Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Излизане след раждане

  • 3 705
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 14
Рядко.Навсякъде ходим тримата

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 280
То пък човек ще си помисли, че на въже сте държани. Потрайте малко. Иначе не сме излизали, само на разходка с количката, приятели в нас и ние у тях.
Абсолютно.Родих на възраст,в която съм се наживяла за два живота напред.Мъжът ми също.Не ни липсват барове,ресторанти и компании,самодостатъчни сме си.А и децата веднъж са малки ,не искаме да нарушаваме рутината на нашето и не го правим.

Е аз родих на 20, но никога не ми е пречела липсата на забавления. Както каза веднъж са малки децата.

# 32
  • Мнения: 1 438
То пък човек ще си помисли, че на въже сте държани. Потрайте малко. Иначе не сме излизали, само на разходка с количката, приятели в нас и ние у тях.
Честно казано по време на майчинството точно като отвързана се чувствах. Родих на 29, но над 10 години съм работила страшно много, по 70-80 часа седмично, изобщо не ми е било до излизания.
 Не помня да съм имала толкова свободно време от дете. Особено първата година на детето. И по кафета съм ходила, докато той спи в количката, и с мъжът ми сме сядали на ресторант с количката. Можех да си позволя да изляза вечер с приятелки, защото на другия ден мога да си легна с бебето.
Общо взето майчинството ми беше като една голяма почивка, въпреки грижите за детето.

# 33
  • Мнения: 4 029
Аз не мога да разбера защо под "излизане двамата" се приема ходене по барове и заведения 😂 Честно казано, ако мога сега да оставя децата при някой, хич няма да се навра в шумен бар или заведение. Една разходчица надвечер покрай морето, една нощувка на някое приятно местенце, дори да отидем двамата на по един масаж ще ми е чудничко. Да седнем на някоя пейка ей така да си поговорим извън типичните къщни теми, без да се ослушвам дали бебето реве или голямата да идва по 5 пъти да пита какво правим, би било приятно 🤷‍♀️ Иначе излизаме много четиримата на разходки, но друго е да си освободиш напълно съзнанието поне за час.

# 34
  • Мнения: 9 240
На три пъти ми се случва да искам да изляза да обикалям безцелно и да си проветря главата.Просто се обличам ,взимам си чантичката и излизам ,оставям ги баща и дъщеря сами.Обикалям си магазините,улиците ,пия си кафе на пейка и се прибирам.Не е невъзможно при нас ,само дето заедно не става 🤷

# 35
  • France
  • Мнения: 6 494
На мен ми липсват преходите в планината, гмуркането, велотуризма... и няма да откажа и спа уикенд, и бар, и кино... все места, на които не можеш да отидеш с деца. С голямото ходихме насам-натам, но малкото няма наистина кой да го гледа Disappointed Relieved

# 36
  • Мнения: 9 240
Нормално е да ни липсват неща от "преди",но ще мине и "сега" и пак ще има време за всичко.

# 37
  • France
  • Мнения: 6 494
Докато "сегато" премине ще минат поне едно 6 години. Дотогава се надявам, че ще мога да разчитам на бабите.

# 38
  • Мнения: 325
Депресирам се като ви чета коментарите.

# 39
  • Мнения: 14
Депресирам се като ви чета коментарите.
И кое му е депресивното😃

# 40
  • Мнения: 9 240
Живота не свършва с раждането.Пренареждаш си приоритетите ,нищо депресиращо няма.

# 41
  • София
  • Мнения: 1 386
Защо да се депресираш? Това, че имаш дете не означава, че животът приключва и вече нищо не се прави. Който иска намира начини. Почивки, пътувания, кафета, разходки. Всичко е възможно.
Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден.
Ето днес излязохме с малкия на снега, опознаваше го, игра си, малко порева, ама аз иначе ей така да излезна да си играя със снега няма. Нито с ММ специално ще ходим да се въргаляме в двора. Това са едни ей такива малки радости, които надделяват над всичко останало.
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко, просто вече трябва да се съобразява човек, че има дете с малко по-различни нужди от родителя. Е, да, по-трудно е излизане на бар/дискотека до малките часове, но който има желание за това ще успее да го направи (ние не сме такъв тип, та не е нещо жизненоважно).

# 42
  • Мнения: 163
[quote author=JayRay link=topic=1387989.msg43891747#msg43891747

Майчинството не е само памперси, печки, готвене, чистене, подреждане и изтощение по цял ден…
Уикендите често пътуваме и обикаляме (с детето, без него, както падне). Разглеждаме места, ако успеем пием кафе/хапваме навън. Намират се варианти за всичко…
[/quote/]
Вие явно имате помощ, затова можете да излезете без детето. Без роднини, на които да оставиш децата дори веднъж месечно дори за 5 минутки, няма почивка. Освен това ако е само едно дете, то спи следобед обикновено има поне време за някоя дрямка. Ако са повече и не заспиват по едно и също време, просто забрави. Прекрасно е да имаш деца, но си е огромен труд( без ничия помощ). Чак депресиращо е силно казано, защото те ти носят и много положителни емоции, но непрекъснато трябва да внимаваш, няма кога да се отпуснеш, освен нощем, ако спят добре.

# 43
  • София
  • Мнения: 1 386
Баби и дядовци в нашия град нямаме, имаме като им отидем на гости. През останалото време просто правим същите неща с детето.
Брат ми и жена му имат 2 деца - едно на 5г и едно на 2м. Нямат особена промяна в ежедневието. Излизат, срещат се с приятели, правят си разходки. Да, все с някое дете са (голямото през деня е на градина), но не се ограничават. Затова казвам е както си го нагласиш. Улесняват се и приоритизират - дали къщата да е излъскана от чистота или просто подредена, готвят се лесни рецепти, често хапват навън (живеят в провинцията, не в София).

Никой не е казал, че не е труд, ама тука се изписа за депресии, мъченичество и какво ли не. Аз освен готвене, чистене и гледане на детето (с помощта от ММ), успявам и да карам курсове и да се преквалифицирам, да се грижа за себе си (външен вид) и да почивам. Има дни, в които абсолютно нищо не може да се свърши, но не е нон-стоп.

# 44
  • Мнения: 9 240
Баба и дядо имаме един в града,разведени.Дядото не желае да се занимава,бабата доскоро се страхуваше ,а и аз нямах доверие .Оставихме детето за два часа (на година и половина е) за да отидем на лекар.
Ами не ,не д мъченичество.Излизам по женски вечер често,тримата сме си навсякъде ,стига да не нарушаваме режима на детето.Ходя на масаж и фризьор всеки месец,вечер детето си ляга в осем и ние се гушкаме,вечеряме и т.н.Имаме време за себе си като двойка .Никакъв проблем .

Общи условия

Активация на акаунт