НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Съгласна съм с Пистачио, детето винаги трябва да има начин за успокоение, било гушкава играчка, било затъмнено помещение, при някои дори работи тениска на мама, парченце мек плат, каквото работи за детето. Но са прекалено малки, за да не им бъде даден поне елементарен комфорт и средство, което да им помогне за успокоение. Вече какво е при всяко дете, е индивидуално и всеки родител избира какво да приложи.
За бибероните и бутилките обаче не е така и друг път също съм писала за това тук. Има огромна разлика в движенията на челюстите и мускулите на устата при кърмене и хранене с бутилка. Така или иначе вече са на етап, при който за устните мускули,  за челюстите е по-добре да пият от твърда сламка, шише с твърд накрайник, отворена чаша. Всичко това е именно с цел раздвижване на езика, изучаване на позициите му и детето почва да пробва в един момент различни начини за звукоизвличане. Вероятно петте минути пиене от бебешка бутилка няма да навредят кой знае колко, но пък в крайна сметка ако ще са пет минути наистина пиене на мляко, защо да не е в бутилка със сламка или твърд накрайник или отворена чаша? Ако отворената чаша е драма заради разливането, бутилката със сламка поне не е. Когато исках да махам на Филип бибероните и го заведох при Цвети Дучева тогава (по повод задължителната профилактика на годинката за зъбите), нейната препоръка беше да се махнат биберон и бутилка заедно, вече не помня кое беше първо за препоръчване, мисля, че беше първо бутилката, после биберона, но ние действахме наобратно, защото виждах, че детето така или иначе се отказваше от млякото.
Аз също съм принципно против бибероните при големите деца (около 3 годишни), защото за мен на този етап е въпрос на грешен и неизкоренен навик, не толкова заради зъбите, но пък в крайна сметка родителят сам си преценя как да действа, процедира и възпитава собственото си дете.

.
леле

При нас проблемът е, че той просто не пие необходимото количество мляко с чаша/сламка. Няма да върна шишето, де.
За бибата ми е сложно. Търси я за заспиване, реве, тръшка се, но скоро ще трябва и през това да минем. Иначе никога не е използвал през деня, само за сън. Плюшени играчки и той не приема, книжки не мога да чета, защото само иска да ги разлиства и няма да заспи така.
За говора не се притеснявам, казва си доста думи, по-скоро за евентуални последствия за зъбите. Със сигурност няма да чакам да стане на три години, но и не смятам, че "вече са големи" за каквито и да е успокоения. Нито смятам, че четенето на приказка е само за "преход" между бебешкия и детския период, а си е една важна част от цялото детство, а и след това, разбира се.

Пистачип, само за успокоение - ако те притеснява приема на мляко конкретно, имай предвид, че ако приема всякакви млечни в друга форма (кисело мляко, кашкавал, сирене било то саламурено или някакъв друг вид), почти сигурно приема необходимото количество млечни. Мисля, че дневното количество мляко трябваше да е около 500 мл за дете на 18 м или иначе казано two servings. Помня, че и това бях рисъчвала, но честно казано не ми се занимава да ровя за линкове.

Да, аз също за около 400-500мл съм чела, но честно казано не знам на какво количество сирене/кашкавал/кисело мляко отговаря?
Тях много ги обича, но не знам дали давам
достатъчно, за да наваксаме липсата на АМ.
Другото, което се чудя, е ако спре АМ, то трябва ли да се дават допълнително някакви витамини, или да разчитам само на храната?

Преди и аз се възмущавах, като видя голямо дете с биберон или с шише с биберон в количката, или просто да се вози. Както и като разбера, че някое дете на 3 години е с памперс.
Но вече не се учудвам и не съдя никого. Не се знае какво става в семейството и какви ситуации има около детето.
Давам за пример нас:
Отказва категорично да сяда на гърне.
Отказва да спи вечер без да пие АМ от шише с биберон, иначе биба не е използвал никога, но какво от това
Съгласна съм, че повечето подобни ситуации са по вина на родителите, но специално в нас до преди месец полагах огромни усилия и творчество да го откажа от тези му привички.
За съжаление с проблемите, които имам тази бременност, в момента основната грижа за Марти са поели моите родители.
Огромна благодарност към тях, грижат се идеално за него, но все пак той усеща сътресенията, през които преминаваме, по един или друг начин, и за момента съм решила да оставя нещата така.
Относно гърнето стратегията ми е да го слагаме с адаптер в тоалетната на даден етап, а за шишето с АМ ще пробвам пак, когато при мен нещата се закрепят.

Момичета, да ви се похваля, вдъхновена от днешната дискусия за бибероните, успях сравнително лесно да го приспя без тази вечер 🥳 Не знам какво ме очаква през нощта обаче, стискайте ми палци хаха

Като цяло, понеже чета и чуждестранни форуми, или тук много бързаме с махането на биберони и памперси, или пък в чужбина много се бавят. Като ги чета, повечето  не бързат преди две години да махат памперса, някои даже към три- общо взето, когато детето е готово и разбира. В колички ги возят до доста големи също така. Говоря общо казано, разбира се, че не се отнася за всички, просто такова впечатление остава у мен. Същото е и за бибероните и за млякото, някак по-различно гледат на нещата сякаш, което не значи, че единият или другият начин е грешен или правилен.

Аз доста съм чела за хранителната стойност и набавянето на витамини от храна и на практика в днешни дни не е възможно, поне за възрастните. Може би при децата е различно, не знам. Лично на моето дете аз си му следя вит Д, Б12, желязото и феритина. 🙂 Така ако има нещо за корекция, се коригира с добавки, да.

При нас по мое мнение има много останали вкоренени глупости като ранното приучване към гърне например. Аз лично смятам, че идеалният прозорец е 18-30 месеца, да схващат какво се очаква от тях и да могат да си кажат, а и да стискат де. Разбира се, има хора с други мнения, те си действат също, както преценят за добре спрямо тяхното дете.

Аз лично не одобрявам западния начин на гледане на деца (точно в стил бибата до възможно най-късно, памперса до възможно най-късно, в количката до възможно най-късно и ако може телевизия за гарниране), но това не означава, че не ги разбирам хората. Ежедневието ни е ужасно забързано и ако си сам, няма начин психически да св справиш с всичко това. А пък в крайна сметка всички тези стъпки искат воля и силна психика от страна на родителя. Ако родителят е на предела си или го е страх психически, или поради каквато и да е друга причина, отлага било за свое удобство, или защото не му се занимава, сигурно последното, за което ще мисли е как да прави поти трейнинг, но пък и то е като с всяко друго нещо - колкото повече отлагаш, толкова по-зле става, а в крайна сметка теб чака. Та няма вярно или грешно, има работещо за всяко семейство и съответно правилно за всяко семейство нещо.

Абсолютно съм съгласна с misery. Теб чака, колкото по-рано, толкова по-безболезнено. В случая аз си гледам сама детето през деня. Никога не е оставал никъде да спи, не ходи при баби и дядовци освен с баща си за няколко часа 2 пъти в месеца. Не, че не го давам, просто няма кой да го гледа. Свекърва ми почина преди 4 м, в нея ми беше надеждата. Майка ми работи и е надалече. Но си давам зор, яде от 1вата си годинка абсолютно сам, махна биберона бързо, сравнително е много спокоен. Но аз от своя страна никога не започвам промяна на навик ако съм изнервена или преуморена. Зора при нас е гърнето, има напредък напоследък, но е абсурд да се говори за махане на памперс.
Пистачио, ще ви е спокойна нощта. И при нас беше така, през деня поплака малко преди заспиване, а през нощта изобщо не го потърси.

По въпроса за бибероните, смученето на  пръстите и ортодонстските последици от това мнението ми е непопулярно. Не твърдя, че зъболекари и ортодонти всяват фалшиви страхове в майките, вероятно рискът от деформации е голям и не е редно да се пренебрегва. Все пак, има хора, които са смукали биба или палец до късна възраст и нямат поражения нито върху захапката нито върху речевото развитие. Говоря както за конкретни хора, които познавам , така и за споделен опит на други майки с вече порасналите им деца. И когато казвам, че вредните навици са продължили до късна възраст, имам предвид 3-5 години. В един от случаите на дълго смукан палец, за които знам ( на 5 години едвам са го отказали с горчив лак ) , детето е проговорило на десет месеца, зъбите не са криви, единствено палеца е бил леко деформиран. В заключение - мисля, че вече всички имаме достатъчно родителски опит, че да не изпадаме излишно в крайности и паника.

Твоят тате или на детето? 🤔

П.П. Допълвам, за да не пиша нов коментар.
Сори, че е в отговор на Танчиния коментар, Танче 😘 не е към теб.

За мен е супер грозно обсъждането навиците на чуждите деца, а още по-грозно е, че изобщо не вникваме за причините, поради които децата (например) смучат биба... Не осъждам, просто споделям, че ми е необятно 🤷
Без да навлизам в подробности, но когато осъдите някое дете или майка му, убедете се, че например детето не е аутист... Отстрани лесно се съди, но никой не е в чуждите обувки.
Не само за биберон...
Адски противно ми е и когато се захласнат, че видиш ли детето ми е седнало и се въргаля в пясъка, че събира фасове и ги пуска в коша, че е рошава, че косата ѝ влиза в очите (да съм ѝ отрязала бретона - тежи го на твоето, що коментираш моето), че е супер слаба и краката едва ли не ще ѝ се счупят. Мен ме осъждат и за супер глупави неща, които обикновено не ме дразнят, но като ги чувам всеки ден по няколко пъти и ми кипва. Що не съм давала чипс 😒. Дразни ме и "много им се тресете на тия деца, с вторите ще видите, че и боб ще им давате на 2 месеца - чорбичка" 😒......... И още Много, много приказки, които просто няма как да избегна, освен да си седим вкъщи по цял ден.
И след не един, не два дни, а месеци наред просто нервите ти кипват и когато детето се размрънка за поредната глупня, просто даваш биба (само заспива с нея, не ползва през останалото време, но просто давам пример).

От ежедневните осъдителни погледи на "супер-майките" не ни става по-хубаво. Потрудете се да не сте причина за нечий скапан ден, в който капката сте били вие! Бъдете широкоскроени!

Веси, принципно не е добре да се лежи на тая кълка, защото брат ми, който също е смукал палец до 5-годишна възраст, е с деформация и на палеца, и на небцето, и на зъбите. Но принципно съм съгласна с теб, че всеки си знае детето и положението (а и носи отговорност за това) и може да реши за себе си и семейството си кое работи за него.

Така е, да. В крайна сметка всеки си наблюдава детето и при тревожни сигнали взима мерки. Всички сме наясно вече, че нещо, което по принцип е вярно, може да се окаже напълно неподходящо или неприложимо в конкретен момент за нашите деца. Те вероятно тепърва ще почнат да правят доста неща, които не са ОК - от бъркане в гащите и тръшкане до  обиждане, хапане, удряне. Знаете - целият кроманьонски арсенал. И тези неща смятам, че са нормални. Не казвам, че трябва да се толерират, но не е нужно да се панираме и да си вменяваме вина, че нещо сме сбъркали. Ако не успеем да си научим детето на гърне и край, все едно светът свършва и ще пикае вечно в памперс. Ми не, няма. Все някой ден ще поиска само да го махне глупавия памперс, защо трябва да се чувствам гузна, че не съм настоявала или че съм пропуснала момента и т.н. Няма правилно и грешно в тези неща, има "работи" и "не работи"...

Аз смятам, че отношенията родители - деца са връзка, в която участват всички и би трябвало да има някаква относителна равнопоставеност или най-малкото уважение. Не разбирам отношението към детето, като обект, а не като към субект. Аз уважавам детето си и зачитам неговите желания и нужди, когато ситуацията го позволява и когато тези желания и нужди не водят до вредни последици. За мен синът ми не е някаква проекто личност, която евентуално ще се превърне в човек, едва когато аз си свърша работата като родител. Разбира се, налагат се фрустрация и отстояване на граници и налагане на забрани доста често, но и така порастват и стават по-силни. Само че тези забрани и граници обслужват определени цели, с които съм наясно и на които държа.
Така че ако едно дете е с биберон или памперс на определена възраст, това съвсем не значи, че родителите са меки, немарливи, глупави или мързеливи. Може пък при тях да работят страхотно сто други неща, за които ние само можем да си мечтаем.

Re-born, Без да се заяждам, ми прави впечатление, че тези които са критикувани или осъждани за начина на на гледане на дете, са много чувствителни на тази тема, и бързат да нападнат когато някой друг го прави. Аз не съм критикувана, не си и позволяват около мен, затова си позволявам да си го помисля и в случая да го споделя. Със сигурност когато ти полагаш усилия и търпиш ревове на детето си щото му липсва бибата, а виждаш че друг най-вероятно го мързи и не му се занимава. Дори моя приятелка, която няма проблеми у дома, има здраво дете ми казваше, ооо да му го махат на яслата, пробвах няколко пъти като го чуя да реве и не мога да го търпя...