Познавам си се отлично. Обективна е само моята оценка. Който както иска да го разбира и приема. Ако иска да не го приема. И хиляди други доводи да ми изпише, за мен това е истината.
Мнения на други хора за вас(непознати особено) няма как да бъдат обективни. Никой не ви познава както се познавате вие сами.
Знам си всички кусори и качества.
Не може чужда оценка, на хора които не ме познават отблизо да бъде вярна.
Това е само тяхната представа за мен.
Знаете ли колко години ми трябваха за да спра да се тревожа този и онзи какво си мисли, ама как ще го изтълкува,ама какво, ама що, ама къде бъркам?
Няма значение това.
Истината е, че вие си се познавате най-добре.
Имах една колежка дето много ме тормозеше(много подобна като типажа, описан налредишните страници).
Пък никога не съм й направила нищо лошо. От ден едно тормоз. Викам си, толкова ли съм лоша смотана, какво толкова правя, че да не ме харесва.
Мълчах си, игнор, не обръщах внимание, но ме тъпчеше и мен и с други лошо се държеше. Дойде нова колежка. И тя стана мишената.
Сега си спомням с усмивка. И знам, че и това държание не винаги значи, че човека насреща ти е непременно лош.
Вечен урок ми е. Не я мразя, не й връщам, даже съм й правила добро.
Една от чертите на неувервните хора е все да премислят кой какво би казал, помислил за тях, дали в тях не е грешката.
А това е толкова затормозяващо и безсмилено. Ама късно го разбрах.
develfen де да можех и аз така!
Впечатли ме това, че не ти пука какво и на кого говориш. Дори и ако обидиш човека така ли? Не ти пука, че си го засегнала ако смяташ, че си права?
Това е интересно.

Последна редакция: сб, 08 яну 2022, 00:27 от Caroline_Bingley