Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Погледнах обявите в джобса за Разград. За търговски представители има няколко атрактивни. Мисля, че отговаря на изискванията в тях и би имала успех.

Ако има книжка…

Няма да идеш щото ти е широко около врата, имаш професия, сигурни доходи, кариера и уреден живот. И аз сега не бих отишла. Не си човек без никакъв стаж, без пари, със знания от преди 5-6 години, откъснат от бизнеса, със "сертификат по английски", нали... С интерес ще следя Виолет, любопитна съм как ще се справи и ѝ желая успех. Двете ми племенници са малко по-малки от нея, още са студентки и не са спирали да работят още от гимназиите им. Едната взима маса пари като сервитьорка в известна кръчма. Преди Ковид времето беше хостеса в Хепи , с 60 лв на ден, сега само бакшишите са ѝ доста повече. Другата работеше в Еконт за по 1300лв.


Защо си работила само 3 месеца като маркетинг асистент?


Смешни сте ми с ужаса ви от болногледачеството. Аз гледах майка ми, със сериозна деменция и други проблеми, да тежко е, ужасно е, и когато вече не можех да се справям я дадох в дом. Там какви хора мислите че работят? Второ качество ли? Или са някакви изроди и ненормални? Пуснах ви линк с обяви в една случайна агенция от интернет. Числата са 1600 и 1500 лири, с всичко осигурено. За 3 месеца човек събира 4к и се връща, голяма работа. Е, трябва да си със силна психика и физика, а и не всеки е достатъчно мотивиран. Много са съгласни да си мизеруват и да си мечтаят.
Като болногледачка не съм работила, но като млада работих в Норвегия 6 летни сезона като камериерка. Въпреки че съм с добро образование хаха Работата беше супер успокояваща, работиш механично, слушаш си музика, спокойно, няма стрес, няма проблеми. И взимах космически пари. Изплатихме си кредитите, оправихме си живота напълно. Изкарах дори два курса онлайн, които после ми бяха полезни.
Освен финансовата страна има и много други, Запознаваш се с хора, чужди култури, пътуваш, научаваш чужд език. Честно казано, предпочитам дупка в биографията си и работа като чистачка в чужбина, както е сега една моя съученичка, пред това да взимам през февруари 2022г. в София - 1250 лв заплата и да плащам 500лв наем. А, мерси.... Въпреки "дупките" ми в биографията след всяко връщане успявах да си намеря нова работа или се връщах на старата. Безработна съм стояла не повече от месец. И сега след 16години тук вече съм с доста прилична кариера и заплата. "Дупките" не ми попречиха, напротив - помогнаха ми, и то много, но това е друга тема.
Като я чета Виолет обаче ми се струва, че (все още) не е достатъчно гладна и притеснена. Работа има и в БГ и то много.

FB680797BGM Здравейте! Уважавам мнението Ви, но не го споделям. Явно сте останала с грешно впечатление - започнах първата си работа на 16, работила съм на различна места дкато бях и ученичка и студентка.
Не намирам някоя професия за срамна, но не споделям мнението Ви, че е по-добре да съм чистачка. Защо така съм учила, защо съмс е старала толкова? Ако съм искала да стана чистачка, нямаше да уча четири години и да изкарвам отлични оценки. За да имам добро бъдеще. Стъпка по стъпка вярвам и Ще го изградя отново. Какви умения мога да развия като чистачка? Мисля, че има по-градивни неща, които искам да постигна като умения. Явно доста ме подценявате, това си е Ваше право. Ето за Вас е било супер да работите като камериерка и Ви е било спокойно. Чудесно. Аз обаче искам нещо различно, искам да надграждам нещата. Толкова години едно и също нещо не мисля, че ще ме обогати с нещо интелектуално. Това си е моето мнение и на никого не го натрапвам. Чудесно е, че имате толкова страхотен живот. Всеки си има различна пътека.
Никой не казва, че работа няма - но когато има голяма дупка в CV - разбираемо е да не си атрактивен за хората, които подбират персонал.

А относно колко съм притеснена и гладна ... това Ваше изказване е ... ще кажа само цинично и ще спра до тук.
Искрено Ви желая да имате здраво и цяло семейство и да не изпитвате това, което изпитвам аз.

Някъде по-назад бях писал, че заплатата се определя съгласно вътрешните правила на институцията и зависи силно от нейния бюджет, а в по-малка степен - от предходния опит на кандидата. За ИАОС и РИОСВ по груба преценка вероятно ще бъде някъде по средата м/у посочните в обявата прагове.

[/quote]
Винаги съм си мислила, че е обратното, понеже, когато не работиш в момента, можеш да започнеш работа веднага. Пък и, ако работя в момента, не съм склонна на отстъпки, които бих направила, ако съм безработна.
[/quote]

Ако нямаш добро обяснение относно това защо не работиш, те гледат с подозрение, тъй като някои от възможните причини могат да бъдат, че не ти се работи, или пък си прекалено "бъгав", съответно последният ти работодател ти е показал вратата.

Пак ли дойде време да си мерим заплатите и уменията и чий труд е достоен за уважение?

Това е безумно, дано не е (съвсем) вярно. Не, че не разбирам подобна "логика", но... Какви са тия предразсъдъци? Нали уж интелигентни хора би трябвало да са  ейчарите (повечето), а не ограничени? Напускала съм веднъж без да имам работа - условията бяха кошмарни там, където напуснах, а аз бях млада и самоуверена, намерих си бързо не една, а 3 работи наведнъж, даже на БТ не се бях записала. Сега още не съм напуснала, но обмислям как да продължа професионалния си път след второто майчинство. Не ми се връща в сегашната ми фирма - станало е доста неприятно като атмосфера, слабо заплащане и непосилен обем работа, не, че преди беше лесно, успях и да се наложа, но на същата позиция не бих продължила, дори да нямах малко дете. Няма как и с него на този етап там, а и не искам вече толкова натоварване, пък заплатата всъщност се е намалила без изгледи за увеличаване, както стоят нещата (освен с 50 лв., което по-добре без, за да не му викаме "увеличение" изобщо...). Обмислям и за генерална смяна на сектор, поприще и т.н., но ще видим дали ще пробвам действително, може междувременно някъде да ме "дръпнат" по стари местоработи или настоящи контакти в същия сектор, при предното майчинство точно това се случи ("стар" работодател беше научил, че търся нова работа). Сега моментът е удобен, защото мога спокойно да търся. Даже бях решила, ако не намеря своевременно или, като говоря с шефа, ако не ми предложи нещо, което ме устройва, и на борсата да ида. Но с този коментар ме накарахте да се замисля... Все пак смятам, че имам логични и повече от прозрачни обяснения за подобна "дупка", ако се сформира в CV-то ми, които всеки средноинтелигентен  ейчар би трябвало да приеме за нормални (а не "бъгави", "мързеливи" и т.н.).
Възрастта 40+ малко ме притеснява (психически), именно от гледна точка на чуждите предразсъдъци. Сегашният ми шеф също търси само "млади" и хвали такива. И аз бях от тях де. Но е супер глупаво да се държи безобразно с "немладите". Каквито имаме и много от тях си вършат сл. задължения прекрасно, като хора също са страхотни и за фирмен колектив идеални. Обаче простотията с тия предразсъдъци е голяма. След 2 г. вкъщи заради ковид кризата и майчинството съм станала крайно непонасяща подобни изцепки. Изобщо не знам как бих ги издържала - да ги гледам или, не дай, Боже, срещу мен. Това, което научих в този период (сложен откъм отношения дори с най-близките приятели, тъй като всеки с мнение по въпроси, които разбира или не, но пък и изнервени в по-голяма степен от масовата психоза, оказала се понякога по-страшна от болестта) , е точно да не бъда крайна, както и да избягвам стереотипи. В тази връзка, кажете моля, още ли се гледа с "лошо око" на майки с малки деца от работодателите? Наличието на такива няма как и не бива да бъде крито при интервюто. Чувам, че в някои международни компании са доста толерантни откъм хоум офис, болнични, намалено работно време и т.н.

Ален мак, не разбрах сега ти свършва майчинството и искаш да напуснеш работа или си напуснала вече и имаш дупка?
Понеже майчинството не е дупка..

Никога не са ме питали дали имам деца, а и аз не бих допуснала такъв въпрос. Намирам го за неетичен.
Има гъвкави работодатели, можеш да пробваш на 6 ч ако те устройва, да си хоум и тн.

Още тече, не съм напуснала. Дупка може да стане, ако напусна, след като изтече (понеже не съм си намерила подходящо място). И за такъв вариант съм/бях готова.
Аз сама бих попитала как стои въпрос за болнични, отпуски и т.н. - за дете - да си нямаме изненади после. Детето ми е номер 1 (и другото де, но то е голямо и почти съвсем самостоятелно). Е, точно така не бих го казала на работодател, но то се предполага - при такава посока на разговора по време на интервюто. Знам, че има как да се "замаже" подобен въпрос, но предпочитам открито.
Да, благодаря, разглеждам пазара и точно такива обяви търся - парт тайм и/или хоум офис. Можеш ли да споделиш предпочитана сфера, изисквания (езикови, др.), впечатления?

Хайде стига с това всичко осигурено при работа като болногледач. Не е като при камериерките.

Има много причини, човек да не работи към даден момент. Ако някой е съкратен заради свиване на дейността или фалит на фирма и към момента е безработен, какво показва това за отношението му към работата и жеранието му за работа.
Ето за това в предишните теми казах, че като търся работа не искам да минавам през интервю с HR, а направо прекия ръководител. То не можеш да знаеш какво му е в главата и как ще извърти нещата.

В големите фирми не мисля, че е толкова проблем с болничния. Аз имах проблеми със здравето преди години и съм стигала до 30 дена болничен на година от лл. Не са ми казали нищо, нито имат право да ме питат защо взимам. Имах си проблеми и толкова.
Не знам с какви умения и в каква сфера си. Ако имаш идея от счетоводство виж в някой shared service center. Аз съм работила преди само с предишен опит, не съм учила за счетоводител.

Но все пак ще трябва някакъв език.
Ако искаш парт тайм най-често са разни центрове за обслужване на клиенти, може да не си на обаждания, а на мейли, чат. Най-често работата е лесна и неангажираща, ако те няма 1 седмица не ти се натрупва и не те чака.

Ако вече имаш някакъв по-сериозен опит с ексел можеш да пробваш за business analyst (non it).

Аз един единствен път съм си напускала работата без да имам нищо сигурно, но имам доста опит в областта и намерих за дни нова работа и то добра.

Е то пък болничен 30 дни на година е 2-3 дни на месец. То остава и за това драма..

Да, но на мен все повече ми се случва аз да съм в ролята да се инатя да се дава шанс на кандидатите, а ръководителя да прави тези резили.
Другото ми любимо е "ау, ама Х не се е задържал поне 4 години на работното място, Х е несериозен и няма да му погледна св-то, при нас в Х държава това е несериозно поведение".
Така че, понякога прехвалените мениджъри са най-големите мотики.

Така е. Има и такива. Аз от моят опит говоря. Всичките си работи съм ги започвала след интервю с пряк ръководител или по-голям шеф. С HR винаги удрям на греда, не знам защо не ме харесват.