Бързи въпроси и отговори деца - 2

  • 35 855
  • 778
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 3 471
След сън температурата винаги е леко повишена, затова не се мери веднага след ставане. За другото - и аз викам. Повечето пъти се усещам, като почна да повишавам тон, и си налагам да се спра, но понякога нямам ресурси просто, затова излизам за малко от стаята (гледам детето да е обезопасено) и прекарвам няколко минути да си беснея в коридора или друга стая. Имало е случаи, в които съм молила мъжа ми да довърши, ако тотално не успявам да се овладея. Иначе факт, че викането само те разтоварва за няколко минути, с детето нищо не постигаш така, а и ти самата се обвиняваш и чувстваш зле след това. Донякъде вероятно е и въпрос на темперамент, имам познати, които са дебилно спокойни, особено с бебета, мене тия битовизми ме побъркват и само гледам как да избутам бебешкия период, съответно и по-лесно се дразня за глупости.

# 436
  • Пловдив
  • Мнения: 597
Мария има такива моменти, няма как. Случва се на всеки и аз понякога не издържам викам и после съжалявам. Не могат да се избегнат , особено когато върху тебе е паднало всичко и гледане на бебе и домакинство, ако има и още деца е още по-трудно, но минава и се забравя. Хубаво е понякога да има кой да ни отмени и да си починем, съответно и да се успокоим и нещата се понасят по-леко. И моето бебе реве много, особено и в период на зъби. Понякога го оставям да пореве и отивам в другата стая само и само да се успокоя и помага.

# 437
  • Мнения: 3 452
Като не слуша много много често викам. Вече в интерес на истината за много по-малко неща. Това, че не яла върху масата или се омазала, или нещо подобно не го отразявам. Но преди много се нервих. Притръпваш с времето. След първото изпикаване в гардероба, само стискаш зъби, казваш й някъде да стои и продължаваш. Така че спокойно, сега се нервираш за едни неща, после ще започнат да не ти правят впечатление. Ако има кой да помага е най-Ок, аз си нямам. Като е болна, а аз работя от вкъщи, трябва да го съвместяваш някакси.

# 438
  • Пловдив
  • Мнения: 2 022
Аз съм от тези дето не се ядосват изобщо 😂 и не викат.
Изпикаване/ наакване на пода не ме трогват, ядене - където иска.
Ако нещо плаче или врещи- гушкаме се или и говоря.
А за яденето и нашата се лигави, свалям я от стола, реве, стои гладна , реве, след известно време идва сама да си иска да яде. И яде нормално вече.
Но аз по принцип съм мега спокойна и съм много над нещата , така съм си и от преди да имам дете.

# 439
  • Мнения: 3 126
На каква възраст е?

Иначе време за теб, за да се успокоиш и заредиш с нещо, което ти носи развлечение като хоби, спорт, свободно време, дори и час...
Книгите ясно, има една за спокойните родители на Маркъм, супер е
Поставяй се на мястото на детето, приеми че минават през тия моменти и търпение, много търпение
Скъпи, провалих децата, също е готина книга.Книги много 😀

# 440
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Какви вируси върлуват в момента на родна земя? Малката днес се събуди от следобеден сън с 39°, а сега тръгна и хрема.
Тя сиропи не може да пие и ги повръща, имам едни свещички, но са 80мг, до 10кг, а тя е 12.5 кг. Струват ми се слаби и взех от 150мг, които са от 2 до 3г, а тя е почти на 1г11м. Според вас от кои да сложа?

# 441
  • София
  • Мнения: 2 595
Вторите, за такава температура, поне така си мисля.

# 442
  • Мнения: X
Какви вируси върлуват в момента на родна земя? Малката днес се събуди от следобеден сън с 39°, а сега тръгна и хрема.
Тя сиропи не може да пие и ги повръща, имам едни свещички, но са 80мг, до 10кг, а тя е 12.5 кг. Струват ми се слаби и взех от 150мг, които са от 2 до 3г, а тя е почти на 1г11м. Според вас от кои да сложа?
Дъщеря ми миналото лято беше с 39-40гр температура и лекарката й изписа свещички от 150мг. Беше на 1.10г тогава и около 11кг.

# 443
  • Мнения: 8 194
И аз трябва да купя от 150мг ...ето защо понеделник не й действаше тази свещичка от 80мг ... и моята е към 12 кг,2,6г
+1за 150

# 444
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Аз се опитах да й дам Панадол, но тя да е погълнала 2мл. След час сложих свещичката, предполагам не е проблем.

# 445
  • Мнения: 5 891
Mariyaa, аз с изнервянето в началото изобщо не се справях добре. Особено когато беше съчетано с недоспиване, често си изпусках нервите.
С времето и изграждането на добър дневен режим и непрекъснат нощен сън, нещата започнаха да влизат в релси.
Сега вече съм значително по-търпелива и спокойна. Единствено се напрягам и понякога реагирам с викане, когато започне да хвърля храна. Е, тогава не мога да се контролирам като хората. Аз съм му готвила с желание и съм вложила сериозни усилия (попринцип не ми се отдава готвенето), а той вместо да го опита, започва да мята храна по масата, пода, стените. Еми, полудявам тогава! Confounded

# 446
  • Мнения: 3 126
Мале, моето никога не е хвърляло, но тя си обича да хапва.
Да, това го изпуснах, ключово е наспан родител, след това и да има мъничко време за себе си, тия неща са част от ключът за мен

# 447
  • Мнения: 8 194
Че то и аз  викам,признавам си, понякога не се издържа,бела след бела, не мога да се обърна за секунда

# 448
  • Мнения: 15 357
Аз не викам по принцип .Изнервям се,но просто не мога да викам.

# 449
  • Мнения: 4 287
При нас в момента всичко е наопаки. А доскоро се приемаше всичко, представете си какъв шок е и колко ми е трудно сега Joy И си казвах: "ето, то като му се обясни на детето, проявява разбиране" и бях горда със себе си за постижението Joy

Да, обачеее, както казах, нещата се промениха. Почна с "не искам да спя", "не искам да се прибирам", "не искам да ям принцеса", "искам плодово мляко/сладолед/бисквити". Казвам ѝ примерно, че сега ще вземем количката от колата да возим мечо, тя иска тротитетката. Следващия път й казвам, че ще вземем тротинетката, тя пък иска количката. Вчера преди да излезем ѝ казвам да се изпишка, защото я виждам, че стиска. Последва отказ и й казах ",добре ти си решаваш, обаче навън няма да те изпишкам". Последва 20-минутен рев да я изпишкам навън. А аз едно, че искам да поставя някакви граници, че нещо много й угаждаме сякаш, и друго, бременна съм в девети месец и гледам да не я вдигам много.

Постоянно си лапа ръцете, при условие, че поне 1000 пъти й е обяснено, че не трябва да го прави.

Въобще, и на мен ми е трудно да преценя кога да последва твърда позиция от моя страна и кога мога да направя компромис. Не искам да я лигавя много, но и смятам, че постоянните откази, водещи до едно изнервено и плачещо постоянно дете също не са вариант.

Общи условия

Активация на акаунт