НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Аз се изненадвам колко много може и колко много разбира Ади. Явно съм била с впечатлението, че по-късно успяват повечето неща
От една седмица отново е на ясла. Януари успя да ходи само 9 дни, след което вкъщи всички много силно се разболяхме, после в яслата имаше карантина от варицела, което означаваше, че отсъствали деца нямат право да се върнат още 21 дни...
Миналата седмица му поставихме първа доза ваксина срещу варицела, така че този вирус не би трябвало да ни е проблем.
Та Ади сега ходи с голямо желание на ясла, даже не се обръща да ни види на входа на яслата, като го поеме персоналът Много съм щастлива, че ходи с желание. Пу-пу, дано продължи така.
Може би щях да се радвам на майчинството повечко, ако се бях  възстановила от бременността. За съжаление, предният уикенд пак бях с рязко влошаване и не можех да ходя. Че ми е омръзнало, е леко казано. Че ме притеснява да не се доувредя, също ме притеснява много. Абсурд за втора бременност. Започвам да си мисля за осиновяване, но пък с таткото такива спокойни (и умни ) гени имаме, че искам детето да е като нас
Така или иначе, скоро второ няма да има.

И аз си имам малко дяволче вкъщи. Нещо скандално е. Трябва да живея само на кафета да му смогвам на енергията. 😀 Така като слушам Рози, Филип е нещо като мъжки вариант на нейната Диана. Вкъщи не можем да се задържим, защото почва едно велико катерене по плота, масата, секциите, фън шуй пренареждане на мебелите, книгите, дрехите, търчи от стая в стая, та волю неволю всеки ден четири часа минимум се откарват навън - два преди обедния сън, следобед дори и повече. Вече даже успях почти да го загубя на площадката, не се трогва много от мен, хуква си напред и си знае неговите работи. 😀 Много неща може, много неща прави, честно казано доста е напред с много неща за възрастта си, но не ми се говори за това, защото всяка майка си ги говори такива. 😀  Но това, което ме бъгва, е, че се прилепва за баща си зверски. 😀 Моето обяснение е, че не прекарва толкова много време с него, ама все пак ми е неприятно как не ме иска понякога, за да е с баща си конкретно и само.
Април месец най-после ще тръгва на ясла, та и аз да се почувствам човек малко. Не знам обаче там как ще се справят с неговата енергия, че предполагам до преди да се запролети няма да ги изкарват.
За спъването Филип вече не се спъва почти, само понякога не успява да прецени нещо по невероятно прекрасните пътища и в тоя случай тупва, изправя се и продължава. А сигурни ли сте, че не са обувките проблемът?
За зъбите ние с таткото хем мием от 4-5 месечен, хем до ден днешен е велика драма. 😀 Ма няма шест-пет, оралната хигиена си е важно нещо и не се пропуска. В това отношение се радвам, че почнахме да го водим на зъболекар от рано, скоро даже предстои вторият му преглед (скоро скоро май месец), та в това отношение съм спокойна, че дори и нещо да не е наред, лесно ще го хванем.

Днес ходих ме да пазаруваме по детските магазини.
Взехме го със нас.
Много беше щастлив .
Купих ме му триколка Много хубава и удобна за него.
Комбинирана е и много я харесах ме и я взехме.
Конструктор му Взехме но малък от 25 части.
Не обича да си играе много със играчки..
Общо взето при нас денят мина доста спокоен.
Сега ще приготвя бухтички.
От Четвъртък времето ще е прекрасно и ще излизаме на вън.
Когато сме много време във вкъщи започва да му става скучно и започва да разхвърля.
Иначе си бута колата със крачета във нас.

Хай и от мен.
Има кошмарни дни има и добри дни, кошмарните май надделяват.
Племенника втора седмица ще се гледаме сборни групи той не иска да ходи когато са сборни групи, а и леко му тече сопола, малката и тя премна през сопола заедно с него.
Та от утре пак съм с две деца.
Не се оплаквам много ми.помага.
Малката има.около 7 зъба ,казвам около защото не мога да проверя кой знае колко.
Започнах да мисля за второ ама в тия кошмарни дни в които не се търпи, рязко се отказвам.
Опитвам се да проуча колко е най-добрата разлика за децата а и за мен в психичен план.
Да кажем че психиката съм я закрепила горе долу, но почти всяка сутрин си поплаквам.
Чакам местата да излезнат за яслата и се надявам май месец да я приемат, силно се надявам.
Таткото се включва от време.на време като му кажа.
Вчера излезнахме двамата на вечеря, отдавна не се беше случвало.
Мама ми помага много като се прибере от работа сме при нея.
Събота и неделя също.
Тате ако е почивка също много ми помага.
Малката не може да се отдели от баба си и баща си.
Наскоро си тръгна и свекървата беше 1 седмица тук за да си поспя, не че.успях наложи се да ходя по лекари защото вече 1 година не кърмя а тече по малко, но все пак помогна и тя, иначе трябваше да обикалям с детето.
За да не ставам нощем като кон махнах оградата на леглото и я залепих за спалнята, та като иска да си идва, а и да не пада като е при нас.
Събужда се от време на.време.и то по скоро проплаква.
Сама започва да се отказва от биба.
Гърне абсурд, като беше по-малка ходеше  от време на време, сега сяда единствено с дрехите, иначе сяда и става когато е гола.
Не си понася памперса но към момента не виждам друг вариант.
Изби алергия от сок от ягоди та и затова пихме лекарства.
Дълго стана..

Момичета, как сте? Нашата темичка не е много активна, което от една страна е яко - значи си прекарваме добре и няма много за оплакване.

При нас времето най-накрая се стопля. Приемам съвети за пътуване в градския транспорт с тодлър в количка, който по принцип не обича много да стои в количка. Досега винаги ползвах моя мъж за транспорт, но ми се иска да станем още по-подвижни и да не се ограничаваме само с разходки в квартала. Ще ни е за първи път и не знам какво да очаквам. Аз лично не съм се качвала в автобус от началото на пандемията, почти 2 години. Единствено ми хрумва да нося нещо за гризкане. Като цяло мисля, че ще му е интересно, но се притеснявам да не се уплаши от навалицата. А и дали е безопасно. Последно си спомням, че при нас карат автобусите като луди, дори по-старите и направо си представям как подскачаме с количката.

Още месец и нещо и нашите мъници ще станат на 1г и половина. Някой планира ли да празнува? Аз мисля да направя само една тортичка за нас, която да бъде и ядлива за Борко.

Трето и последно: Коя ви е топ бързата закуска? Напоследък все трябва да забърквам нещо супер лесно, че младежа е гладен веднага като отвори очи и се ограничихме до 2-3 рецепти.

Да, най-накрая времето се стопли и ще може да прекарваме повече време навън.
Малката вече иска да си яде сама. Ако й давам аз с лъжицата, тя ми бута ръката и я взема. Забелязвам, че предпочита да я държи с лявата ръка. Страшно е мазало. След приключнане на хранененето, само ушите вътре са чисти. 😀
По този повод намерих снощи и гледах почти идентичен клип на хранене на баткото. Правен е, когато е бил с един месец по-голям от нея.
Двамата все още не умеят да си играят заедно. Той прави нещо, тя отива до него и му го разваля. Той се сърди, дърпа играчките. Страшен купон настава.
Другата седмица, живот и здраве, мислим да започне да посещава градина. Дано лесно се адаптира.
Вашите деца колко и какви думи казват?
При малката чувам основно "не", "да", "мама".
В това отношение е по-назад от брат си, който на десет месеца каза "каша".

Моят преди 2-3 месеца беше започнал много добре да яде с лъжица, а сега само я подматя и бърка с ръце и маже всичко 😏 Спрях да му давам сам, само твърди храни давам, че не ми се къпе и преоблича след всяко хранене. Ще изчакам още малко преди да пробвам пак.

На моя първата дума беше "котка", също на десет месеца. Сега казва мама, тати, баба, дядо, скок, айде, опа, бум, гоооллл, опа, ето я, солети, АМ-АМ, дзак, чиш, чук-чук, чип-чип ( за банята), жирафче, не, да, три имена, бебе. За тези се сещам в момента.
Казваше и трактор, топка и зайче по едно време, но сякаш ги забрави и не иска да ги повтаря вече. Прави и звуците на десетина животни. Като почна да броя и той си брои- дее, тиии, тетиии 🤣 особено като качваме стълбите.

Не мисля да празнуваме за година и половина, даже не съм се сетила 😅

За закуска най-бързо ми се струва филийка някаква. Аз му давам мляко като стане, правя закуска и чакаме да изстине. На него му се събират около 12-13ч без храна, та се събужда доста гладен.

Мартин все още не казва почти нищо. Само да, не, тата, баба, ам, ам и май е това.
Всички ме успокояват, че казвал мама, а то е просто няколко пъти подред АМ АМ АМ. Даже не съм сигурна, че разбира кога иска да каже да и кога не.
С прибори не може да се храни още. Иска да държи лъжица, но просто я размахва.
В никакъв случай не съм притеснена от тези факти. Проходи изведнъж и стабилно. Така си мисля, че ще се случва всичко при него. Просто иска да се чувства готов.
Иначе при нас всичко е нормално. Той си ходи на ясла, двамата с баща му сме на работа, аз чакам с нетърпение да отминат неразположенията на първото тримесечие и да се почувствам отново човек.
Надявам се в началото на април, когато ми е следващия преглед всичко да е наред, че предния път се видя отлепване и да си пусна най-накрая пренаталния тест.

Бързи закуски са ми всякакви тестени варива - кускус, макарони, макарони без глутен, спагети с масло, сирене и кашкавал.
Филийка с тиквички, сирене, яйце и кашкавал или със същото, но вместо тиквички слагам спанак
Както и бърз кекс без глутен от приложението на тайни миълс. По едно време и оризови палачинки правих, пак без глутен, вкусни бяха.

Здравейте мами.
Как сте вие и малките съкровища.
Дойде хубавото време .
Ние във Петък бяхме на профилактичен преглед на малкия.
13 кг, 85 см , гърди 52 см
(Роден 3290 кг, 52 см)
Почти на 17 месеца.
Педиатъра ни каза да спрем Вигантола.
А да започнем да му даваме Ескимо кидс 1х 5 мл на ден.
Имаме една последна ваксина и това е за сега.
Според вас добре ли върви на височина и кг...
Желая ви прекрасен ден

Танче, малко едричък върви като височина и особено килограми, но важното е детето да е здраво. Сега растат и са много подвижни.
За справка може да погледнеш таблиците за развитие на детето.
Забравих да спомена за закуските. Аз предлагам кус-кус, юфка, макарони, овесени ядки с плод, овесени палачинки, тиганички, бананови палачинки. Скоро мисля да включа и сандвич със сирене. Бих предложила и с кашкавал, но засега се въздържам, защото е по-солен, а няма как да бъде обезсолен, както сиренето.

Моят е около 83см и 12.5кг, по мои сметки 😆
Изобщо не е едър или дебел, съвсем нормален си ми изглежда, няма дебели крачета или ръчичка, няма голям корем, нито огромни бузи хаха. Ако беше по-малко килограми, сигурно ще ми се види кльощав даже.

Според таблиците за развитие на детето на 1 г. 5 м. средния ръст при момчетата е 81 см., средното тегло е 10 700 гр. НО пак подчертавам това е средно.

Да, и аз гледам таблици, той винаги е бил повече килограми. Просто отбелязвам, че изобщо не изглежда едър, понеже отбеляза, че на Танчето детето е малко едричко 🙂

Ми за мен младежът на Танчето също е доста килца, като тук не следя таблици, а принципното правило - до годинка утрояване на рожденно тегло, а после всяка следваща година + 1 кг. Фипсъна в това отношение като кила е съвсем в норма - 85 санта и 11 кг и 360 гр., като правя уточнението, че последният път си го изтеглиха с дрехите и памперса, та предполагам е в действителност поне минус 200 грама.

Аз също напоследък съм еднообразна със закуските. Обаче се сдобихме с гофретник и сега се закусват всякакви бързи и лесни гофрети. Когато хептен е напечено положението, препечена филия с фъстъчено масло или с авокадо винаги ме спасява.

За думите даже не ги броя напоследък. Не броя и мама, тати, ам-ам. Първата беше крака 😂 И от там нататък има доста, повечето с К в интерес на истината - капак, кола, кула, коте, куге (демек “куче”), къде, колко, кога, ябълка, банан, падна, пари, дай и прочие. Снощи ме сюрпризира с папагал, докато четяхме книжката за лека нощ, произнесено като “пагал” (има папагал на едната страница).  И това не са всички, а често казваните. 😀

Не знам за другите, ма аз нали не карам кола и все съм в транспорта в София с количката. Според мен освен нещо за гризкане и сила за количката, че е много къртовско пренасянето, друго не трябва. Самото нещо им е интересно, Филип все още се впечатлява от отварянето и затварянето на вратите и на промяната на гледките 😀 Също винаги има някой възрастен, който прави маймунджалъци, та не е кой знае какво изживяване. Пътувала съм и без количка, седи в мен и общо взето е срявнително мирен. Просто си трябва ентусиазъм и доза търпение.