Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • www.bg-mamma.com
  • Мнения: 476
Как с помощта на правилните техники и съвети за мотивация да "пробудим" естествената любознателност на децата? Като родители сигурно често се сблъсквате с теми и въпроси като:

○ Кои са успешните мотиватори за учене – как да ги търсим и ползваме?
○ Думи – помощници по пътя на знанието – защо развиването на лидерски умения, увереност, себеуважение и правилната самооценка са изключително важни?
○ Как, кога и защо да започнем двуезичното обучение? Има ли риск от "миксиране" на двата езика?
○ Триъгълникът "учител-ученик-родител" – как да търсим баланса?
○ Уважението между учител и ученик – кой трябва да го покаже пръв?
○ Свободата на избора – плюсове и рискове при "даване" на свобода


За да помогне на родителите и учениците, във вторник и петък на вашите въпроси, ще отговаря Деляна Михнева, магистър по корейска история и култура, преподавател по английски и корейски език.


Деляна Михнева

Деляна Михнева е бакалавър по политология в Софийски университет "Св. Кл. Охридски" и има завършена магистратура по корейска култура в The Academy of Korean Studies – Южна Корея. През последните 10 години се занимава активно с образование в няколко направления – като журналист с ресор образование, координатор на младежки проекти в сферата на неформалното образование към неправителствена организация и като преподавател в собствената си школа за езици в София. Деляна Михнева е живяла и преподавала в Южна Корея в продължение на 7 години.

https://1010education.wordpress.com/
https://www.facebook.com/1010educationbulgaria
https://www.instagram.com/1010educationbulgaria/



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от #консултация в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят #ЗаедноВкъщи



Правила на консултативните теми във форума

Последна редакция: ср, 16 фев 2022, 11:30 от Редактор**

# 1
  • Мнения: 2 325
Детето ми е на 2г и 8 месеца, кога най-рано би следвало да го запиша на допълнителни дейности? В яслата имат английски и танци, включени в програмата. Тях ги посещава.

# 2
  • Мнения: 7
@Димитрова_87

Здравейте!
Прекрасно е, че сте се насочили към допълнителни дейности като английски и танци. Оттук нататък зависи от вас и от детето дали ще "обогатите" програмата или ще задържите за определено време. Децата в тази възраст са изключително попиващи "гъбки" и се наслаждават на разнообразието. Но, трябва да се внимава, защото има риск от пренасищане на вниманието и умора, която на тази възраст се проявява като раздразнителност.
Корейските мами /с чиито деца съм работила/ често записват децата си на тази възраст на чужди езици, йога, спортове като таекуондо, дори балет. Те вярват, че колкото повече неща детето "преживее", пипне, усети и опита в ранна възраст, толкова потенциалът му за развитие и успех се увеличава.
За мен всичко е въпрос на баланс и постоянно наблюдение на емоционалното състояние на детето. Усмивката и грейналите му очи говорят дали сме на прав път Simple Smile

# 3
  • Мнения: 103
Здравейте. Във връзка с предишния въпрос бихте ли дали съвет за домашно обучение по чужд език. Какви техники е добре да се използват за дете на 2 години?

# 4
  • Мнения: 7
Здравейте!
При децата на такава възраст много добри помощници са песничките и опростените визуални материали. Препоръчително е да се комбинират с движения, тъй като децата имат много добра двигателна памет. Например, ако учим думи за животни -  флаш карти, звуци и движения, свързани с конкретното животно. Ако пък пеем песничка, добре е думите да са "синхронизирани" с подходящи жестове, които онагледяват текста. Децата възприемат по-лесно движенията, отколкото думите. Те по-бързо си "спомнят" и възпроизвеждат движенията, които водят и съответните думички със себе си. По този начин ученето се превръща в забавление и игра и децата с желание попиват нови неща.
Относно движенията - няма правилни и грешни движения. Всичко е въпрос на импровизация Simple Smile Важно е движенията да са лесни и забавни за изпълнения и за мама, и за детето. Аз лично си "изигравам" песента наум и добавям движения. После тествам как ги възприемат децата.
Дано да съм била полезна, wildthing Simple Smile

# 5
  • Мнения: 329
Здравейте, как да мотивираме дете в първи клас да учи, мисли само за игра, а часовете в къщи трябва да пише домашни, в събота и неделя също. Детето е разсейано и липсва интерес към домашните. Благодаря.

# 6
  • Мнения: 7
Привет, Arieldd!

Чудесно е, че детето иска да играе, има енергия и желание за това. Точно този "мотиватор" можем да използваме, за да насочим вниманието му към ученето. Ако успеете да свържете играта с ученето, тогава последното ще се случва с желание и ентусиазъм. Всеки предмет може да включи в себе си елементи на игра. Помислете за игри и игрови модели, които детето ви харесва и разполага с тях вкъщи, и тогава опитайте да ги включите в учебния процес.
Може да се направи някакво предизвикателство или състезание - колко думички можем да кажем/прочетем/напишем за 1 минута; колко стикерчета можем да получим, ако пишем буквите старателно; с момчетата, например,  прекрасно работи дартс за упражняване на смятане.
Вариант също е да се нарисува мишена на дъска или голям лист /снадени листове/, която се цели с малка топчица и да се напишат предизвикателства за различните зони, които дават точки. Например, външна зона - пишем домашното по математика и получаваме, да кажем 10 точки; следваща зона - пишем в тетрадката по български и получаваме 15 точки, трета зона - пеем песни и скачаме на 1 крак 2 минути и получаваме 20 точки....в общи линии подредбата зависи от това кои предмети са трудни и не особено желани за работа. Добре е да редуваме забавни и задължителни елементи, за да не се губи чувството за игра. Според порядките в семейството, крайният сбор на точките за седмица могат да носят награда, посещение на желано място, покупка на нещо и т.н. По този начин децата започват да виждат връзката между своите действия и резултатите от тях, а и ще се научат да смятат - в техен интерес е!
Ако мама и татко са приключенски настроени, могат да направят карта с мисии за всеки ден, предварително планирани спрямо учебния материал, които носят съответните награди при изпълнение.
За повишаване на концентрацията аз използвам игра с топка: играят поне двама души, като първият взима топката и казва дума, след което я подава, вторият поема топката, повтаря първата дума и казва още една, следващият по ред повтаря първите две думи и добавя още една...и така, докато някой "забрави" думичка. Думите може да са от учебния материал, или пък произволни, но е добре да имат обща "тема". Децата се забавляват много с животни, храни, цветове...като обикновено аз се правя на забравящата, но не се давам лесно Simple Smile Тази игра е подходяща за загрявка, когато липсва концентрация, или за преговор, след приключване на съответната работа. Освен това учи на класифициране на предмети. Може да се използва и като разменна монета за добре свършена работа. Хубавото при нея е, че не изисква никакъв ресурс - може да се подхвърля някакъв подходящ предмет, дори смачкана на топка хартия. Предметът е важен в случая, защото "обира" нервността и стреса у децата, докато го държат в ръце. Аз използвам мека топка, която децата могат да мачкат с ръце, докато "мислят", а и е по-безопасна за интериора Wink В краен случай, може да се прави и докато пътувате в колата, без топката, разбира се Simple Smile
В обобщение искам да кажа, че хомо луденс /играещият човек/ е неразделна част от хомо сапиенс /разумният човек/. При децата играта е изключително важна, тя развива така наречените меки умения и емоционалната интелигентност, които са изключително важни за адаптацията ни в живота. Желанието на децата за игра е мощно средство, което можем да използваме, за да ги научим и на други важни неща /като майчиния език и математиката, например/. Когато играем с децата си /макар и с мисълта за тяхното образоване/, ние изграждаме по-силна връзка с тях, а и всички се забавляваме.
Успех и дано някои от съветите да ви бъдат от полза!

# 7
  • Велико Търново
  • Мнения: 6 653
Здравейте, Деляна,
Изглеждате позитивна и енергична личност и много се радвам, че има отворена тема с Ваше участие!
За момента нямам въпроси, но с удоволствие прочетох зададените вече, както и Вашите отговори!
Благодаря Ви, ще черпя и крада идеи!
П. С. В градината на сина ми, няма чужд език или нещо друго интересно, а само танци. Той не ги харесва особено. Дори изобщо , но ходи, защото другите деца ги посещават. Как мислите, да го деля ли от "колектива" или да продължи занятието без желание?

# 8
  • Мнения: 7
Здравейте, Деляна,
Изглеждате позитивна и енергична личност и много се радвам, че има отворена тема с Ваше участие!
За момента нямам въпроси, но с удоволствие прочетох зададените вече, както и Вашите отговори!
Благодаря Ви, ще черпя и крада идеи!
П. С. В градината на сина ми, няма чужд език или нещо друго интересно, а само танци. Той не ги харесва особено. Дори изобщо , но ходи, защото другите деца ги посещават. Как мислите, да го деля ли от "колектива" или да продължи занятието без желание?

Здравейте, и благодаря за доверието! Радвам се и поощрявам този тип "крадене" Wink затова съм и тук:yum:

Относно вашия въпрос, за децата е важно общуването със "себеподобни", а в тази възраст започва и социализацията извън семейството. От тази гледна точка съм склонна да заложа на "колективизма", да го наречем така, за развитието на меките умения.
Освен това, за много момчета танците не са от най-вдъхновяващите и ангажиращи дейности и е разбираемо неговото нежелание да потропва с крачета.
От друга страна, самата вие казвате, че той посещава танците заради другите деца. Това ме кара да си мисля, че за него е по-важно да бъде с останалите, макар понякога нещата, които те правят, да не му доставят удоволствие. Може би един подходящо "проигран" предварително разговор с детето ще ви помогне да разберете всъщност кое е важно за него - да бъде заедно с другите или да прави неща, които му харесват, макар и самостоятелно.
Тук няма верен и грешен отговор. По мои наблюдения децата отрано показват дали са "екипни играчи" или предпочитат самостоятелните дейности. Добре е да развиваме и двата типа умения, тъй като дори индивидуалисти, хората са част от общество с норми и код на общуване. Балансът е тънък лед, по който вървим, докато възпитаваме децата. Ако синът ви дава уклончиви отговори, но все пак иска да играе с останалите деца, макар и в недотам приятните за него танци, можете да "помогнете" с някое забавно преживяване с танци вкъщи, в което да участвате заедно. По този начин бихте създали приятна емоция, която синът ви да свързва с танцуването.
Успех и дано съм била полезна Simple Smile

# 9
  • Мнения: 1
Здравейте, имам син на 2г. и притесненията ми се, че той все още не изговаря никакви думички, като дай, да, не, мама, тате и тн. съвсем елементарните неща. Опитвам се да му задържам вниманието с игри и да повтаря след мен думи , но той продължава да си играе без да се вслушва. Много ще съм благодарна ако ми дадете съвет.

# 10
  • Мнения: 100
Здравейте, пишат в темата родители с малки деца, но моя въпрос е за тийнеиджърка на 15г., осъзнава колко е важно да има високи оценки, за да и е по лесно в кандидатстването, на теория знае всичко, но на практика мързела е завзел цялото й съществуване. Не излиза от вкъщи, за да кажа, че е навън с приятели и не й остава време, не седи си вкъщи с телефона и деня й преминава неусетно, а лошите оценки се множат. Не успявам да я мотивирам с разговори. Имате ли съвет за големи деца?

# 11
  • Мнения: 7
Здравейте, имам син на 2г. и притесненията ми се, че той все още не изговаря никакви думички, като дай, да, не, мама, тате и тн. съвсем елементарните неща. Опитвам се да му задържам вниманието с игри и да повтаря след мен думи , но той продължава да си играе без да се вслушва. Много ще съм благодарна ако ми дадете съвет.
Здравейте!
Първо искам да уточня, че не съм специалист по ранно детско развитие и съветите, които мога да ви дам, ще са повече от практиката и личния ми опит.
Има много деца, които проговарят по-късно без това да е проблем. Примерът, който давам често на притеснени мами е с Айнщайн, който проговорил чак на 6 години. Когато го попитали защо досега не е проронил дори дума, той отговорил, че не е смятал за нужно Wink
Вие пишете, че играете със сина си и говорите с него и това е чудесно. Добре е детето да знае, че мама има канал за комуникация с него - думите и игрите. Добавяте, че си играе: тук може би е разковничето - с какво и как си играе и дали можете да го "провокирате" да започне комуникация по вашия собствен, майчин канал - чрез думи. Можете да пробвате с песнички, понякога ритъмът е добър стимулатор за провокация на повторението и оттам на говоренето.
Имам приятелка, чието дете трудно говореше български език и понякога дори отказваше, макар да разбира всичко. Тя ми сподели, че детето много често гледа видео с детски песнички, но на английски език. Отидох им на гости и реших да потанцувам и пея английски детски песнички, популярни в детските градини. Детето беше много ентусиазирано и буквално се залепи за мен с огромно желание за комуникация. Така че, можете да пробвате друг език като средство за общуване, за да проверите реакциите на вашия син. Може пък да отключи "лавина" от говорене:heart_decoration:
Ако забелязвате, че въпреки всички визуални и аудио стимули, които прилагате на детето - говорене, песни, танци, движения, филмчета и т.н. той все още не дава обратна реакция, може би е добре да се обърнете към специалисти по ранно детско развитие, за да се намери най-доброто решения на вашата ситуация.
Преди всичко, вслушвайте се в майчината си интуиция и усещанията, които имате докато общувате с детето, защото това е вашият син и връзката ви е много силна. Вярвам, че скоро ще успеете да си побъбрите Heartbeat
Пишете как се справяте...
Поздрави и дано съм ви помогнала с някоя и друга идейка Simple Smile

# 12
  • Мнения: 7
Здравейте, пишат в темата родители с малки деца, но моя въпрос е за тийнеиджърка на 15г., осъзнава колко е важно да има високи оценки, за да и е по лесно в кандидатстването, на теория знае всичко, но на практика мързела е завзел цялото й съществуване. Не излиза от вкъщи, за да кажа, че е навън с приятели и не й остава време, не седи си вкъщи с телефона и деня й преминава неусетно, а лошите оценки се множат. Не успявам да я мотивирам с разговори. Имате ли съвет за големи деца?
Здравейте!
Мързелът е сериозен бич за младите хора и се "боря" с него всеки ден. Преминавам през серия от разговори с учениците, които идват да учат при мен, относно липсата на интереси, желания и мотивация. В тези три посоки е добре да помислите, за да бъде ефективна вашата "борба" с мързела. Според мен, мързелът е липса на поне едно от тези три неща - интереси, желания и мотивация. Като майка вероятно се досещате за някои нейни интереси и желания, а можете и да я попитате за това какво я вълнува. Избягвайте предварителна оценка, дори отговорите й да не са дотам симпатични за вас /например тик-ток, к-поп музика, грим, прически, маникюр и т.н/. Тези отговори ще ви помогнат да намерите стартовата линия към голямото надбягване с мързела. Оттам ще разберете какво всъщност обсебва вниманието на дъщеря ви и като човек с опит ще откриете вариант да облагородите този интерес /ако не е много симпатичен/ или пък да го подкрепите /ако е градивен/.
Мързелът е много обсебващ и вирее прекрасно там, където няма добри навици. Колкото повече добри, градивни навици имаме, толкова по-тясно му става на мързелът. Тези навици се изграждат по-лесно, когато са съчетани с личен интерес.
От думите ви разбирам, че дъщеря ви е в някаква форма на вътрешен конфликт - от една страна осъзнава последствията от действията си, но от друга прави неща, които водят до негативни резултати. Получава се един затворен кръг, от който тя самата /поради липса на опит, съчетан с бушуващи хормони, а може би и сложни отношения с приятели/ не може да се измъкне.
Децата /тя е дете, макар и тийнейджър/ често не са способни сами да посочат и дефинират определен проблем, но винаги го долавят и чувстват. След това реакциите им са различни - от пълно затваряне до свръх емоционалност и дори агресия. Проблемът може да е дребен за нас, големите, но огромен за тях. Спречкване с приятелка, неприятно съобщение в чата, присмех от страна на момче, което харесва...и бурята в душата е готова да руши.
 
Често давам лични примери на моите ученици/внимателно подбрани, с цел поука/, в които показвам до какви последствия може да доведе мързелуването. Това гради доверие между мен и тях и показва, че и аз съм нормален човек и имам "мързеливи" моменти. Обаче!  Аз идвам в офиса в точния час, не закъснявам с проверка на домашни, не губя времето им и времето си, изпълнявам обещанията си. Тогава историите ми за мързелуването са само истории и кратки моменти, но примерът, който децата виждат, е на човек, който е успял да го пребори. Значи може Simple Smile

Любим пример, който често давам /макар и не личен/ е за изобретателят на дистанционното, който със сигурност е бил достатъчно мързелив, за да се сети да го изобрети. Но самото изобретяване е процес, в който ни трябват знания и умения, а те няма как да се появят от нищото. Така че мързелът може да бъде градивен, но "гарниран" със знания и умения.

Можете да опитате да определите период за мързелуване - един предиобед или следобед седмично, или пък цял ден, но само един. Нека дъщеря ви има време за глезене, но като награда за положен труд - така формулата на градивния мързел може и да се получи Simple Smile
Дано някоя от идеите ви помогне на практика. Успех с младата дама:hearts:

# 13
  • Мнения: 26
Здравейте, аз съм професионална балерина и виждам желанието в моето 6 годишно момиченце да танцува. Затова искам да я науча на разни неща. Проблема е там, че винаги започвам с игра и с хубава музика и всичко е наред до мига в които я понатисна повече или дам по сложно движение, тя веднага се отказва. Отговаря ми, че е малка за това или пък, че аз не съм госпожа. Друг път плаче истерично, все едно съм я насилила зверски. Същото е и с буквичките и цифричките.  Тя иска но няма търпение, иска веднага да направи шпагата или веднага да зачете , затова и бях измислила предизвикателсво в което, всеки ден по 5 мин се разтяга и я снимам за да види сама резултатите си . Това даде успех, но за кратко.  Не харесва да и казвам истината, аз пък от своя страна не мога непрекъснато да я поощрявам без причина...Как да и кажа, че може шпагат, като тя не го може. Желае само да я хваля. Много е енргична и исках да я запиша при учител да плува, и след първият урок отказа било сложно и била малка...сега само се ципликаме в басейна, Заведох я на художествена гимнастика по нейно желание, да ама пак госпожите били строги. Не мога да я оставя така просто на таланта и знам от опит трябват умения.... и затова Намерила съм една възрастна дама, която е много добър педагог по балет, но тя отказва викайки силно, че не иска.Не искам да я правя войник, не искам да я пречупвам, но усещам , че тук борбата е кой е шефа.  Какво мислите, аз нахвърлях някой подробности, предварително благодаря Simple Smile

# 14
  • Мнения: 26
Здравейте, аз съм професионална балерина и виждам желанието в моето 6 годишно момиченце да танцува. Затова искам да я науча на разни неща. Проблема е там, че винаги започвам с игра и с хубава музика и всичко е наред до мига в които я понатисна повече или дам по сложно движение, тя веднага се отказва. Отговаря ми, че е малка за това или пък, че аз не съм госпожа. Друг път плаче истерично, все едно съм я насилила зверски. Същото е и с буквичките и цифричките.  Тя иска но няма търпение, иска веднага да направи шпагата или веднага да зачете , затова и бях измислила предизвикателсво в което, всеки ден по 5 мин се разтяга и я снимам за да види сама резултатите си . Това даде успех, но за кратко.  Не харесва да и казвам истината, аз пък от своя страна не мога непрекъснато да я поощрявам без причина...Как да и кажа, че може шпагат, като тя не го може. Желае само да я хваля. Много е енргична и исках да я запиша при учител да плува, и след първият урок отказа било сложно и била малка...сега само се ципликаме в басейна, Заведох я на художествена гимнастика по нейно желание, да ама пак госпожите били строги. Не мога да я оставя така просто на таланта и знам от опит трябват умения.... и затова Намерила съм една възрастна дама, която е много добър педагог по балет, но тя отказва викайки силно, че не иска.Не искам да я правя войник, не искам да я пречупвам, но усещам , че тук борбата е кой е шефа.  Какво мислите, аз нахвърлях някой подробности, предварително благодаря Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт