Кюретаж и забременяване след това - тема 87

  • 36 024
  • 735
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 2 260
Аз по-скоро имам чувството, че ако даде Господ и се получат нещата, няма да мога да се отпусна и да се насладя на бременността, а ще умирам от страх във всеки един момент Sad

Така ще е за съжаление.. Аз умирах от страх преди да вляза в кабинета. Треперех. Имах чувството, че ще чуя нещо лошо. Успокоявах се за 3-4 часа след прегледа и после пак във филма. Ии да... добре че не е вярно което Мацето спомена.

# 541
  • Мнения: 327
И аз си мисля, че след загубите постоянно ще търча при лекарите и ще съм супер паника като/ако се случат нещата...

# 542
  • Мнения: 4 089
За съжаление, не мога да споделя нищо положително. Няколко месеца след К забременях отново, но отново последва мисед, просто го установихме по-рано от първия път. Мисля, че стана така, защото съпруга ми се разболя от ковид малко след зачеването. Поне този път не бяхме казали на детето и роднините, аз бях споделила само на една приятелка. Психически се възстанових по-бързо.

# 543
  • София
  • Мнения: 6 115
Мисля, че има значение кюретажа.. Мене пък повече ме притеснява психическата част, не толкова самото забременяване. Може да прозвучи странно, но имам едно чувство все едно предавам загубеното си дете.... Ще мога ли пак да се отпусна и да се зарадвам... Дори не мога да го опиша. Някой чувствал ли се е така?
Пожелавам ти да успееш да се отпуснеш през следващата си бременност,аз бях много напрегната и изплашена,имах чувство,че всеки момент ще се повторят нещата,особено около седмицата на загубата,но при мен допринесе и това,че с неуспешната бременност бях с термин 24 април 2016 година,а с успешната 21 април 2017 година,първото бебе загубих на 15 декември 2015 година,  на 15 декември 2016 година (точно година по-късно) ми правиха серклаж на пролабирал мехур в не коя друга,ами отново в 21 г.с,благодарение на който детето ми се роди живо и здраво (но в този ден не знаех ,дали това ще се случи).Излишно е да казвам колко зле приех нещата и колко бях притеснена.
Явно е трябвало да мина през това,за да стигна до моето дете,а звездичката отгоре,смятам че винаги ще го пази и закриля.

# 544
  • Мнения: 1 647
Момичета, моят мисед в 18 г.с.  беше декември, но месеци ми трябваха, за да се почувствам готова, не само физически, но и психически. Забременяла съм спонтанно още на първия месец от опитите (те започнаха април), но е било биохимична. Аз го научих по-късно, защото не знаех какво е това, имах цикъл, но много обилен (като кръвоизлив) и големи съсиреци. И въпреки това, приемам биохимична като голям успех, защото всички доктори, особено репродуктивния ми казваха, че на нас шанса ни е само инвитро. С мъжки фактор сме. Първата бременност ми беше инвитро, забременях веднага на 42 г, въпреки че непрестанно слушах моя идиот....извинявам се, доктор, че на тия години едва ли не нямам шанс, то било по-малко от 1 % процент. Ама айде от него да мине, едва ли не. Та същия този така "известен, невероятен, учил в Кралския колеж в Лондон", наричащ себе си доктор, ми направи инвитро на двурога матка, стеснена, със силно изразен септум, т.е. бременността ми е била обречена. Месеци по-късно д-р Калчев ми я откри и беше изумен как след три месеца прегледи, стимулации, пункции и трансфер, онзи не е видял, че имам двурога матка и не ме пратил на хистеро или лапароскопия. Дори и снимка на тръбите не ми направи. Аз имам сънища за бременност, както и с предишната имах преди да забременея, сънувах дори имената на децата си и вярвам, че когато ми е писано, ще се случи. Божа работа. Но много ме натъжава факта, че никой от моето семейство, с изключчение на мъжа ми, не ме подкрепи. На всичко отгоре, сестра ми е говорила на племенниците, че можело да си осиновим дете. Сигурна съм, че тя и зет ми са го казали, защото децата са малки и не знаят какво е осиновяване. А такъв въпрос никога не е стоял на дневен ред. В крайна сметка това си е наша работа и само ние си знаем през какво минаваме. Не им влиза в работата. Понякога се чувствам супер тъпо. Сякаш някой ни отписва, още преди да ни е даден шанс. Едва ли като не е станало веднъж, край. А това Господ го решава и то когато му дойде времето. Така че, аз всеки път чета от тук, и от други места , хубави истории. Днес даже четох за една двойка, които 17 години са се борили за дете. И точно, когато тотално се били предали и отказали, се получило. Всяка от нас ще си гушне детето/децата си, а кога...когато е писано.

# 545
  • Мнения: 1 106
Бъбъл, аз съм с изцяло позитивна нагласа, в това число да бъда максимално отпусната, защото бъдещото ми дете няма отношение към моята загуба и не смятам, че трябва да го ощетявам от вълненията и любовта, която изпитах първият път. Както съм и позитивно настроена за изхода на следващата бременност. Не виждам просто друг начин на мислене, който би бил подходящ....

Салсера, не се отчайвай ама въобще! Когато бях при доктор Хранов в МД, той ми сподели, че имал пациентка, която от 11 години всяка година е забременявала и не е можела да го износи..и чак когато е отишла при него е успяла да роди...Била е на 41. Дали е била отчаяна? Най-вероятно. НО е факт, че жената не се е предала и нещата са се случили. Не ти пожелавам толкова дълъг развой на събитията, разбира се, а просто да не се предаваш, защото може да си много близко до това, което искаш.

# 546
  • Мнения: 1 680
Аз имам приятелка, вече на 46, която продължава да има спонтанни бременности през 2-3 месеца, но всичко свършва след 3-4 дни. За съжаление така и не успя да износи дете. Това просто по повод годините като число. При нея проблемът разбира се е много по - сериозен и не е за тази тема.

Имам и братовчедка, която износи дете с огромен септум в матката, който буквално ѝ я делеше на две. Случаи всякакви има. И чудеса всевъзможни.

При мен обаче цикълът тотално се побърка след МА. Вече трети месец ми идва на 24-25 ден, което е твърде необичайно за мен, защото имам стандартни цикли на 28 или 29 ден. За момента не правим каквито и да било опити, но все пак ме притеснява този факт. На прегледа след процедурата всичко изглеждаше ок. Давам му още месец-два и пак ще ходя да видим какво се случва.

# 547
  • Мнения: 5 551
Ако идва под 20 дни май беше проблем

# 548
  • Мнения: 1 106
От 21 до 35 дни се води нормален цикъл. Аз също съм имала периоди в които е идвало на 24-25 ден.. В интерес на истината, мисля, че бях под голям стрес тогава, но може и да няма отношение.

# 549
  • Мнения: 1 106
Някой от вас, ако е пил Геритамин/Витамин А+Е/Витамин Е, за възстановяване на лигавицата, може ли да сподели по каква схема и каква дозировка? Аз имам изписа Герикапс 2х1 след 14 ден на цикъл, но предпочитам витамини в по-чиста форма.. така, че ще се радвам да споделите, ако имате опит.

# 550
  • Мнения: 2 401
Намери си по- хубава форма на витамин А и Е, аз пия ето тези, А до овулация, след това Е. Имам подобрение на лигавицата, не знам дали от тях или от листата от малина.

# 551
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 076
Вит А под формата на ретинол/ ретинил и др форми се трупа в черния дроб и в големи количества има тератогенен ефект (причинява аборти и увреждания на плода). Пие се от началото на месеца до овулация, след това 2 месеца не се пие. Вит Е се пие от овулация до менструация, но примерно 2-3 месеца прием, после един пауза, защото може са стане пък прекалено дебела лигавицата, а това също не е желателно.

# 552
  • Мнения: 1 106
Благодаря за изчерпателния отговор. В този ред на мисли, в момента приемам Garden of Life RAW Prenatal..Мога ли да ги съчетая някак си с витамин Е, и да пропусна витамин А?

# 553
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 076
В тези витамини има вит Е, а съдържанието на вит А е под формата на бета-каротен, който не води до токсични натрупвания.

# 554
  • Мнения: 468
Здравейте, момичета. Пуснах си да изследвам и витамини, тъй като вече минаха 4 месеца от кюретажа. А скоро съм на преглед при АГ и се надявам да ми даде насоки, така че да знам при евентуална бъдеща бременност, че съм направила всичко възможно тя да е успешна.
 Прикачам резултатите, ако можете да споделите мнение, би било супер Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт