Как започна връзката ви?

При нас започнаха с това, че изгубих един бас. Два месеца по-късно започна сексуалното ниво и дооста по-късно - и другото ниво.

Е първо само излизаме, говорим си, закачаме се. После целувки, опипване. Па да се влюбим... Все пак на девейката й беше за първи път да има гадже.  И така няколко месеца. После и секс. Но това защото и двамата бяхме млади. Па след време и се оженихме.
Ходенето по жени, или изпълненията от вратата за краката не ги броя за връзки.
Ако не е имало влюбване, не сме се задържали достатъчно дълго заедно, да преживеем различни неща заедно каква връзка е всъщност.
Приятели за секс, неангажиращи отношения и подобни спадат към друг жанр.

Всяка връзка....бурно. Не ми ли трепне нещо, не стават нещата

Друг е въпросът, че химията не е всичко и не означава, че това е точния човек.

Моята връзка започна просто абсурдно!
Като видях ММ, исках да се запозная с него. Да седнем и да говорим с часове.
Аз го поканих на среща. Аз направих първата крачка напълно ребром, но нямаше и грам сексуален контекст. Абе, все едно го познавам от 25 години и за някакво време сме загубили връзка.
След по-малко от месец живеехме заедно.

От цялата компания само ние двамата, като най-смотани бяхме без гаджета. И решихме, че само за секс и само за лятото, тъй за разнообразие.   27 години по-късно още се разнообразяваме.

Нашата започна като... достоен сюжет на романтична комедия. След тежка раздяла и дългогодишна връзка започнахме да излизаме. Познавах го от обща компания с бившия ми приятел, но го бях виждала само 2 пъти. И то 3 години преди това. Тогава правих психологическо проучване във връзка с работата на служителите в МВР и когато се бяхме засекли в обща компания говорихме само по тази тема (той е служител на МВР). 3 години по-късно не го бях виждала и въпросната ми връзка с бившия ми приятел току-що беше приключила. Тъкмо се бях прибрала в родния ми град, откъдето е и той. Аз си страдах, а една вечер месец след раздялата, докато давих мъката с приятелка на заведение, той ми писа, че е изненадан, че съм се върнала и че ме е видял няколко дни преди това. След седмица на първото ни излизане (на обяд), бях вече на 2 чаши вино предварително. Не знам от виното или от слънцето, но мислих само за това, че има ослепителна усмивка, докато ме оставяше пред вкъщи. Апартаментът ми е до един манастир и в този момент биеше камбаната, докато си мислих за усмивката му. Виното проехтя в абсурдната мисъл, че това е знак, че някой ден ще се омъжа за него 😁 На другия ден вече на трезва глава бях сигурна, че не искам повече връзки, но решена да си изживея тръпката с него. Уви, той каза, че докато не преживея предишната ми връзка ще бъдем приятели, ще ме подкрепя, но дотам. И така 2 месеца само излизахме, прегръщаше ме, целуваше ме. Колко сълзи, вино и тръшкане за бившия от мен е изтърпял тогава, той си знае. Но нищо повече. 😁 Което се оказа правилна стратегия. Спечели ме със собствения ми инат. Как така ще ми се дърпа 😂 На 24 декември 2019 (2м. след началото) започна нашата връзка. На 24 декември 2020 заживяхме заедно. На 24 декември 2021 ми предложи брак и април месец ни предстои сватба. Та не знам къде точно в статистиката сме. 🤭

Всякак съм започвала връзки, нямам стратегия или тн. И с дълго чакане и с кекс на първата среща. И са ме гонили и аз съм правила първа крачката. Винаги интуитивно съм действала.
С ММ само нещата бяха различни. Той си ме избра и упорито твърдеше, че ще съм негова жена. А аз се смеех и изобщо не му обръщах внимание, щото грам физически не го харесвах, а и гадже си имах тогава.
Но той не се отказваше, каза че ще ми седи наблизо в пространството и ще ме чака, защото е сигурен.
Станахме си близки с виртуално общуване. Месеци си комуникирахме така. После скъсах с гаджето и най-накрая приех да излезем. 3 месеца по-късно заживяхме заедно, после се сгодихме и така си стоим засега, защото и без това сме с еднакви фамилии, нямаме време за организации и тн..)

При чисто физическо привличане не се е стигало до връзка (не е имало желание нито от моя, нито от отсрещната страна).

С ММ почти 3г бяхме само колеги. Е, общувахме постоянно, почти 24/7, излизахме с обща компания, излизали сме и постоянно на обяд. Но се ограничавахме до това, защото той тогава имаше приятелка (бая неприятна личност беше, ама 8г бяха заедно). Един прекрасен ден той просто не я изтърпяваше вече и се изнесе от квартирата им. Седмица по-късно започна и нашата връзка (аз вече работих на друго място). Две седмици ни трябваха да заживеем заедно и някак още от начало нещата се напаснаха перфектно. 2020 се роди синът ни, 2021 се сгодихме и ако всичко е наред 2022 ще е сватбата.
Още от началото ни съвпадаха възгледи, желания за развитие (личностно и кариерно), дори начина на изразяване и водене на комуникация. Някак си такова пасване с друг не е имало (и честно казано не мисля, че е възможно да има).

Първите ми две връзки (над 5 и над 3 години) аз ги започнах с идеята само за секс. Просто си харесах мъжете чисто визуално, но постепено се превърнаха в сериозни връзки. В третата - сегашната ми връзка, мъжът ме хареса и избра.
Мен изобщо, ама грам не ме привличаше сексуално. Даже като ни запознаха общи приятели, някак си бях спокойна, че ще мога спокойно да си общувам с него само приятелски, понеже хич не ми се занимаваше с мъже след като ме заряза бившия. Но той взе че излезе упорит и много ме търси, та реших все пак да му дам шанс и да видя какво ще стане. Другата седмица правим три години гаджелък. А заживяхме заедно 4 месеца след първата целувка.

1но мъжко мнение. Настояща, но официално бъдеща бивша ми беше учителка на езиков курс. От моя страна май беше от пръв поглед и то към дългите и крака. С внимание и търпение я спечелих. Осъзнах, че имаме общи теми. Беше дори девствена на 23г и така.  Беше всичко за мен. Теглих 1на на нашите бързо набързо и почнахме на квартира докато бях на 26, а тя на 23г без никаква помощ буквално.
Днес обаче като 41г мъж живял и малко  извън България съм изцяло за т.нар. Западна практика
1. Среща, кино, вечеря и може би невинна целувка.
2. Втора среща като първата, но със секс
3. И т.нат.

Животът е твърде кратък за игри, комплекси и незрели хора. Ако има симпатия или каквото е там не виждам причина да няма секс и на 1ва среща.  Но за съжаление в Бг всичко е тотално сбъркано и най-вече хората:disappointed:

това с киното на първа среща ми звучи като тест - може ли да мълчи час и половина... ужас
и как се целува невинно, ако има силно привличане?

Ха..хаха. Имаш чувство за хумор. Една странична отметка, но съществена.  Не съм мислил, но идеята е ок. Важно е за една жена дали може да мълчи, а още по-важно кога и какво да каже.  А има ли силно привличане между зрели и най-вече неангажирани хора има само един тип развитие за мен. И не е леглото, но не се и изключва. Малко в страни от темата, но мисля че човек е благословен, ако намери сродната си душа. Но става ясно след години и често се оказва химера.

Здравейте, за много години! Извинявам се на авторката, че "нахлувам" в темата й с един, вероятно глупав въпрос, на който също вероятно се досещам за отговора, но да чуя все пак странични мнения.
Ако мъж и жена са излязли на две срещи, компанията е била приятна и докато е траела срещата, сякаш двамата са се харесали, но и след двете срещи мъжа изчезва и се появява през ден-през два за по едно съобщение, би ли означавало, че все пак има симпатии и може да има вероятност да има намерения за някакво развитие? Просто съм свикнала винаги да са ме търсили след срещите, най-малкото дали съм се прибрала.. и следващите дни също, без значение дали се е развила връзката. Или преувеличавам? Ще кажете "Ми потърси го ти". Да де, правила съм го, но някак при мен е.. ако мъжа те харесва, ще направи усилие да те спечели.

Не те харесва.

Познат сценарий

Ако мъжът не пише интензивно, а си разменяте по някоя бегла фраза, това по- скоро според моя опит означава: уважавам те, но не искам връзка

Правила съм грешката да пиша аз и резултатът беше....отговор след 3ч, при условие, че е бил онлайн, на другия ден и т.н. и когато съм била още по- настоятелна....са ме отрязвали в прав текст.

Така че ако не са на 15, мъжете знаят как да ви потърсят. Спестете си неприятното чувство.