Плаши ли ви комплексирания мъж

  • 5 998
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Мили дами, споделете, бягате ли с 200 от комплексирания мъж? Или се опитвате да го разбере/насочите и той успее да се промени, или това не е възможно? Всеки има дребни комплекси, говоря за по-големите, които ти влияят на живота и отношенията с партньора. Аз например, докато комуникирах в бг мама разбрах за мои такива, благодарение на някои форумки и форумци, и това беше страхотен начин да се погледна от страни. Как се отнасяте към такива, като нас, мъжете с комплекси? Моля ви, дайте и някой пример от живота, ако сте имали по-сериозно взимане/даване с такъв, защото това помага.

# 1
  • Мнения: 3 735
Плашат ме и още как! Аз не съм страхлива, но от комплексари бягам с 200. Защото хората не се променят, комплексите не се преодоляват, но пък трябва да избият някъде.

Такъв човек, мъж/жена няма значение може да ти стъжни живота, да те накара да се почувстваш най-грозния, най-неуспешния, най-глупавия и некадърен човек на света, без значение как изглеждаш, колко дипломи имаш, езици знаеш и как се справяш изобщо с живота. Защото само така могат да изпъкнат те. На гърба на другите.

Аз понеже си ценя времето, здравето и нервичките от такива хора страня.

# 2
  • София
  • Мнения: 28 122
Накратко - гледам да стоя по-далече от такива хора, независимо от пола, стига да мога. Барби е обяснила защо.

# 3
  • Мнения: 3 987
Като бях на 20+ имах голям мерак "лекувам" разни комплексари и мамини синчета и се врях де що можех да ги оправям. Сега не искам и да ги доближавам - много нерви се хабят в процеса, нямам излишни. Да си седят комплексирани ама далече от мен.

# 4
  • Мнения: 14 671
О, колко сладко, дали плашели. Демек, дали са страшни лоши вълци? Не са. Най-обикновени недорасляци.
Не, не ме плашат. Отвращават ме и ги презирам. Не съм им майка да си губя времето с тях.
Ама съм забелязала, че не става дума за комплекси, а за гаслайтинг - ох, миличкото аз, имам комплекси и ми пречат, ще ме разбереш ли? Всъщност са мръсни манипулативни егоцентрици. Много бързо миличките им комплекси се превръщат в злобна атака.

# 5
  • Мнения: 17 402
Галя ги по гребена и после кръц, ако стъпят накриво.

# 6
  • Мнения: 5 144
Не се плаша, но и не се хабя да променям вече пораснал човек. Ако не ми допада, просто стоя по-далеч от него. Евентуално бих могла 1-2 пъти да му намекна нещо, но ако ясно виждам, че няма резултат, спирам и се отдръпвам.

# 7
  • София
  • Мнения: 38 214
И аз така. Не забивам на тези теми вече. Ако ми е приятно с него - приятно ми е, ако усетя нещо кофти - въртя очите и чао.

# 8
  • София
  • Мнения: 34 937
Външни комплекси не ме вълнуват, аз гледам със собствени очи.
Душевни такива - терапията е времеемка и стува скъпо, резултатите съмнителни.

Чуждите емоционални бакии са като червеева дупка - завличат всичко със себе си. Не ме плашат, но ми цапат розовото.

Хубавата новина е, че спасителки дебнат отвсякъде Wink

# 9
  • София
  • Мнения: 12 334
Аз мъж без комплекси не съм срещала. Дори най-големите женкари и вървежни мъже, които познавам, са показвали несигурност в някакви отношения. Но между такъв, който има несигурности и хронично комплексиран, разликата е огромна. Освен в степента, основна разлика е в начина, по когото се подхожда към нещата, които будят несигурност. Ако има зряло отношение, не се задълбава излишно или пък има воля за промяна там, където смята за нужно, рядко е проблем. Когато съм усещала определени уязвимости, съм се старала да създам сигурност, да уверя, че те тотално нямат значение за мен, да подкрепя. Един зрял и достатъчно уверен човек реагира добре на този подход. Но има определени типажи, с които определено нямам желание да се занимавам:

1. Този, който се опитва да те свали под нивото си. Обикновено такива са тежко комплексирани и дълбоко в себе си вярват, че никой няма да стои с тях, ако вярва, че има друг избор. Съответно е опитват да ти смажат самочувствието. От такива не бягам, а ги изритвам от живота си.

2. Този, който обвинява жените за неуспехите си. Понякога действа като горния, понякога сипе омраза срещу жените, понякога изпада в драматизми за това, колко нечестен е светът. Понякога омразата е съчетана с тип прикрито благоговение към жените, понякога избива на чиста злоба. Много досаден тип, защото всячески се опитва да избяга от отговорност за положението си. Казвам си мнението и ако няма желание да види грешките си, всячески отбягвам.

3. Изпадналия в самосъжаление. Подобен на горния в много отношения, но при него фокуса е върху това да съжалява себе си и съдбата си. Понякога е типично бягането от отговорност, понякога приема, че грешките са у него, но волята за промяна е нулева, демонстрира пълна безпомощност. Също отбягвам.

# 10
  • Мнения: 1 983
Зависи колко ми вредят, няма човек без комплекси, някои ги прикриват, други не го осъзнават и си ги избиват.

# 11
  • Мнения: 19 675
Не ме плаши никой. Досадни и ангажиращи са хората с изявени ментални комплекси и често токсични.

Едно е мъж с комплекс, че е твърде окосмен, друго е мъж с комплекс, че няма достатъчно пари или че трябва да е винаги с мацка на 20.

Общувам с всякакви, не допускам всеки до себе си.

# 12
  • Мнения: 12 628
Чак да се плаша - не. Зависи доколко ме дразни въпросният комплекс. Ако се проявява като защита - "все аз съм лошият" примерно, проявявам разбиране и гледам да се коригирам. Но ако се проявява като вербална агресия, си взимам бележка и ограничавам общуването, ако не мога да го избегна, например, ако е човек от близкия роднински и приятелски кръг.

# 13
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
Никакви несигурности, които не избиват в агресия или автоагресия, не ме плашат.

# 14
  • Мнения: 771
Всеки човек, независимо дали мъж или жена има някакви комплекси. При мъжете, обаче, комплексите, свързани с мъжките им качества и възможности са най-неприятни. Не мога да търпя такова нещо.

Преди съм си мислила, че я ще променя някой Дон Жуан, я някой Едип. Това е невъзможно.

Сега не харесвам комплексари. И моят мъж не е.

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 35
Като бях на 20+ имах голям мерак "лекувам" разни комплексари и мамини синчета и се врях де що можех да ги оправям. Сега не искам и да ги доближавам - много нерви се хабят в процеса, нямам излишни. Да си седят комплексирани ама далече от мен.


Много съм съгласна с теб!
Мисля, че всяка жена преминава през период, в който иска да "лекува, да се погрижи и да е тази, която ще го промени". С времето или по-точно с търсенето,(защото едно е вече да си наясно, че искаш семейство, друго е да искаш гадже, с което да си ходите на кино и нямаш поне първоначалната идея да се изнесеш при него) - нещата много се променят. Почувстват ли се готови за сериозна връзка жените търсят стабилност и такива изтъкани от комплекси екземпляри освен да товарят и да ги отблъскват не правят друго!  Както каза - да си седят комплексирано, но далеч Grinning

# 16
  • Мнения: 1 731
Бррр...така се наиграх с един такъв, който на пръв поглед имаше огромно самочувствие, че вече ще бягам с двеста. Така се опитваше да ме смачка, да ме прекърши, да ме унижи, за да може да блесне. Всички жени преди мен му бяха криви за неуспехите. Все на него се случваха лоши неща. Все някой друг беше виновен. Че и агресивен! Последните му думи като се разделяхме бяха: "И да знаеш, че съм по-умен от теб и съм постигнал повече!". Кой, по дяволите, прекратява двугодишна връзка с такива думи и мисли...

# 17
  • Мнения: 2 520
Бррр...така се наиграх с един такъв, който на пръв поглед имаше огромно самочувствие, че вече ще бягам с двеста. Така се опитваше да ме смачка, да ме прекърши, да ме унижи, за да може да блесне. Всички жени преди мен му бяха криви за неуспехите. Все на него се случваха лоши неща. Все някой друг беше виновен...
Такива обикновено си личат още с първите диалози, жестове, дори изражение. Отговорът ми е ирония и студено презрение Wink

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 780
Що да ме плаши? Личат си и хич не се забърквах с тях.  В живота имаш нужда от някой, с който здраво да стоите, рамо до рамо. Въобще не ме разнежваха, че да имам мерак да спасявам...
Обаче ми се върна яко - първите трепети на щерката бяха все с такива мунчовци - тя все спасяваше/обгрижваше/дондуркаше, а накрая аз трябваше да "смитам" в едно цяло нея.  Мина, пу-пу, мина.

# 19
  • Мнения: 8 785
3. Изпадналия в самосъжаление. Подобен на горния в много отношения, но при него фокуса е върху това да съжалява себе си и съдбата си. Понякога е типично бягането от отговорност, понякога приема, че грешките са у него, но волята за промяна е нулева, демонстрира пълна безпомощност. Също отбягвам.
Лично за мен тези са най-отвратителните хора - и мъже, и жени. Могат да вгорчат живота на всички наоколо с непрестанното си мрънкане и нагласа "вселената ми е виновна за всичко"

Комплекси всеки има, важно какво сме склонни да приемем ние и какво не. Мен не ми се занимава да съм майка на някого, но пък е пълно с жени-спасителки, които с радост влизат в тази роля.

# 20
  • Мнения: 3 134
В Чехия в малките градове като завършва поредният набор абитуриенти на витрината на някой магазин в центъра слагат едно табло със снимки на всички завършващи тази година, с класните си ръководители, и често си слагат до снимката по някой цитат като житейско кредо. Под един пич, снимал се с яка шапка и излъчващ готиност, прочетох "Не гася пожари, които не съм запалил". Та и с мъжките комплекси така. Благодаря ти за мъдростта, Онджей, на 18 г.

# 21
  • Мнения: 17 402
Да бе, после на такива им викате безотговорни, мамини синове и нам си ко още.
За кое точно си му благодарна?
😂

# 22
  • София
  • Мнения: 7 980
Не ме плашат, но и не им отделям време. Животът е кратък, за да се занимавам с изгубени каузи.

# 23
  • Мнения: 610
Не си спомням да съм срещала човек без комплекси. Зависи колко тежък случай е. И ако не си ги избива върху мен, съм по-толерантна. Аз самата не съм цъфнала и вързала и не се чувствам годна да го играя основната спасителка някому - това обичайно изисква да пренебрегнеш себе си и да се отдадеш прекалено, със съмнителен резултат. Но пък да подкрепяш ближния си, докато се опитва да стане по-добър човек, редно е и няма лошо, стига да не води до твоето затъване.

# 24
  • Мнения: 2 749
Всъщност комплексът е нещо неосъзнато. Осъзнатият комплекс е най-общо казано срам.
А разните мрънкащи и самосъжаляващи се не са комплексари, а чисто и просто манипулатори или обикновени лузъри.
Не ме плашат, жалки са ми.

# 25
  • Мнения: 19 675
Как пък му се занимава на някого да променя друг човек. И защо? Като цяло човек, ако има умствен капацитет и потенциал сам се развива и променя. И така е редно.

# 26
  • Мнения: 920
В "Не гася пожари, които не съм запалил". Та и с мъжките комплекси така.
На първо четене може да звучи самонадеяно, но много зависи какво е било неговото лично послание. Може да е "Не разчитайте на мен да лекувам емоционални проблеми и рани, които не съм причинявал.",  "Не поемам отговорност за чужди грешни решения." и т.н., в което няма нещо чак толкова грешно. 🙂 Като цяло, човекът показва, че не би допуснал да е кошче за нечии негативни емоционални преживявания и че е очертал граници като човек, отстояващ себе си. Самоуверено звучи, но истината е че точно самоувереността у другите е качеството, което плаши комплексираните мъже и жени и ги кара сами да се отдръпват и дистанцират, защото самоувереният човек е като огледало за тях, огледало което (нецеленасочено и непреднамерено) подчертава комплексите и предизвиква непрекъснатото (само)сравняване, а от там и създаването на още повече комплекси и още по-занижена самооценка.

С мнението на The_Misery съм напълно съгласна.

# 27
  • Мнения: 40 318
Много категоричен осъдителен тон прие темата. Че то почти всички младежи имат комплекси - навлизат в живота, оглеждат се и се сравняват с останалите, чудят се дали ще ги приемат другите "мъже," ако не са достатъчно мъжествени, дали ще ги харесват момичетата, ако нямат (хубава)кола, дали ще успеят в живота като Х... И няма лошо в това, стига да са стимулиращи, а не скапващи. Ако са нормални, а не прекомерни, тези комплекси се изживяват с времето - младежът добива увереност, постига кариерни успехи, разбира, че гаджето му е с него независимо, че няма Мерцедес и така нататък. Впрочем девойките имат същите комплекси - дали не е дебел задникът, дали не са малки циците, дали не я вземат за смотана, как ли ще представи когато се стигне до събличане на дрехите и секс...
И в двата случая са си нормални неща, които в общия случай отминават или хората се научават да потискат. Вече ако се стигне до тежки случаи е друго, ама чак па да са толкова много ме съмнява.

# 28
  • София
  • Мнения: 34 937
Някои бъркат комплексите със случайни характеропатии.

# 29
  • Мнения: 920
говоря за по-големите, които ти влияят на живота и отношенията с партньора.

 Как се отнасяте към такива, като нас, мъжете с комплекси?

Много категоричен осъдителен тон прие темата.
Преди години имаше една приказка "Мъжът пада на колене пред жена, само за да й помогне в падането." Такива мъже и изобщо хора напълно си заслужават осъдителния тон. 🙂 Струва ми се, че точно такъв типаж не искат и не търсят подкрепа, а съзнателно целят да принизят другите.

# 30
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 537
Че то има ли ненапита вода без комплекси? 🤨

# 31
  • Мнения: 9 988
В Чехия в малките градове като завършва поредният набор абитуриенти на витрината на някой магазин в центъра слагат едно табло със снимки на всички завършващи тази година, с класните си ръководители, и често си слагат до снимката по някой цитат като житейско кредо. Под един пич, снимал се с яка шапка и излъчващ готиност, прочетох "Не гася пожари, които не съм запалил". Та и с мъжките комплекси така. Благодаря ти за мъдростта, Онджей, на 18 г.

 И кво?
Викаш, да се надяваме пожарникарите да са пиромани, иначе гасене на пожари - на-най?
Сериозно, тая работа с кредото показва доста загубени синапси в ранна възраст.

Това е чешка пословица, един вид "Не оправям чужди бакии", подобно на популярната полска "Not my circus, not my monkeys".
There’s a Polish proverb which millennials often use today: “Not my circus, not my monkeys.” It’s a way of saying, “Don’t drag me into your drama and your issues—I’m not getting involved.”
Никой не е тръгнал да пали пожари, споко. За подредена нация става дума.

# 32
  • Мнения: 12 628
Авторе, имаш само две публикации в този форум. От нищо не личи твоят "случай" да е бил коментиран от когото и да е. Та се чудя, какъв ти е / бил проблемът?
Хората слагат етикет "комплексар" за какво ли не. Защо ти не дадеш пример? Това също би било полезно.

# 33
  • София
  • Мнения: 38 214
Няма човек без комплекси. Жените сме много уязвими на комплекса "по-добрата майка". Т.е. - за да компенсираме това, че нашата майка не е била достатъчно добра, ние трябва да сме супер.
Да, това може да се види и про някои мъже.
Така че не всички комплекси са толкова лоши.

# 34
  • София
  • Мнения: 28 122
Да. Комплексите сами по себе си не са проблем за околните, проблем е начинът, по който се компенсират.

# 35
  • Мнения: 1 731
Да. Комплексите сами по себе си не са проблем за околните, проблем е начинът, по който се компенсират.
Точно.
Аз имам комплекси, свързани с външността ми. Според познатите ми, напълно неоснователни.
Не тръгвам да обяснявам обаче на най-близкия ми човек, че е дебел, плешив или грозен, за да ми стане по-леко на мен. Ходя на фитнес, храня се балансирано и т.н.

# 36
  • София
  • Мнения: 7 980
Има комплекси, които са присъщи на всеки човек. Има и такива, които оказват голямо влияние върху поведението на индивида и отношенията му с околните. Доколкото изначално разбрах, говорим за втория вид комплекси, а не за това, се си с 3 кг. отгоре или имаш щръкнали уши.

# 37
  • София
  • Мнения: 38 214
Всъщност фиксирането върху външния вид е избиването на комплекса. И аз съм така. Идва от това, че родителите ми ме мачкаха и оттам аз съм си създала "моето хубаво нещо" в занимавките със външния ми вид. И сега, когато ми е най-кофти, гледам да се глася повече, за да ми мине по-бързо. И да, вглеждам се в малки недостатъци, които другите почти не виждат.

# 38
  • София
  • Мнения: 7 980
Според мен говорим за различни неща. Едно е да си наясно със свои несъвършенства и да ги коригираш. Съвсем друго е да компенсираш за сметка на околните - да имаш нереални критерии към външността на хората, да си присмехулен, критичен и да омаловажаваш успехите им, само защото си вътрешно несигурен.
Няма човек, който да счита, че е с идеална външност, безгрешен, свръхинтелигентен и успешен и т.н. Ако нещо подяжда самочувствието дотолкова, че да причини отклонения в поведението, не е повод за страх, а за неприязън.

# 39
  • София
  • Мнения: 38 214
Спиеед мен, е въпрос на ниво на осъзнаване и посока. Т.е. - тези, които не могат да осъзнаят комплексите си и какво всъщност ги мъчи, насочват мъката си, превърната в гняв, навън. И става мазало, естествено.
Може и навътре, чрез самоунищожение като алкохол, дрога, самосъжаление...

# 40
  • Мнения: 14 671
Много категоричен осъдителен тон прие темата.
Емпирични данни. Този наратив, да говориш за комплексите си като за любимата си чаша за чай и да питаш харесват ли я, не вещае нищо добро.

# 41
  • Мнения: 19 675
Авторът си търси валидация. Нормално, всеки човек го прави.

# 42
  • Мнения: 2 921
Не ме плаши. Дразни ме и ме натоварва. Никой няма право да ме товари с неща независещи от мен и нямащи отношение към мен. Отбягвам, изритвам, страня. Не се хабя да превъзпитавам. Не съм майка, майка Тереза още по-малко!

# 43
  • Мнения: 6 568
Цитат
Плаши ли ви комплексирания мъж

Бу-у-у-у !!!

# 44
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 15 537
Е лесно ти е на тебе като не ти се лепят комплексирани мъже 😁

# 45
  • Мнения: 40 318
А ако комплексите са хотелски с 5* пак ли плашат?

# 46
  • Мнения: X
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...

# 47
  • Мнения: 40 318
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.

Това според мен не е комплексиран мъж, а точно обратното - мъж с неадекватна самооценка, без мотивация и характер. Комплексар според мен е съвсем друго нещо.

# 48
  • Мнения: X
Всъщност си беше точно комплексиран. Имаше прекалено много неуспехи и се опитваше да смачка хората около себе си, за да изпъква като най-добрият във всичко.

# 49
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Мъже с комплекси около мене не е имало или не са го показвали. Даже не знам има ли такива. Виж, жени с комплекси дала природата. С комплексите си са ме натоварвали жени. Гледах детето на най-добрата ми приятелка за да си направи втората операция на носа. Виждала съм я на снимки с оригиналния нос и си ми харесваше, даже повече от носовете след третата и петата операция. Стотици мои познати си променяха носове и г*зове, цици, които ги компенсираха незнайно защо.

Обичам купонджии и ако има купон не забелязвам комплекс, а ако забележа, вече с 200 🥳.

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 15 512
Мъжете с комплекси не ме плашат – напротив, харесват ми, защото са предвидими и лесно манипулируеми.

# 51
  • Мнения: 3 623
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...
Първите са повече от вторите.

# 52
  • Мнения: 5
Авторе, имаш само две публикации в този форум. От нищо не личи твоят "случай" да е бил коментиран от когото и да е. Та се чудя, какъв ти е / бил проблемът?
Хората слагат етикет "комплексар" за какво ли не. Защо ти не дадеш пример? Това също би било полезно.

Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.

# 53
  • София
  • Мнения: 34 937
Майката е проблема, не външния вид.

На теб гръбнак ти трябва.

# 54
  • Мнения: 17 402
Тва онзи theopenminded ли е? То на него комплексарщината му е в сферата на научните интереси, помагайте без да философствате.

# 55
  • София
  • Мнения: 34 937
Кой, Дрен, припомни ми.

# 56
  • Мнения: 14 671
мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Да иде да си напазарува циганка от пазара. Убедена съм, че циганчето няма да има нищо против къщата на майка му.

# 57
  • София
  • Мнения: 34 937
Ох, звучи ми като един мой приятел с когото трябваше да поприключа отношения, но стана такава отвратителна стара мома, че думи нямам.
- Искам само любов, някой да ме обича - той по презумпция никога не е обичан, абсолютно никога. Това не е вярно.
- Искам да си имам син и да го кръстя на мен си - хипотетичната майка мнение няма ли да има? Не. И ще е лекоатлет.
- Искам да работя ХХ, това ми е мечта и тогава ще си оправя живота - нещо, като астронавт иска да работи, спрямо възможностите и образованието му.

Живее в миналото, пие и се излага навсякъде, за сметка на това е ербап и често го шамарят, жените са меркантилни, не виждат вътре в него, често е безработен и живее с майка си, години достатъчни, физика недостатъчна.

Но, той иска.
Жалко, че беше доста свеж.

# 58
  • София
  • Мнения: 12 334
Авторе, по комплексите се работи да ги преодолееш, а не чакаш някой да се жертва да те търпи с тях или да те спасява.

# 59
  • Мнения: 12 628
Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Хм, имаш собствено мнение, че си безгръбначно и нямаш собствено мнение.
И виждаш, че си в собствен свят, значи правиш разлика.
Малко играеш май.
За общуването - няма друг начин, освен да тренираш. Общувай и ще се научиш, с теоретични разработки няма да стане.
Твоят приятел може би просто седи и чака някоя жена да му скочи на врата и нищо не прави. Ами да се задейства, с годините става все по-трудно.

# 60
  • Мнения: 6 036
Ниско самочувствие и както каза, мислиш че си смотаняк. Което автоматично те прави смотаняк. Без значение дали наистина отговаряш на този етикет. Първо работи върху себе си- намери начин да вдигнеш самочувствието си. Все във нещо трябва да си добър, развивай го, стани наистина добър в него. От там започни да отстояваш мнението си първо само в тази област, след това навсякъде другаде. Не казваш на колко години си, ако не си прекалено дърт, имаш шанс и с жените. Започни да контактуваш с тях, не мисли за свалки, за гаджета и за секс. Просто комуникирай, говори си, намери си обща тема с някоя жена, говори без други очаквания. Също работи върху външния си вид. Едва ли си някой Квазимодо, иди в някой магазин за дрехи, кажи на момичетата там да ти изберат подходящи дрехи, почни да тренираш, да спортуваш. Не е толкова сложно, просто са нужни действия в правилната посока, няма да стане от раз, но с времето ще започнат да ти се получават нещата.

# 61
  • Мнения: 1 983
Подкрепям горните мнения, но трябва и да избягваш да говориш така за себе си - че си смотаняк и не знам какъв още... Така предварително създаваш впечатление на хората без да са те опознали...

# 62
  • Мнения: 2 921
Ох, звучи ми като един мой приятел с когото трябваше да поприключа отношения, но стана такава отвратителна стара мома, че думи нямам.
- Искам само любов, някой да ме обича - той по презумпция никога не е обичан, абсолютно никога. Това не е вярно.
- Искам да си имам син и да го кръстя на мен си - хипотетичната майка мнение няма ли да има? Не. И ще е лекоатлет.
- Искам да работя ХХ, това ми е мечта и тогава ще си оправя живота - нещо, като астронавт иска да работи, спрямо възможностите и образованието му.

Живее в миналото, пие и се излага навсякъде, за сметка на това е ербап и често го шамарят, жените са меркантилни, не виждат вътре в него, често е безработен и живее с майка си, години достатъчни, физика недостатъчна.

Но, той иска.
Жалко, че беше доста свеж.
Това са 80% от дъртите ергени. Ама не, защото не могат да са другояче. Те просто не искат, защото така е по-лесно. Да, ама иди и го обясни на жена, с която искаш да си свържеш живота това! Няма да те търпи! Тя не ти е майка!

# 63
  • Мнения: 861
Някой каза, че нямало хора без комплекси. Ей ме на! Нямам никакви комплекси, нито относно външния си вид, нито относно образование, работа, деца, мъж, къде живея, нищо! Това, което природата ми е дала, ме устройва идеално, това, което сама съм постигнала, все пак е резултат от моите решения, грешки или усилия, няма на кого да се сърдя.  Стремя се да подобрявам нещата, които мога, не завиждам на хората, които имат повече, никой за нищо не ми е виновен.
Относно комплексираните мъже - тук някаква роля играят и жените, които са ги отхвърлили в ранна възраст, докато още не са били изградени като личности. Не вярвам, че толкова много мъже имат комплекси по принцип, а по скоро някой им ги е създал. Не всеки има характера да преме лесно подигравки, отхвърляне, неуспехи.

# 64
  • Мнения: 5
Някой каза, че нямало хора без комплекси. Ей ме на! Нямам никакви комплекси, нито относно външния си вид, нито относно образование, работа, деца, мъж, къде живея, нищо! Това, което природата ми е дала, ме устройва идеално, това, което сама съм постигнала, все пак е резултат от моите решения, грешки или усилия, няма на кого да се сърдя.  Стремя се да подобрявам нещата, които мога, не завиждам на хората, които имат повече, никой за нищо не ми е виновен.
Относно комплексираните мъже - тук някаква роля играят и жените, които са ги отхвърлили в ранна възраст, докато още не са били изградени като личности. Не вярвам, че толкова много мъже имат комплекси по принцип, а по скоро някой им ги е създал. Не всеки има характера да преме лесно подигравки, отхвърляне, неуспехи.

Имаш предвид, че майките играят ключова роля за комплексите на мъжете?

# 65
  • София
  • Мнения: 17 711
Как се отнасяте към такива, като нас, мъжете с комплекси? .
Вече се презрение. Имат сериозна заявка да се превърнат в душевадци, за да се почувстват по- добре в кожата си на твой гръб.

# 66
  • София
  • Мнения: 38 214
Ох, майко, дърт ерген с комплекси! На тоя най-готината мацка да му кацне в спалнята, пак ще намери начин да я изгони!

# 67
  • Sofia
  • Мнения: 15 512
Ох, майко, дърт ерген с комплекси!

Чакай, бре! По-добре дърт с комплекси, отколкото младо. Он', първият, поне си вижда края, та барем се освести овреме. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 68
  • Мнения: 5
Е защо да е ерген, ако е семеен, значи няма комплекси ли ?

# 69
  • Мнения: X
Комплексираният мъж ме отблъсква до такава степен, че никога не бих имала връзка с такъв. Това е нещото, което ненавиждам у един мъж. Но не говоря за някакви дребни комплекси или слабости, а за онази порода комплексари, които са неуверени в себе си и за да се почувстват по-добре, принизяват или дори обиждат другите. Такива мъже често обиждат и жената до себе си, търсят й недостатъци. Такива мъже са склонни и да лъжат за всякакви дреболии, само и само да излязат по-готини. Като по-млада и необвързана съм срещала такива мъже и са ми били ужасно противни. Аз поначало си падам по уверени мъже, но не някакви позьори(които в същината си са си точно комплексари), а по естествено уверени мъже, които се чувстват добре в кожата си и са доволни от това, което са и което са постигнали, и нямат нужда да се изтъкват на гърба на другите.

Също, имайте предвид, че домашните насилници са точно такива комплексари, и за да се почувстват мъжкари, тормозят и бият жените се. А убийствата над жени вследствие на домашно насилие най-често са провокирани от патологична ревност, която се проявява точно при крайно несигурни и неуверени мъже. Така че такъв тип мъже могат да се окажат и много опасни, освен всичко друго.

# 70
  • Мнения: 5 819
Да, плашат ме комплексирани мъже. Плашат ме, защото си избиват комплексите върху тебе. Те не осъзнават техните си комплекси. Все е виновен отсрещния човек за тях. Също така са като енергийни вампири. И да, имала съм имане-даване с такъв мъж. И аз като една жена от първата страница на темата се правих на спасителка. Повече нямам нерви да си хабя с такива индивиди. Един човек не може да го промениш, ако той самият не изпита собствена потребност да се промени.

Общи условия

Активация на акаунт