Удхаус. Каквото и да е от него. Чета си го периодически, макар че почти го знам наизуст. Особено като ми е нервно и депресивно.
- Публикувана: 16 дек. 2021, 09:52 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 09:18 ч.
В момента чета ... 73
Мен много рядко ме разсмива книга, която ми е препоръчана като забавна от друг човек, с чувството за хумор е много особено. Мъжът ми много се забавлява с книгите на Юнас Юнасон, но на мен не само не са ми смешни, ами и ги намирам за страшни глупости неговите измишьотини. "Клошмерл" на Г. Шевалие е друго емблематично произведение, на което близките ми се смеят до сълзи, но аз намирам за досадно. Или книгите на Сан Антонио. Джером Джером също никак не ми е смешен. Донякъде разказите на Хашек ме разсмиват, но по-скоро се сещам къде е смешката, но не ми е наистина смешна.
Чувството за хумор на Бакман страхотно ми допада и макар неговите книги да не са забавни, точно с тях най-искрено и най-много съм се смяла.
Чувството за хумор на Бакман страхотно ми допада и макар неговите книги да не са забавни, точно с тях най-искрено и най-много съм се смяла.
Джером Джером ме е разсмивал до разреваване и разхълцване като го четох за пръв път на 12-13 години. Десетина години по-късно реших да си го припомня и се отказах, за да не си разваля прекрасния спомен. Така и не разбрах като малка на какво съм се смяла.
Изгълтах "Погубени" на Карин Слотър. Чудесен трилър, Уил Трент ми е много симпатичен и с нетърпение чакам следващите от поредицата. За сметка на това "Кодекс 632" е разочарование. Все едно някой фен на Дан Браун е прочел няколко негови книги, гугълнал е малко инфо за шифри и кодове и е сътворил един бъркоч. Една трета мина и замина без да се е случило нищо. Все едно чета чернова или работни бележки на автор, който си е нахвърлял идеи. Ще й дам шанс, защото се чувствам щедра днес
Изгълтах "Погубени" на Карин Слотър. Чудесен трилър, Уил Трент ми е много симпатичен и с нетърпение чакам следващите от поредицата. За сметка на това "Кодекс 632" е разочарование. Все едно някой фен на Дан Браун е прочел няколко негови книги, гугълнал е малко инфо за шифри и кодове и е сътворил един бъркоч. Една трета мина и замина без да се е случило нищо. Все едно чета чернова или работни бележки на автор, който си е нахвърлял идеи. Ще й дам шанс, защото се чувствам щедра днес
Друг пример е Джерълд Даръл - би трябвало да е много смешен, но ако не се смееш на този хумор, умираш от скука. Иво Сиромахов също пише в този жанр, но както сам казва - по-трудно е да разсмееш читателите, отколкото да ги разплачеш. Мен не успява да ме разсмее, нито пък Алек Попов. Все пак споменавам тези автори, защото може потребителката, която търси забавно четиво, да намери за себе си.
И Уди Алън, разбира се.
И Уди Алън, разбира се.
Iveto_11, една книга на Сантуш е сред малкото започнати и оставени недочетени от мен книги. Точно както описваш - приличаше ми идейно на Дан Браун
На Лекберг още ли няма тук отзиви за новата ѝ книга- Box?
Скрит текст:
, но много тромаво вървеше и я зарязах. След това не съм и поглеждала към този автор.(когото тогава харесвах, но сега вече не бих чела негова книга -нито отново от старите, нито нова, ако има, с времето се промениха читателските ми предпочитания)
На Лекберг още ли няма тук отзиви за новата ѝ книга- Box?
За ВСВ помня да са ме впечатлили: "Крадецът на книги", "Момчето с раираната пижама". Със сигурност има и други стойностни, но не мога да се сетя в момента.
И един симпатичен филм по темата мога да препоръчам, гледах го наскоро с детето: "Джоджо заека", харесахме го всички - атрактивно поднесен, но и отразява моменти от миналото.
И един симпатичен филм по темата мога да препоръчам, гледах го наскоро с детето: "Джоджо заека", харесахме го всички - атрактивно поднесен, но и отразява моменти от миналото.
Приключих "Златната клетка" на Лекберг, след поредицата и за Фелбака, тази книга ми се стори много блудкава, трудно ми тръгна, но нямах друго под ръка. После взе, че ми стана интересна и прочетох на един дъх. Сега нямам идея с какво да продължа.
Прочетох Къщата на седемте гряха от Мари Пау Домингес.
Книга, написана въз основа на исторически факти.
В Интернет ще намерите информация за къщата и легендите, свързани с нея.
След Филипа Грегъри, това е другата авторка, която успя да ме заинтригува.
Разказва се за крал Филип || Испански и съпругата му Анна Австрийска.
По-точно, за интригата между Филип и неговата любовница . За угризенията на съвестта и изкуплението.
Диалозите са малко, но останалото не е пълнеж, нито клише. Написано като приказка, но с елементи на размишления на психолог.
Приготвила съм си Шутът на кралицата и Укротяването на кралицата от Ф. Грегъри. Не си водя списък на прочетените книги и може да се окаже , че съм ги чела вече.
Започнах Зимата на нашето недоволство на Стайнбек.
Книга, написана въз основа на исторически факти.
В Интернет ще намерите информация за къщата и легендите, свързани с нея.
След Филипа Грегъри, това е другата авторка, която успя да ме заинтригува.
Разказва се за крал Филип || Испански и съпругата му Анна Австрийска.
По-точно, за интригата между Филип и неговата любовница . За угризенията на съвестта и изкуплението.
Диалозите са малко, но останалото не е пълнеж, нито клише. Написано като приказка, но с елементи на размишления на психолог.
Приготвила съм си Шутът на кралицата и Укротяването на кралицата от Ф. Грегъри. Не си водя списък на прочетените книги и може да се окаже , че съм ги чела вече.
Започнах Зимата на нашето недоволство на Стайнбек.
Мишчица, няма нищо свръхестествено или необяснимо в "Били Съмърс" и това е една от причините да харесам книгата толкова много. 
Вярно, не я включих сред номинациите ми за книга на годината, но доста се колебах дали все пак да не я добавя. "Новият" Кинг ми харесва повече, въпреки че той всъщност стана известен точно със "свръхестествените" си романи.
Вярно, не я включих сред номинациите ми за книга на годината, но доста се колебах дали все пак да не я добавя. "Новият" Кинг ми харесва повече, въпреки че той всъщност стана известен точно със "свръхестествените" си романи.