Здравейте, мили мами! Моля за съвет и помощ. Момчето ми е на две годинки и 8 месеца. Има ужасни моменти поне по три-четири пъти на ден, в които изпада в истерии и нищо не го укротява за странни неща- вчера например ходехме до едно близко езеро с патета. Като ревна че искал да пие водата на патетата, е няма успокояване. Вечерта искаше да играе с братовчед си, който живее наблизо, но детето не си беше вкъщи - истерия! Преди време искаше да изпива водата на кучето от паничка, оставена на улицата за жадни кучета. Пак рев и истерии. Опитвам се да обясня, как водата на животните е замърсена, и че той си има негово шишенце с чиста вода; или пък че батко му сега го няма, но утре сутрин ще дойде да си играят и т.н. Но не помага. Докато не се разкрещя аз в абсолютна истерия, даже може да ми се наложи да го разтреса целия няма успокояване. То и след това следва рев, но по някое време млъква. Просто НЗ какво да правя - като се фиксира в нещо и няма разсейване. И в повечето случаи това са все странни неща. Някой имал ли е такъв проблем? Как се справяте? Изглежда ли ви нормално? Благодаря ви за отделеното време!
- Публикувана: 20 ноем. 2021, 12:35 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2021, 12:13 ч.
Рев и тръшкане за странни неша
Нищо странно не виждам. Моето вчера се тръшка, че ципа на джоба ми е разкопчан, предния ден искаше да ходи с нощницата на яслата, днес подреждах обувките и искаше да излиза със сандалетите. Отделно се е тръшкала защо котката не взима неща, които и подава, защо е облачно, защо няма локви, защо не и давам да си рисува по дрехите, защо не може да излезе само по елече, защо не може да влезе във фонтана, защо не може да играе в пясъка на котките и още много други глупости. Въпреки че за нас са глупости, те все още не са опознали света напълно и не знаят кое е редно и кое не. Освен това им липсва причинно следствената връзка между действията. Да не говорим и за липсата на каквото и да е търпение.
Аз обикновено се опитвам да обясня защо не може да направи нещото. Ако не продължава да се инати се опитвам да я разсея с нещо друго. Понякога просто я оставям да се нареве.
Аз обикновено се опитвам да обясня защо не може да направи нещото. Ако не продължава да се инати се опитвам да я разсея с нещо друго. Понякога просто я оставям да се нареве.
Майка ми е расказвала, че е решавала проблема с тръшкането ми за глупости радикално - затворена в другата стая и да си викам колкото душа иска. Като млъкна, мога отново да изляза при другите и да си играя. Ако сме навън - казвала е защо не може, ако съм продължавала - прибиране веднага, за да се изгради причинно-следствената връзка - крещя и не слушам - седя сама в стая, докато не млъкна и/или не се извиня. Споделяла е, че доста бързо съм научила с този способ "Не" и "Не може" 
Не прикована и заключена, а отделена от вниманието, което се опитва да получи.
Бебешки пубертет се нарича. След 3 г. започват да се очовечват. При всяко дете работи различен подход, трябва да откриете какво действа при него и да реагирате спрямо ситуацията. Понякога е отвличане на вниманието, понякога сменяне на мястото, награди, игнориране и т.н., зависи от случая.
И избягвайте места, които знаете, че провокират истерии.
Нищо не се опитва да получи. И то не знае какво му е. Затварянето не се препоръчва, защото "работи" като извежда на преден план страхът от изоставяне. Т.е. детето млъква от страх, което влияе негативно на развитието му.
И избягвайте места, които знаете, че провокират истерии.
Не прикована и заключена, а отделена от вниманието, което се опитва да получи.
Момичета, много ви благодаря! Аз все изпадам в едно отчаяние - дали детето ми няма психичен проблем. Някой спомена, че след три години се пооправят нещата - дано! Много често имаме нервни кризи и истерии и аз и татко му също мн се изнервяме от тях. И както някоя от вас спомена - плаче, та и той не знае какво му е - това точно описва неговото състояние! Надявам се някога да има край и да се промени. Ама като видя някоя мама и син спокойно да си ходят хванати за ръчичка, аз аз моят в 90 процента от случаите го дърпам или влача и все си казвам: дано и ние някога така 😂
Скрит текст:
Просто НЗ какво да правя - като се фиксира в нещо и няма разсейване. Здравейте, мили мами! Моля за съвет и помощ. Момчето ми е на две годинки и 8 месеца. Има ужасни моменти поне по три-четири пъти на ден, в които изпада в истерии и нищо не го укротява за странни неща- вчера например ходехме до едно близко езеро с патета. Като ревна че искал да пие водата на патетата, е няма успокояване. Вечерта искаше да играе с братовчед си, който живее наблизо, но детето не си беше вкъщи - истерия! Преди време искаше да изпива водата на кучето от паничка, оставена на улицата за жадни кучета. Пак рев и истерии. Опитвам се да обясня, как водата на животните е замърсена, и че той си има негово шишенце с чиста вода; или пък че батко му сега го няма, но утре сутрин ще дойде да си играят и т.н. Но не помага. Докато не се разкрещя аз в абсолютна истерия, даже може да ми се наложи да го разтреса целия няма успокояване. То и след това следва рев, но по някое време млъква.
Скрит текст:
И в повечето случаи това са все странни неща. Някой имал ли е такъв проблем? Как се справяте? Изглежда ли ви нормално? Благодаря ви за отделеното време!
Има си термин за този етап "'the terrible two".
Не е задължително да се прояви,но е обяснимо. При някои деца се получава малко по късно, до към 3 тата година, и за това си има обяснение, но няма да отварям тази врата...
Да успокоя авторката, че това нейното нищо не е. Моята дъщеря изпадна в адска истерия, когато видя в магазин книжка която има вкъщи, помисли че е нейната и искаше да я вземем. След като казах не, легна с рев на земята, започна да крещи истерино, а хората около нас се спираха и се чудеха какво става. Наложи се баща и да я изнесе като агне от магазина, а аз да си платя покупките и да се приберем вкъщи да види, че нейната книжка е там.
На тази възраст около 2 още не разбираъ съвсем добре, но и успяват да манипулират съвсем успешно. Топката е в полето на родителя.
Не е задължително да се прояви,но е обяснимо. При някои деца се получава малко по късно, до към 3 тата година, и за това си има обяснение, но няма да отварям тази врата...
Да успокоя авторката, че това нейното нищо не е. Моята дъщеря изпадна в адска истерия, когато видя в магазин книжка която има вкъщи, помисли че е нейната и искаше да я вземем. След като казах не, легна с рев на земята, започна да крещи истерино, а хората около нас се спираха и се чудеха какво става. Наложи се баща и да я изнесе като агне от магазина, а аз да си платя покупките и да се приберем вкъщи да види, че нейната книжка е там.
На тази възраст около 2 още не разбираъ съвсем добре, но и успяват да манипулират съвсем успешно. Топката е в полето на родителя.
Всяка подобна форма на възпитание е израз на безсилието на възрастните да се справят с конкретен проблем. Дали е от мързел, дали от незнание, дали заради собствено възпитание, че по-слабите физически трябва да се смачкват, причините са различни.
Иначе за действие, действа. Това са беззащитни същества, които обаче имат инстинкт и го тълкуват като изоставяне или липса на любов/защита. Въпросът е какви са последствията, а те не са добри. После се чудят защо децата им са смачкани, плахи и жертви на насилие в семейството.
Иначе за действие, действа. Това са беззащитни същества, които обаче имат инстинкт и го тълкуват като изоставяне или липса на любов/защита. Въпросът е какви са последствията, а те не са добри. После се чудят защо децата им са смачкани, плахи и жертви на насилие в семейството.
Аз също съм на мнение, че бягането от проблема, не е решение на проблема.
Въпреки, че са малки с много говорене, показване, наказване (но не сам в другата стая) награждаване...и т.н. се постига някакъв възпитателен резултат.
Ще ви отнема малко време ако ви се чете, защо никога няма да пратя детето само в другата стая.
Въпреки, че са малки с много говорене, показване, наказване (но не сам в другата стая) награждаване...и т.н. се постига някакъв възпитателен резултат.
Ще ви отнема малко време ако ви се чете, защо никога няма да пратя детето само в другата стая.
Скрит текст:
Цитат
В квартала в който живеех в БГ има едно почернено семейство. Преди много години на Нова година, домашна обстановка, ядене пиене, музика, семейството си имало гости и опитвали спокойно да си празнуват Детето им на почти 5 г не слушало , пречело и го пратили в спалнята само.Колко е плакало, не се знае, не се е чувало от музиката явно. След няколко часа, отиват да видят какво става. Намират го обесено с въженцата на щорите.
Не знам много подробности, и не ме вълнуват, защото изпитвам един яд.
Хората вече не живеят там. Но дори минавайки покрай блока им, ми се стягаше душата.
Та така. Дете само, наказано, никога в моя живот.
Не знам много подробности, и не ме вълнуват, защото изпитвам един яд.
Хората вече не живеят там. Но дори минавайки покрай блока им, ми се стягаше душата.
Та така. Дете само, наказано, никога в моя живот.
Представям си да затворя моето в коридора. 
Първо ще изпочупи врати, ключове, брави, ще остана аз затворена накрая. На четвъртата минута ще съжаля жестоко, защото вече ще е в банята, намокрен и намокрено всичко. Допълнителна работа и ядове само ще си създам... За някои затварянето се тълкува като "свобода" за действие. 
Първо ще изпочупи врати, ключове, брави, ще остана аз затворена накрая. На четвъртата минута ще съжаля жестоко, защото вече ще е в банята, намокрен и намокрено всичко. Допълнителна работа и ядове само ще си създам... За някои затварянето се тълкува като "свобода" за действие.
Аз не я затварям в другата стая, само се отдалечавам от нея и изчаквам тя да дойде при мен. Готова съм да обясня, да разговарям, да гушкам, от каквото има нужда. Обаче като просто реве и се тръшка на земята тя не чува. Като мине кризата обяснявам, че когато плаче така аз не мога да я разбера и не мога да помогна. Или в други ситуации, че като съм казала Не, колкото и да се тръшка няма да го получи. Обаче никога не отстъпвам, Не означава наистина Не.