Първи клас и отказ да ходи на училище

  • 9 736
  • 83
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 9 553
Днешните деца са много крехки и изнежени. Няма дисциплина, няма възпитание. Свикнали са всичко да получават. Агресивни са. Едно време имаше уважение към учителите. И са викали, и шамари са удряли, и никой не се е оплаквал. В днешно време, заради повишен тон, някоя учителка може и работата си да изгуби.
Егати простотията...
Ще си умрем в средновековието!
АГРЕСИЯТА НЕ Е РЕШЕНИЕ. И "тогава" и "сега" не е! И не, тогава не са ставали повече "хора" от сега! Онази агресия от едно време, роди точно този агресивен, апатичен и прост сегашен народ!
Толерира се и се търпи само агресията при професия учител (особено в ДГ и начален курс) грозна и жалка работа! Никой обаче не търпи агресивен банков служител, продавач и т.н. Бизнесът веднага ги изритва, защото губи пари! Ако някой няма нерви за професията си - да я смени!

Уточнявам, защото някой пак няма да е разбрал - не подкрепям и агесията от ученик/ци към учител.

И си представям как една финландска, датска, френска учителка крещи на 8 годишните... колко време ще е на работа!?!?
Но ние винаги намираме оправдание на агресията! Боя бил изграждал, не е като да разграждал....

# 76
  • софия
  • Мнения: 829
Не съм съгласна. Народът е агресивен, защото е беден. А повишаването на тон не е агресия. Жал ми е за учителите...то такова чудо като днешната младеж не е имало.

# 77
  • Мнения: 3 495
Ами ако си на друго работно място и те обиждат, обикновено напускаш. И но няма свободни работни места за учители в градовете.

# 78
  • София
  • Мнения: 409
Училищната фобия съществува и тя не е каприз на детето. Не винаги причината за нежелание да ходи на училище едно дете, е в учителката, съучениците или някаква конкретна ситуация. Ако е училищна фобия, работата с психилог ще е продължителна. Фатори в тази фобия играят много обстоятелства, не е само сапарационен страх или новата роля, в която влиза детето. Добре е психолога, при когото ходите да е с аналитична насоченост.

# 79
  • София
  • Мнения: 62 595
Каква аналитична насоченост?! И какво дълго ходене при психолог?! Докато свърши терапията детето ще стане гимназист.
Проблемът трябва да се реши от възрастните.

# 80
  • София
  • Мнения: 409
Много хора са с очакването, че 4-5- посещения при психолог ще им реши проблема. Това понякога е така, но в повечео случаи отнема време. Гимназист със сигурност няма да стане, но втрои клас е много вероятно. Възрастните могат да решат част от проблема, а може и да не могат, не знам. Там където става въпрос обаче за начина, по който детето отреагира различни ситуации и начина, по който се вписват тези ситуации в него, изхода от наличната трудност зависи по - скоро от специалиста, които работи с детето и ресурсите на самото дете.
Затова моя съвет е да се работи с аналитично насочен психолог.

# 81
  • Мнения: 2
Здравейте !
Имам близнаци-момче и вомиче, които са в първи клас. И двамата са посещавали ясла и детска градина преди това. В началото нямаха никакви проблеми и ходеха с огромно удоволствие и желание. От декември месец момиченцето започна да отказва да ходи на училище и воденето им сутрин се превръща в кошмар за нас. Започна да плаче и когато я оставяме сутрин се връща при нас. Говорим, говорим, но без ефект. Тя в училище според госпожите е първенец от момичетата. Той се справя по-трудно. От известно време прави манипулация, че й е лошо, че я боли нещо, само и само, за да не ходи на училище. Тя си има няколко приятелки в класа, с които се разбира. Той е по-дистанциран от другите деца. И двамата споделят, че госпожата им - класната доста крещи, но дори и да говоря с нея съм сигурна, че тя няма да промени методите си на работа и в същото време може да си създадат проблеми до края на началното си образование... Говорих с училищният психолог за проблемите и жената ги взе присърце. Когато дъщеря ми се среща с нея е много щастлива. Започнахме срещи и с психолог извън училище, но все още е в началото и нямаме конкретна причина за отказът да посещава училище. Когато говорим с дъщеря защо не иска да ходи на училище, всеки път казва, че много й липсвам аз, после баща й и т.н.изброява нас - близките й. Обяснявам, че и да е вкъщи ние сме на работа и пак би била сама, обяснявам, че в училище се случват и забавни неща, че е с приятели, играят... , но оставянето сутрин е кошмар. После през деня работи и е спокойна там. Искам да попитам за насоки от имали и преодоляли този проблем, какво се е оказало като причина, колко време отне работата с психолог докато се реши проблема... Всякакви насоки биха ми били полезни от хора, минали по този път ...


Бихте ли споделили при вас как се оправих нещата, ние също в момента преминаване през това и воденето на детенце се превръща в кошмар.

# 82
  • Мнения: 690
Здравейте !
Имам близнаци-момче и вомиче, които са в първи клас. И двамата са посещавали ясла и детска градина преди това. В началото нямаха никакви проблеми и ходеха с огромно удоволствие и желание. От декември месец момиченцето започна да отказва да ходи на училище и воденето им сутрин се превръща в кошмар за нас. Започна да плаче и когато я оставяме сутрин се връща при нас. Говорим, говорим, но без ефект. Тя в училище според госпожите е първенец от момичетата. Той се справя по-трудно. От известно време прави манипулация, че й е лошо, че я боли нещо, само и само, за да не ходи на училище. Тя си има няколко приятелки в класа, с които се разбира. Той е по-дистанциран от другите деца. И двамата споделят, че госпожата им - класната доста крещи, но дори и да говоря с нея съм сигурна, че тя няма да промени методите си на работа и в същото време може да си създадат проблеми до края на началното си образование... Говорих с училищният психолог за проблемите и жената ги взе присърце. Когато дъщеря ми се среща с нея е много щастлива. Започнахме срещи и с психолог извън училище, но все още е в началото и нямаме конкретна причина за отказът да посещава училище. Когато говорим с дъщеря защо не иска да ходи на училище, всеки път казва, че много й липсвам аз, после баща й и т.н.изброява нас - близките й. Обяснявам, че и да е вкъщи ние сме на работа и пак би била сама, обяснявам, че в училище се случват и забавни неща, че е с приятели, играят... , но оставянето сутрин е кошмар. После през деня работи и е спокойна там. Искам да попитам за насоки от имали и преодоляли този проблем, какво се е оказало като причина, колко време отне работата с психолог докато се реши проблема... Всякакви насоки биха ми били полезни от хора, минали по този път ...


Бихте ли споделили при вас как се оправих нещата, ние също в момента преминаване през това и воденето на детенце се превръща в кошмар.
Посещавахме психолог 2 месеца и проблемът се реши.
За съжаление въпреки многото разговори вкъщи,  явно е била необходима намеса на външен човек.
Успех Ви желая !

# 83
  • Мнения: 9 825
В нашия клас 1-вокласникът ми казва, че не им крещят. Само понякога се повишава тонът, и то все към едни и същи деца. На една от другите майки, чието дете едвам влиза в.класа, все с.уговорки и тръшканици, по половин час пред входа, нейното й казва, че много били крещяли. Учат в един клас и в една занималня. Явно, някои търсят оправдания или са много чувствителни

Общи условия

Активация на акаунт