Грубо обслужване. В мен ли е проблемът?

Ето, стигаме до извода, че е въпрос на възприятие... Грубото за едни е нормално за други и така😬😁😁Явно всеки сам определя!
И друг извод:"Моето гардже е най-хубаво".
Хайде да спра да се правя на възвишена и аз да разкажа една случка:Преди 1-2 години с детето бяхме на пицария-тази на Реджеб, който спечели Хелса...
Та в менюто не присъстваше айрян и аз поръчах вода за сина ми.
След 30-40 минути Реджеп със слънчевите очила започва да обикаля по масите да пита дали клиентите са доволни. Стига до нашата маса и респективно аз казвам:благодаря, всичко е наред само като препоръка бих добавила да предлагате и айрян в менюто като опция за малките деца. Последва възмущение от негова страна и репликата:ами това е пицария по италиански стандарт, там не пият айрян😁😁😁И аз:добре, просто беше препоръка, защото правите чеснов сос, имате кис. мляко в кухнята-нищо не пречи да забъркате кис. мляко с вода и да го таксувате като безалкохолна напитка, за да спечелите повече клиенти.(Все  едно поисках свински уши в пицария). Реджеп малко се поизнерви:"Не, това е менюто".
Аз:разбрах, благодаря!
Не се върнах повече там... Наскоро разбрах, че пицарията вече не съществува.

И българите в Италия търсят сосчета и кетчуп, ама няма такова нещо.
Между другото, точно от Лео да изразя, че съм силно впечатлена - внимание, грижа за клиента, че дори ни почерпи бутилка вино, когато му направихме комплимент.

Относно слънчевите очила - може да има проблем с очите. Запомнила съм, че Васил Найденов винаги е със слънчеви очила. На концерти, на интервюта. И специално се извинява всеки път, че има сериозни проблеми с очите и светлината го дразни, а не проявява неуважение към хората. При хора с астигматизъм, например, е често срещано.

Конкретно за грубото обслужване. Преди 2 дни си търсих щирока блуза. Нищо особено. Обикялах малки магазинчета в подлеза на метрото, защото искам нещо свободно на огромния корем. Влизам в едното магазинче и гледам нещо с размер на платноходка, което ми харесва. Помолих да меря - жената каза, че пробната била пълна с багаж и можело да се мери в самия магазин върху дрехите. Обясних, че съм с туника и няма как да преценя размера - туниката е голяма, с широки ръкави и се надува, а аз искам да не ми е като торба (с идеята да я нося и след раждането). Тя ме контрира, че дрехите са без размер и аз съм достатъчно дебела, та може даже да ми е тясна. Това не ми се беше случвало от зората на демокрацията, когато имаше само китайски ХХС размер дрехи и от вратата почваха с това, че са само за много слаби девойчета. Рядко се заговарям, но този път й обясних, че не смятам вечно да съм бременна и тя ми каза "Аз откъде да знам, да не живея у вас!" Понеже беше на години да ми е баба, единствено успя да ме разсмее и да й пожелая "Приятен ден", без да пробвам нищо. Влязох в съседния магазин, премерих и си купих подходящата блуза. Интересно ми е дали изобщо успява да прави оборот.

На мен ми се е случвало от вратата да ми кажат, че нямат дрехи над 40 номер( европейска номерация) или че тялото ми е несъразмерно и банските се продават без да могат да се комбинират комплектите.
Също са ми казвали, че в съответния магазин има само дрехи за стандартни жени ( стандарти, които явно не покривам 😆).

Друг случай, в Испания, преди 10тина години бяха на мода бели кожени дивани. Аз исках диван от плат, защото кожата ми запарва и не ми харесва.
Отидох в много скъп магазин и всичко изложено беше от кожа и 90% бяло.
Отидох да попитам дали мога да си поръчам едии-кой-си модел от плат и в сиво. Отговор: В този магазин има само дивани от най високо ниво. Ако искате платняни ей там на ълъла има едно магазинче с добри цени.
Почудих се дали да се оплача на централата ,но ме достраша жената да не остане без работа, беше възнастна.

На мен пък точно обратното ми се е случвало. Да ми обясняват как ще си израста дънките, които са ми големи. Аз по онова време бях на около 23.

Аз съм в 7-мия месец. Няма как да съм съръзмерна. В случая дрехата обаче беше огромна (ХХЛ), а аз съм сравнително слаба и се притеснявах, че ще ми е голяма, особено след раждането. Коментарът й беше с цел да ме убеди, че няма начин да ми е голяма.
Просто жената искаше да не се занимавам да меря и да й преча да си чете книгата. Искаше или да взимам и купувам направи, или да си ходя.

Очилата, ако не е здравословен проблем, според мен са върховна липса на възпитание и грубост в затворени пространства.

В ресторанта на Лео съм била веднъж, обслужващият персонал беше много на ниво, но според мен кухнята не е (спрямо претенциите на ресторанта както ми го бяха похвлалили - да ми носят преварена паста) и след всичките хвалби директно казах, че там повече не виждам смисъл да ходя. Лео, ако е бил тогава там, не съм го видяла.

Да се коментира външния вид или фигурата на клиентка е абсолютно недопустимо. На мен това ми се е случвало веднъж, в гимназията - цял живот съм била слаба, и тогава бях 45 кила както и сега, 15г по-късно. Жената беше убедена, че ми трябва по-голям размер и ми даваше все големи размери и накрая като стигнахме до най-малкия заключи - Ами, изглеждате си просто едра. Не купих нищо, не специално заради нея, и каквото пробвах не ми хареса. Но въпреки това беше нелюбезно и абсурдно.

За банските: в България май рядко се продават на парче (извинянайте за израза) и това си е проблем за доста жени. Но коментарите за фигурата на клиентката са недопустими.

И преди писах - обслужването е двустранен процес , за да се получи резултат удовлетворяващ и двете страни е нужен подход и желание. Понякога малка отстъпка от правилата, лек компромис с менюто, малко лична ангажираност за разрешаване на ситуация или леко снижаване на претенциите и изискванията  води до удовлетвореност на клиента  , на фирмата води  повече клиенти и носи  печалба , а това мисля е водещо за всеки бизнес.

Така е. И аз по принцип ходя в магазини в които мога да избирам частите по отделно.
Но в случаите, които описах всички мнения са ми давани не искани

Бански търсех за дъщеря ми.

В магазина в които ми казаха, че нямат над 40ти номер .. аз нося 36ти.
За "стандартните жени" , беше че аз съм слаба и висока, така че често панталоните са ми къси.

Но коментарите бяха пълен абсурд.

За малко позитивизъм. Майка ми има здравословен проблем ( коремна херния) и се налага да носи дрехи много по-голям размер от съответното за килограмите и и това често е проблем и я комплексира. Заведох я в магазин където зная, че имат големи номера, но не бяхме в правилната зона.
Продавачката обсипа мама с комплименти. Каза за тези прекрасни сини очи ви трябва нещо светличко или синьо да ги подчертаем... и прочее.
За всяка дреха бяга до секцията с големи размери и носеше неща подобни на тези които гледахме. В нито един момент не ни прати там. ( докато аз не попитах от къде носи тия дрехи ).

И аз не видях някой да е съгласен, че трябва да има айрян в пицария.
Май само аз нямам нищо против, ама щото обичам айрян, пък нека ми е ориенталски вкусът.
Честно да ви кажа, истински се радвам, че не съм припарвала до такива необичащи деца заведения. Ето, на последния повод, на който ходихме в едно заведение в Сливен, персоналът беше страхотен. Като се почне от управителя, през сервитьорите, та до Ди-Джея. Нито се разсърдиха, че е шумен, нито че тича постоянно наляво-надясно и ги закача. И основното му донесоха по-рано, и всичко беше вкусно, пък и да не беше 5, 6 или 7 звезди.
Всъщност, ако детето не пие газирано и фреш от всякакви плодове, май само водата и айряна остават като възможности.
Както и да е, цялата случка с тоз ми ти айрян ме разсмя искрено. И ...ми се допи айрян. Отивам да си взема

И аз харесвам да си хапвам пица с айрян . Иначе съм съгласна, че не е уместно да присъства в менюто на италиански ресторант.

Много обичах да гледам Кошмари в кухнята. Сега, Манчев си има дрески за дялане, но поне е доказан ресторантьор, от който можеш много да научиш за този бизнес.
В много от предаванията се сблъскваше с явлението голямо меню, излизане от концепцията с цел угаждане на клиентите, или направо никаква такава. Много ценни съвети даваше, а именно, че клиентът се възпитава. Като ги питаш какви са тези огромни менюта, които не могат да поддържат, отговорът винаги е един- ами клиентите го търсят и ние започваме да го предлагаме. Разбирате ли? Не можеш да угодиш на всеки. Избираш си концепция, в която си най- силен- домашна кухня, френска, бургерия, пицария, или каквото там, правиш си сбито меню и си работиш. Хората ще се научат, че при теб могат да хапнат най- добрите бургери в квартала и да идват за това. Просто е.

Да ви разкажа за едно неприятно обслужване. Пункт за ГТП. Човекът - мъж на видима възраст поне 60, може да ми е дядо, както се казва. Вижда ме, че съм сама млада жена и се почва - ама що тъй, ама ти мъж нямаш ли си, защо идваш ти по такива места, то това е мъжка работа ?!?!

По някое време явно ми е разглеждал личните данни и егн-то в документите и продължава да чупи тъпомера - Оо, ама ти си Скорпион, то това е много гадна зодия. Яа, ти знаеш ли, че номерът на колата ти е същия като рождения ден? 

Не, човек, никога не съм си виждала номера на табелите... (Много ясно, че знам, нали съм си го платила, такива неща не стават по случайност).

Половин час му слушах псевдо сваляческите гнусни намеци и накрая ми вика да си сменя мъжа, щото, нали, явно е някакъв прошляк, щом ме е оставил сама да свърша тази работа.

Да, много тъпо. Даже гнусно..
Мен ме сваля ( но красиво ) един полицай на гранична полиция, но предвид как изглеждаше, нямах нищо против 😅
Моя номер на колата е месец+ година на рождения ми ден случайно

При поръчано късо кафе са ми сервирали "половин кафе". И кафето вътре беше малко.
Инак обслужването, много любезно.