Работите ли още и кога мислите да спрете?

Имах проблемна бременност в началото.
Повръщах, обезводних се, лежах в болница почти 2 м. и половина.
Не съм работила през цялата си бременност.
Работата ми е доста интензивна и нямаше да удържа фронта.

Лека и безпроблемна бременност ти желая.

здравей, аз работя и то при доста стресови ситуации. Тъй като имах проблеми при предишната бременност, смятам да спра да ряботя от 3 месец, всъщност и лекарката ми така ме посъветва. Но от 1 месец може да се каже, че с малки прекъсвания вече съм преустановила.

Аз работих до края на 8-ми месец.Работата ми не е тежка,а и се чуствах добре сред колегите си.Не можех да си помисля,че трябва да си стоя в къщи,защото каквато съм паника само за раждането трябваше да мисля.Например сестра ми в момента кара тежка бременност и не може да работи.То това е според мен е индивидуално за всеки!

Аз си работя, за сега само в началото 2 седмици не съм била на работа понеже ми се наложи да остана вкъщи. За сега не мисля да си стоя вкъщи, т.к. се чувствам добре, а й ако се застоя много бързо ще кача килограми. Така поне се движа и изразходвам някаква енергия. Живот и здраве като ми понапредне бременността ще видим как се чувствам и така.

Аз съм в 6 месец и все още работя, смятам ако всичко е наред до края да излезна в майчинство от периода когато почват 45 дни за раждане

Аз пък минах по всички "екстри"на бременността от самото начало-ниско кръвно,главоболия,яко повръщане и гадене +контракции към 10 -12 седмица....които после си се повтаряха и болката не се повлияваше даже от лекарства.Таааа....седя си вкъщи в болничен.Освен това,ако трябваше сега да работя-в 7 месец-както ми  оттичат краката трябваше да обувам сигурно само джапанки. Бе с две думи-страхувам се ,щото ми е първи път и хич не съм се противила на предложението да ми дават болнични. всичко е много индивидуално при различните жени-може би си зависи и от възрастта.

Аз работих до началото на седмия месец и спрях не толкова заради работата, колкото заради изгубеното време , за да отида до там.Час и половина път и смяна на два автобуса Да не говорим за отношението в градския транспорт. На никой не му прави впечатление, че бременна жена стои на вратата на автобуса и трябва да слиза на всяка спирка. А пък като ми кажеха и " Айде, има още малко място навътре" и направо ми идеше да    

Работих до края на 7-я месец, след като получих сърцебиене и болки. Всъщност болките непрекъснато си ги имах и сега съжалявам, че не съм излязла в болнични още в началото  на бременността. Моят съвет е ако имаш възможност - излизай колкото се може по-рано - най-важната си ТИ!

Blagodarq vi za otgovorite!
Pitam, zashtoto az pytuvam vseki den po 80 km v ednata posoka do rabota i veche pochva da mi pisva, a i se priesnqvam ot drusaneto... Obache pyk mi e neudobno da ne hodq, oshte ne e naprednala tolkova bremennostta.. rabotata ne mi prechi, samo pytq.. zatova mi beshe interesno kak e v povecheto sluchai pri vas, ne che ima samo edin otgovor:-)))

Аз от 4-ия месец бях в болнични, защото имах контракции, малко ми беше терсене, но първа бременност, правех всичко каквото трябва.

Аз работих до датата на болничния от 45 дена и след това още една седмица. А сега си мързелувам вкъщи  

А на мене, момичета, са ми дали общо три месеца отпуска, както искам, така да си я разпределям, дали да си седя на работа до деня на раждането и после да ползвам трите месеца, дали да си ги взема сега, а после като родя от родилния дом - на бюрото - моя си работа, адски е демократично, да живее демокрацията!!!

Май наистина е много индивидуално....Сестра ми беше на 26 год., когато беше бременна и почти през цялото време беше в болница, а аз сега съм на 36 и изобщо не ми се налага да спирам работа....А и тази година започнах да уча редовно-архитектура и вече съм в сесия и уча за изпитите, а и си ходя на работа/а тя е доста отговорна и трябва да имам 8 часа на ден, независимо в колко часа отивам/, а и в къщи тече ремонт/ нали ще ставаме повече /,а си живеем  сами с таткото и някой трябва да се грижи за къщата....Понякога се извинявам на бебето, че съм такава майка, която не се спира....Но май така лично на мен ми е по-лесно да изкарам бременноста....Надявам се да работя доката може

Здравейте,

аз смятам да работя до средата на 8-я месец. (ако всичко е ок) Хич не ми се седи в къщи сама, а пък и компютър си нямам вкъщи, така че ...  
Ти сама си прецени дали ти се ходи на работа или не - те докторите лесно ще ти дадат болничен
Успех и лека бременост    

Когато бях бременна с Анна - излязох в отпуска 4 седмици преди да се роди тя. Мислех да поработя и малко повече, но се оказа горещо лято, имах дълго пътуване до работата (50км или с кола или с влак) и се изморявах. Като спрях работа малко съжалих, защото ми писна да седя вкъщи (е не че само вкъщи съм седяла, но нали се сещате, че не може да се правят кой знае колко неща като си бременна в 9тия месец - не можех да пътувам надалеч, да се занимавам с любмиите ми спортове и т.н.).
Сега термина ми е 31ви март и спирам работа на 10ти март. Но сега и малко повече се изморявам, защото имам и Анна за гледане. Въпреки, че от друга страна може би защото е зима, не са ми отичали краката, и доста по-малко мисля за бременността отколкото преди. А и сега живеем близо до работата ми, така че пътя ми е много малко, а и офиса е по-близо до болницата отколото дома ни и ако се наложи спешно да отида там, мога и пеша да стигна за 10на минути.

Аз работих до 30-тата седмица. Сега съм в платен годишен отпуск, после ще ми дадат 10 дни болничен и накрая 45 дни до термина. Радвам се че спрях да ходя на работа, защото и без това много забравям и трудно се концентрирам в момента, пък и разни болежки и неудобства ме спохождат...Сега имам повече време за разходки, пък и мога да си полягвам когато ми се иска...
Много здраве и леко бременеене

здравейте,
аз работих до последно, въпреки че повръщах ежедневно и понякога не ми беше комфортно, но да си стоя сама в къщи беше истински ужас за мен. Освен това колегите ми така ме обгрижваха, че беше страхотен купон. Истината беше,че се чувствах добре сред хора и до последно не се спрях, дори ходихме на море, когато излязох болнични около 45 дни преди раждането и беше най-веселото лято, което съм имала. Така че ти пожелавам безпроблемна бременност със страхотни спомени. Успех

миналата бременност излязох в болнични както се полага - 45 дни преди термина. но тогава много се мотаех по улиците с приятелки и добре си прекарах. но после като гледах детето ме хванаха нервите, защото ми липсваха социалните контакти. а и в един момент ти писва от разговори, свързани само с децата и бебетата. затова смятам този път да си ходя на работа по до късно. тук поне колегите са много мили и темите за разговор са доста различни. така или иначе после трябва да си бъдеш вкъщи. всъщност всичко много зависи от нагласата и от това как се чувстваш. важното е да ти е приятно и да си спокойна, защото това наистина се отразява на бебо, а после и на неговото развитие след раждането. ако сега си спокойна и не се стресираш, после и бебето ще бъде спокойно и няма да те тормози. успех и леко бременеене!

Ние станахме много бременни в нашия офис - цели пет броя, пък сме само 30 човека. Едната бъдеща мама вече е в майчинството 45 дни преди термина, другата май ще кара цяла бременност в болнични.

Както и да е, покрай тази тема и аз почнах да се чудя докога ще държа фронта, но все се опасявам, че в къщи ще ми е скучно и ще ми писне много бързо.
Но може до началото на април или най-много края живот и здраве, ако всичко е наред мисля да си идвам на работа.

Както и да се възползвам от някой и друг болничен чат пат, защото всеки ден към 2-3 почва да ме боли главата и е адски неприятно.
Ако някоя е имала подобни неприятни усещания, какво и е помагало?

здр,
аз работих по 10 часа на ден до 6ч.преди 1та контракция..имах много лека бременност,пьтувах по 20км до работа/1 посока
леко бременеене,
а.

Az rabotih do posledno, t.e. do zadaljitelnite 45 dni predi ragdaneto. taka naj-tegkite posledni meseci na bremenostta mi minaha neusetno. Sled tova v kusti mi be6e dosta sku4no i tova me iznervja6e poslednite 45 dena dopalnitelno.
Iva

Все още работя и няма никакви изгледи да спра, но ситуацията ми е различна - работя вкъщи. Проблемът е, че по някое време ще се наложи да родя и кой ще ми върши работата, докато съм в родилното идея си нямам. Иначе поотърсих доста от ангажиментите и сега около 3-4 часа на ден са ми напълно достатъчни за служебните задържения, така че искрено се надявам да успея да ги съчетая с майчинството...

Ами работя, по 9-10 часа на ден...Само до 12-та седмица си налагах в 5 часа следобяд да си тръгвам...
А иначе ще си работя до края и след това пак....Не мога да си представя да спра...Е верно ще работя по 4 часа в началото, пък после ще видим...

В момента още работя и смятам да си работя докато не започнат контракциите.  
По 14 часа средно на ден съм пред компютър.

Значи не съм сама в клуба....

Аз излязох в болничен от втория месец. Карам сравнително лека бременност/даже почвам да се чудя бременна ли съм или само дебелея / Обаче в нашия офис 1-во е голямо напрежение; 2-ро по цала зима си предаваме вирусчета. Всеки седи и се натиска да работи, а не ходи да се лекува. Аз пък както бях свикнала с тези противогрипни ваксини.... Сега не мога да сложа и много ме е страх да не се прецакам нещо. След сватбата /от толкоз целувки и лигавене/ хванах нещо и бях цял ден с 37,4 темп. Ама се оправих и слава богу няма последствия.
Сега седя и се чудя дали да не се върна на работа ама като им звънна и им чуя болните гласчета....Не мога да се реша

Работих до 45 дни преди трмина, но бях на 6-часов работен ден и не ми беше проблем да издържа.

мисля че ако бременоста  и работата е лека както е при мен няма нищо лошо в това да се работи. бях останала без работа и даже доста усилено си търсих докато си намеря подходяща. а пък и не сме от най богатите и не ми се струва много приятна мисалта да взимам на месец под 100 лева майчинство като може 150. не ча са много. ще стигнат за още един пакет памперси.   а пък и да го оставя на 1 год. за да работя пак не ми се струва добре. така че ще гледам да работя докато мога за да помогна и аз на таткото с нещо. че милия ще му дойде доста нанагорно.

Аз ще бачкам докато мога - даже ако трябва и в офиса ще раждам.   . Сама се издържам и тез смешни майчински доникаде няма да ни стигнат, пък и работата не е чак толкова уморителна - вкъщи сигурно бих умряла от скука и от притеснения за бъдещото раждане или дали всичко е ок с бебо .  
Днес даже ме зарадваха с повишение на заплатата и с новината че ще ми подновят договора и си умирам от кеф. Дано да са на тоз акъл и след като ги уведомя, че съм бременна.

И на мен не ми е тежка работата - през ден работя и то на компютър, излизам от време на време само до НОИ или до някое данъчно, ама то си е направо кеф, като си седял цял ден. Тъй 4е мисля да съм си така до края.  

ами до последно (до края на март или началото на април) ако издържа естествено. даже се шегувам, че ще раждам в офиса. тук се чувствам страшно добре и почти не усещам бремеността. е в последния месец стана някак неизбежно, защото ми порасна и корема. но трябва да уточня че карам много лека бременост за сега, никой не ми вярва, че съм в седмия месец. работата ми е средно натоварена и много интересна, а и хората, с които работя са много разбрани. само че това е строго индивидуално.

И аз продължавам да бачкам, но след 5-6 часа пред РС-то започва да ме боли корема и се изнервям, че не мога да се разходя.
Харесвам си работата и цялото това натоварване!
Направо незнам как ще се откажа!
Смятам да работя докато ми доставя удоволствие и коремчето ми позволява   !

С първата бременност не съм работила и един ден. Но имах проблеми и трябваше да лежа повечко.
С втората бременност, макар и с едно наум заради първата проблемна, работих почти до края. Излязох 20 дни в болничен преди полагащия ми се 45 дни преди раждането.

Работотата ми е доста тежка, по 9 часа съм на крак,работя с голям колектив,много началници и много клиенти-а угодия няма на никой.Но като си помисля,че алтернативата е да съм в болнични и да взимам 120-130 лв...Изобщо не ми харесва...

Аз пък не работя вече от 6 месеца - откато се омъжих. За сметка на това мъжът ми като разбра, че ще става татко започна и втора работа, та сега и аз съм в процес на търсене, че много ми е жал за него. Ако си намеря смятам да работя докато се чувствам добре. Ама то кой ти взима бременна жена на работа? Досега от две места са ми отказали, а второто беше и чрез познати... Абе, каквото сабя покаже

аз съм за работата ако нямаш сериозни причини!
на работасе натоварваш физически и психически, но не толкова колкото ако си седиш в къщи и непрекъснато си мислиш за това как се чувстваш, как трябва да се чувстваш, колко ти е лошо, защо ти е лошо.... всички онези мисли, които може да те побъркат...
пък и не мисля, че това, че си бременна е причина да се глезиш и превземаш - точно обратното - за мен това е най-последния момент, в който жената трябва да си събере акъла, да се стегне и да бъде силна - защото от тук насетне тя е отговорна не само за себе си, но и за още едно невинно създание, което тя ще доведе на този свят!!! работата и трудностите покрай нея е най-малкия проблем и само началото в списъка с изпитания, които предстоят на всяка майка.
мисля, че всеки съпруг би оценил факта, че жена му не лежи и не чака той да прави чудеса, а редом с него се бори за изкарването на прехраната. Не мисля, че бъдещия татко е с нещо по-лош от майката, та трябва да поеме сам бремето по изхранването на семейството. Бебето е общо решение и обща отговорност!
Но ако жената има проблеми - тогава наистина е по-добре да не работи, както и ако работата застрашава бременноста!!!
Но също така вярвам, че това е личен и семеен избор - никой няма право да те съди - живота си е твой, избора също, както и последиците от него!

ЛЕКО БРЕМЕНЕЕНЕ НА ВСИЧКИ - КАКТО ПОЧИВАЩИ, ТАКА И РАБОТЕЩИ БЪДЕЩИ МАЙКИ! БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И ЛЕКО РАЖДАНЕ!
И ЛЕКА РАБОТА И УСПЕХ НА ВСИЧКИ СМЕЛИ РАБОТЕЩИ БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ - КАКТО БРЕМЕННИ ТАКА И МАЙКИ, ЗАЩОТО ТОВА ПРИ НАШИТЕ УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА СИ Е ГЕРОЙСТВО!

Още работя.........
Но от една седмица почна да ми става вече тежко. Знам, че ако си остана в къщи ще подивея и ще се изпокарам с всичко живо, но пък  доста ми е трудно това ранно ставане, тичане до градината, до офиса и после пак същото в обратна посока....... А и домашната работа занемарих, просто нямам сили. Иска ми се една седмица почивка, НО ......... нямам си заместничка още в офиса и няма на кой да си предам работата - и май средата на февруари няма да ме огрее да изляза болнични..........

Zdraveite,

Az syshto smqtam da rabotq dokato moga (vse pak rabotata mi v po-golqmata si chast se izrazqva v sedene na stola pred PC-to)..termina mi e kraq na July i smqtam ako vsichko e nared da rabotq do nachaloto na July, sled tova da si vzema otpuskata i chak togava da izlizam po maichinstvo. Finansoviq vypros hich ne e za podcenqvane, jiveem na kvartira..myjyt mi raboti na dve mesta i za sega se spravqme..no kato se poqvi malkoto bebe i az s moito maichinstvo ot 100 lv neznam do kyde shte q dokarame..No az sym optimist i vqrvama che vsichko shte byde nared!
Pyk i kakto se izkazaha mneniq tuk, ako ne si s problemna bremennost i rabotata ti ne e natovarena..po-dobre e ako prodyljish da rabotish...i vse pak izboryt si e tvoi:)

Живот и здраве, и аз мисля да работя в офиса до тези 45 дни преди раждането, а след това да работя вкъщи. Мисля да работя вкъщи и след раждането на бебчо, понеже ще ми трябват не повече от 5-6 часа макс. дневно. Мисля да си наема бавачка, която да ми помага за няколко часа, ако не мога да се справям сама. Иначе алтернативата за тези 130 лв. месечно ми се струва направо ужасяваща...

аз работих до 4ти месец вкл., но не защото аз така исках, а защото шефовете ми... така решиха... и така... но пък за сметка на това изкарах много спокойна бременност отдадена изцяло на очакваното дете  

Аз пък се чувствам прекрасно вкъщи. Не работя от както знам, че съм бременна. Ставам към 10-11 часа, пия кафе, сядам пред компютъра. После гледам телевизия или си взимам някой филм, подремвам следобяд, ако поискам.
Излизам да се разходя до пазара, който е наблизо и си купувам плодове.
Нямам никакъв стрес и се глезя абсолютно максимално.

Работих си до последно - 1 месец преди термина спрях и останах вкъщи, защото вече беше прекалено. Имах безпроблема бременност и не ми тежеше.