Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Какви сме всъщност

  • 4 687
  • 90
  •   1
Отговори
  • Мнения: 130
Според вас какви сме в действителност? Дали сме такива каквито се усещаме сами, или преценката на страничните хора за нас е по-вярна? Например, дадени маниери или държание в очите на някой хора да изглеждат по един начин, но за вас да е друго. И доколко самите ние осъзнаваме себе си и се преценяваме обективно?

Последна редакция: пн, 29 ное 2021, 14:20 от Cruella*

# 1
  • Мнения: 24 065
И доколко самите ние осъзнаваме себе си и се преценяваме обективно?

Това е оксиморон - ние самите (субектите демек) не можем да се преценяваме обективно, защото нашето обективно поведение се отразява в субекта ( в нашето съзнание). Тоест нашата самооценка е субективна по дефиниция.

# 2
  • Мнения: 17 167
И самооценката и оценката на другите са субективно отражение. Няма такова нещо като обективно мнение.

# 3
  • София
  • Мнения: 32 127
Както и оценката за другите около нас е субективна.

# 4
  • Мнения: 954
Не мисля, че страничната оценка на външните хора е вярна, за някои неща може би. Не случайно не си пасваме с някои хора - в определена ситуации реагираме по определен начин и отсрещният вече си е създал мнение.
Собствена оценка си правим, по пътя на развитието ни, когато изпадаме в определени ситуации и проявим желание да се развиваме или да работим по нашите проблемни характеристики.

# 5
  • Мнения: 24 065
И самооценката и оценката на другите са субективно отражение. Няма такова нещо като обективно мнение.

Напълно съгласна. Но понеже количествените натрупвания водят до качествени изменения, съм склонна да твърдя, че сумирането на голям брой субективни оценки за нещо или някого  води до появата на някаква квазиобективност.

# 6
  • Мнения: 17 167
Да, може би, но пак не е сигурно.
Мнението на всеки зависи от личния му жизнен път, времето в което живее и разбиранията на обществото в дадения исторически момент, възпитанието, обучението и т.н. Това, че болшинството от мненията са еди какви си, не значи, че отразяват вярно реалността. Каквото и да значи това всъщност.
Общо взето, въпросът е философски и няма един или пък верен отговор.

# 7
  • В Космоса
  • Мнения: 9 437
В психологията се използва т. нар. "Прозорец на Джохари". Той е с четири квадранта, определени от това какво ние не/знаем за себе си и какво другите не/знаят за нас.
И на мен ми е интересна темата, особено "Сляпото петно" от този прозорец - какво другите знаят за нас, а ние самите не.

# 8
  • INFJ
  • Мнения: 6 046
Едва ли някой може да отговори на този въпрос. Аз може да се виждам по един начин, Иван да ме вижда по друг, Драган по трети, Петкан по четвърти, и то базирано на едни и същи действия, разбирания и усещания в дадена ситуация.

# 9
  • СИ
  • Мнения: 1 695
Действителността е различна и зависи как минава през очите на онзи, който гледа.
Все се сещам за един стар филм и бутилката от Кока Кола. Тоест за Боговете сигурно са полудели. И как в очите на бушмена, бялата и руса жена е най-грозното нещо, което е виждал...

# 10
  • Мнения: 24 065
Да, може би, но пак не е сигурно.
Мнението на всеки зависи от личния му жизнен път, времето в което живее и разбиранията на обществото в дадения исторически момент, възпитанието, обучението и т.н. Това, че болшинството от мненията са еди какви си, не значи, че отразяват вярно реалността. Каквото и да значи това всъщност.
Общо взето, въпросът е философски и няма един или пък верен отговор.

Няма, не мога да оспоря. Но затова казах КВАЗИобективност. Тоест нещо като обективност, достатъчно добро за практически цели. Това се използва широко в математическото моделиране на процеси - не са баш едно и също, но вършат работа.
Мога да дам един интересен пример. Когато някога работех в един голям концерн, съвсем естествено трябваше да се правят прогнози за продажбите. А такива прогнози се правят (за който не е правил) донякъде с налични данни за очаквания проекти и събития и от там нататък с нагаждане и измисляне докато се получи някакъв план отговарящ на субективните интереси на шефовете на местния клон за съответната държава. И, съвсем естествено, крайният резултат никога не показваше особено добро съвпадение с прогнозата. И така се правеше от шефовете на всички локални офиси. Та като се събрахме на една конференция за формиране на стратегията на целия концерн на по-високо ниво, аз се възползвах от създадената непринудена и дружеска атмосфера за да изкажа съмненията си в прогнозите на колегите, като се позовах на тяхната силна субективност. На това шефското тяло в лицето на един член на борда ми отговори, че добре познават субективността на прогнозите на всяка отделна държава, но практиката е доказала емпирично, че при сумиране на достатъчно голям брой прогнози тези субективни неточности се нулират една друга и се получава нещо като чиста "квазиистинска" прогноза. И този отговор веднага беше подкрепен с доказателство - общата крива от сумираните прогнози на всички държави едва едва се различаваше от общата крива на сумираните реални продажби на всичките държави. Даже беше неестествено и миришеше на нагласистика, ама не беше.  Точно пример за това как множество субективни оценки, ако имат някаква обща цел и почиват на все пак общи принципи, се групират в нещо като реална оценка.  Същото имаме и за оценката на хората - все пак субективните оценки на обществото почиват на някаква общоприета нравственост и от там нататък отделните отклонения, понеже не са системни, а субективни, се нулират кат разнопосочни вектори и остава именно тази квазиобективна истина за конкретния субект.

Малко дълго стана, ама си признавам, че ми беше кеф да си спомням и разказвам Simple Smile

# 11
  • Мнения: 598
И двете. Горе писаха за прозореца на Джохари. И на мен сляпото петно ми е най-интересно - другите го виждат в теб, ти не.

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Прозорец_на_Джохари

    - известно на мен, известно на другите
     - Известно на другите, но не и на мен (сляпо петно)
    - Известно на мен, тайно за другите
    - Неизвестно и за мен, и за другите

Винаги съм си мислела, че човек е това, което прави, когато знае или си мисли, че никой не го наблюдава, няма как да бъде "хванат", критикуван или съден.

# 12
  • Мнения: 954
Винаги съм си мислела, че човек е това, което прави, когато знае или си мисли, че никой не го наблюдава, няма как да бъде "хванат", критикуван или съден, -
да така е, но и фактът как реагираш в определени ситуации също е важен, няма как да видиш тези реакции ако си седиш вкъщи.
Моя приятелка хвалеше гаджето си колко се грижел за нея и разни други хвалби. Честно казано като говорех с него и аз останах с добро впечатление. Един ден, късно вечерта си товарили колата с покупки и един тръгнал да ги ограбва. Приятелят й се качил в колата без да я мисли и хукнал. Слава богу й се разминало, крадецът побягнал, защото на паркинга дошли хора. Бих си помислила, че е инстинкт за самосъхранение, но  не извикал дори помощ. Обадил й се по-късно да я пита дали е избягала. Даде му още един шанс, но не  след дълго се разделиха.

# 13
  • INFJ
  • Мнения: 6 046
Тоя пич, вероятно и той тогава е разбрал какъв е Joy

# 14
  • Мнения: 598
Dania, така е, права си, някои неща се тестват само в ситуация. Ама че история. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт