Става въпрос за сестра ми. Тя е на 30, много добре изглеждаща, атлетична, висока и стройна, интелигентна, с високи доходи. Нейният приятел на същата възраст, невзрачен, средно умен, средно поддържан. Той е поляк, тя от София. Тя е много разумна, рационална, той с голямо его и широки пръсти. Тя е инициативна, грижовна, обичаща дома си, той е нехаен, немарлив, мързелив. Запознават се и живеят три години заедно в Хърватска заради работата им, през това време тя ходи на гости на семейството му, както и той на гости в България. Всички се разбирахме, той не е лош, злобен човек, но изглежда, че има комплекси, които избива чрез нея. Напр. лошо впечатление ми правеше като я критикуваше пред нас близките й за външния й вид. Всичко беше наред, докато не заговориха за общото им бъдеще и въпрос номер 1 - Къде ще живеят. Тя много искаше да се върне в родината си, но и той съответно иска същото, в Полша. Отделно от сериозните разговори се появиха и битовизмите - кой да изчисти, кой да сготви, да подреди и тн. Постепенно тя се оказа натоварена с цялата домакинска работа. В един момент й дойде до гуша и реши да се разделят, събра си нещата и дойде да живее с родителите ни. Последва един много дълъг период, около година и половина, в който той не знам какво й казваше и как я убеждаваше, но тя се връщаше при него за по няколко дни, после пак се прибираше. Той и досега не я е поканил да живеят отново заедно, но когато и да й се обади да прекарат известно време, тя хуква. Вече не ми разказва нищо за него, понеже знае, че и аз, и родителите ми сме много против тази "връзка" и й говорим постоянно кога с добро, кога с лошо да се отърве най-накрая от него, защото тя самата страда. Иска семейство и деца и ми е казвала, че прекалено много време е инвестирала, за да се раздели сега с него (тъпотия според мен) . Но тя е тази, която е правила много повече компромиси със себе си, своите желания и принципи, което мен ме влудява. Почти сигурно е, че ще остане заради него в Хърватска, а нищо чудно да се преместят и в Полша. Много й говорих как не заслужава това отношение, но отказва да ме слуша и вече почти не си говорим.
Въпросът тук е: какво да направя, че да види обективната реалност, че този човек изобщо не е за нея? Появят ли се деца, тя си остава в чужбина и ще се виждаме от дъжд на вятър, понеже приятелят й знае, че не го харесваме. Не може да става дума той да дойде той тук.
Въпросът тук е: какво да направя, че да види обективната реалност, че този човек изобщо не е за нея? Появят ли се деца, тя си остава в чужбина и ще се виждаме от дъжд на вятър, понеже приятелят й знае, че не го харесваме. Не може да става дума той да дойде той тук.
