Любов за различните

А, той искал ли е да му помагате?

.

Не се бъркай, че като го чуя това искам
да му помогна…аман от помагачи, дето после трябва да им замитам.

Благодаря за отговорите ви.

Има асоциация - не става там.

За помощ не ме е молил. Имам добри намерения, аман от хейтъри. Но помощ - от гледна точка на насока - къде да опита. Конкретна жена не търся, за да се налага да ме замита.

Пътят към ада е постлан с добри намерения.....

Единия вариант е да пробва международен сайт за запознанства, хората в чужбина са доста по- непредубедени към физически недостатъци и не съдят както българите.
Другият е бг сайтове за запознанства. Според мен е много вероятно, ако първо го опознаят душевно, ментално и след това физически, външността да няма чак такова значение, ако всичко останало му е ок.

След като не е искал помощ, как точно смяташ да реализираш добрите си намерения? Да го регистрираш в сайт за запознанства, без той да знае? Не знам дали въобще си даваш сметка колко ужасяващо обидно е това твое съжаление. Била съм на мястото на приятеля ти по други причини, всички неканени "помагачи" така да ми бяха опротивяли, че ми се повръщаше от тях.

Не мога да повярвам на очите си!
Никога не бих направила подобно нещо!
До тук - само един полезен съвет получих, който бих дала - да опита в международен сайт за запознанства! Нищо повече! Не знам болшинството от вас какво изкривено мислене имат. Наистина не мога да повярвам!

И ние така.

Виж, седни поговори с него. Иска ли, не иска ли, предложи му помощ, обмислете заедно вариантите, ако е готов.

Иначе, непоискано добро не е добро. Може и да е зло.

Няма лошо да си грижовен приятел. Но понякога може да се възприеме като подценяване или неуважение тази помощ. Демек - да се почувства съжален и още по-различен.

Започва да пише по форуми по интереси. Така хората най-често намират спойка без оглед на външност специално и разни игрички.

Това, че иска да му помогне, не означава, че го подценява или, че ще го регистрира от негово име по сайтове. Авторката събира идеи, които може да му подхвърли при следващ разговор с него.  Изначавате нещата.
Аз също имам близък приятел с физически дефект, който го комплексира да търси връзка. Но говорим свободно за това, знае, че сме загрижени (с още една приятелка) за него и се опитваме да му дадем различни идеи, гледни точки. Не го подценяваме, напротив, вдъхваме му кураж и вяра.

Да, де, говорите свободно за това.

Според мен всеки трябва да търси себеподобен партньор. Така че най-добре на сбирки на групи или асоциации на подобни на него. Без въобще да знам какво му е заболяването.
Сега да не кажеш - ама той иска здрава жена? Ако той самият има предразсъдъци към хора със заболяване, пък очаква здравите хора да нямат предразсъдъци към него - тогава не знам...

Не знам как стоят нещата. От представеното аз не останах с впечатление проблемът да е обсъждан, дори да е заявен като проблем от самия човек. Авторката го съжалява и иска да "помогне" - така е написала в първия пост. Това е изключително обидно и само който не е бил под прицела на подобно съжаление, може да си помисли, че прави добро. Виж, ако човекът е казал - абе така и така, дай някаква идея, тежи ми това положение, можеш ли да помогнеш... това е съвсем друго.

Обидно е ако търси от негово име сега в сайтове за запознаства. Но ако иска да му предложи идея не виждам лошо.

Наистина ли мислите, че човек с дефект ще се "моли" ?

"абе така и така, дай някаква идея, тежи ми това положение, можеш ли да помогнеш... "

Приятелите са за това, да те усещат, когато имаш нужда и да помагат без да се стига до там, че да им се молиш. Не казвам, че това е случаят тук, но чак пък да чакаш да си признае, че има проблем и тогава да реагираш.... Много от тях да горди, други комплексирани, трети криворазбрани, тук е мястото на добрия приятел да предусети ситуацията и да се намеси без да ти уронва достойнството.

Не бях наясно, че трябва да изпадам в подробности, за да не ме съдите.

Говорим свободно по темата и не за пръв правя различни предложения, без да налагам мнение. Споделил ми е, че страда и иска да си намери половинка, не спира да опитва и искам да му дам свежи идеи. Толкова. Не се бъркам в чужди животи, никого не съжалявам. Бих се радвала просто да бъде щастлив, защото го заслужава!

Групи по интереси, хора с редки синдроми, сайтове за запознанства.
Излиза с лицето си, приветлив и честен.

Във фейсбук 100 % има групи със съответното заболяване или пък по интереси. Не е необходимо да се изтъпани в групата и да каже - търся си партньор. Да започне да се включва в разговори, да започне сам тема - така ще намери сродни души и евентуално сродната си душа. Ако състоянието му позволява, може да се включи и в групи на живо, а не само онлайн.

Тая работа с търсенето на партньор я обръщате на - човекът е на сергията, кандидатките и те. Който го хареса, която той хареса... Тези неща са двустранни.
И друго да напомня - често приятелите виждат човека с едни очи, а кандидатите - с други. Да не се окаже, че проблемът не е във физическите недъзи, ами в характера - имам такъв случай, от първа ръка, бях сред кандидатките, а пък и се оказахме много - която пусне...

Да си търсел себеподобна. Абе вие чувате ли се, мислите ли като ги давате тез съвети?! Това невинаги е правилният път, защото като се съберат двама хронично болни, възниква въпросът с поколението, грижата. И мноого, много други неща, които не са поставени на обсъждане от дамата с огромно сърце и желание да помага.

Вариантите не са много..Или интренет - социални мрежи, сайтове, форуми
Или реално - хоби, курсове и всичко, което му доставя удоволствие и може да общува.
Но така или иначе на сила хубост не става. Колкото повече се съсредоточи върху това, толкова по ще се разочарова, вероятно.

Няма какво да се лъжем, аз лично не мисля, че сайтовете за запознанства са решение. В тях хората се гледат на първо място, само и единствено на външен вид. Ако се вижда там нещо непривлекателно, то най-вероятно ще бъде отхвърлен веднага. Шансовете са много малки в тези приложения.

Бих посъветвала просто да общува с повече хора, да намери среда, в която да общува с хора чрез хобитата си например. Това го казвам от личен опит. Най-големите ми влюбвания са били в хора, които честно си признавам, бих подминала, ако не ги бях опознала преди това. Та... това е моят съвет.

На първо място, спрете да го характеризирате като различен. Това, че има заболяване, не го прави по-малко човек!
И аз смятам, че ако не Ви е молил за помощ, няма нужда да помагате.
Имам позната, която също има физически проблеми, отразяващи се на външния вид и си намери човек, който я хареса изцяло като характер, разсъждения и тн. Запознаха се онлайн. Никога не знаете на човек какъв му е късмета.
Ако толкова държите да помогнете, подарете му абонамент за нещо, което обича да прави - народни танци, курс по готварство, по рисуване и т.н., където има шанс да срещне хора със същото хоби.
Иначе, ми изглежда много като "Мамин сладък, ти си ми различен, не можеш сам, чакай аз да ти помогна...".

Имам две познати с ДЦП. Едната се омъжи за здрав мъж. Другата намери мъж, също болен от ДЦП в някакъв сайт за хора със заболявания. При него и при нея заболяването е едно и също, но е засегнало различни органи и системи. Имат дете, живо и здраво, вече на 10, няма никакви физически и други здравословни проблеми.

Дцп не се унаследява, освен ако не е рядка генетична форма, която протича сходно, но не е ДЦП. Там проблемът е дали и как ще износи, роди и отгледа(т).

Пишеш, че не спира да опитва. Къде запецва с жените? Изобщо не му отговарят, отговарят, обяснявайки, че не е техния тип, разговарят в интернет, но не желаят среща, срещат се и повече не желаят да се срещнат с него? Стигал ли е някога до връзка?

Има ли собствено жилище, кола? Важно е за мъж.

Ако към профила на даден човек няма никакъв интерес в 145 сайта, едва ли съществува друг, 146ти сайт, в който да започнат да се интересуват от него.

А няма ли свободни момичета в приятелската ви среда? И с тях ли не се получава? Със сигурност имате приятелки, които в момента са свободни. Защо не го запознаете с тях?

Той работи ли? Колежки?

Според мене трябва вие, приятелите му,   да го каните по-често на излизания и събирания с млади хора. Нещо като парти, излет в планина, не театър или кино, където се седи тихо на един стол и се зяпа в екрана.

Специалист от екипа ми така се беше подлъгал с едно момиче с увреждания. Нямаше го, докато работех с нея и после му предавам случая за обсъждане. Аааа, чакайте, чакайте, аз я знам, от соц мрежи, много хубаво момиче. Казвам му аз - момент, изслушай ме малко. Не, аз ще я поканя на среща. И после като посран - Ма то не си личало. Много бил разочарован. Ми нали те предупредих бе, като ти знам отношението към физичееската красота и външност. След туй девойката го обвинявала, че я подлъгал.
Внимавай много, пак ти казвам!

Вариантите са силно ограничени ако изобщо има такива и то единствено сред хора с недъзи като него. А после те да му мислят искат ли да създават поколение, което ще е подложено на същото като тях...вероятността нормална здрава жена да се съгласи клони към тая да спечели 6 от тотото, т.е почти несъществуваща. А при хората с психически и умствени дефицити пък шансът даже е с отрицателна величина - те сами за себе си не могат да се грижат та що остава половинка да си търсят. Това са прозаичните факти. Невена ти зададе доста смислени въпроси, и на мен ми се иска да узная тоя господин работи ли и изобщо къде точно не му се получава с жените. Инфото което си дала е твърде оскъдно за конкретен съвет.

А наистина е от значение и какво точно е увреждането. Може да е нещо малко, което човек преувеличава и се комплексира, или нещо сериозно. В първия случай му трябва просто повече вяра в себе си, във втория... не знам.

Болест и различност са много широки понятия.
За да се прецени мястото, където човекът да срещне сродна душа, трябва да се прецени и какво е самото увреждане, както и качества, интереси.
Когато бях ученичка, всичките ми приятелки с упование четяха стиховете на Дамян Дамянов. Но само се шушукаше в публичното пространство за неговата различност. Познавайки такъв човек първо от таланта му, а после от външността му, е твърде вероятно да не видиш недостатъците.
Аз съм го виждала на живо-едва вървеше, едва говореше. На една ученическа бригада ни гостуваха група писатели. Ние изнасяхме програма, те малко отегчени. Но Дамян Дамянов гледаше с такива огромни, светнали очи, това не се забравя. Съпругата му-Надежда Захариева го подкрепяше при вървенето и "превеждаше", но в един момент просто забравяш, че е с недъзи. Тя самата много интересно описва в книгата си всеотдайната любов към поета, трудностите им, проблемите им, щастливите им мигове. Пиша всичко това, защото, според достойнствата си, всеки човек би могъл да намери обич и подкрепа. Най-добрата среда е средата по интереси. Ако човекът има някакви хобита, това е мястото-било от социалните мрежи, било наживо.

Диагнозата на Дамянов е ДЦП. Наскоро загубих дете с такова заболяване. Каква различност?!

Прекрасен пост от Светкавица, ще ми се да вярвам, че е така.
Искрени съболезнования🖤
От дцп до дцп има голяма разлика. При някои интелектът е запазен и физическите недъзи са едва доловими - там шансът за нормален пълноценен живот никак ама никак не е малък. За жалост тези със съхранения интелект не са много, повечето са с умствена изостаналост, психични проблеми и физически недъзи. Други не могат да станат от леглото и положението е много сериозно. Случаи всякакви. Затова щеше да е добре авторката да уточни поне малко, но тя май вече спря да пише.

За да се даде съвет, е важно защо все не може през годините да си намери подходяща партньорка. Какъв проблем възниква? Ако се знае това, тогава може да се мисли.

Това твърдение е абсурдно! Една от най-добрите ми приятелки има тежко физическо увреждане и ходи много трудно. Но е прекрасна, забавна, интелигентна, креативна и завършена личност. Нито е красавица, нито изглежда зле. Съпругът и няма увреждане и е архитект. Страхотен мъж, който е мечта за повечето 25-35 годишни жени и като външен вид и като маниери и т.н. Срещнаха се и се влюбиха точно покрай общи интереси без никой в средата ни да види нещо ненормално в това. В началото имаше отпор от страна на неговото семейство, но и това мина. Имат две напълно здрави деца. Да, не си мие прозорците сама, но това не е станало причина за разпад на брака им.  Скоро я питах децата и как приемат нейното заболяване и бях супер изненадана като ми каза, че дори не забелязват, че е различна от другите майки. Нейното заболяване се унаследява, но като разумни хора направиха всичко възможно с подходящата пренатална грижа да сведат рисковете до минимум. Близки сме и знам, че имат пълноценна връзка във всяко едно отношение. Спомням си когато още бяха гаджета преди години някаква нейна леля беше я питала "А на него какво му има?" сякаш хората с увреждания си търсят партньори в някакви резервати. Тя е изключителен космополит и тогава въобще не можеше да проумее как и е хрумнало да пита такова нещо.
Физическите черти на човек може да станат причина за започването на връзка, но ако няма нищо друго не могат да я задържат.
Повечето съвети, които бих дала вече са написани. Просто момчето трябва да разшири социалния си кръг спрямо интересите си и ще попадне на човек с когото ще се харесат. Хората с увреждания често имат проблем със самочувствието, ти като приятел може по-често да му правиш комплименти за силните му страни за да придобие повече увереност, че се забелязват отстрани.

  

Супер изненадана, задето ти казала, че децата ѝ не забелязват, че е различна. Намерила си какво да я питаш.
С подходящата пренатална грижа свели те риска до минимум. На стар краставичар…ай няма нужда - тез краставици сме ги яли, и още ядем
 Няма да е зле да си свалиш за малко розовите очелки. Но.
Удобен момент да препоръчам още нещо любимо:

https://www.imdb.com/title/tt4699388/

Предлагам да се върнеш и прочетеш това, което написах (с разбиране ако изощо е възможно) и ще видиш, че казах, че от увреждане до увреждане има океан разлика. Както и че ако интелекта и психиката са запазени, шансът за нормален живот е много голям. Но, да те питам друго - мислиш ли, че ако приятелката ти беше психично болна с умствена изостаналост и олигофренизъм (това също са увреждания ако не ти е известно) щеше да има същия ''креативен, завършен и интелигентен'' живот и в коя точно вселена? Много би ми било интересно да узная.

Говорите ли с приятелите си за здравето си? Аз споделям с моите за здравословните си проблеми и начинът, по който се отразяват на живота ми, така че не намирам нищо ненормално в това, че обсъждаме тези въпроси.
Познавам социологията на уврежданията добре, тъй като животът ми дълги години ме е свързвал професионално с тях, така че повярвайте знам какво е увреждане и много бих искала да нося розови очила, но си нямам такъв голям размер за съжаление.
От дълго време група адвокати в България работи за премахването на института на запрещението за хора с интелектуални затруднения и когнитивни увреждания. И да, има вселена, в която тези хора живеят нормално, самостоятелно, грижат се за себе си, и не се налага майките им да са до тях до края на живота си, след това да бъдат набутани в институция. Тази вселена е съвсем близо, дори в Европа, от която географски и исторически сме част, но социално и обществено все още далеч.
Не съм тук да се опитвам да променям някакви обществени стигми, защото това се прави в детска възраст, опитах се да дам съвет по тема по която смятам, че имам някаква компетентност.
Хората с увреждания имат нужда от достъпна архитектурна среда, услуги в общността, подкрепа за развитие на потенциала си. Когато тези и много други фактори са налице те неизбежно стават част от общността, не са затворени по домовете си и дневни центрове и срещат други хора (със и без увреждания), с които имат връзки.
Аз лично вярвам, че шансът на всеки човек с увреждане да намери партньор статистически е по-висок от този плеймейтка да създаде семейство с университетски професор.
Оставям ви обсъждането на горките инвалиди, за които може да се пусне по някой смс по Коледа или да се "почука на дърво" като ги видим по улицата и кажем "Да не дава Господ". Само да не вземат да си помислят да раждат други деца с увреждания, все пак това е работа за тях.
На авторката пожелавам успех в начинанието!

Голяма грешка би било премахването на института на запрещението, той всъщност е в полза на лицата, които са със сериозни интелектуални затруднения, но темата е друга.

Едва ли някой може да отрече, че всеки човек си има неговата стойност, без значение физическите данни. За мен обаче има една основна разлика между двете истории, и мисля, че това много може да натежи... Има разлика между мъж с физически проблем и жена с физически проблем. Жените обикновено търсят в мъжа закрила, подкрепа, физическа сила, някой, който ще се грижи за семейството, когато тя е болна, бременна, когато гледа малки деца, когато те самите са болни и тн. Това е въпрос на инстинкт и привличане, а не на разсъждения и рационализиране, че вече живеем в 21ви век.

Много по-вероятно ми се струва мъжът, като закрилник, да избере жена с физическо увреждане, отколкото обратното. Нарича се природа, човешка еволюция, нужди и убеждения, които съществуват откакто има хора.

Освен това има разлика между красива жена, която се движи трудно, и жена, която заради увреждането изглежда странно.
Ако например нещо се е сецнала в кръста, за някакъв период от време всяка жена може да се движи трудно (или е оперирана, или нещо такова). Това няма да откаже никой мъж, защото тя изглежда добре.
Ако обаче единият крак е два пъти по-дебел от другия (например), тоест нещо изглежда странно или грозно, ще има проблем.

Няма логика в това мислене ако изглеждаш зле - с примера за краката. Какво става ако например се ожениш за половинката, когато всичко й е наред, в един нещастен ден стане злополука и се окаже с проблемни крака и изглежда грозно - ще я зарежиш ли?

Много е различно, ако вече си с някой и той се разболее или претърпи инцидент, който да го увреди по някакъв начин. И да, има и хора, които си тръгват в такива моменти.

Аз познавам жена с недъг на крака (и странно изглеждане на този крак) и от там проблемно ходене, и може да кара само кола за инвалиди, и с прекрасно семейство и любящ съпруг. Няма нищо общо между това, кой как изглежда на някого, защото друг не го вижда така.
Този конкретен човек не се разбра защо не му се получават връзките, така че нищо не може да се твърди за неговия случай.

Аз за съжаление познавам мъж с увреждания, който никога не е имал гадже. На 40+ е.
Кое е правило и кое е изключение - неговия случай или прекрасното семейство - не знам.
А мъжете повече държат на красотата на половинката от жените.

Ако страда от ниско самочувствие вероятно затова. Има много красиви хора, но като излъчване не са приятни и са сами, така,че важно  е излъчването, не само външния вид.

Нагласата при човек, който е с увреждане, и който за първи път получава е различна, защото здравият го опознаваш като е бил приятен, опознаваш го и като човек, а при тези с неприятен  вид не им се дава шанс за опознаване, трябва повече време и постоянство.

Авторката така и не ни поясни с какво увреждане е нейния познат. Като правило тези с физическите увреждания  се държат като жертви на системата и изискват по - особено отношение от " обикновените " хора.    Люшкат се от хленчене до проклетия.Опитват се да вменят чувство на вина у другите. Малко хора могат да ги изтърпят.
 Парадигма, терминологията е  " деца с увреждания " и " пълнолетни лица с увреждания ". " Инвалиди " бе премахнато преди няколко години.
Дневните центрове са създадени за улеснение на работещите родители, за да могат такива като мен да отидат спокойно на работа / имам син със синдром на Даун, роден през март 1991 г./ и с цел социализация на потребителите на тази социална услуга.

Авторката, да ми отговориш този твой познат каква връзка може да поддържа с финансовия ресурс от пенсията и финансовата помощ ?! Коя група ТЕЛК е ? Знам до стотинка какви са доходите и на трите групи.

А относно запрещението - някои сме ги поставили под такова , за да можем да ги представляваме пред институциите, а не да им потъпкваме достойнството както се врякаше по социалните мрежи, а и защото сме си скъсали зад........те да има те къде да живеят.

Работила си в системата, но нищо не си разбрала. Още си с розовите очилца. Друго е едно такова да ти е в къщата.
Не си прави труда да ми отговаряш. За повече от 30 години съм видяла и чула достатъчно.

Извинявам се за спама, но не можах да се сдържа, а и не видях да се отговаря на смислените постове на Дренка и Невена. Първата правилно натърти, че от увреждане до увреждане разликата е океан.

Чаках да видя пост под моя, но нямаше, затова и допълвам - такива хора нямат трудови навици, или са ги загубили, социалните им умения куцат, и в някакъв момент започва бавно и необратимо да настъпва регресия.Свикнали са близките им да се въртят като ординарци около тях, особено ако имат живи майки. Човек извън семейството трудно би ги изтърпял. Ако трябва да обобщя - познатият на авторката има много малко опции за нормална връзка. Единствения вариант е да се събере със жена с увреждане, обаче с доход две пенсии не ги виждам как ще издържат финансово.

Е, добре, де, що не ни осветлиш конкретно къде е таз митична ''вселена'' и обетована земя и как се именува или съществува само в главата ти? Всички чакаме да чуем. Защото в поста ти не видях друго освен разтягане на локуми с до болка втръснали мантри и пожелателно мислене.