Бърнаут

  • 14 413
  • 231
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 577
Bella-ciao, разбирам какво казваш, но в реалния живот има много фактори, които влияят. Ако на едно работно място няколко човека напускат с декларирана от тях причина претоварване, то личните им умения да си разпределят времето едва ли са основната причина за проблема.

# 106
  • Мнения: 6 509
разбира се Simple Smile

# 107
  • France
  • Мнения: 165
Здравейте Taf Taf. Попаднах на тази тема.  Бихте ли споделили как сте в момента и дали сте намерили разрешение?

# 108
  • Мнения: 4 577
Здравейте Taf Taf. Попаднах на тази тема.  Бихте ли споделили как сте в момента и дали сте намерили разрешение?
Да, намерих си доста бързо нова работа, договорих се за месец почивка между двете, направих някои компромиси за новото ми работно място, на които може би не бих се съгласила в по-нормална ситуация. Оценката ми  от дистанцията на времето  е "Защо,по дяволите, не си тръгнах много по-рано".

# 109
  • Мнения: 6 500
Супер! Тази реплика винаги е завършекът на тези тегави ситуации.😄 Никога не ми се е случвало някой да каже "Еех, защо не останах още!".

# 110
  • Мнения: 4 577
Супер! Тази реплика винаги е завършекът на тези тегави ситуации.😄 Никога не ми се е случвало някой да каже "Еех, защо не останах още!".
Докато си в ситуацията е логично да имаш съмнения и страхове, защото е съвсем реално да останеш без работа или да се окажеш "от трън, та на глог", но наистина е по-добре да не се чака да стигнеш до края на предела си. И това важи за всякакви житейски ситуации. Търпенето не решава проблема.

Последна редакция: сб, 05 ное 2022, 22:23 от TafTaf

# 111
  • Мнения: 2 920
От моя личен опит, най-доброто лекарство срещу бърнаут е лъжица “майната му” и поставяне на граници. Наложила съм си някои неща, които спазвам, та ако ще фирмата да се подпали. Обаче до тоя дзен стигнах чак на 40.

# 112
  • Мнения: 133
Имам приятелка, която получи психоза от бърнаут. Нищо не си заслужава, ако на кантара е здравето. Браво Таф-таф, героиня.

# 113
  • Мнения: 4 577
Е чак пък "героиня" Simple Smile . Смяната на работа си е естествен процес.

# 114
  • SF
  • Мнения: 20 771
Аз направих точно като теб.
И на мене да ми кажете, че съм героиня! Simple Smile
Шегувам се.
Но моето беше още по-голямо геройство, защото напуснах, кандидатствах и започнах новата работа в условията на тежък локдаун. 2020 се разви процесът при мене. С колегите си все още се запознавам. Още не съм виждала мениджъра си.

# 115
  • Мнения: 4 577
Esmee, определено си по-напред в класацията Simple Smile . Аз също бях взела твърдо решение за напускане и ако не ми се бяха случили бързо нещата, нямаше да чакам ново предложение, преди да си пусна предизвестието.

# 116
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Аз също март 2020 напуснах стар отдел и май 2020 отидох в нов (в огромна фирма съм) със смяна на полето на дейност. Причината беше шефът на първото място. Имах някакви колебания дали това е правилният момент, но така или иначе получих добро предложение, при много готин и разбран шеф, когото познавах отпреди, в област, в която исках да продължа.

Бавно се сработих, защото си седяхме вкъщи. Към днешна дата, шефът вече мести срещи за преговори според моята отпуска, защото иска аз да присъствам, правя повечето тежки проекти и стратегията на отдела... Всъщност работата ми се увеличи много, но се чувствам щастлива, оценена, фийдбекът от различни отдели е положителен. Самата аз станах по-уверена.

Лиших се от свободно време обаче, темпото е високо. Четейки и тази тема и знаейки истории на хора в нашата фирма, които са минали през това, просто започнахме в разговор с шефа да делегираме по-лесните неща на колеги (много нови млади хора имаме), а трима по-опитни и той самият поемаме трудните теми. Много време ми отне да да кажа "Не мога повече, дай го на друг", вместо само да поемам задачи до откат, едва преди 2 месеца го направих. Промених си и поведението, доста по-самоуверена станах в работна среда. Трудно беше, но вече ми носи точки - в работата всички мислят, че съм едно ниво нагоре и ме канят за вид консултант за големи проекти, касаещи много отдели и бъдещата работа, а в личен план си върнах част от настроението обратно, бавно се завръщам към хобита.

Усещах обаче, че бях на ръба и че от мен зависеше да не изпуша тотално...

# 117
  • Мнения: 6 500
Делегирането е изкуство, което все още не мога да овладея, за съжаление.

# 118
  • София, Bulgaria
  • Мнения: 2 705
И аз се бърнаутнах януари, февруари и 6 месеца беше кошмар. Не можех да сменя работата, защото имам собствен бизнес. При мен се получи едно емоционално претоварване. Не се оплаквам, че имахме работа, но в сферата, която съм има много неуредици, има пропуски в закони, пропуски в административната системата и.н.,  сбирщайн от идиоти и безотговорни хора. Години наред съм работила все едно съм на минно поле. Постоянно на щрек, мисля поне 5 стъпки напред, от къде, какво би могло да гръмне и да стане проблем. Нося отговорност пред хора, които са ми се доверили, които разчитат на мен, които ми поверяват парите си. И след една поредица от много тежки сделки, в една, от които дори бяхме попаднали на криминални елементи и не можех да повярвам, какво се случва, все едно сме в дивите години на Бг демокрацията, направо замръзнах! Спрях!...
Не можех да мисля, не можех да чета документи, не можех да решавам казуси, а намирането на решение на трудни ситуации е моята сила. При най-малката спънка, която изкачаше, почваше да ми става лошо, да ми се гади...
Не исках да виждам и да говоря с хора. Просто не можех да поема нищо и никой,  ничий проблем, желание, не можех да слушам, кой, какво иска... Тъпото беше, че нашите клиенти всички са много готини хора, те не ме натоварват, но в бранша се срещам с всякакви хора и само като си помисля, че за да работя, няма как да не контактувам ми ставаше лошо.
Какво направих?
Прехвърлих всичко на мъжа ми, с който сме партньори, наех асистент, а част от бизнеса си го споделих с колежка в офиса. Т.е. давам й моите клиенти, като аз само следя и се включвам при нужда. Многооо почивах, поне 4 месеца. Четях книги, гледах филми занимавах се неща, които обичам и ми доставят удоволствие.
Сега вече съм добре, но си взех поука. Прекалено емоционално приемах клиентите. Освен за работа, за която ме наемат, аз го играя и медиатор, психолог, умиротворител... буфер и какво ли още не.
Минах границата, в желанието си клиентът ми да получи максимума на максимума, да го предпазя, да му осъществя плана, мечтата.
 Сега гледам да не се забърквам и да казвам НЕ. Да не се опитвам да оправя света и да нося чужди отговорности. Да не се чувствам виновна, че системата ни е скапана, че институциите не работят, че някое трето лице си е променило мнението и от там и сделката или пропада или продължава, но при нови условия.  И най-вече научих се да казвам НЕ на клиент. Колкото и да ми готин и симпатичен клиента, колкото и да ми се иска да му се случат нещата, така както си ги представя и иска, знам ли, че е невъзможно или много, много трудно...казвам НЕ, не мога да помогна! Нищо, че преди съм правила не една и две такива невъзможни сделки, но това адски много изхабява.

Последна редакция: вт, 08 ное 2022, 07:07 от tomeva

# 119
  • Мнения: 6 500
Томева, благодаря за споделеното. Чета и с ужас се разпознавам в подхода си към клиентите...

Общи условия

Активация на акаунт