Какво е отношението ви към брака

На 50 съм. Може и майка ти да ми е наборка или от едно поколение. Не знам какво се опитваш да ми кажеш с това "на колко години си". Ти ако искаш се обвързвай, това си е твоя работа. И не прехвърляй върху мен нещата, които си имаш с майка си. Но като цяло нещата са така, както са - бракът има значение и това, че "не искаме да се жени,м щастливи сме така" малко ми е ала-бала. Един не иска да се обвързва, а другият се примирява. Другият вариант е като самотна майка да получава облаги - точки за ДГ, социални помощи, двойни детски или каквито там може да се вземат от държавата.
Мога да приема това да не се женят хората, ако са все още млади и неопитни, тогава им трябва време да се опознаят и да се напаснат и може би отлагането на женитбата може да е по-безболезнен завършек, ако тръгнат да се разделят. Но ако нещата вървят, те се женят.

Andariel , въпрос на нагласа и разбирания е. Понеже за теб брак е равно на обвързване, явно не си представяш, че други хора не го възприемат по този начин. Познавам няколко много стабилни двойки, които са заедно 20+ години без брак. Не мисля, че единият се е примирил при тях, просто не им е било важно да се женят.

Представям си го и виждам . Също виждам, че в момента, в който неискащият започне да иска и направи предложение, тогава следва бурен възторг и бурна сватба. Не било значи до "добре сме си така".

Гласувах т. 2 и 1.
За мен предложението за брак е най-голямото доказателство, че любимия ме обича и иска да сме заедно и да имаме деца.  Омъжена съм от 16 години. Децата ми са родени в брак. Не бих живяла с мъж без брак, не бих родила извънбрачни деца. Това са си мои принципи и си ги спазих.

А защо е толкова страшно да подпишеш брак с човека с когото създаваш семейство и деца?
Значи навсякъде другаде мъжът е готов да сложи подпис,но не и на брачното свидетелство....
Чувала съм мъж да нарича жената ,която му е родила две деца ,,приятелката ми,,...
Нелепо ми звучи..

Бракът не може да ни застави да обичаме или уважаваме някого. Нито да бъдем верни и лоялни. Или да бъдем или не отговорни родители. Но урежда финансови отношения. И чрез тях може да се принуждава другия да се придържа към определено поведение.
Недостатък е, че ако единия в боклук му се дава доста власт да злоупотреби с читавия.
Какво може и иска да сложи всеки на масата, дали бракът ще донесе стойност в живота му или вреда - всеки сам си преценява и изчислява.

Veronikaaa, може да ти е нелепо, но ти давам пример на семеен познат - имат 2 деца, малкото вече почти завърши гимназия. Не са женени, мъжът не я нарича жена, не я нарича дори приятелка, тя е просто жената родила му две деца. Забранява и други да я наричат негова жена, категорично не дава тя да му носи фамилията. Водят се уж заедно, живеят в различни населени места дори. Реално са като разделени, има там едни деца, на които дават пари, но не са се занимавали с адвокати, имущество и т.н. Това е много лесен вариант като няма юридически сключен брак. Всеки си хваща чукалата и който където иска.
Ако бяха подписали щеше да трябва официално развод и прочие, после ще кажат "а тая/тоя има вече един провален брак" (много честа реплика, която чувам, просто наистина има много разведени покрай мен или с втори брак).

За мен (и ММ) бракът е естествена последица в отношенията на двойката. Да, детето се случи преди него и има една пандемия, заради която все се отлагат и променят плановете, но живот и здраве тази година трябва всичко вече да е ок. За нас лично като двойка не е ок да живеем на семейни начала, искаме да можем да кажем "Ние сме сем. Иванови/Петкови/Драганови и т.н.", а не да трябва да си се представяме с отделни фамилии и някак не е нашето. Освен това емоцията от отпразнуването на началото на семейството (или самото семейство като при нас, защото началото вече е поставено) е нещо, което искаме да изживеем. Да наречеш съпруг/съпруга отсрещната страна за нас носи различно усещане.
Важно ни е да сме семейство във всякакъв аспект, включително и пред църквата, и пред държавата.

Така е. Просто по-старото поколение има други разбирания в голямата си част. И за моята майка живеене без брак е несериозна работа, но пък тя се развежда след 40 г брак и се е омъжила в епоха, в която без подпис е било немислимо и невъзможно да се живее. Не мога да я убедя, че ми е ок и така и че никой с нищо не прави компромис.

Ами аз съм на 40+ и, както писах, от моите приятели има много неженени двойки , които вече 20-25 години са заедно и си отгледаха децата.

Със или без брак, желанието да живееш с партньор и да имате общи деца би трябвало да е ангажимент. И при двата варианта има прояви и в едната и в другата крайност. Причините са различни. Тук идва въпросът, че още при избора на партньор би трябвало някои неща да се изяснят, за да няма после излъгани надежди.
От друга страна сякаш се забелязва отказ на младите от поемане на ангажимент, маскирано като нарушаване на границите. Вероятно има и значение, че са ново поколение но и доза егоизъм забелязвам и доза по- лесно ми е така.
Няма лошо. След 50 години ще се види кое е по- добро.
Защото и с брак хората се развеждат, та той не е плюс за демографските процеси.

Малко не сте в час какво е можело и какво не е можело. Напротив, живеенето без брак си беше съвсем нормална опция, никой не е карал насила хората да се женят, нито им е слагал някакви ограничения. Съвсем мислимо и възможно беше да се живее без подпис. Фантазирате с цел да изглежда толкова закостеняло времето в началото на демокрацията, че сегашните ви твърдения да са съвсем напредничави. Хората се женят и пушек се вдига. Не се женят тези, които имат някакви причини да не го правят и те се озвучават като са "добре ни е така".  Веднъж направено предложение, обаче, веднага се приема.

JayRay,
Наистина е въпрос на светоглед

Първо какво си мислят другите за връзката ми не ме интересува и в това число мниението на приятели и роднини.
Това е мое решение.
Нямам нужда да го доказвам или показвам пред когото и да било.( семейство, държава, църква). Също съм 100% атеист с което последната точка съвсем отпада.
Ако някога се разведа/разделя чуждото мнение също ще си оснане чуждо за мен.

Ние сме семейство, защото се обичаме , защото сме създали дом, наш си свят и прочее.
Не ни е било нужно да убеждаваме никого в това.
Ако се разделим, юридически и финансово би било голяма история, даже може би по- сложна от това ако бяхме сключили брак.

Но както каза някой по-горе сключилите брак винаги ще го защитават. Важното е хората да са щастливи с това което имат.

Andariel,

Ти от къде знаеш това, че като им предложат веднага приемат?
Мм никога не би ми предложил, защото сме говориме многократно гледната ни точка клм брака и сме били винаги съгласни.

Мъжът с когото излизах преди да се запозная с мм ми предложи брак когато бях на 21г.
Разбира се отказах, защото сметнах, че не е време за взимане на такова решение. Връзката ни продължи още година.

Защо си толкова убеден, че във всяка връзка някой иска брак???

Andariel, майка ми е по-голяма от теб. Уверявам те, че в началото на 80те се е оженила и не е имало опция да не го направи. Дори баща ми е разкавал как у съседите е ходил кварталния да проверява защо живеят без брак и след това подписали. Имало си е някакви правила, които искат- не искат, спазвали са.
Не знам защо отричаш, че хората не са ги карали да се женят.. карали са ги- къде родата, къде партията. Съжителство без брак се е появило по-късно, но 80те определено си е било все с брак.

Разбира се, че се женят и сега, не го отричам, но по статистика е 50/50 женени и неженени, което се вижда освен в статистически данни и в обркъжението около мен - хората в късните 20 и ранните 30, които са по-голямата част от обркръжението ми.

Бракът е валидиране на връзката и е като застраховка, че при злоупотреба на единия, другият няма да е прецакан и децата няма да са ощетени. Не случайно едни от най-тежките дела са бракоразводните.

Преди и аз бях твърдо за брака. В момента смятам, че ако жената е финансово независима, да влиза в брак с идея за семейство и деца, е много глупаво.

През 80-те съм била дете, а и тогава беше по време на соца. Новото летоброене, а и тук повечето хора са били в училищна възраст в зората на демокрацията.

Ели, ти колко пъти си отказала на мъжа си да се ожените, а той ти е правил предложение? не ти следя хисторито, не зная нищо за теб, но пишеш, че сте създали свое семейство, свой свят и не вие нужен брак.
По моята непредставителна извадка са отказали само жени, които са имали повече облаги от това да са неомъжени - или получават някакви пари от държавата и други облаги, или "искат да бъдат свободни".