Войната в Украйна 1

Уважаеми граждани на Русия!

Днес отново считам за необходимо да се върна към трагичните събития, случващи се в Донбас, и ключовите въпроси за осигуряване на сигурността на Русия.

Нека започна с това, което казах в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което предизвика у нас особено безпокойство и тревога, за онези фундаментални заплахи, които година след година, стъпка по стъпка, се създават грубо и безцеремонно от безотговорни политици на Запад спрямо нашата страна. Имам предвид разширяването на блока на НАТО на Изток, приближавайки военната му инфраструктура до руските граници.

Известно е, че в продължение на 30 години упорито и търпеливо се опитваме да постигнем споразумение с водещите страни от НАТО за принципите на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите предложения, непрекъснато се сблъскваме или с цинична измама и лъжи, или с опити за натиск и изнудване, докато Северноатлантическият алианс междувременно, въпреки всичките ни протести и опасения, непрекъснато се разширява. Военната машина се движи и - повтарям, се приближава до нашите граници.

Защо се случва всичко това? Откъде идва този нахален маниер на говорене от позицията на собствената изключителност, непогрешимост и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите интереси и абсолютно легитимни искания?

Отговорът е ясен, всичко е ясно и очевидно. Съветският съюз в края на 80-те години на миналия век отслабна, след което просто се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас днес, който убедително показа, че парализата на силата и волята е първата стъпка към пълна деградация и забрава. Щом загубихме доверие в себе си за известно време, балансът на силите в света се оказа нарушен.

Това доведе до факта, че предишните договори и споразумения вече не са в сила. Убеждаването и молбите не помагат. Всичко, което не подхожда на хегемона, на управляващите, се обявява за архаично, остаряло, ненужно. И обратното: всичко, което им се струва полезно, се представя като върховна истина, прокарвана на всяка цена, нагло, безапелационно. На несъгласните се „чупят коленете“.

Това, за което говоря сега, засяга не само Русия и не само нас. Това се отнася за цялата система на международните отношения, а понякога дори и за самите съюзници на САЩ. След разпадането на СССР всъщност започна преразпределението на света и ключовите норми на международното право, които се развиха по това време, бяха приети в края на Втората световна война и до голяма степен консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на онези, които се обявиха за победител в Студената война.

Разбира се, в ежедневието, в международните отношения, в правилата за тяхното регулиране беше необходимо да се вземат предвид промените в ситуацията в света и балансът на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, постепенно, търпеливо, като се зачитат интересите на всички държави и, разбира се, собствената отговорност. Но се стигна до състояние на еуфория от абсолютното превъзходство, един вид съвременна форма на абсолютизъм и дори на фона на ниско ниво на обща култура и арогантност на тези, които подготвяха, приемаха и прокарваха решения, които бяха полезни само за тях. Ситуацията започна да се развива по различен сценарий.

Не е нужно да търсим примери далеч в историята. Първо, без никаква санкция от Съвета за сигурност на ООН, те извършиха кървава военна операция срещу Белград, използвайки самолети и ракети в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху жизненоважна инфраструктура. Припомняме тези факти, защото някои западни колеги не обичат да си спомнят тези събития и когато говорим за това, предпочитат да посочат не нормите на международното право, а обстоятелствата, които тълкуват, както им е удобно.

След това дойде редът на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното използване на военна сила срещу Либия, манипулирането на всички решения на Съвета за сигурност на ООН по либийския въпрос доведоха до пълно унищожаване на държавата, до появата на огромно огнище на международен тероризъм, до факта, че страната се потопи в хуманитарна катастрофа, която не е спирала от много години гражданска война. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора не само в Либия, но и в целия този регион, доведе до масово миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.

Подобна съдба беше подготвена и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна, без съгласието на сирийското правителство и санкцията на Съвета за сигурност на ООН, не е нищо друго освен агресия, намеса.

Специално място в тази поредица обаче заема, разбира се, инвазията в Ирак, също без правно основание. Като претекст те избраха „надеждна“ информация, за която се твърди, че е на разположение на Съединените щати за присъствието в Ирак.

Като доказателство за това публично, пред целия свят, държавният секретар на САЩ показа някаква епруветка с бял прах, уверявайки всички, че това е химическото оръжие, което се разработва в Ирак. След това се оказа, че всичко това е измама, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, но факт. Имаше лъжи на най-високо държавно ниво и от високата трибуна на ООН. И в резултат - огромни жертви, разрушения, невероятен подем на тероризма.

Като цяло се създава впечатлението, че почти навсякъде, в много региони на света, където Съединените щати нахлуват, за да установят свой ред, има кървави, незарастващи рани, язви от международен тероризъм и екстремизъм. Всичко, което казах, е най-впечатляващият, но в никакъв случай единственият пример за незачитане на международното право.

В тази поредица има обещания към страната ни да не разширява НАТО дори с един инч на изток. Повтарям - измамиха ме, но, казано на по-популярен език, просто ме изхвърлиха. Да, често можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, но не в същата степен. В крайна сметка подобно измамно поведение противоречи не само на принципите на международните отношения, но преди всичко на общопризнатите норми на морала. Къде са справедливостта и истината тук? Само лъжи и лицемерие.

Между другото, самите американски политици, политолози и журналисти пишат и говорят за това, че в рамките на САЩ през последните години се създаде истинска „империя на лъжата“. Трудно е да не се съглася с това - вярно е. Но не трябва да бъдем скромни: Съединените щати все още са велика страна, система, формираща сила. Всички нейни сателити не само примирено и послушно се съгласяват, пригласят ѝ по всякаква причина, но и копират поведението ѝ, приемат с ентусиазъм правилата, които те предлагат. Следователно с основателна причина можем уверено да кажем, че целият така наречен Западен блок, формиран от Съединените щати по свой образ и подобие, е самата „империя на лъжата“.

Що се отнася до нашата страна, след разпадането на СССР, при цялата безпрецедентна откритост на новата съвременна Русия, готовността да работим честно със САЩ и други западни партньори и в условия на почти едностранно разоръжаване, те веднага се опитаха да ни потиснат, довършат и унищожат напълно. Точно това се случи през 90-те, в началото на 2000-те, когато така нареченият Запад най-активно подкрепяше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви изпитания трябваше да преминем, преди най-накрая да пречупим гърба на международния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и никога няма да забравим.

Да, всъщност доскоро опитите да ни използват в свои интереси, да разрушават нашите традиционни ценности и да ни налагат своите псевдоценности, които да разяждат нас, нашите хора отвътре, тези нагласи, които те вече агресивно насаждат в своите страни и които директно водят до деградация и израждане, защото противоречат на самата природа на човека. Няма да стане, никога и никой не е успял в това. Няма да стане и сега.

Въпреки всичко през декември 2021 г. все пак отново направихме опит да се договорим със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.

И разбира се, в тази ситуация за нас възниква въпросът: Какво да правим?

Какво да чакаме? През 40-те години и особено през 1941 г. Съветският съюз всячески се стремеше да избегне или поне да отложи началото на втората световна война. Стараеше се буквално до последния момент да не провокира потенциална агресия. Не осъществи дори обичайните действия за подготовка пред очевидното нападение. И крачките, които в края на краищата бяха направени, катастрофално закъсняха. В резултат страната се оказа неподготвена с пълна сила да срещне нацистка Германия, която, без да обявява война, нападна нашата родина на 22 юни 1941 г.

Успяхме да я спрем и след това да я съкрушим. Но на колосална цена. Опитът да се успокои агресорът на прага на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци на бойните действия ние загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път такава грешка няма да допуснем. Нямаме право.

Тези, които претендират за световно господство, публично, безнаказано и без всякакви основания обявяват нас, Русия, за свой враг, те наистина разполагат с големи финансови, научно-технологически и военни възможности. Ние знаем това. И обективно оценяваме постоянно звучащите по наш адрес заплахи в сферата на икономиката. Както знаем, и нашите възможности да противостоим на този нагъл перманентен шантаж.

Що се отнася до военните сили - съвременна Русия, даже след разпада на Съветския съюз и загубата на значителен потенциал, се явява в момента една от най-мощните ядрени държави в света. И нещо повече – притежава определени преимущества. В тази връзка не бива да има съмнение у никого, че пряко нападение срещу нашата страна ще доведе до разгром и ужасни последствия за всеки потенциален агресор.

Същевременно технологиите, включително отбранителните се променят бързо. Предимствата в тази област бързо се променят. А военното присъединяване на близки до нашата територия, ако позволим това да се случи, ще остане за десетилетия. А може би и завинаги. И това за Русия ще бъде постоянно нарастваща, абсолютно неприемлива заплаха.

Сега, при разширяването на НАТО на Изток, заплахата за нашата страна става все по-голяма. В последните дни ръководството на НАТО директно заяви, че трябва да се ускори, да се форсира придвижването на инфраструктурата на алианса към границите на Русия. С други думи те вече е втвърдиха своята позиция. Не можем да продължаваме да наблюдаваме случващото се. Това би било абсолютно безотговорно от наша страна.

По-нататъшното разширение на инфраструктурата на НАТО и започващото военно усвояване на територията на Украйна за нас е неприемливо. За НАТО това е инструмент на външната политика на САЩ. На близките до нас територии се създава враждебна към нас анти-Русия, която е поставена под пълен външен контрол. (...) САЩ и техните съюзници наричат това „политика за сдържане на Русия“. Очевидни геополитически дивиденти.

А за нашата страна това е въпрос на живот и смърт. Въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е преувеличение. Това е каквото е. Реална заплаха не просто за нашите интереси. А за самото съществуване на нашата държава. Това е тази червена линия, за която нееднократно говорех. Те я преминаха.

За ситуацията в Донбас. Виждаме, че силите, които извършиха държавен преврат в Украйна през 2014 г., завзеха властта и я държат с помощта на декоративни изборни процедури, най-накрая се отказаха от мирното уреждане на конфликта. В продължение на осем години, безкрайно дълги осем години, ние направихме всичко възможно, за да разрешим ситуацията с мирни, политически средства. Всичко беше напразно.

Както казах в предишното си обръщение, човек не може да гледа какво се случва там без състрадание. Беше просто невъзможно да търпи всичко това. Трябваше незабавно да се спре този кошмар – геноцида срещу милионите живеещи там хора, които разчитат само на Русия, надяват се само на нас. Именно тези стремежи, чувства, болка на хората бяха за нас основният мотив да вземем решение за признаване на народните републики на Донбас.

Важно е да подчертая допълнително: водещите страни от НАТО, за да постигнат собствените си цели, подкрепят във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които, от своя страна, никога няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединението с Русия.

Те, разбира се, ще полазят и Крим, точно както Донбас. С война, за да убиват, като по времето на Великата отечествена война убиваха наказателните отряди на украинските националисти, съучастниците на Хитлер. Те открито заявяват, че предявяват претенции за редица други руски територии.

Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация показва, че сблъсъкът на Русия с тези сили е неизбежен. Въпрос на време е: те се готвят, чакат подходящото време. Сега те също претендират да притежават ядрени оръжия. Няма да им позволим това.

След разпадането на СССР Русия прие новите геополитически реалности. Ние уважаваме и ще продължим да се отнасяме с уважение към всички новообразувани страни от постсъветското пространство. Ние уважаваме и ще продължим да уважаваме техния суверенитет и пример за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и цялост. Но Русия не може да се чувства в безопасност, да се развива, да съществува с постоянна заплаха, идваща от територията на съвременна Украйна.

Нека ви напомня, че през 2000-2005 г. ние дадохме военен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата държава, спасихме Русия. През 2014 г. подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 г. въоръжените сили поставяха надеждна бариера пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме друг начин да се защитим.

Същото нещо се случва и сега. На вас и на мен просто не ни е останала друга възможност да защитим Русия, нашия народ, освен тази, която ще бъдем принудени да използваме днес. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни действия. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.

В тази връзка, в съответствие с член 51 от част 7 от Устава на ООН, със санкцията на Съвета на федерацията на Русия и в изпълнение на договорите за приятелство и взаимопомощ, ратифицирани от Федералното събрание на 22 февруари тази година с Донецката Народна република и Луганската народна република, взех решение да се проведе специална военна операция.

Целта е да се защитят хората, които бяха подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И затова ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както съд за онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу цивилни, включително граждани на Руската федерация.

Няма да налагаме нищо на никого със сила. В същото време чуваме, че напоследък на Запад се появяват все повече думи, че подписаните от съветския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората световна война, вече не трябва да се изпълняват. Е, какъв е отговорът на това?

Резултатите от Втората световна война, както и жертвите на нашия народ, принесени на олтара на победата над нацизма, са свещени. Но това не противоречи на високите ценности на човешките права и свободи, базирани на реалностите, които се развиват днес през всички следвоенни десетилетия. Той също така не отменя правото на нациите на самоопределение, залегнало в член 1 от Устава на ООН.

Напомням, че нито по време на създаването на СССР, нито след Втората световна война, никой никога не е питал хората на територията на съвременна Украйна как самите те искат да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки сам да определя своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме това право за важно – правото на избор – да бъде използвано от всички народи, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.

Обръщам се към гражданите на Украйна. През 2014 г. Русия беше длъжна да защити жителите на Крим и Севастопол от онези, които вие сами наричате „нацисти“. Кримчани и севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си родина, с Русия и ние подкрепихме това. Повтарям - просто не бихме могли да направим друго.

Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на интересите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със защитата на самата Русия от онези, които взеха Украйна за заложник и се опитват да я използват срещу страната ни и нейния народ.
.....

Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.

Скъпи другари! Вашите бащи, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавайки общата ни Родина. И не са го правили, за да завземат властта в Украйна днешните неонацисти. Дадохте клетва за вярност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.

Не изпълнявайте престъпните ѝ заповеди. Призовавам ви незабавно да сложите оръжията си и да се приберете вкъщи. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската армия, които изпълняват това изискване, ще могат свободно да напуснат зоната на бойните действия и да се върнат при семействата си.

Още веднъж силно подчертавам: цялата отговорност за евентуално кръвопролитие ще бъде изцяло на съвестта на режима, управляващ на територията на Украйна.

Уважаеми граждани на Русия!

Благосъстоянието, самото съществуване на цели държави и народи, техният успех и жизнеспособност винаги произлизат от мощната коренова система на тяхната култура и ценности, опит и традиции на техните предци и, разбира се, пряко зависят от способността за бързо адаптиране към постоянно променящият се живот, върху сплотеността на обществото, неговата готовност да се консолидира, да събере всички сили, за да продължи напред.

Силите са необходими винаги - винаги, но силата може да бъде с различно качество. Политиката на "империята на лъжата", за която говорих в началото на речта си, се основава предимно на груба, директна сила. В такива случаи казваме: „Сила имат, ум не е им е нужен“.

И ние с вас знаем, че истинската сила е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И ако това е така, тогава е трудно да не се съглася с факта, че силата и готовността за борба са в основата на независимостта и суверенитета, необходимата основа, върху която можете само надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята родина.

Скъпи сънародници!

Уверен съм, че войниците и офицерите на руските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и с мъжество своя дълг. Не се съмнявам, че всички нива на управление, специалисти, отговорни за стабилността на нашата икономика, финансовата система, социалната сфера, ръководителите на нашите компании и целият руски бизнес ще действат координирано и ефективно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и обществени сили.

В крайна сметка, както винаги е било в историята, съдбата на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това означава, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат постигнати, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно гарантирана.

Вярвам във вашата подкрепа, в онази непобедима сила, която ни дава любовта към Отечеството.