Плаши ли ви комплексирания мъж

  • 6 029
  • 70
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 35
Като бях на 20+ имах голям мерак "лекувам" разни комплексари и мамини синчета и се врях де що можех да ги оправям. Сега не искам и да ги доближавам - много нерви се хабят в процеса, нямам излишни. Да си седят комплексирани ама далече от мен.


Много съм съгласна с теб!
Мисля, че всяка жена преминава през период, в който иска да "лекува, да се погрижи и да е тази, която ще го промени". С времето или по-точно с търсенето,(защото едно е вече да си наясно, че искаш семейство, друго е да искаш гадже, с което да си ходите на кино и нямаш поне първоначалната идея да се изнесеш при него) - нещата много се променят. Почувстват ли се готови за сериозна връзка жените търсят стабилност и такива изтъкани от комплекси екземпляри освен да товарят и да ги отблъскват не правят друго!  Както каза - да си седят комплексирано, но далеч Grinning

# 16
  • Мнения: 1 732
Бррр...така се наиграх с един такъв, който на пръв поглед имаше огромно самочувствие, че вече ще бягам с двеста. Така се опитваше да ме смачка, да ме прекърши, да ме унижи, за да може да блесне. Всички жени преди мен му бяха криви за неуспехите. Все на него се случваха лоши неща. Все някой друг беше виновен. Че и агресивен! Последните му думи като се разделяхме бяха: "И да знаеш, че съм по-умен от теб и съм постигнал повече!". Кой, по дяволите, прекратява двугодишна връзка с такива думи и мисли...

# 17
  • Мнения: 2 559
Бррр...така се наиграх с един такъв, който на пръв поглед имаше огромно самочувствие, че вече ще бягам с двеста. Така се опитваше да ме смачка, да ме прекърши, да ме унижи, за да може да блесне. Всички жени преди мен му бяха криви за неуспехите. Все на него се случваха лоши неща. Все някой друг беше виновен...
Такива обикновено си личат още с първите диалози, жестове, дори изражение. Отговорът ми е ирония и студено презрение Wink

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 781
Що да ме плаши? Личат си и хич не се забърквах с тях.  В живота имаш нужда от някой, с който здраво да стоите, рамо до рамо. Въобще не ме разнежваха, че да имам мерак да спасявам...
Обаче ми се върна яко - първите трепети на щерката бяха все с такива мунчовци - тя все спасяваше/обгрижваше/дондуркаше, а накрая аз трябваше да "смитам" в едно цяло нея.  Мина, пу-пу, мина.

# 19
  • Мнения: 8 860
3. Изпадналия в самосъжаление. Подобен на горния в много отношения, но при него фокуса е върху това да съжалява себе си и съдбата си. Понякога е типично бягането от отговорност, понякога приема, че грешките са у него, но волята за промяна е нулева, демонстрира пълна безпомощност. Също отбягвам.
Лично за мен тези са най-отвратителните хора - и мъже, и жени. Могат да вгорчат живота на всички наоколо с непрестанното си мрънкане и нагласа "вселената ми е виновна за всичко"

Комплекси всеки има, важно какво сме склонни да приемем ние и какво не. Мен не ми се занимава да съм майка на някого, но пък е пълно с жени-спасителки, които с радост влизат в тази роля.

# 20
  • Мнения: 3 172
В Чехия в малките градове като завършва поредният набор абитуриенти на витрината на някой магазин в центъра слагат едно табло със снимки на всички завършващи тази година, с класните си ръководители, и често си слагат до снимката по някой цитат като житейско кредо. Под един пич, снимал се с яка шапка и излъчващ готиност, прочетох "Не гася пожари, които не съм запалил". Та и с мъжките комплекси така. Благодаря ти за мъдростта, Онджей, на 18 г.

# 21
  • Мнения: 17 407
Да бе, после на такива им викате безотговорни, мамини синове и нам си ко още.
За кое точно си му благодарна?
😂

# 22
  • София
  • Мнения: 7 987
Не ме плашат, но и не им отделям време. Животът е кратък, за да се занимавам с изгубени каузи.

# 23
  • Мнения: 633
Не си спомням да съм срещала човек без комплекси. Зависи колко тежък случай е. И ако не си ги избива върху мен, съм по-толерантна. Аз самата не съм цъфнала и вързала и не се чувствам годна да го играя основната спасителка някому - това обичайно изисква да пренебрегнеш себе си и да се отдадеш прекалено, със съмнителен резултат. Но пък да подкрепяш ближния си, докато се опитва да стане по-добър човек, редно е и няма лошо, стига да не води до твоето затъване.

# 24
  • Мнения: 2 749
Всъщност комплексът е нещо неосъзнато. Осъзнатият комплекс е най-общо казано срам.
А разните мрънкащи и самосъжаляващи се не са комплексари, а чисто и просто манипулатори или обикновени лузъри.
Не ме плашат, жалки са ми.

# 25
  • Мнения: 19 821
Как пък му се занимава на някого да променя друг човек. И защо? Като цяло човек, ако има умствен капацитет и потенциал сам се развива и променя. И така е редно.

# 26
  • Мнения: 920
В "Не гася пожари, които не съм запалил". Та и с мъжките комплекси така.
На първо четене може да звучи самонадеяно, но много зависи какво е било неговото лично послание. Може да е "Не разчитайте на мен да лекувам емоционални проблеми и рани, които не съм причинявал.",  "Не поемам отговорност за чужди грешни решения." и т.н., в което няма нещо чак толкова грешно. 🙂 Като цяло, човекът показва, че не би допуснал да е кошче за нечии негативни емоционални преживявания и че е очертал граници като човек, отстояващ себе си. Самоуверено звучи, но истината е че точно самоувереността у другите е качеството, което плаши комплексираните мъже и жени и ги кара сами да се отдръпват и дистанцират, защото самоувереният човек е като огледало за тях, огледало което (нецеленасочено и непреднамерено) подчертава комплексите и предизвиква непрекъснатото (само)сравняване, а от там и създаването на още повече комплекси и още по-занижена самооценка.

С мнението на The_Misery съм напълно съгласна.

# 27
  • Мнения: 40 752
Много категоричен осъдителен тон прие темата. Че то почти всички младежи имат комплекси - навлизат в живота, оглеждат се и се сравняват с останалите, чудят се дали ще ги приемат другите "мъже," ако не са достатъчно мъжествени, дали ще ги харесват момичетата, ако нямат (хубава)кола, дали ще успеят в живота като Х... И няма лошо в това, стига да са стимулиращи, а не скапващи. Ако са нормални, а не прекомерни, тези комплекси се изживяват с времето - младежът добива увереност, постига кариерни успехи, разбира, че гаджето му е с него независимо, че няма Мерцедес и така нататък. Впрочем девойките имат същите комплекси - дали не е дебел задникът, дали не са малки циците, дали не я вземат за смотана, как ли ще представи когато се стигне до събличане на дрехите и секс...
И в двата случая са си нормални неща, които в общия случай отминават или хората се научават да потискат. Вече ако се стигне до тежки случаи е друго, ама чак па да са толкова много ме съмнява.

# 28
  • София
  • Мнения: 35 062
Някои бъркат комплексите със случайни характеропатии.

# 29
  • Мнения: 920
говоря за по-големите, които ти влияят на живота и отношенията с партньора.

 Как се отнасяте към такива, като нас, мъжете с комплекси?

Много категоричен осъдителен тон прие темата.
Преди години имаше една приказка "Мъжът пада на колене пред жена, само за да й помогне в падането." Такива мъже и изобщо хора напълно си заслужават осъдителния тон. 🙂 Струва ми се, че точно такъв типаж не искат и не търсят подкрепа, а съзнателно целят да принизят другите.

Общи условия

Активация на акаунт