепенно връзката се разкапа поради дистанция и липса на комуникация, не само заради Скайпа, разбира се. (Тук искам да сложа емотикон, който да показва, че съм и шеговита, но не виждам подходящ).
Не виждам каква е вашата вина. Това, защото сте искали да помогнете на приятел ли? Това е нормално, след като един човек, който го смятате за приятел, да му помогнете. И аз доста съм помагала и съм била използвана за това, че съм умна. Но както написах надживях тези неща. Имам си други сериозни проблеми, за да мисля кой и защо е постъпил по този начин с мен. Днес съм тука, а утре ме няма. Няма смисъл да се терзая за хора, които не им пука за мене.
Вероятно е някаква неотработена обида или комплекс в основата
В зависимост дали ме хване на фаза с поредната забележка - или ще прекъсна контактите без коментар, или ще ги прекъсна с много директен словесен подход.
Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване.
Това няма нищо е оправдание. Много голямо нещо си е даже, но кривият няма да си признае, а ще омаловажава до откат, че и след това.
С приятелите си предпочитам да си пиша, а не да говоря по телефона.
И аз мразя да говоря по телефон, предпочитам писане или на живо. Също мразя и да ми прекъсват сериал или вечеря.
Но въпросът е принципен.. Сега не ти е удобно да говориш поради причина, после връщаш обаждането. Ако човекът ти е важен. Иначе се стига до: "Няма по-зает човек от този, който не желае да те види".
А трябва и да помним, че не сме вечни и после/утре/когато имам време може и да не дойде никога. И за двама ви.
Иначе времето показва кой е приятел и кой - само познат. Не чепатият характер или временните неудобства.
Но въпросът е принципен.. Сега не ти е удобно да говориш поради причина, после връщаш обаждането. Ако човекът ти е важен. Иначе се стига до: "Няма по-зает човек от този, който не желае да те види".
А трябва и да помним, че не сме вечни и после/утре/когато имам време може и да не дойде никога. И за двама ви.
Иначе времето показва кой е приятел и кой - само познат. Не чепатият характер или временните неудобства.
Ако коментирате още случая отпреди 2 страници - няколко човека се опитаха да намекнат, че хората може секс да са правели, ама не - сериал, та сериал, кое му е важното.
Дори и сериал да е, не е работата в сериала, а в свободното време. Ако цял ден съм мятала кашони и ръцете ми треперят от преумора, да ми звънне някой, който просто скучае, и впоследствие да ми прави коментари на приоритетите - ще се постарая коментарите да са заслужени.
Аз се радвам, че моето обкръжение предпочита писането, преди да звънне. За да има обаждане при нас в ерата на цифровата комуникация, значи въпросът е спешен. Как си определено не е такъв въпрос.
Между другото, забелязала съм нещо друго. Хората може да ме питат как съм, но очакват да чуят, че съм добре, за да ми кажат те как са в детайли. Безкрайно ги разочарова, ако аз имам нещо за казване и взема, че подробно рапортувам на приятелския въпрос.
Дори и сериал да е, не е работата в сериала, а в свободното време. Ако цял ден съм мятала кашони и ръцете ми треперят от преумора, да ми звънне някой, който просто скучае, и впоследствие да ми прави коментари на приоритетите - ще се постарая коментарите да са заслужени.
Аз се радвам, че моето обкръжение предпочита писането, преди да звънне. За да има обаждане при нас в ерата на цифровата комуникация, значи въпросът е спешен. Как си определено не е такъв въпрос.
Между другото, забелязала съм нещо друго. Хората може да ме питат как съм, но очакват да чуят, че съм добре, за да ми кажат те как са в детайли. Безкрайно ги разочарова, ако аз имам нещо за казване и взема, че подробно рапортувам на приятелския въпрос.
Не съм съглъсна с писането в социални платформи. Някои хора толкова са обвзети да комуникират по този начин, че са забравили как да общуват. Те забравят дори как се говори по телефон. Имах една позната и я разкарах. Тя искаше постоянно да си пишем, а като й се обадя по телефона, казваше ми, че просто е забравила да общува по телефона вече. Да допълня още нещо - тя дори не можеше да подбира точните думи, които да изрече. Също така, че й е било много странно и неприятно. Писане може да има, когато човек е много зает и по-късно, ако си му се обадил и те познава добре от какво се интересуваш, ще ти напише в някоя социална платформа отговор и ще се извини, че не може да говори по телефона.
Да се чудиш как са общували преди изобретяването на телефона.Между телефон и текст предпочитам второто. Между телефон и на живо - пак второто. Изобщо, телефонът ми е последна опция.
Телефонът бива с много уговорки, ако е за трансселищен контакт. Не съм съгласна обаче да ми прави фасони някой от квартала, който няма време да ме види, но има време да ми звънне 'да ме чуе'. Както на него не му е удобно да си вдига задника от дивана и да иде до кръчмата заради мен, така и на мен не ми е удобно да говоря с него по телефона.
Изобщо, последните страници са яко тропкане, че не се уважава нашето удобство, но пък яко неуважение към чуждото.
Не забелязвате ли, как в последно време хората просто не общуват на живо..Всеки е забил поглед в телефона, навсякъде....работа, кафета, градски транспорт, магазини.
Чакам с нетърпение откритието деца да се зачеват онлайн.😄
Чакам с нетърпение откритието деца да се зачеват онлайн.😄
За съжаление, е така. Не искат да общуват на живо. Телефонът е най-важното нещо за тях. Дори ако мине някой познат около тях, няма да го видят, защото са забили нос в телефоните си.
Да се чудиш как са общували преди изобретяването на телефона.Между телефон и текст предпочитам второто. Между телефон и на живо - пак второто. Изобщо, телефонът ми е последна опция.
Телефонът бива с много уговорки, ако е за трансселищен контакт. Не съм съгласна обаче да ми прави фасони някой от квартала, който няма време да ме види, но има време да ми звънне 'да ме чуе'. Както на него не му е удобно да си вдига задника от дивана и да иде до кръчмата заради мен, така и на мен не ми е удобно да говоря с него по телефона.
Изобщо, последните страници са яко тропкане, че не се уважава нашето удобство, но пък яко неуважение към чуждото.
Аха, а как едното изключва другото или го изключва само на нас кат' не ни изнася? Същото като с телефоните и чатовете.
Ако ще се придържаме към темата, такива индивиди - злобни и подиграващи - не бих нарекла приятели и не се сещам за човек, който би. Дори в обкръжението си не бих ги търпяла.
Ако ще се придържаме към темата, такива индивиди - злобни и подиграващи - не бих нарекла приятели и не се сещам за човек, който би. Дори в обкръжението си не бих ги търпяла.
Добре, ние говорим за другите, които смятаме че са били дългогодишни приятели, а не някакви други.
Аз колкото и да е глупаво - при проблем се цупя и мълча. И си страдам, но си трая... Късам тихомълком, трия комуникации, тел. номера и т.н. Въпреки че не е по моя вина Проблемът. Мисля, че веднъж нещо като е счупено няма оправяне. Дори и да се залепи, ще е нещо различно, няма да е същото, няма да е истинското.
Аз колкото и да е глупаво - при проблем се цупя и мълча. И си страдам, но си трая... Късам тихомълком, трия комуникации, тел. номера и т.н. Въпреки че не е по моя вина Проблемът. Мисля, че веднъж нещо като е счупено няма оправяне. Дори и да се залепи, ще е нещо различно, няма да е същото, няма да е истинското.
Тъжно е да се разпадат приятелства за няма нищо, само защото никой не желае да предприеме крачка към изясняване.
Това няма нищо е оправдание. Много голямо нещо си е даже, но кривият няма да си признае, а ще омаловажава до откат, че и след това.
Изключително индивидуално е кое е "няма нищо", а и може да се промени с времето.
Скрит текст:
Личен пример за промяна на перспективата с времето - като тийн приключих с най-добрата ми приятелка, когато доброволно ми призна, че се е целувала с гаджето ми на един купон, на който мен не ме пуснаха. След 15 години никаква комуникация и взаимоотношения случайно се видяхме и заприказвахме и се оказа приятно. Аз бях запомнила, че сме се отдалечили, защото се задвижихме в различни компании. Тя още носеше вината от постъпката си, която се наложи да ми припомни. Всъщност беше ми направила огромна неволна услуга, защото същият онзи маймун хич не беше стока, а и забремени следващото си гадже, преди то да завърши гимназия. Постепенно и без да го насилваме подновихме приятелството си и в момента отново е един от най-близките ми хора.
Имам много лични примери и за "няма неща", които преценявам като такива на момента, претегляйки цялото приятелство и засега нямам съжаления. Горчиви думи и постъпки съм получавала почти от всеки, а и аз съм раздавала. Умението да мина чиста и лека нататък, когато си струва, за мен (като фабрично сръдлив човек) е ново, но ми доставя искрено удоволствие. Но става с говорене.
Имам много лични примери и за "няма неща", които преценявам като такива на момента, претегляйки цялото приятелство и засега нямам съжаления. Горчиви думи и постъпки съм получавала почти от всеки, а и аз съм раздавала. Умението да мина чиста и лека нататък, когато си струва, за мен (като фабрично сръдлив човек) е ново, но ми доставя искрено удоволствие. Но става с говорене.
С това също не съм съгласна.
След време би могла да го прецениш, че е нищо и най важното - човекът се е променил и е осъзнал, че е в грешка спрямо теб, както е и в твоя случай. Като тази преоценка не е изобщо задължителна. Към момента е било нещо голямо за теб и това е важното.
Няма как да живея с идеята, че след 5 години може да мисля друго, затова ще взема да преглъщам боклучаво поведение, понеже хората си имали причини. И аз имам причини.
След време би могла да го прецениш, че е нищо и най важното - човекът се е променил и е осъзнал, че е в грешка спрямо теб, както е и в твоя случай. Като тази преоценка не е изобщо задължителна. Към момента е било нещо голямо за теб и това е важното.
Няма как да живея с идеята, че след 5 години може да мисля друго, затова ще взема да преглъщам боклучаво поведение, понеже хората си имали причини. И аз имам причини.
Не съм живяла с идеята какво може да бъде след N години и да преглъщам, и не апелирам към това.
Нюансите, които имам предвид, са:
1. Спокойно можех да приоритизирам миналото лошо пред новото хубаво и да не беше се случила втората итерация на приятелството. Но времето беше измило лошото. Спокойно мога да приоритизирам и сегашното лошо пред сегашното хубаво. Разговорът понякога измива сегашното лошо.
2. Да, някои хора са способни да осъзнават и да се променят, понякога след години, понякога веднага, ако им се даде шанс. Ако никога не дадеш шанс, никога няма да разбереш способни ли са.
Въобще не съм за оставане в прогнили кораби, а за проверка дали има здрави спасяеми части по тия кораби, преди да се напуснат. Не безброй проверки, но поне една. И под проверка нямам предвид предубедено дебнене, когато и без това си набрал, а едно "хей, аз виждам пробойна тук, а ти?". При отричане, омаловажаване, извъртане, агресиране или "да, има дупка" и липса на действие за поправка - сбогом.
Нюансите, които имам предвид, са:
1. Спокойно можех да приоритизирам миналото лошо пред новото хубаво и да не беше се случила втората итерация на приятелството. Но времето беше измило лошото. Спокойно мога да приоритизирам и сегашното лошо пред сегашното хубаво. Разговорът понякога измива сегашното лошо.
2. Да, някои хора са способни да осъзнават и да се променят, понякога след години, понякога веднага, ако им се даде шанс. Ако никога не дадеш шанс, никога няма да разбереш способни ли са.
Въобще не съм за оставане в прогнили кораби, а за проверка дали има здрави спасяеми части по тия кораби, преди да се напуснат. Не безброй проверки, но поне една. И под проверка нямам предвид предубедено дебнене, когато и без това си набрал, а едно "хей, аз виждам пробойна тук, а ти?". При отричане, омаловажаване, извъртане, агресиране или "да, има дупка" и липса на действие за поправка - сбогом.
Е, мисля, че никой от нас не е в такава степен спрял или злопаметен. А които са - не общуваме с тях.
Пиша в темата от позиция на правила опити и на убеждавана постоянно да гледа доброто, шансовете, позитивното, 'имало причини'. От моя гледна точка в повечето случаи не си струва опитът, както и повечето все пак предприети опити свършват с едностранни усилия и нова издънка. По думите на околните и на пишещите в темата - и техният опит е същият.
Пиша в темата от позиция на правила опити и на убеждавана постоянно да гледа доброто, шансовете, позитивното, 'имало причини'. От моя гледна точка в повечето случаи не си струва опитът, както и повечето все пак предприети опити свършват с едностранни усилия и нова издънка. По думите на околните и на пишещите в темата - и техният опит е същият.