Двоумим се дали да си купим жилище

  • 5 769
  • 160
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 725
Първо, дайте да изясним гарсониерата дали е ваша собствена, или също е от очакваното наследство след NN на брой години.
Ако не е ваша, ще си я ползвате, докато си уредите сделката.
Ако е ваша собствена - аз бих си направила първо сметка мога ли да изплащам заема за по-голямото жилище, в случай, че гарсониерата не се продаде бързо. Ако мога, ще го направя, а след продажбата ще си покрия част от кредита с парите от гарсониерата. Ако не мога, ще договарям с брокер да уреди двете сделки едновременно и с нагласата, че може да се наложи да живеете под наем известно време, което все пак няма да е чак толкова голяма драма.

А за моралната страна -- мога само да кажа, че има егоисти в историята и те не са възрастните хора. Един човек става наследник, когато близкият му е починал. Тоест, вие не сте никакви наследници, и може да не бъдете още много години, и може да не станете изобщо никога, ако родителите ви продадат жилищата си например с клауза за гледане, знам такива случаи, или срещу по-малко жилище, или каквото намерят за добре за своята собственост.
Изключително странна ми е гледната ви тоочка по този въпрос.

# 31
  • София
  • Мнения: 13 031
За наследството само искам да напомня, че за оня свят ред няма, затова е грозно да се правят планове, че никога не се знае кой кого ще наследи. И е човешко да се надяваме близките ни да са живи и здрави максимално дълго.

За останалото всеки сам си подрежда живота. Възрастните са си отгледали децата и имоти са си осигурили за старини. Не може някой да претендира как живеят. Ред е на младите да обгрижват своето поколение и собствените си нужди. Вероятно и за гарсониерата са дали рамо пак родителите, защото обичайно така се случва.
Ето затова в нашето семейство пълнолетните деца си поемат по пътя. Когато им даваме нещо, те се разполагат с него, но седнат ли да претендират за нашето, може и да не дочакат наследство, а ние да си го изядем и изпием. Елементарно уважение е необходимо.
Оправдания кой и как се справя не важат, когато търсиш варианти да си решиш проблемите. Когато човек търси, намира начин.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 4 005
Двоумим - това е дума от област Варна, вероятно там живеете някъде. Сега ... нали сте наясно, че няма как да изкарате възрастен от жилището му? Тези имоти ако изобщо ги наследите могат да останат на децата Ви евентуално. Гарсониерата чия собственост е? Имате ли пари за самоучастие за кредит в по-краен квартал например? Или къща по-далече? Не е ок да живеете смисълта, че някой вечно Ви е длъжен. Обсъдете вариантите и действайте.

# 33
  • Мнения: 6 651
и защо да няма взаимопомощ? защо едните да плащат космически сметки за топлофикация и пр. докато другите нямат място да си сложат децата да спят самостоятелно? Или да се хвърлят в невъзможни кредити?
Защо да не седнат да се разберат на кой какво му трябва повече и как могат да го постигнат заедно? Защо непрестанно е това дърпане кой как искал на някой да му вземе нещо , как го чакал да умре и подоби истерии? Защо да не могат да говорят хората разумно помежду си? И защо в тази тема се възприема, че за старите гарсониерата е ужас? Аз пък си мисля, че една гарсониера добре уредена може да е много уютна за стари хора.

Аз знам няколко възрастни хора, немци , които си разчистват къщите и ги ремонтират за децата си и семействата им , а те се местят в апартаменти дори знам един отиде да жвее на къщичката си за уикенди . В момента през една къща родителите санират основно за сина си , който е абс. сам, но се нанесе в 3 етажа които до преди 3 месеца бяаха дадени под наем от родителите му ...
И в България повечето си гледат за децата им да има . Но тогава какво ще стане? Няма кой да купува излишно и ... айде да се нахвърлим като лешояди на една възможност.

Според мен говорете пак с възрастните и им предложете вариант, който може да им хареса.

# 34
  • София
  • Мнения: 28 474
Нека всеки сам да си преценява какво му е нужно.

# 35
  • Мнения: 11 924
Добре де, техните родители съвсем сами ли са си купили жилищата?
И една бе ситуацията с цените на жилищата до 2005 някъде, съвсем друга е сега. Купих 2017 за 42000€, жилището 20 години по-рано струваше 12000$. Жилището, което продадох е купено от родителите ми за 12300лв през 1985г, през 90-те струваше 6000$, аз продадох през 2017 за 25000€, под средната цена за квартала, защото целях бърза продажба, а вече нямаше търсене в този квартал и предлагането надвишаваше многократно търсенето.
Мисълта ми е, че младото семейство с близнаците, ако е средно на 35г, то техните родители вероятно са получили помощ, за да си купят техните жилища. Защото някога беше така, роди се дете и родители, баби и дядовци откриват жилищно-спестовен влог и внасят. А 80-те години имаше облекчения за младите семейства и се намаляше жилищният кредит след раждане на дете при определни условия.
В момента е много трудно за средностатистическо семейство да си позволи да купи жилище със средна или под средната заплата.

# 36
  • Мнения: 40 752
Не виждам някой да е казвал да няма взаимопомощ. Няма нищо лошо в семейството нещата да се решават с оглед на това е кое е най-добре за всички. Но въпросът е именно в това "за всички", а и във вменяването на дълг на възрастните да жертват удобството си за младите. Ми не са длъжни. Може да го направят, но ако искат, и тогава трябва младите да са им благодарни, а не да ги съдят, ако не го направят.
Да не говорим колко лошо звучи да чакаш да наследиш. То е все едно всеки ден да се молиш старите да умират по-бързо...
Пък колко е удобно да се живее в гарсониера не ми хвали. Никой от немците в примера ти не е отишъл в гарсониера, нали? И което е по-зле - в непознат квартал, където трябва да свикват с всичко.
И последно - не знам какво е тук положението, но хората обичайно получават наследства когато децата им вече са завършили образованието си и работят. Тоест наследствата малко или много обикновено са бонус за внуците, не за децата. И ако деца чакат да умрат родителите им може да се наложи много да чакат.

А и младите от темата не започват от нулата - имат гарсониера и трябва да изплатят още една стая само, или две ако искат повече площ. Тоест трябва да изплатят 20 - 30 квадрата, което не е като да се налага да изплащат всичко от нулата.

# 37
  • Мнения: 18 477
Идеята, че всички, особено старите, са ти длъжни, води само до по-голямо забатачване.

# 38
  • Мнения: 11 924
Идеята, че всички, особено старите, са ти длъжни, води само до по-голямо забатачване.
Не са длъжни. Ама ако сега възрастните са още здрави и работещи и се оправят сами, да не идва момент, когато ще имат те нужда от помощ било физически, било финансова. Защото палачинката може и да се обърне и тогава с какви очи ще очакват от младите помощ?

# 39
  • Мнения: 2 369
За съжаление е така-егоисти са. Според тях не са работили цял живот,за да живеят накрая "мизерно" . Тъжно е...
Браво бе... моите деца някой ден ако ми кажат да ида с бабата в гарсониера, да си хъркаме там в една стая двамата, а те да се нанесат на широко, нищо чудно и да им кажа, че жилището както съм го купил така мога и да го продам и да изпия парите на стари години.
Разбира се, зависи от обстоятелствата, всеки гледа да помогне на децата си. Но когато децата не са вече малки, и са взели решение да живеят самостоятелно и да родят две деца, добре би било да са помислили и как и къде ще ги гледат.
На вашия проблем най-практичното решение може и да е да отидете под наем някъде, гарсониерата да я продадете а с парите може да плащате наем 10-15-20 години, докато си получите наследството.

# 40
  • Мнения: 40 752
Не са длъжни. Ама ако сега възрастните са още здрави и работещи и се оправят сами, да не идва момент, когато ще имат те нужда от помощ било физически, било финансова. Защото палачинката може и да се обърне и тогава с какви очи ще очакват от младите помощ?

Ами с тази, че все пак ще им оставят наследство, няма да си го вземат със себе си, нали? А и този период с помощта  колко ще е - 2, 3 или 5 години?
А и нали все пак старите са отгледали децата си, изучили са ги, лекували са ги когато е трябвало, помагали са и помагат с децата или с пари в началото на живота им. Това изтрито и забравено ли е?

На вашия проблем най-практичното решение може и да е да отидете под наем някъде, гарсониерата да я продадете а с парите може да плащате наем 10-15-20 години, докато си получите наследството.

Да, ето това е умна идея. Наемът за двустаен няма да е много по-висок от наема за гарсониерата. Ще додават там 100-200 лева и ще живеят на широко докато чакат. Разумно предложение, ако не искат ипотека.

# 41
  • Мнения: 18 477
Идеята, че всички, особено старите, са ти длъжни, води само до по-голямо забатачване.
Не са длъжни. Ама ако сега възрастните са още здрави и работещи и се оправят сами, да не идва момент, когато ще имат те нужда от помощ било физически, било финансова. Защото палачинката може и да се обърне и тогава с какви очи ще очакват от младите помощ?

Каква финансова помощ могат да дадат тези двамата от темата? Те чакат да вземат, не да дават. И обясняват какви егоисти са старите, че искали да живеят в собствения си дом.

А като не искат да помагат безвъзмездно на родителите си, напред беше даден цяр - гледане срещу ябълката на раздора, тристайния апартамент. Добре, че родителите имат имущество, с което да си осигурят гледане, ако няма да разчитат на потомството. Но потомството може да остане и без наследство, да се има предвид.

# 42
  • София
  • Мнения: 28 474
Имането на децата е избор на родителите – децата не носят отговорност за него.

# 43
  • София
  • Мнения: 35 062
Едните очакват имоти, другите очакват гледане.
Докато не секне тая порочна практика, ще четем подобни теми.

# 44
  • София
  • Мнения: 28 474
Точно. И едните, и другите смятат, че другите са им длъжни. И едните, и другите еднакво имат/нямат право на това.

Общи условия

Активация на акаунт