Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 32

.

Подари го на жена си и целият свят ще е в ръцете ти!

Снаха звъни посреднощ на свекървата по телефона.
Свекървата:
- Алооо?! Кое време е да ме будиш, ти полудя ли?!! Кажи!!!
Снахата:
- Тук имаме един спор с мъжа ми. Реших ти да решиш кой е прав.
Свекървата усмихната (защото знае вече какво ще отговори):
- Кааазвай де.
Снахата:
- Абе ... когато детето се изпусне в гащите после кой трябва да го измие и преоблече ?
Свекървата (по-усмихната):
- Оооооф МААААЙКАТА много ясноо !!! Винаги си била адски тъпа !!!!
Снахата:
- Ами и аз това му казвам а той не вярва... сега ЕЛА да си измиеш сина защото се върна толкова пиян , че се наака и омериса всичко .....

Правило номер едно в психиатрията: който пръв докопа престилката, той е доктора🤪

Жената на един програмист го праща на пазар и му казва:
– Вземи салам, ако има яйца, вземи 10.
След половин час той се връща с 10 салама.
– Ама защо си взел 10 салама?!?!
– Как защо? Имаше яйца…
 
Който твърди, че най-якото събуждане е със свирка, явно не е живял до ЖП гара!

Всеки мъж си мисли, че мечтата на всяка жена е да намери перфектният мъж. Пълни глупости!!! Мечтата на всяка жена е да яде без да дебелее!

За какво служат тия перки на самолетите?
– Да охлаждат пилота.
– Айде бе, не ми се вярва!
– Ами спри ги, и да видиш как пилота ще се изпоти веднага…

От известно време не бях шофирала… И днес седнах зад волана… Не знаех, че и на пътя имам толкова приятели… Така се радват, че ме виждат – всички ми свиркат, святкат с фаровете, махат ми с ръце…

– Ще се разведа с теб, да знаеш! Писна ми твоето пиянство!
– Разведи се ма, нека хората да кажат, ето и Киро пияницата я заряза…

Как се чете приказка на 3 годишно дете:
- Ще ми прочетеш ли тази книжка?
- Да.
- Прочети ми я.
- Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
- Къде е?
- Ето го тук. Един ден…
- Какво е това?
- Яйце. Слушай сега. Един ден една…
- Къде е майка му?
- Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
- Това ли е майка му?
- Това е патицата, да.
- Какво е това?
- Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
- Има крака.
- Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
- Тук няма крака. Къде са му краката?
- Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
- Какво е това?
- Селянин. Той минал покрай патенцето…
- Не! Това е дядо Коледа!
- …!
- Какво е това?
- Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
- Къде?
- В тях!
- Тука ли?
- Да. Най-сетне то успяло…
- Защо спи?
- Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
- Какво е това?
- Грозното Патенце.
- Това не е грозно патенце!
- Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
- Не е грозно!
- Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
- Къде са фтиците?
- Ето ги лебедите Фтици.
- Това са лебеди!
- Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
- Къде са лебедите?
- Ето ги лебедите.
- А това?
- И това е лебед.
- Лебед… Какво е това?
- Това е… пате някакво, летящо!
- Къде е грозното патенце?
- Ааааaaaaaaaaaaaaaa...🤦‍♀️😂   

Преди време беше публикувана една смешна история за мъж, който трябва да присъства на раждането на негова позната. Опитах се да я намеря, но не се получава. Може ли някой да помогне?

Варна 2019 г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа – нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра – к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва – всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява – „Надолу по коридора, втора родилна зала.” Пред залата ме посреща друга сестра – „Кой си ти, бе?” „Семеен приятел.” „Ъхъ... значи бащата.” Разлиства някаква папка – „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.”

Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?” „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.” Следва мощна контракция – не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!!

От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо – сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите. Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв – излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица... Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо – справи се страхотно!”

На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми – Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!?

Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос – изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина – всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?” „Ъъъ... ми добре мина...” Какво да му отговоря на човека...

Автор: Никола Крумов

Преди поредното повишаване на цените, български политик решил да поговори с електората. Слязъл от джипката и спрял един случаен човек от улицата.
- Кажете, ако се качат цените с 20 процента, как ще живеете?
- Ми как, - както и сега - отговорил минувачът.
- Наистина?! А ако се качат цените със 50 процента?
- Ще си купя нова кола...
- Добре, а ако се качат със 100 процента?
- Ами, сигурно ще си купя и вила.
- Наистина ли? - казал зарадван политикът. - Ама, вие какво работите?
- Имам погребална агенция...