Дали е възможно да събуди чувствата ми?

Аз съм давала шанс на такива мъже няколко пъти. Не съм съжалявала нито веднъж.

За мъжа не е най-важното да е красив , даже някои дами ревнуват, че половинката им привлича вниманието. А и красотата е субективна и е до време.

Никога не съм припадала по мъж заради красота. ))
Така че на въпроса ти - да, възможно ми се струва.

Преди 5 дни имаше абсолютно същата тема.

Не съм видяла,даже ми стана интересно и сега ще я потърся

Всичко е възможно, важното е да не го приемаш като компромис със себе си.

Мъжът не трябва да е красив. Трябва да ти допада като излъчване. Освен това на мен, лично, трябва да ми допада откъм начин на обличане,хигиена и хубав аромат.
Та, ако момчето е спретнато, не ходи размъкнат ( макар че това е поправимо) и притежава всичко описано от теб, заслужава да му се даде шанс.

Външността не ми е важна, важно ми е да си допадаме, да е умен, да има чувство за хумор, да чете, да е грамотен, да е психически добре, да е от нормално семейство, да е добър в леглото, ей такива дребни неща... Най-вече да сме приятели.

Ако има за какво да се хванеш - има.
Ако няма - ми, насила хубост не става.

За хубав - не, но трябва привличане да има, защото ако няма, няма какво да правя там колкото и звезди да ми свали.

Да, възможно е, ама ако ще се насилваш да го харесаш - няма смисъл. Не ти ли дойде отвътре, да те привлече с нещо, няма да стане.
Обикновено харесвам вътрешната красота, излъчване, чар, и изобщо не е задължително мъжът да е красавец, даже предпочитам да не е.

Като гледам контингента по улиците, определено се случва

Красотата далеч не е най-важното нещо за един мъж. Искат се други качества.

И аз не бих дала шанс ако не харесвам физически мъжа. По принцип е възможно, но само за жена  което не придава тежест на физиката.

Няма значение на другите какво им е важно, а на теб. Къде в списъка ти стои външният вид на партньора и физическото привличане - за различните хора привлекателно означава различно.
Лично за мен е от важните неща - ако не съвпада с моите критерии, можем да бъдем приятели. В този тип отношения човек избира и е избиран - не всеки път е приятно, но какво да се прави.

Моят мъж не е Аполон, но е спретнат и отношението му към мен е похвално. Не съжалявам изобщо за избора си (дори когато ме ядосва).Факт е, че имах време да го опозная и да следя развитието му като мъж и човек. Познавахме се около 3-4 години преди да се съберем.
Случвало се е да срещна невероятно красив мъж, но да искам да се самоубия след 5 минути комуникация с него, защото не можех да търпя начина му на мислене и обноските му.
Та си е въпрос на приоритети.
Не е задължително първото впечатление да е постоянно и водещо.

Аз съм имала гаджета, които на пръв поглед въобще не са ми отоваряли на визуалните критерии. Дори приятелките ми се чудеха за един/който освен по физика, се оказа че и по морал не ми отговаря/, в който бях лудо влюбена и нямаше нищо общо с "моя типаж". Но тези мъже са имали нещо в излъчването си, което ми е подсказвало, че би могло и да се получи. Да, отношението, разговорите, склонността да се гради нещо и куп други са мн. по-важни от визия "мускулест мачо". Не съм съжалила за избора си.

Дай му шанс, в смисъл, излизай с него, ако имате някакви общи теми или хобита, поговорете за тях, виж как се чувстваш, може пък да ти трепне нещо. Но не го залъгвай прекалено дълго, нито пък му показвай по какъвто и да е начин, че ти сега се напъваш да го харесаш. Ще го нараниш така.

Аз си мислех, че това с целенасочения избор на "хубавци/хубавици" се изживяваше до 21-24 годишна възраст, но взе забравям, че има прилично количество хора, които упорито отказват да пораснат...

За мен външният вид е приятна добавка към останалото, но не и водещ критерий.
Ако за авторката е обратното, не виждам с какво е полезно мнението на външни хора.

За един мъж въобще не ми е водещ външният му вид. Като по-малка имах такъв период,но отдавна вече ме впечатляват съвсем други качества. А и външният вид е до време.

Хора, авторката не пита дали бихме избрали грозен/а, а дали си струва да се прежали, понеже има други ползи от грозния.
Моят отговор е - не.

Ако търсиш дългосрочни взаимоотношения с този човек ще ти наложи да стигнете до интимност, как ще стане това щом не те привлича. Как ще създадеш поколение, евентуално, което може и да прилича на него. Ако е не отблъскващ за теб може и да го заобичаш заради личните му качествата и отношението, което проявява, но не е 100% сигурно. Зависи на какъв етап си от живота, кое ти е приоритет. Има хора, които винаги ще държат на външността на партньора си. Не става въпрос да е манекен, но да те привлича. Някой написа, че е имал подобна връзка и не е съжалявал затова, очевидно по някаква причина тя не продължила. Можеш да дадеш шанс и да загубиш своето и неговото време, можеш да се влюбиш до полуда в друг и след време да не можеш да го гледаш този човек, защото не струва и да съжалиш за първия...
Много неща могат да следват от взетото решение, но докато не се случи няма как да разбереш. Зависи какво търсиш...

Aко питаш мен в случая дай шанс на себе си . Жените обичате лошите момчета и после питате "мамите " Що той така се отнася към мен
Но живота е твой

По лошите момчета никоя не си пада, на т.нар.добри кунките им са заврени там, дето слънце не огрява. Нерядко и мозъкът

Въпросът е зададен на място, където по-голямата част от представителите на женския пол не разполагат със завидни естетически дадености според външността им. Тоест, отговорите, които ще произлезат няма да са реална извадка, тъй като и жените тук възприемат сами себе си като компромис в отношенията си с мъжете, има достатъчно теми, в които се разглежда и тази страна на монетата. Да не говорим, че има немалко представители на възраст, в която така или иначе не се набляга на външността при избора на партньор. Да го кажем така: естествено, че е важно привличането и красотата, ако става въпрос за хора под 35 години. Да, има и изключения, но това е водещ фактор поне в нашето общество.

С провокация към прогрес!
Дано само във форума си такъв, а в живота да си приятен тип...

Умен, образован,със семейни ценности, с пари, хубав, надарен. Не са подредени по важност.
С другото може и да мога да направя компромис.

Не е ли по- важно отношението на мъжа, към теб, а не колко е хубав и прекрасен. Дори и за парите ако ги има, не е важно колко има, а какви жестове прави към теб.  Дори и тръпка да няма кой знае каква в началото, с времето свикваш и с външен вид и с характер.,ако тоя човек милее за теб и се раздава., ако ти показва отношение и загриженост.

Може ли твоя снимка?

За мен не стои въпросът дали е по-важно отношението, защото го смятам за задължително. Да тръгна да меря и тегля кое е с повече превес - значи със сигурност ни отношението го има, ни каквото там е на другата страна на везната. Тоест, мъжът е чао.

Кой го говори за "красота" - тя е толкова субективна. Въпросът е в привличането - можеш да си привлечен от човек, който не влиза в класически стереотип за красива външност. Ако обаче това привличане липсва, на някои хора ни е трудно да правим отношения. Лично аз не бих направила такъв компромис, защото след това ще се чувствам неудовлетворена от решението, а човекът не ми е виновен.

Що се мъчиш да го харесаш, някоя друга ще го хареса с лекота, някой друг на теб ще ти хареса с лекота (без зор)?

Освен ако сте само двамата на самотен остров, няма смисъл...

Ами аз съм имала 2 (3) връзки, в които първоначално не съм си падала по мъжа, но ме е спечелвал с отношение и внимание към мен. Не съм ги смятала за грозни, още по-малко антипатични, но и не съм била първоначално с идеята "Ей този го искам за гадже".

Има една приказка, май на Казанова "Никоя жена не може да устои на постоянно внимание" и мисля, че е точно така.

То всичко е до време 😇. Ако един мъж не ми харесва физически и не ме привлича, за какво да се пъна? С времето няма да става по-хубав. Мъж, който ми харесва, може, разбира се да остарее, да надебелее и оплешивее, но ще го помня хубав и млад, а и ще имам време да се привържа, така че развием връзката и да остареем заедно. Ако се разделим междувременно, ще съм била с мъж, когото съм харесала искрено, ще съм си прекарала добре и ще съм се забавлявала.

Ако един мъж е добре развит, строен, с тънка талия, широки рамене и нормална коса на 30-35г, той си остарява прекрасно. На тези, дето ще се ошишкат и ще оплешивеят им личи от доста рано. Те и в 30 и 40те си години не са атлетични и имат тлъстинки тук там.



Никакво отношение и загриженост, придружени с луксозни подаръци и пликове с пари не могат да ме трогнат за да харесам мъж, чиято външност не ме грабва. Понеже не мога и не желая да му предложа и 1/100 (Една стотна) от това, което той предлага предпочитам да му кажа, че не ме привлича и да го оставя за друга, която не държи на външност или притисната от обстоятелства би имала икономическа, финансова и административна полза от него.

Докато свикна с външността му и характера ще съм отдавна заминала с друг 🤩.

Е, Невена, някои си харесваме по-едри мъже, ти направо би ги нарекла дебели. И за този влак си има пътници
Други жени харесват и обичат плешиви мъже. И така нататък

Дали ти ще се влюбиш? Едва ли някоя тук има кристално кълбо..
Но ако нещо те дразни и ти "вади" очите ..едва ли.
Красотата на мъж е много субективно понятие. Бих казала, съвкупност и харизма от качества, които привличат.

Дали е възможно да събуди чувствата ми?

Не,след като още не ги е събудил. Масово хората наистина не са особено привлекателни,статистически повечето са от грозни до обикновени,а красивите и много красивите са малко .Мисълта ми е ,че външния вид не е определящ и ако само красивите са облагодетелствани ,а грозните не,то нямаше в света да има 7 млрд. души. Просто конкретно този човек не ти харесва иначе нямаше да си задаваш тези въпроси. Не се насилвай да го харесаш,това е невъзможно ,не и насила . Трябва да си с някой ,който те удовлетворява ,за да не съжаляваш за избора си по-късно.

Никъде не твърдя, че никой не харесва дебели или плешиви мъже (двете често вървят заедно 😻). Твърдя, че ако физиката на мъжа е отблъскваща от самото начало или поне непривлекателна, няма смисъл да се напъваме и да полагаме усилия да общуваме с мъжа и трябва честно да му кажем, че не виждаме в него еротичен обект.

Така съм съгласна

Аз пък им гледам краката. Трябва да са дълги, ако обичате, ако някой си записва.
Идеалният ми мъж е висок, с дълги и прави крака, леко кльощав хаха. Изобщо не харесвам мускули и разни набити и широкоплещести, sorry. ))
Защо този фетиш към дългите крака и то на мъж - нямам представа. От друга страна мъж в къси панталони ми е смърт.
Иначе като цяло други обичайни "черти на красотата" изобщо не ме вълнуват - дали ще е със сини очи, дали ще е с прав нос и идеални зъби... стига да не е нещо фрапиращо, не ми е критерий, който бих забелязала извън общото цяло.
Най-силно привлекателни или отблъскващи са излъчването и начинът/нивото на общуване.

Че те широките рамене обикновено вървят с кльощава физика, макар и не непременно с дълги крака. Когато мъжът надебелее в корема и стане като буре, раменете почват да не изглеждат широки.

И аз харесвам дълги, спрямо ръст крака  а не просто дълги. Има високи мъже с дълги трупове (торс) и къси крака. Като видя късокрак се сещам за мама, която казваше за такива, че "като пръдне вдига пушек" и почвам да се хиля.

Абе, ако физиката си я бива, не в къси панталони, ами и в къса пола да е мъжа не го отказвам 🤩.

Какво значение има какъв е мъжът, ако не те привлича?
Може да е Брад Пит и да не те привлича.
Мъжете, които са cвестни и забавни, но не те привличат сексуално се наричат приятели.

Харесва съм много мъже, дето не съм ги за гледала от първият път, а след много гледане.

Мъжът не е брошка, да се закичиш с нея. Ако всичко друго е добре и ако има някакво привличане, тръпка - дай шанс. Тогава е възможно да събуди чувствата ти. Ако ти е отблъскващ, тогава няма смисъл.

Ако ще даваш шанс на грозен мъж поне гледай в леглото да го бива.

Аз се влюбих в лицето на ММ. Добре де и тялото беше добре. Ако трябва да съм честна, той е най-красивият от всичките ми гаджета. Но ако беше глупав и несериозен, с различни от моите ценности, едва ли щях да му стана съпруга.
За мен, когато са ми правили хороскоп, винаги са ми казвали, че мога да стане интимна само с приятел - привличането се събуждало именно в разговорите. Ами не е така - привличането за мен е налице в първите минути. Но за да го допусна в спалнята, трябва да отговоря на ред изисквания, като по-горе изброените.
Друга моя позната обаче първо става приятел, а после отиват в леглото, което означава, че няма ли приятелство, няма и секс.
Ти си знаеш кое работи за теб. И кое не.

А как да разбере дали го бива в леглото преди да му даде шанс? Пита бившите му или какво?

Ще си легне с него на първа среща. Елементарно.

И за какво да си ляга с грозници още на първа среща? Та тя даже няма да е акумулирала достатъчно количество подаръци, които да и топлят сърцето и да и красят кутията за бижута ако грозникът се окаже кръгла нула в леглото (което е много по-вероятно отколкото да го бива).

За мене фактът, че даден човек ни се вижда грозен означава, че гените му не са подходящи за нас.

Ми никой не я кара да си пада по грозници. Нормалните хора не го правят.

Леле, Невена и БигСити влязоха в дискусия
Моля, продължете, това ще е забавно.

БигСити, принципно си прав, дори съм виждала такива, но хора, които си падат по т.нар. невъзможни връзки ("грозни", нарциси, грубияни, значително по-възрастни, с по-висок материален стандарт, поне от тях самите и т.н.), обикновено не стават за нещо повече от краткосрочно отношения, а темата не мисля, че е в този контекст.
Макар, че е твърде вероятно и да греша...  

Да не забравяме и феромоните.

Аз съм имала приятели, които като физика и интелект са ме привличали, но въпреки всичко си бяхме само приятели.
Нещо подсъзнателно не е пасвало.

В този смисъл: аз се доверявам на първото впечатление, на интуицията.

Аз лично, никога не чакам, някой да пробуди чувства, или ги има или не!Това, което описваш е онова, което егото вижда......не е особено красив, държи се така и така......както и да се държи няма ли чувства и онова специфично усещане, че си точно с човека, когото търсиш......И приятелите ти се държат добре с теб, но любовта е друго.

Жените подсъзнателно претеглят евентуалния генофонд, природа.
Ми, нисък, трътлест и с добра душа няма да води пред висок, строен и добродушен веселяк.
Пък, избор има, не е като да няма.

Ооооо зависи много!!!
Аз познавах един точно нисък, трътлест, космясал, с невероятно чувство за хумор и слонски нерви. Въобще нямаше проблеми с жените. Докато един друг строен, привлекателен, весел, но не чак толкова, колкото първия си оставаше само до първа среща и се чудеше защо.... Даже ме е питал: какво този има повече от мен, че е толкова успешен, а аз съм сам?! Ми не успях да му отговоря, но и аз не го издържах дълго, дори и само за кафета.

Не само визията и характера са важни. Подсъзнателно се чекват и други неща, които дори не ги осъзнаваме, че да можем да ги назовем. Аз поне при него не успях да разбера какво не ме кефи.

Ако и вторият преминаваше лесно напред в базите и ТИ трябваше да избираш за баща на децата ти, кой щеше да бъде

Втория веднага ти казвам - комплексар. Докато другият е ва банк и затова го харесват.

Нито един от двамата 😁

Да, възможно е. Страстните връзки при мен завършиха точно толкова рязко, както и започнаха. Умерената любов е по-устойчива. В момента съм точно в такава връзка и дано е последната ми, защото чувствам спокойствие и щастие. Не припадам по плочки и сексапилни устни, но като го погледна, чувствам как го обичам.

Иначе преди съм се чувствала много по-интензивно влюбена и съм желала бившите си с всяка една клетка на тялото си, но тези чувства са изчерпаеми. Освен това тогава съм била на едни години, сега съм на други. Не мисля, че човек може да обича два пъти по един и същ начин.

Има значение на каква възраст сте. Като са млади всички са красиви и не се придава чак толкова значение на визията. Аз поне бях така. Ама пусто остарях и се промених. Факт е, голяма част от батковците ми изглеждат супер зле и отговорът ми е: ''Не, не бих дала! И дядковец в инвалиден стол може да е супер забавен, ама на мен ми трябва партньор, не пациент!''

Ох. Мъжете на моя възраст даже да ги загледам не стават повечето.
Писах и в другата тема - харесвам някои физически характеристики, които не са баш общоприетите, но ако ги няма - не ща.

Абе не ти ли пърхат пеперудките като се доближи до теб, няма да стане работата. Страстта и физическото привличане играят огромна роля във взаимоотношенията, дорини след години
Иначе критериите за красив/грозен са различни естествено за различните хора.

Възможно е, да.

Давала съм шанс точно на такива мъже, които описваш. Два пъти досега. Не съжалявам за изборите си! /единият от тях е бившият ми съпруг, с  когото изкарах 24 години от живота си, а другият е годеникът ми, за когото ще се омъжа през юни тази година/. И двамата мъже са свестни хора, и да, обичта към тях е била / е много силна! Спечелиха ме с отношение, грижа, внимание, любов, характер, поведение, а с бившия ми мъж имаме и много хубаво дете. Но все пак съм на 43. Ти на колко си години, Ралито?

Здравей, Рали, както и всички вие (малки и големи момичета и момчета),

Ей сега, преди малко се регистрирах, за да участвам в такива интересни теми. Да поразсъждавам сред болшинство от жени, разбира се и тук там и мъже. Надявам се (към жените), да не ме накарате да се чувствам като "агне сред вълци"....

И да погледнем към въпроса .......Същият (според мен) е неясен ( в няколко посоки, една от които е (другите ще посоча по-долу), че липсва съществено условие по него - какво има предвид авторката като период от "възможно ли е ..след време" ?!

Именно тази съществена "липсваща" част, може да е се яви като "разковниче" за  "правилния отговор". Защо?!

На първо място, от обстоятелствата, които са описани от "Рали" (правя извод от псевдонима), няма данни:
 
- от колко време датира познанството, което също е важно обстоятелство (по-надолу ще споделя защо това е важно - според моето  мнение, с което разбира се не ангажирам никой), но от изброените факти, е явно, че е поне от известен период от време - месец - месец и половина - доколкото питащата  е оценила и възприела неговото поведение как й въздейства;

 На второ място, няма сведение, че: е налице визуална симпатия и / или че има и физическа привлеченост - дори точно обратното;

На следващо място, но не и по важност, не е обяснено ( въпреки, че допускам, че се има предвид за чувство на влюбеност, което да се развие до любов) както се разбира под " да пробуди нещо във вас". Мисля, че ще се съгласите, че този израз има двояк или трояк смисъл - за някой това ще бъде силна, неудържима страст, за други, влюбване от пръв поглед (а не любов от пръв поглед, както погрешно се употребява) за трети - привързаност - в резултат на всичките добри според трайно установените за разбиранията на обществото качества, които притежава този мъж (или жена в обратния пример, каквито съществуват много) - но която привързаност ( в случай на липса на достатъчна осъзнатост, себепознаване и воля - за вземане на решение, т.е. за контрол), може да доведе и до зависимост (страх от раздяла, несигурност от поведението на новия партньор и т.н...). 

(Опитвам се да бъда кратък, но мисля, че всичко, което искам да кажа би било от полза, а и ще даде основание за последващи коментари, които ще ми бъде интересно / полезно да прочета)

В резюме, да приемем, че въпросът се състои в това, че питаща се е запознала с мъж от около месец, като той й е засвидетелствал горното свое поведение и тя се колебае да продължи контактите си с него(след като до този момент не е усетила визуална симпатия, физическа привлеченост и "пеперуди в стомаха" - цитат от предходен коментар), тъй като не е сигурно след още известен период от време, ще ли усети чувството "влюбване" -   разбирайте поява на пеперуди....

Установил съм (от личен опит, разговор с познати, трети лица, както и от събрани от мен на пръв поглед достоверни източници от глобалната мрежа интернет, както и книжка литература - за мои бъдещи цели), че влюбването като усещане (което е естествено чувство), се проявява в рамките на до 3 месеца от момента на познанството между двама - при наличие на предпоставките за това - двама души да се виждат лично; да имат имат допир, близост поне до 1 , 1.5 метър (за да се улавят феромоните от рецепторите ни), да бъдат непредубедени към възможността да се влюбят, да си говорят открито и др. 

Причината за горните условия е научна Усещането за влюбване е в резултат не на друго, а химическа реакция, която може да се породи от: феромони; вибрация на гласа. Феромоните оказват влияние на другия само в случай, че неговите рецептори се повлияят от тях - "на същата честота са". Възможно е и да не се повлияят. В продължение, гласът, който представлява определена вибрация също с честота (както и музиката)  възбужда определена част от мозъка, която също предава импулси към друга част от мозъка, отговорна да се задейства химическата реакция, водеща до усещането "влюбване", наричано по друг начин "еуфория". Има интересен експеримент проведен от Фройд (доколкото си спомням), повторен и от други специалисти в неговата област) във времето назад - в различни помещения на една сграда е срещнал определен брой жени и мъже със завързани очи, като всеки е разговарял с всеки за определен период от време ( 20 минути на всякакви теми), след което всеки е описал усещането си за конкретния човек, като на част от отговорите е дадена квалификация за първи признаци на влюбване - т.е. състояние на еуфория. Първи извод - за влюбването има научно обяснение. Ако мислим по този начин, отношенията в личен план, биха се развивали много по-лесно, но уви....

Казано с други думи (говорейки за влюбването или за физическото привличане - страстта), когато два магнита се срещнат - те ще се привлекат. Обратно - между метал и дърво няма как да има прилепяне (освен с каноколит или друг вид насилствено задържане - например привързаност водеща до зависимост, или вербална, психическа манипулация). Нещо повече - между два магнита няма как да има прилепяне, ако между тях има препятствие - пластмаса (примерът е произволен), но оприличаващ напрежение, предразсъдък (няма да се влюбя, ако не е висок 180, или няма висше образование, или не е с кестенява коса и сини очи, да не говорим за дълбочината на джоба - и това е факт, колкото и да се отрича - няма нищо сексиско в това, дами), т.е. така нареченото "блокиране". Това блокиране ние може да си го създадем съзнателно, но над 95 % или повече от случаите е несъзнавано. Ето - разговарях преди години с мои съученички ( почти всяка година се събираме след завършването на средното образование). Запитах ги - можете ли да се влюбите в непознат - от една, две срещи ? Колко време продължава влюбването ? (вторият въпрос можем да го дискутиране в друга тема, т.к. не засяга въпросът на "Рали", но за него е важно следното - трябва да има повече сходства между двама, отколкото различия. Данните, които Рали е дала, е че до този момент има "съвпадения", което е сериозна предпоставка да се мисли, че при пораждане на влюбеност, може да се задържи за по-дълъг период от време).  Едната от тях ми каза - да - мога да се влюбя без да познавам мъжа. Другата ми отговори - е как така ще се влюбя в непознат?! (учудено ме погледна тя) ( възклицание и гримаса на лицето) Абсурд ! Първо трябва да го опозная - от какво семейство е, какво образование има, как се държи с мен, в присъствието на приятели и т.н. и едва тогава ...( т.е. след не по-малко от 4-5 месеца) мога да се влюбя.  Или втората ми съученичка на подсъзнателно ниво има следната зададена от нея "програма" (предразсъдък - блокировка) - рецепторите ми, които могат да бъдат провокирани от феромоните на мъж, ще започнат "своята работа" след 4,5 месеца. И аз и зададох следващия въпрос - и след като го опознаеш и си позволиш да се влюбиш (т.е. освободи рецепторите си)  - в случай, че не усетиш влюбване - какво правим тогава ?! - Тя замълча .....Втори извод - за да се влюбим, не е нужно да познаване човек, а да "вибрираме на една честота".

И моят първи отговор на въпроса относно "шанса" ( съобразявайки предходните написани от мен абзаци) е: В случай, че е изминал период по-дълъг от 3, 4 месеца от познанството, което да се е осъществило при посочените според моите разбирания по-горе предпоставки - може би по-скоро няма вероятност да се прояви чувството на влюбеност ( доколкото приех, че този смисъл е вложен в "...да пробуди нещо в мен...").

Моят втори отговор на поставения въпрос е: шанс винаги може да се даде, но водещото е какви са приоритетите на конкретния човек на този етап от живота му и на този, с когото общува, а именно:
- Т.е. желае ли се сериозно обвързване - с цел бъдещо намерение за създаване на семейство;
- или се желае обвързване, но без съществуващ приоритет за семейство на този етап от живота;
- или се желае поддържане на отношения, поради това, че човек не се чувства комфортно да е сам;
- или отношения на друга плоскост;

защото:

В случай, че приоритетите на двамата се разминават, има ли смисъл да се два шанс на нещо, за което няма "семе", т.е. основание ?! 

Най-накрая, въпросът на Рали засяга (според мен) (съзнателно или не) нещо много важно, което се отнася до разрешаване на вечната дилема - кое да предпочетем - да задоволим нуждата си ( вътрешната енергийна потребност) или прагматизма (изправени пред реалността, която не отговаря на очакваното - не се влюбваме, въпреки, че насрещният човек е всичко, това, което според всеки би следвало да е достатъчно, за да се влюбим - възпитание, външен вид, отношение и т.н.).

Улавям, че зад въпросът й ( ...да пробуди нещо"...) се таи нейният копнеж с оглед на осъзната нужда  да се влюби - да изпита онова силно чувство (независимо с каква продължителност ще бъде) именувано влюбеност". Надявам се не греша.

В хипотеза, че зад ( ...да пробуди нещо"...), авторката споделя своето разочарование поради това, че очакването й да се влюби (при всичките положителни качества на мъжа, с който се е запознала) не се е осъществило, то тогава се поставя въпроса (който и аз много пъти съм си задавал по един или друг повод) - това, че не се усеща влюбване при лични отношения с представител от другия пол (но всичко друго е налице - изброеното от Рали, в това число и физиална симпатия и страст), кое да се предпочете - рационализма,  или "несигурното" - чувствата.

Или дилемата е може ли да се живее без влюбеност ?! Отговорът е категорично положителен. Може.  Но всеки от нас - прави своя избор - как - според своите приоритети, а чрез тях си задава и своята собствена психологическа настройка. Защо - защото за някои ( мъже или жени) е по-важна сигурността ( мой приятел преди време ми сподели - избрах да се оженя за ....защото с нея се чувствах по -сигурно, не изпитвах чувства. Знам, че тя няма да ми изневерява и т.н....)  За други да не бъдат наранени - в случай, че чувствата не са споделени. Затова за тях е по-важно да бъдат обичани, отколкото да обичат, да се отнасят уважително към тях, да имат общи интереси, приоритети ......Трети са ми казвали - няма ли чувства - всичко друго - остави.....

Завършвам - третият ми последен отговор: всичко зависи от твоите приоритети Рали и от - вътрешното ти усещане (интуиция). Едно съм установил  - в личните отношения мъж жена - математиката (разбирай логиката) няма място - там "елката" греши много, довери се на науката и твоят вътрешен глас и разбира се - води се от приоритетите си за дадения етап от живота ти.

Надявам се да съм бил полезен "Рали" и да не съм отегчил никой със своето пространно изложение (всъщност това е краткия вариант, защото продължавам да работя, само за малко се отклоних, но за мен беше удоволствие)..

Лека вечер !

Леле, човече, заболя ме главата... Следващият път дай по-кратко и по-конкретно.

Между другото, поставеният въпрос провокира друг - екзистенциален - трябва ли при запознанство в личен план да се съблюдава определена етапност в развитието на отношенията (като предпоставка за успешно сериозно обвързване)  - ако се случи 1 (напр.симпатия), дава се възможност за 2(, ако се случи 2, за три, при липса на 1, не се отива към 2 - ( което разбира се може да се реализира само ако страните взаимно са добронамерени, волеви, осъзнати) или за любовта правила  не трябва да има  ?! Дори може да се направи симулация / социален експеримент за преценка на правилността / несъответствието на обсъдения въпрос....

А?

https://www.irinakrasteva.com/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%b4%d0 … 1%81%d1%82%d0%b5/ - Защо да не започвате връзка, ако не сте влюбени? - Ирина Кръстева, психолог и писател от Варна.

 Въпрос на избор / нагласа  .....

Много дълги писания, нямах нерви да прочета нито статията, нито другото дълго нещо, съжалявам. Може много да съм изпуснала.

Не вярвам в любов от пръв поглед, но чак ако хич не харесваш някого от пръв поглед, не ми се вижда възможно да се събуди нещо страстно и пламенно. Иначе приятелство може да се получи.

Много добре обяснено. "Влюбването обаче е сравнително краткотрайно – не защото е някакъв измамен процес, а защото е изиграло ролята си". Кратък е периодът на влюбването, но означава, че с човека сме имунно съвместими.

За мене без влюбване не става работата.

Някой път става, друг път не. Кога, как и дали- божа работа.

За себе си съм стигнал до извод, че продължителността на влюбването не е даденост, а е обусловена от много обстоятелства свързани с личността / характера / привички и т.н. на партньорите. Именно поради това, в случай, че на 10 души се зададе въпрос "Колко време продължава влюбването ?" - ще се получат 11 различни отговора. Нещо повече. Мнението на автори от различни източници ( книги, статии) също не е единодушно, но досега мисля, не съм срещал мнение, че може да продължи вечно .

Защо това е така ?! (ще се постарая да съм кратък) Отговорът е свързан с науката ! Да, невероятно, но факт !

За да се чувстваме влюбени (еуфорично) - това означава, че химическата реакция възникваща в определен център от мозъка e със силен интензитет. Обратно - отслабването на въздействието, прави така, че чувството на еуфория ни напуска...

Следва въпросът - кое би могло да поддържа тази реакция в границите на "силен интензитет" - за да се чувстваме влюбени, респективно, кое я отслабва ?!  Отговорът ..накратко е - самите ние - зависи от индивидуалността ни.  (Intuitu personae)

И как така ?!

Кога чувството е най-силно - всеки би казал - е как кога - в началото ....Разбира се, че е тогава - защо - защото този, който изпитва силни чувства не познава другия - не знае неговите привички, положителни, отрицателни черти, характер, обкръжение и т.н. Започне ли да го опознава, то всяко едно несходство в поведение, изказ, навик и т.н. е предпоставка да окаже отрицателно / възпиращо / разрушително въздействие върху интензитета на химическата реакция в зависимост до каква степен това несъвпадение е важно за този, който чувства. Това е все едно да пълним една чаша с вода (химическата реакция влюбване) , но при наличие на несходства, които пораждат неудовлетворение - на дъното на чашата да се образува малка дупка, която постепенно да се разширява при появя на още несъвпадения, разочарования и т.н. И какво се получава - когато несъвпадения са толкова на брой / или с толкова силно въздействие, че изчерпват водата и тя не се задържа в чашата, то независимо, че химическата реакция продължава да съществува и да генерира чувството, то в същия момент бива неутрализирано от неудовлетворението. Ярък пример за това е, когато някой, който е влюбен и не се е виждал известно време с този, към когото изпитва чувство на влюбеност (но между тях има и много противоречия) , след като се срещне отново с него, веднага ще усети същия порив. И след няколко дни отново ......

Обратно. Дори и да има несходства между двама, но когато те не оказват толкова силно отрицателно въздействие върху единия, то чувството му на влюбеност ще бъде в такива граници, че да изпитва еуфория дълго време. Рядко, но се случва.

Ето защо, времетраенето на чувството на влюбеност се определя в различни периоди - 3, 6, 12 месеца, три години, ( но без да е проведено изследване в насоката по-горе - за броя и вида на несходствата). Разбира се, при определени предпоставки може да бъде и за много повече време, за цял живот - имам позната (сериозна професия, свързана с аналитична дейност и би разкрила неискреност лесно), с 20 годишен брак, която в разговор ми сподели, че мъжът й се отнася към нея  -  така както в началото на връзката им и й казва, че е влюбен, докато при нея, това чувство, макар и присъстващо в началото, вече не е налице. В противовес на това, другя моя позната наскоро ми каза - аз знам, че при мен е за 3 месеца, с който и да съм била ( т.е. тя си е създала предубеждение и не вярва, че друго може й се случи при следващо познанство).

И всеки, който е освободен от предразсъдък, че влюбването ще продължи при него ....то това е предпоставка той да изпитва това чувство за много по-дълъг период ......

Petio123 - почни да пишеш с кратки, ясни, разбираеми изречения. Не ставаш за четене.

След като прочетох твоето мнение /не го оприличавам на отговор, тъй като не е свързано с темата/ бях изправен пред дилема - да не обръщам внимание, да отговоря в твоя стил, или по друг начин.

Доколкото мнението ти е насочено към мен - относно начина ми на писмено изразяване на мисълта (какви видове изречения да използвам) и моите качества "не ставаш" / а не е свързано пряко с темата / прецених, че имам право на отговор (ще го направя само сега). Затова избрах третият възможен  вариант, като не изневерявайки на своя стил, ще обсъдя написаното от теб по мой начин - в три направления: концептуално; семантично;  житейско.

1. Концептуален анализ.

а) Всеки един интернет - форум е място за провеждане на дискусии по определени теми - повдигнати от технияавтор.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0% … D1%80%D1%83%D0%BC
аа) Правилата на този форум са в същия смисъл;
б) Следователно,  форумът, в който участваме с теб, е място, където потребителите имат възможността (а не задължението) да изразят своето мнение свързано с конкретна тема.

в) С голяма вероятност предполагам, ако отговориш, ще кажеш, че ти решаваш какво и как да пишеш - за това имаш право - но доколкото съответства на целта на този форум - взаимопомощ, а не обратното.  Допускам, че с каквото и да се занимаваш, то дейността, която извършваш е съобразена с определени принципи, които едва ли нарушаваш.

 Първи извод: Твоето мнение не е свързано с темата, по която си писал. Сам / сама прецени това в съответствие ли е с предназначението на форума или не - взаимопомощ по тема поставена от автор?!

Втори извод: Доколкото форумът е място за взаимопомощ, при положение, че има нещо неясно в моето изложение (за което няма конкретни данни в твоето мнение) - сподели и ще го обсъдим. Винаги е полезно да се съпоставят две мнения, независимо дали са различни по своята същност. Или да запиташ за източниците на изводите ми. Например ето един: https://www.book.store.bg/p254572/mozykyt-tvoiata-superzvezda-kaia-nurdengen.html
----------------------------

 2. Семантичен анализ

а) Всеки човек  избира начина, по който да се изразява вербално и / или писмено. Изречението представлява обичайно изразяване на една мисъл. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%80%D0%B5%D1%87%D0% … D0%BD%D0%B8%D0%B5

б) Граматиката на българския език познава както прости, така и сложни изречения, като последните са различни видове.
ба) Сложните изречения започват да се съставят и осъзнават от деца навършили 3 години, според научни трудове. http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/11f7c150-e … b6be-fd311aeb48fb
бб) Морфологията и синтаксисът, като съставни части на граматиката изследващи сложните изречения, се изучават в основното образование, като в упражненията има задачи да се разделят сложни изречения на прости или от няколко прости да се изгради сложно изречение - например чрез ползване на съюзи. 

в) Във форума не е забранено използването на сложни изречения в техните подвидове.

Първи извод: след като писменото изразяване на мисълта зависи от личността, още повече може да е обусловено и от външни фактори или емоционално състояние, то всеки участник във форума, може да използва каквито прецени по структура изречения.

Втори извод: доколкото всички ние сме изучавали граматика в минали години, е обичайно да се предполага, че смисъла на едно просто или сложно изречение ( при липса на употреба на строго специфични изразни средства - технически, юридически или други термини) би следвало да се разбере от всеки след внимателното му прочитане.

Трети извод: Дори в хипотеза едно текстово съдържание може да бъде изпълнено само със сложни изречения, то знаейки правилата на граматиката, мисловно, същото може да се раздели на две или повече прости изречения. Това е като "игра за мозъка" - подобно на решаването на кръстословици.

Четвърти извод: Избор на всеки, различен от автора на една творба - текст, рисунка или на приготвено ястие - е дали да им обърне внимание (да опита храната) или да не го направи.

---------------------------

3.Житейски анализ

Вярно е, че написаното от мен е в няколко абзаца. Вярно е и, че няма правило в какъв обем може да бъде едно мнение във форум. Следователно, при положение, че четейки тази тема и имайки желание да реализираш целта на форума - да окажеш взаимопомощ на питащия - пропусни мнението, което според теб не отговаря на твоите възприятия и дай своя принос - отговори, доколкото за да се изкажеш, не е задължително да си прочел всички предходни становища.

 Възприемам, да влезем в дискусията - всеки със своето гледище и да го защитаваме с аргументи - това за мен е отговорно отношение към форума - този или друг. Личните коментари между отделните потребители - несвързани със същността на темата - според мен следва да се осъществят чрез опцията "лично съобщение". Но когато същите са свързани с даване на негативна характеристика ( независимо от анонимността на профила), която се отнася до способността или представляват нападки, квалификации и т.н. - не мисля, че е уместно, да не кажа невъзпитано. А всички знаем да ругаем, обиждаме, злостим, дори понякога без причина - "ей така за спорта" , "за самочувствие", в това няма спор  

Какво да се прави. Всички тук ( или голяма част) сме анонимни и единствено от нашата преценка зависи дали ще се съобразяваме с някакви правила - на форума, с оглед на възпитание, обичайно отношение между лица по време на "жива среща" или ще правим каквото си искаме    

Но да не забравяме ! Когато напускаме границата на държавата - спазваме всички правила в другите държави - ставаме други хора. Защо ли ?!

Който е имал търпението да прочете до края и предвид преминаване на 22.00ч. - един виц за любовта от пръв поглед .......Лято. Къща. Полунощ. Спяща жена. Отворен прозорец. Луната огрява възглавницата гали клепачите на красивото лице. Леко затъмнение. Шум. Жената отваря очи - вижда мъж с торба. Извиква силно - помощ - крадец ! ( ала няма кой да я чуе - вилна зона, отдалечена от града). Тя бързо протяга ръка и натиска ключа на нощната си лампа, с другата опипва за пистолета под възглавницата. Мъжът е без маска. Макар и в просъница, тя видя  как светлината на нощната й лампа се отрази в неговата зеница ! О, какво се случва !? Усети порив, прилив на енергия, махна показалеца от спусъка и му каза - ей - крадльо - ела - ще те изям !

Хъм, това звучи много добре като история, но в реалния живот никога не се случва така.
За всяко нещо си има време и начин. Т.е. е много вероятно жената имайки пистолет и съзнавайки, че е по-слабата страна, направо да го застреля. Аз не бих се подвоумила в случая.

Припаднах!
Моля те, не ми отговаряй!

..За съжаление, във вица няма  сведение, колко време е била без мъж. Може отдавна да е самотна и да е загоряла и съчетано с пърхащите пеперуди .....приказка 

Не знам, защо мъжете смятате, че продължителността на фактора самотност има някакво значение.
Опасноста си е опасност. Първо стреляш, после анализираш ситуацията! Просто защото, ако го направиш в обратната последователност може да не ти се удаде втори шанс за размисъл. Приказка е вярно, но от раздела мъжка фантастика.

Петьо, много завладяващо четиво... точки, подточки, препратки.
Обаче няколко колежки във форума още преди да стигнат до вица вече бяха готови да налапат дулото и да дръпнат спусъка. Два три реда след семантичния анализ ги усетих да зареждат пищова. Ще ти тежат на съвестта да знаеш.

Аз чета само никнейма. Петьо123 и вече зареждам.
Горката му жена, горките му колеги и там всеки, който е около него и трябва да търпи тая логорея...

Момичета и Абуто - на вас ви се извинявам, да не бях подхващала Petio123.

Петьо, научи се да пишеш квото искаш да кажеш в 4-5 изречения, ферманите ти няма кой да ти ги чете. Изобщо не ти разбрах къв си и за кво се бориш, нямам и такова намерение.

Теоретична дискусия хубаво, ама темата е практическа.

По темата - ако го намирам за интелектуално привлекателен (доста рядко ми се случва), то външните белези и физическото привличане няма да имат кой знае какво значение. Според моя опит само с физическо привличане не стават нещата.

Напълно съм съгласен с теб. Не е достатъчно една жена да е самотна, за да реши да бъде с един мъж. Но все пак е една предпоставка.

А с твоето предложение "да стреля" - приказката ще свърши много бързо. Няма да има втора серия, съответно рейтинг. Още повече, в случай, че го застреля без явно нападение - ще я обвинят в убийство. Не е ли по-добре, да му даде шанс ..., а ако има и нещо в торбата ( от други вили) да заживеят щастливо

И виж ти даде тон за интересна тема табу - меркантилността. Лошо ли е това качество? Къде е границата с "търсене на сигурност за създаване на едно семейство"?  Слаб ли е един мъж, който има връзка с меркантилна жена или не ?  В случай, ч мъжът е меркантилен, а жената не ? Скъперничеството необходима съставна част ли е от меркантилността ?


А ако се добави и щипка влюбеност, тогава ?


Благодаря ти, че си моя първа последовател в този форум   Явно химията от твоя страна към мен нараства с всеки ден. Няма какво друго да си мисля, след като коментираш почти всяко едно мое мнение по различни теми ( в които не си участвала през последните няколко дни), а вероятно си прочела всичките. От друга страна, закачките ти всеки път може би се дължат на това, че сме еднакви или коренно различни ?!   Или може да избереш да си конструктивна, както умееш в бизнес форума

И с влюбените понякога се получава така - влюбваш се, но в "неподходящ човек" - на пръв поглед нямате общо, различни сте, но емоцията влюбеност или страстта ви държи, но до кога ?

Be yourself. Don't stop !

Ravenna,

Изцяло подкрепям мнението ти по повдигнатия въпрос. Смислен отговор - отлична храна за душата

От написаното от теб разбирам, че живееш в САЩ. Би ли се възприела ситуацията мъж да се грижи за дете, а жената да работи ?  Ако имаш примери - забелязала ли си мъжете в този случай да имат по-ниско самочувствие или когато и двамата работят, но нежната половинка получава значително по-голямо възнаграждение ? А жените какво отношение имат при подобна ситуация - как се отнасят към мъжете ?

Тук при нас е ясно